Р Е Ш Е Н И Е
№ 260458 / 16.4.2021г.
гр. Перник, 16.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5308 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Д.В.П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. К.П., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 2476.15 лева – главница,
представляваща остатък от стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до
30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2009 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5036/2009 г. по описа на РС Перник, поради
погасяването й по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба с вх. № 2824/22.03.2010 г. от ответника като
взискател срещу ищцата е образувано изп.д № 413/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5036/2009 г. по описа на РС Перник,
за следните суми: 4862.32 лева – главница, представляваща стойността на
потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до
30.04.2009 г.; 1364.30 лева – обезщетение за забава за периода от 30.10.2006 г.
до 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2009 г., както и за направените по делото разноски от заявителя в размер
на 249.52 лева. Посочва се, че на 16.04.2010 г. ищцата заплатила сумата от 4000
лева за погасяване на вземанията по изпълнителния лист. В тази връзка като
незаплатена останала само част от главницата – в размер 2476.15 лева.
Излагат се
подробни доводи, че последната е погасена по давност. В тази връзка на първо
място се посочва, че вземанията на топлопреносното дружество представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите
се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо място се
поддържа, че образуваното срещу ищцата изпълнително производство е прекратено
по право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от
взискателя в продължение на повече от 3 години – основание по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 22.03.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител
изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на претенцията.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 413/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното
дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземането, част от което е
предмет на настоящото производство, както и за обусловените от същото вземания
за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед от 22.10.2009 г. по ч.гр.д. № 5036/2009
г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е
издаден изпълнителен лист от 24.02.2010 г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 22.03.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилиян
Бадев, като на последния е възложено да извърши действия по принудително
изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
413/2010 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 23.03.2010 г. – връчена на длъжника лично на 27.04.2010 г. Видно
от последната обаче задължението на длъжника /ищец/ е в размер на общо 7519.63
лева, от които: 1613.83 лева – неолихвяема сума, 4862.32 лева – главница, 215.12
лева – лихви, 156 лева – разноски по изпълнителното дело; 672.36 лева –пропорционална
такса по т. 26 към ЧСИ с ДДС съгласно Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ.
На следващо място от материалите по изпълнителното
дело се установява, че на 09.07.2010 г. от страна на длъжника /ищец/ е внесена
сумата от 4000 лева. Видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист от
тази сума на взискателя са преведени 3698.90 лева с 1.10 лева такса превод, а
300 лева с ДДС са отнесени за разноски към съдебния изпълнител.
От ответното дружество по изпълнителното дело са
подадени две молби за налагане на запор върху вземания на длъжника – от 05.02.2014 г. и от 13.02.2015 г. В тази връзка са извършени справки, но предвид
липсата на трудов договор на длъжника не са наложени запори върху трудовото
възнаграждение.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело
не са извършвани никакви други действия, нито са постъпили други суми.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на част от вземането за главница по
изпълнителен лист от 24.02.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5036/2009 г. по
описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото
от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице
висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустима исковата претенция в цялост. Същата възлиза
на 2476.15 лева – главница, представляваща остатък
от стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2006 г. до 30.04.2009 г. Сумата е изчислена като са съобразени внесените
4000 лева, от които в полза на взискателя са разпределени 3698.90 лева с 1.10
лева такса превод. В тази връзка и съдът намира, че сумите са разпределени
съответно на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води
счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 22.10.2009 г. по ч.гр.д. № 5036/2009 г.
по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че
заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в
глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с
участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В
тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена
възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1]
от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В
тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 22.10.2009 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения
относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла
в сила на 23.02.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 23.02.2010 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 24.02.2010 г. като въз основа на посочените документи по молба на
ответното дружество на 22.03.2010 г. при ЧСИ Стилиян Бадев е образувано изп.д.
№ 413/2010 г. В тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 23.02.2010
г. и датата на образуване на изп.д. № 413/2010 г. – 22.03.2010
г. е изминал период от едва около месец.
На 23.03.2010 г. до длъжника е изпратена ПДИ, получена на 27.04.2010 г.,
като на 09.07.2010 г. от длъжника е постъпила сумата от 4000 лева. Посочените
действия обаче нямат отношение нито към перемпцията, нито към давността,
доколкото не е поискано или допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено
признание на същия. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изп.д. № 413/2010 г. следва да се приеме за прекратено по право на 22.03.2012
г. В периода на висящност на изп.д. № 413/2010 г. от 22.03.2010 г. до
22.03.2012 г. за процесните вземания не е текла давност, доколкото същата е
била спряна – съгласно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116, б.
„б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес.
По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
4-то г.о. на ВКС давността за процесните вземания следва да се приеме за прекъсната
още два пъти – на 05.02.2014 г.
съответно на 13.02.2015 г. с
подаване на молби за налагане на запор от страна на взискателя. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело,
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
На последно място следва да се отбележи, че запор в действителност не е
бил наложен, но това се е случило не по волята на взискателя, а доколкото
длъжникът не е получавал трудово възнаграждение.
От 13.02.2015 г. до приключване на
устните състезания по настоящото дело обаче е изтекъл период от повече от пет
години, поради което исковата претенция следва да се приеме за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 99.05 лева, 24 лева такса за копие от
изпълнително дело и 400 лева адвокатско възнаграждение. Тези разноски са
действително извършени, видно от представените по делото документи. В тази
връзка и сумата от 523.05 лева следва да бъде присъдена изцяло. Претендираният
адвокатски хонорар не е прекомерен, доколкото същият не надвишава минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид цената на иска.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.В.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ сумата от 2476.15 лева
– главница, представляваща остатък от
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2006 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.10.2009 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5036/2009 г.
по описа на РС Перник и която сума е предмет на изп.д № 413/2010 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Пернишки ОС, поради погасяването на
сумата по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д.В.П., с ЕГН: **********
сумата от общо 523.05 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.