Р Е Ш
Е Н И Е
№ 157 от 18.07.2023 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети юли две
хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Михаил Крушовски,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 132 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) срещу
Решение № 57/02.03.2023 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 30/2023 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е отменено издаденото от него
Наказателно постановление
(НП) № BG23052022/5800/P8-983/14.11.2022 г., с което на С.Д.В., с ЕГН **********,
на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1800 лева. В
жалбата е посочено касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебното заседание по делото процесуалният
представител по пълномощие на директора на НТУ към АПИ – юрисконсулт Д.А.,
поддържа жалбата, претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното
от В. адвокатско възнаграждение.
С.В. не се
явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С
отговор с вх. № 5233/05.06.2023 г. по описа на Районен съд – Дупница и писмена
защита с вх. № 2810/04.07.2023 по
описа на Административен съд – Кюстендил процесуалният му представител по
пълномощие – адвокат Г.Н.,
оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на
направените разноски в касационното производство.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С
обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на С.В. е
ангажирана за това, че на 12.05.2022
г. в 07:46
часа, по път А-3, км 52+049, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е засечено пътно превозно средство (ППС) влекач, марка и модел „Волво ФХ”,
с рег. № СВ****НВ, с обща техническа допустима максимална
маса над 12 тона, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата (ЗП). Районният съд е приел
от фактическата страна на спора, че посоченото ППС е
установено на 23.05.2022
г. в 21:03 часа на граничен контролно-пропускателен
пункт Илинден, управлявано от С.В.,
в
направление излизане от територията на Република България. При направената от
служители при Агенция
„Митници” справка в Електронната система за събиране на пътни такси е
установено, че на 12.05.2022
г. в 07:46 часа,
по път А-3, км 52+049, в обхвата на платената пътна мрежа (съгласно Приложение
към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерския съвет за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса)
същото ППС е засечено от контролно устройство на АПИ да преминава без заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Срещу С.В. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG23052022/5800/Р8-983/23.05.2022
г. за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (съгласно посочената норма водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер на 1800
лева). Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният
съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че административното нарушение не е доказано, и е отменил
наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на районния съд за допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесното НП във връзка с описанието на фактическите признаци на нарушението относно
неговия субект. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното
постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата,
при които е било извършено. В случая описанието на противоправното
деяние се свежда до движение на 12.05.2022 г. в 07:46 часа, по път А-3, км 52+049, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, на ППС (влекач, марка и модел „Волво ФХ”,
с рег. № СВ2607НВ), с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. В наказателното постановление не е посочено, че именно С.В.
е управлявал горепосоченото ППС на 12.05.2022
г. в
07:46 часа, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 179, ал.
3а от ЗДвП.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно задължителното
съдържание на процесното НП е съществено, доколкото е довело до
нарушаване на правото на защита на В.,
поради което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Правилно
районният съд е отменил наказателното постановление и е осъдил АПИ
да заплати на С.В.
направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева в производството по АНД № 30/2023 г.
Предвид
изхода на спора и на основание с чл. 63д, ал. 1 и 2 от ЗАНН АПИ
следва да бъде осъдена да заплати на С.В. направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение в касационното производството в размер на 480
лева. Като съобрази, от една страна, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 надвишава размера на минимума, установен с чл. 7, ал. 2, т. 2
във вр. с чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – 480
лева, а от друга страна, обема и сложността на свършената работа във връзка с
предоставяне на адвокатската услуга по делото, съдът намира за основателно възражението по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Претендираните от В. разноски
за пощенски разходи в размер на 4
лева не следва да се присъждат, доколкото не представляват разноски по смисъла
на чл. 143 от
АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 и 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/02.03.2023 г., постановено по АНД №
30/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” да заплати на С.Д.В., с ЕГН **********, сумата в
размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.