№ 268
гр. Монтана, 07.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА Частно
наказателно дело № 20221630200974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
С постановление от 27.07.2022 година Районна прокуратура град
Монтана е прекратила, наказателното производство по ДП № 343/2018 година
по описа на ОДМВР Монтана, образувано за това престъпление по чл. 209,
ал.1 от НК и престъпление по чл. 311, ал.1 от НК. Видно от посоченото от
прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното
производство ДП № 343/2018 година е прекратено на основание член 24, ал.
1, т. 6 от НПК вр. с чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
Срещу горепосоченото постановление на РП Монтана е постъпила
жалба от адвокат Г. Г. К. от АК Пловдив, повереник на Т. В. В. ЕГН
**********. В жалбата К. че „обвиняемата С Б не следва да се ползва от
хипотезите посочени от ЕКПЧ и тълкувателно решение № 3/2015 година на
ВКС, защото в случая не е нарушена забраната едно лице да бъде наказано
два пъти за едно и също нещо. Деянието по член 209,ал.1 от НК, няма нищо
общо с деянието по член 206,ал.1 от НК.“
Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 343/2018
година по описа на ОДМВР Монтана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с
изложеното в жалбата и доводите посочени в обжалваното постановление на
1
РП Монтана, приема за установено следното:
Подадената жалба е в срока по член 243,ал.4 от НПК и от лице, имащо
право да обжалва прокурорския акт и се явява процесуално допустима. Видно
от приложената разписка за връчване жалбоподателят е удостоверил, че е
получил препис от постановлението за прекратяване на 09.08.2022 година, а
жалбата е постъпила на 08.08.2022 година в РП Монтана. Разгледана по
същество съдът намира, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 11.08.2015г. в гр.
Монтана, обл. Монтана, с цел набавяне на имотна облага е възбудено и
поддържано заблуждение у Т. В. В., ЕГН **********, че колесен трактор
марка „Беларус" , модел „925,2" с номер на рама ХХХ и номер на двигател
ХХХ, е собственост на „А" ЕООД гр. Велико Търново и в качеството на лице,
заемащо длъжността „продавач-консултант" в „А" ЕООД гр. Велико Търново
, с място на работа гр. Монтана, е упълномощена да се разпорежда
фактически и юридически с колесен трактор марка „Беларус" , модел „925,2"
с номер на рама ХХХ и номер на двигател ХХХ и с това му е причинена
имотна вреда в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева -престъпление по
чл. 209, ал.1 от НК И за това, че на 11.08.2015г. в гр. Монтана, обл. Монтана в
качеството си на длъжностно лице - „продавач-консултант" в „А" ЕООД гр.
Велико Търново , с място на работа гр. Монтана, в кръга на службата си, е
съставен официален документ - фактура № 100007/11.08.2015г. и касов бон от
същата дата от името на „А" ЕООД гр. Велико Търново, в които са
удостоверени неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като
доказателство пред КТИ гр. Пловдив за придобитото от Т. В. В., ЕГН
********** право на собственост върху колесен трактор марка „Беларус" ,
модел „925,2" с номер на рама ХХХ и номер на двигател ХХХ - престъпление
по чл. 311, ал.1 от НК.
В хода на разследването по делото е предявено обвинение и привлечена
в качеството на обвиняема САБ от гр. Монтана за извършено престъпление
по чл. 209, ал.1, от НК, а именно : За това, че за времето от 08.08.2015 г. до
11.08.2015 г. в гр. Монтана, обл. Монтана, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила и поддържала заблуждение у Т. В. В. от с. К, обл. Пловдив,
че колесен трактор марка „Беларус" , модел „952.2" с номер на рама 90910482
и номер на двигател ХХХ, е собственост на „А" ЕООД гр. Велико Търново и
че в качеството й на лице, заемащо длъжността „продавач-консултант" в „А"
ЕООД гр. Велико Търново, с място на работа гр. Монтана, е упълномощена
да се разпорежда фактически и юридически с колесен трактор марка
2
„Беларус" , модел „952,2" с номер на рама 90910482 и номер на двигател
ХХХ, собственост на „ ВС „ООД гр. Варна и с това причинила имотна вреда
на Т. В. В. в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева - престъпление по чл.
209, ал.1 от НК.
С постановление от 14.04.2022г. досъдебното производство е частично
прекратено за образуваното престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, същото към
настоящият момент е влязло в законна сила.
В хода на разследването по производството безспорно е установено, че
обвиняемата САБ е била назначена с трудов договор №1/30.04.2015г. на
длъжност „Продавач-консултант“ във фирма „А“ ЕООД в гр. Монтана, с
изпитателен срок до 31.10.2015 г. и място за изпълнение на трудовите
задължения - базата на фирмата в град Монтана. Като неразделна част от
трудовия договор е приложена и длъжностна характеристика на продавач-
консултант. Обвиняемата не е подписвала същата, но на последната било
подробно обяснено и запозната, в какво се изразявали нейните задължения, а
именно: да предлага наличната стока на клиентите и да им показва машините.
Можела да извършва също така и продажби на стоки, чиято стойност не
надвишавала 2000 лева и нямала право да се разпорежда със собствеността на
тракторите. Последните били оставени от „ВС“ ООД град Варна в базата на
„А“ ЕООД за отговорно пазене, съгласно договорни отношения между „ВС“
ООД и „А“ ЕООД, за което страните подписали приемо-предавателен
протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 01.04.2015г., според който
първото дружество предава на второто четири нови трактори марка
„Беларус“. Същите трябвало да останат в базата на „А“ ЕООД в град
Монтана, където да бъдат представяни на евентуалните клиенти. Окончателна
разпоредителна сделка със собствеността върху тракторите, обаче, можела да
стане единствено с разрешението на собственика им „ВС“ ООД гр. Варна.
Един от въпросните трактори бил марка „Беларус“ модел „952.2“ с номер на
рама ХХХ и номер на двигателя ХХХ. Същият бил внос от Германия и
собственост на „ВС“ ООД град Варна, видно от приложените, към
материалите по досъдебното производство документи. Обвиняемата имала
собствен акаунт за издаване на електронни фактури и касов апарат за
продажбата на резервни части и масла. Св. СХД е пълномощник на
търговското дружество „А“ ЕООД град Велико Търново, като собственик към
този момент бил неговия баща ХАД. Св. Т. В. живее в с. К, обл. Пловдив и е
земеделски производител от около петнадесет години. В тази връзка през
лятото на 2015г. търсел да закупи трактор и разглеждал обяви в интернет
сайтове. В началото на месец август 2015г., попаднал на обява за продажба на
нов колесен трактор, марка „Беларус“ , модел 925,2. Обявата видял в сайта
„Мобиле.бг“, като била обявена цена на трактора 25 000 лв. Имало телефон за
връзка, както и снимки на самия трактор. Още съшият ден, по негови данни -
петък, се обадил на посочения в обявата телефонен номер. Свързал се с жена,
която тогава по телефона не му се представила с име, но потвърдила, че е
продавача на трактора. Казала му също така, че трактора е нов, намирал се в
гр. Монтана и че цената е 25 000 лв. Освен това му казала, че имало много
желаещи да го закупят, и че ако искали да го запазят, да отидат и оставят
3
капаро в размер на 2000 лв. Още на следващия ден- събота, св. Т. В. изпратил
приятеля си - св.СС да отиде до гр. Монтана, да види трактора, да се разбере с
продавача и да оставил капаро, тъй като той нямал възможност да пътувал
точно този ден. Св. Т. В. дал на св. СС номера на телефона на жената, с която
разговарял, за да се разберат къде точно трябвало да отиде. В събота св. СС
пристигнал в гр. Монтана, заедно със зетя на св. Т. В.- св. ПЗ. Св. С.С
разговарял по телефона с тази жена, която се представила с името С/ в случая
обвиняемата/. Разбрали се да ги чака на бензиностанция „Еко“ в началото на
гр. Монтана. Последната ги чакала на посоченото място и ги завела в база, в
която имало и друга земеделска техника. Обвиняемата им се представила за
продавач-консултант на фирмата, която продавала трактора. Посочила един
от тракторите, който се продавал за цената от 25 000 лв. В базата имало само
един пазач, който вдигнал бариерата и ги пуснал без проблеми. Офисът бил
заключен, нямало други служители. Обвиняемата отключила и им дала ключ
и за трактора. Св. С.С запалил трактора и според него бил разбрал, че имало
някакъв проблем, имало шум в мотора, въпреки, че тракторът изглеждал като
нов. Обадил се на св. Т.В. по телефона и му казал за този проблем, но той
преценил, че ще закупи трактора и му казал да остави капаро от 2000 лв.
Преди това бил казал на обвиняемата, че идвал от името на човек, с който тя е
разговаряла по телефона и ще остави капаро от името на купувача, който ще
дойдел през седмицата, за да прехвърлят трактора. Дал на обвиняемата
сумата от 2000 лв., а тя му издала касова бележка от името на „А“ ЕООД, като
в нея пишело, че са закупени резервни части. Освен това обвиняемата му
заявила също така, че когато дойдат да закупят трактора, с тази бележка ще
приспаднела сумата от 2000лв. от общата сума. На следващия ден - в неделя
св. Т. В. видял, че обявата за трактора не е свалена и по този повод звъннал на
обвиняемата, но този път от друг телефонен номер, но тя не вдигала.
Свързали се с нея в един момент, като се представил за друг желаещ купувач,
при което тя отново предлагала трактора и по никакъв начин не казала, че
същият е капариран от други лица. Още в самото начало на разговорите
обвиняемата заявила на св. Т. В., че иска плащането да стане на ръка, в брой.
Последният обаче разговарял със счетоводителката си и от нея разбрал, че
нямало как да плати 25 000 лв. в брой, а плащането трябвало бъде по банков
път. Казал това и на обвиняемата и тъй като бил непреклонен за това, че не
можел да и даде парите на ръка, тогава тя му казала, че ще му го продаде за
15 000 лв. ако и ги даде на ръка. Тези уговорки, относно плащането били още
по телефона. Фактът, че продавачката намалила цената не го усъмнило по
никакъв начин, тъй като си мислил, че заради шума в двигателя цената е по-
ниска. На 11.08.2015г.св. Т. В. пристигнал в гр. Монтана заедно със св. СС и
св. ЪА Св. СС останал на бензиностанцията, а с обвиняемата се срещнали св.
Т. В. и св. ЪА след което двамата отишли в базата на фирмата, а обвиняемата
не била разбрала и не видяла, че св. С. С е с тях. Тогава всъщност св. Т. В. се
запознал с обвиняемата, която му казала, че е служител на „А“ ЕООД -
продавач. Последният нямал никакви съмнения, че тя е служител на фирмата,
защото се представила за такава и имала достъп навсякъде и бил сигурен, че
тя като продавач на фирмата имала право да продава трактора. Когато
4
пристигнали в базата имало пазач, възрастен човек, който не ги спрял,
виждало се, че я познавал, понеже веднага отворил бариерата като я видял.
Обвиняемата имала ключ от офиса, ключ от трактора, достъп навсякъде - до
склад, до касов апарат, компютър и печат на фирмата. Св. Т. В. пробвал
трактора и решил, че ще го закупи. Поискал от обвиняемата да се оформят
всички необходими документи, като му бъде предоставено и свидетелството
за регистрация - немския талон на трактора. Тогава тя му казала, че
свидетелството за регистрация - немския талон на трактора не е в офиса на
„А“ ЕООД и трябвало да изчака до следващия ден, тъй като шефът и бил на
море в град Варна и документът е в него. От своя страна св. Т. В. и заявил, че
не можел да чака, тъй като бил дошъл с камион да вдигнел трактора. Тогава
обвиняемата му казала да изчакал няколко часа, започнала да говори по
телефона, след което му казала, че всъщност документът бил в град София и
някой ще го донесе по нейни думи. Говорила няколко пъти по телефона, но не
в негово присъствие и на останалите, поради и което незнаел какво и с кого е
разговаряла. Отишли да пият кафе, като обвиняемата била с тях, минали
около два часа, след което тя отишла някъде да вземе документът по нейни
думи, а те я чакали в кафето. Когато се върнала, носела свидетелството за
регистрация на трактора, а св. Т. В. предположил, че някой и го е донесъл,
тъй като тя му била казала така. Върнали се в базата, като минали през
бензиностанцията и взели св. СС с камиона. В базата обвиняемата съставила
фактура от името на „А“ ЕООД за сумата от 14 352,00 лв., издала касов бон за
същата сума и съставила екземпляри на приемо-предавателни протоколи.
Тези документи, плюс свидетелството за регистрация били необходимите
документи за продажбата на трактор.
В хода на разследването на свидетеля Т. В. са били предявени
оригинала на фактура № ********** от 11.08.2015г. с доставчик „А“ ЕООД и
приемо-предавателни протоколи от 11.08.2015г. Същият потвърдил, че
подписите на лицето, получило фактурата и стоката, в случая трактора са
негови. Обвиняемата се била подписала пред него на фактурата за „Съставил“
и на приемо-предавателните протоколи за предал. Той и дал сумата от 13 000
лева/тринадесет хиляди лева/ в брой тогава, които заедно с капарото от 2000
лв. ставали общата продажна цена, а именно 15 000 лв./петнадесет хиляди/ Тя
написала в самата фактура по-малка сума, именно заради изискването да
нямало плащания над 15 000 лв. в брой, но за цялата дадена от него сума,
обвиняемата му написала саморъчна разписка, с неин подпис и печат на
фирмата.
От доказателствата, събрани в хода на разследването се установява
също така, че по това време - 11.08.2015г. св. Д бил на море, когато
обвиняемата Б му се обадила по телефона и му казала, че имало клиент, който
се интересувал от един от тракторите, но искал да види немските документи
за регистрация. Св. Д не се усъмнил по никакъв начин и се обадил на св. РК
от „ВС" ООД, като го попитал дали можел да изпрати на имейл сканирано
копие на документите на трактора, тъй като имало клиент и искал да ги види,
като дал телефона на св.Р К. на обвиняемата. Последната се обадила на св. Р
К., представила се, че е служителка на г-н. Д и работи в „А“ и го помолила да
5
и пуснел проформа фактура за трактор 952.2 като конкретизира номера на
рама и двигател, които дори тя самата му продиктувала, макар, че и той ги
знаел. Казала му също така, че клиента искал да види документите за
регистрация. Св. РК сканирал оригиналните документи с цветно
изображение, изготвил проформа фактура, след което изпратил по имейл
всички тези документи на електронната поща на „А“. На следващият ден
обвиняемата му се обадила и му заявила, че хората са харесали трактора и ще
го купят, а след това се обадила на св. Д и му казала, че хората се били
отказали. Така всъщност обвиняемата се сдобила с цветни копия на немските
документи на трактора. Няколко дни по-късно тя се обадила по телефона на
св. Д и му казала, че си е намерила хубава работа във Велико Търново и
искала да напусне от „А“ ЕООД. Тъй като и се налагало да пътува до гр.
Велико Търново поискала да се срещнат, да и завери и подпечати трудовата
книжка. На 14.08.2015г. обвиняемата и св. Д се срещнали в гр. Велико
Търново, в едно кафене, той заверил трудовата книжка, като на по-късен етап
трябвало да направят ревизия и да издаде заповед за освобождаване. Заверил
и трудовата книжка преди това като услуга, тъй като тя много настоявала и
бързала, казала му, че всеки момент трябвало да започне новата работа. На
тази среща носела печата на „А“ ЕООД, който била взела от базата и го
предала на св. Д, заедно с ключа от офиса и сумата от 53 лв. средства на
фирмата, които били останали в нея. От своя страна св. Д пък и дал 50 лева ,
за да си плати пътуването до гр.Велико Търново. Няколко дни по-късно, към
19.08.2015г. св. Д пристигнал в гр. Монтана, в базата на „А“ ЕООД и видял,
че един от тракторите го нямало, а именно колесен трактор марка „Беларус“,
модел 925,2 с номер на рама ХХХ и номер на двигател ХХХ. Попитал - св.
СПМ /охрана в момента/ къде е трактора, а последният му отговорил, че от
колегата си - св. Г. К знаел, че С го е продала. Св. Д се ядосал, развикал се как
така той не знаел, че трактора е продаден. Притеснен от случилото се св. Д
отишъл при св. Г. К, който бил на смяна, когато е продаден трактора.
Последният му казал, че е бил, когато трактора е продаден и изрично бил
попитал С какво става, а тя му била отговорила, че всичко е наред, проверила
е и че парите са платени по банков път. Впоследствие св. Д отишъл до дома
на обвиняемата скарали се, последната му показала копие на фактура от
името на „А" ЕООД и заявила, че тя нямала нищо общо. Изумен от наглостта
и св. Д уведомил органите на полицията, както и собственика на „ВС" ООД
св. В В., който пристигнал и заедно отишли в полицията. Обвиняемата не е
уведомявала както св. Д, така и някой от „ВС" ООД по никакъв начин, че
планира или има намерение да продава трактора.
На 19.08.2015г., след като узнали за продажбата на трактора и били
сигнализирани органите на полицията, машината била установена в двора на
къщата на свидетеля В. в с. К обл. Пловдив. Последният предал доброволно
тракторът и вещта била върната на нейния собственик- св. В Б В..
Впоследствие обвиняемата била осъдена с влязла в сила
присъда/споразумение/ за извършено престъпление от общ характер по чл.
206, ал.3 вр. с чл. 206, ал.1 от НК, по НОХД № 1803/2016г. на PC - Монтана,
като присъдата е влязла в сила от 15.12.2016г. Видно от приложената справка
6
за съдимост и доказателствата събрани в хода на разследването, обвиняемата
САБ е осъдена за извършено престъпление от общ характер по чл. 206, ал.3
вр. с чл. 206, ал.1 от НК, по НОХД № 1803/2016г. на PC - Монтана, като
присъдата е влязла в сила от 15.12.2016г., а именно : за това, че на
11.08.2015г. в гр. Монтана, противозаконно присвоила чужда движима вещ -
колесен трактор марка „ Беларус", модел „925.2" с номер на рама ХХХ и
номер на двигателя ХХХ, собственост на дружеството „ ВС" ЕООД ГР.
ВАРНА, с МОЛ В Б В. от гр. Варна на стойност към момента на извършване
на деянието 46 000лв., който владеела и пазела като служител на „ А“ ЕООД
гр. В. Търново, база гр. Монтана, продавайки го на Т. В. В. от с. К, обл.
Пловдив, като стойността на обсебеното имущество е в големи размери -
престъпление по чл. 206, ал.3, предл. първо във вр. с чл. 206, ал.1 от НК. На
САБ е било наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА", което наказание на основание чл. 66,
ал.1 от НК изпълнението е отложено за изпитателен срок от три години.
Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка
представителят на прокуратурата – наблюдаващ прокурор по ДП № 343/2018
година на 27.07.2022 година изготвя постановление за прекратяване на
наказателното производство, като видно от мотивите на същото
прекратяването е с правно основание разпоредбата на член 24,ал.1,т.6 НПК
във вр. чл.4, § 1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ.
След като анализира така посочените по-горе безспорно установени при
проведеното разследване обстоятелства, съдът намира изводът на
наблюдаващият делото прокурор за прекратяването с правно основание
разпоредбата на член 24,ал.1,т.6 НПК във вр. чл.4, § 1 от Протокол № 7 от
ЕКПЧ за напълно законосъобразен и правилен. В теорията и съдебната
практика, включително и задължителната такава - Тълкувателно решение №
3/2015 г. на ВКС, еднозначно се приема, че правилото ne bis in idem се
прилага с оглед фактите, а не с оглед правната им квалификация. Тъждество
на престъплението по смисъла на посочената разпоредба е налице винаги,
когато става въпрос за същите обстоятелства - съвкупност от неразривно
свързани помежду си факти, независимо от правната квалификация или от
защитавания правен интерес. Т.е. следва да се даде приоритет на
реализираните факти и да се извърши преценка дали точно тези факти
попадат в обхвата и на двете правни квалификации, по които се обвинява
лицето. Преценката се свежда до установяване на съвпадение на
фактическите състави. В конкретния случай фактическият състав на
престъплението по НОХД № 1803/2016г. на РС Монтана, за което на
подсъдимата САБ е било наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА”, което наказание на
основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението е отложено за изпитателен срок от
три години, напълно съвпада с фактическия състав на престъплението по член
209,ал.1 от НК, за което същата е привлечена като обвиняема по ДП №
343/2018 година по описа на ОДМВР Монтана. По тази причина спазвайки
принципа на забраната едно лице да бъде наказано два пъти за едно и също
нещо настоящото наказателно производство срещу обвиняемата следва да
7
бъде прекратено, тъй като се нарушава принципът на наказателното
процесуалното право ne bis in idem, целящ да не се допусне повторение на
наказателни процедури, приключили с влязъл в сила акт.
Относно изложените аргументи в жалбата на адвокат Г. Г. К. от АК
Пловдив, повереник на Т. В. В., че с прекратяването на производството, ще се
нарушат правата на пострадалото лице – в случая свидетелят Т. В. и
възможността му да възстанови причинените от престъплението вреди, съдът
намира за ирелевантни в конкретния случай. Безспорно установено в
съдебната практика е правилото, че един и същ субект не може да извърши
две различни престъпления против собствеността, когато предметът е едно и
също имущество. Това правило е установено в задължителната практика на
ВКС по отношение на съставите на длъжностното присвояване и
документната измама, но същото важи в пълна степен и за съставите на член
206 и член 209 от НК – ТР № 27/1977 година на ОСНК на ВС.
След като направи цялостен анализ на изложената по-горе фактическа
обстановка по ДП 343/2018 година и на аргументите посочени в ТР №
27/1977 година на ОСНК на ВС, съдът намира, че престъпната дейност на
обвиняемата Б, изначално е следвало да бъде по-обстойно анализирана и по-
прецизно квалифицирана от разследващите органи и наблюдаващия делото
прокурор при конкуренцията на двата състава на член 206 от НК и член 209
от НК. Макар и не напълно приложими в случая основните правила за
разграничението между двата състава изрично са посочени в посочената
задължителна практика на ВС. Най-важни в конкретния случай са били
действителните намерения на Б към момента на извършване на престъпното
деяние. Следвало е обстойно да се изследва, с какво точно намерение и цел
същата е извършила своите действия – дали да присвои процесната вещ или
да извърши действия по въвежда на заблуждение на другиго с цел да присвои
платените пари за същата вещ.
Въпреки липсата на подробен и цялостен анализ на същността на
престъпната дейност на обвиняемата Б, наблюдаващият делото прокурор е
взел единственото правилно решение в случая с оглед наличието на
осъдителна присъда по НОХД № 1803/2016г. на РС Монтана, с която Б е
осъдена за престъпно деяние по член 206,ал. 1 от НК, със същият фактически
състав както и повдигнатото и обвинение по ДП № 343/2018 година,
квалифицирано по член 209,ал. 1 от НК. В тази ситуация прекратяването с
правно основание разпоредбата на член 24,ал.1,т.6 НПК във вр. чл.4, § 1 от
Протокол № 7 от ЕКПЧ на второто по време наказателно производството за
същото деяние е единственото правилно и законосъобразно процесуално
действие.
Предвид гореизложените съображения и на основание член 243,ал.6,т.1
от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪЖДАВА Постановление на Районна прокуратура град Монтана от
8
27.07.2022 година, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 343/2021 година по описа на РУ Монтана,
образувано за извършено престъпление по член. 209,ал.1 от НК, изцяло като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана, в
седемдневен срок от съобщаването му на страните /РП Монтана и адвокат Г.
Г. К. от АК Пловдив, повереник на Т. В. В. ЕГН **********/, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9