Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение 40 от 05.06.2009г. по гр.д.№ 147/08г. Районен съд Е. е обявил унищожаемостта на сключения на 19.05.2006г. договор за дарение между Д. С. Ч. ЕГН * от с.К. общ.Е. и Н. Р. М. ЕГН * от с.К.,общ.Е. , оформен с НА № ...,т...,рег.№ ...,дело №.... на нотариус Ц. , с който Д. С. Ч. е дарила на Н. Р. М. собствените си ¾ идеални части от следния недвижим имот находящ се в с.К.,общ.Е., а именно: жилищна сграда,жилищна сграда/лятна кухня/,второстепенна сграда, два навеса с оградни стени и дворно място,цялото от 1265 кв.м.,съставляващо УПИ ... в кв.6 по плана на с.К., при граници на имота: от трите страни улица и УПИ ... поради невъзможност на дарителя да разбира и ръководи действията си и е обезсилил посочения НА, дал е 6 месечен срок на ищцата по реда на чл.115,ал.2 ЗС за вписване на решението считано от влизането му в сила и е осъдил Н. Р. да заплати на Д. Ч. разноски по делото в размер на 707лв. С решение № 93 от 14.12.2009г. Районен съд Е. по реда на чл.247 ГПК е поправил допусната очевидна фактическа грешка в решение № 40 ,като на стр.6 в диспозитива на решението да се чете УНИЩОЖАВА сключения на 19.05.06г. договор за дарение между Д. С. Ч. и Н. Р. М., оформен с НА №..., т...,рег.№ ...,дело №...г. на нотариус Ц. , с който Д. С. Ч. е дарила на Н. Р. М. собствените си ¾ идеални части от следния недвижим имот находящ се в с.К.,общ.Е., а именно: жилищна сграда,жилищна сграда/лятна кухня/,второстепенна сграда, два навеса с оградни стени и дворно място,цялото от 1265 кв.м.,съставляващо УПИ ... в кв.6 по плана на с.К., при граници на имота: от трите старни улица и УПИ ..., поради невъзможност на дарителя да разбира и ръководи действията си и е обезсилил посочения НА.Решението е влязло в сила като необжалвано и е неразделна част от решение № 40/05.06.09г. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Н. Р. ,който в предвидения за това в чл.259 ГПК срок го обжалва чрез пълномощника си.В жалбата си посочва,че решението е неправилно като постановено при липса на процесуална правоспособност на ищцата, която след като е страдала от психично заболяване към момента на атакуваната прехвърлителна сделка е била с такова психично заболяване и към датата на подаване на исковата молба.Моли за постановяване на решение с което да се отмени обжалваното решение .В образуваното пред ВТОС дело след постановяване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, жалбоподателят не се явява и не заема становище . Ответникът по жалба- Д. С. Ч. чрез процесуалния си представител в подаден отговор оспорва жалбата.Моли решението да бъде оставено в сила.Посочва,че фактическата обстановка е правилно изяснена и направените въз основа на нея правни изводи са законосъобразни.Навежда довода,че до приключване на производството пред първата инстанция ответникът не е оспорил процесуалната дееспособност на Ч. ,както и ,че до влизане в сила на решение за поставяне под пълно или частично запрещение на пълнолетно физическо лице,то е дееспособно и приложението на чл.28,ал.2 или 4 ГПК е недопустимо.В съдебно заседание поддържа отговора и становището в него. Окръжният съд като съобрази твърденията във въззивната жалба,становищата на страните и развитите от тях доводи и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност ,приема за установено следното: Производството пред Районен съд Е. е образувано по молба на Д. С. Ч. от с.К. с която /петитума на същата е уточнен с допълнителна такава/, моли сключения между нея и Н. Р. М. договор за дарение от 19.05.2006г. на ¾ идеални части от недвижим имот,притежаван от нея, да бъде обявен за унищожаем по реда и на осн.чл.31 ЗЗД Твърди ,че към посочената дата не е могла да разбира свойството и значението на действията си тъй като страда от психично заболяване ,при което здравословното й състояние продължавало да се влошава, че поставената и диагноза е „редуциращо депресивно разстройство” и лека умствена изостаналост , за което е хоспитализирана в Областен диспансер за психични заболявания със стационар В.Търново, че е подведена от Н. Р. . Твърди въпреки запазеното право на обитаване с договора не е допускана изобщо до дома си от ответницата и съпруга й, които първоначално били нейни квартиранти, дори да е тормозена от тях за което е търсила помощ и от Районна прокуратура Е..При условията на евентуалност моли на осн.чл.227,”в” ЗЗД да бъде отменено направеното дарение при отказана издръжка от ответницата нужна на ищцата .По този иск твърди с нотариална покана да е поискала месечна издръжка от 100лв. при липса на средства за препитание. Ответникът Н. Р. М. е оспорила предявените искове. По делото от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява,че след смъртта на М. И. Ч.-съпруг на ищцата ,на 07.06.2004г. неговите законни наследници съпруга Д. Ч. и дъщеря И. М. К. са се разпоредили с пригежаваните съответно ¾ ид.ч.от Д. и ¼ ид.ч. от И.С договор за дарение оформен с НА ...,т...,рег.№ ..., дело № .... Д. е прехвърлила собствеността върху ответницата Н. Р. , а година по-късно с договор за покупко-продажба оформен с НА № ...,т..., рег.№ ...,дело №...г. И. е прехвърлила собствената си ¼ ид.ч. на М. М.-съпруг на ответницата. По делото не се спори ,че с договора за дарение ищцата е запазила за себе си правото да обитава своите ¾ ид.части докато е жива. Не се спори, и се установя от изслушана съдебно-медицинска психиатрична експертиза и разпита на свидетелите К. Г.-сестра на ищцата, С. С.- с когото същата живее на семейни начала, С. М. и Н. Д.-съседи, че ищцата от години страда от лека умствена изостаналост,че е с диагноза „рецидивиращо разстройство, лека умствена изостаналост” поставена и от Областен диспансер за психични заболявания със стационар В.Т·рново,че е хоспитализирана нееднократно, че към момента на дарението- 19.05.2006г. това заболяване е било налице и същата не е била в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си след като има данни за интелектуално-паметов дефицит до степен на лека дебилност. Безспорно е и,че ищцата е дееспособно лице- до датата на предевяване на иска не е поставена под пълно или ограничено запрещение по предвидения за това ред. Събрани са доказателства и досежно ниските доходи на ищцата . При така изложеното съдът счита,че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за уважаване на иска по чл.31,ал.1 ЗЗД -И. Ч. е дееспособна и към датата на прехвърлителната сделка-19.05.2006г. не е разбирала и не е можела да ръководи действията си, съотв. не е разбирала значението на извършеното от нея по предприемане на отчуждителното действие за процесния имот в с.К..Така сключения договор е унищожаем и последицата за това е уважаване на предявения иск. До този извод правилно и обосновано на доказателствата е стигнал и Районен съд Е. с обжалваното решение и след поправката на очевидната фактическа грешка в диспозитива му. При така изложеното съдът приема,че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Наведения от жалбоподателят довод във въззивната жалба ,че заболяването на Ч. е било налице и към подаване на исковата молба при което същата още тогава не е имала процесуалната дееспособност ,е несъстоятелен. По делото липсват каквито и да било доказателства същата някога да е била поставяна под пълно или частично запрещение, при което същата е дееспособно физическо лице съгл. ЗЛС и може да извършва процесуални действия лично съгл.чл.28,ал.1 ГПК. С оглед на посоченото Окръжният съд намира въззивната жалба за неоснователна и недоказана,поради което същата следва да се остави без уважение, а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 40 от 05.06.2009г. и решение № 93 от 14.12.2009г.-неразделна част към първото по гр.д.№ 147/2008г. на Районен съд Е.. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |