ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260152 24.08.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори
въззивен граждански състав
На: двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1739 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.В.М. ***, подадена чрез пълномощник адв.Д.Р., против решение № 874/09.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1856/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което
е постановено следното:
- предоставено
е упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Васил
Свиленов М. и Никол Свиленова Маркова на майката Н.Н.С.;
- определено
е местоживеенето на децата Васил Свиленов М. и Никол Свиленова Маркова в дома
на майката Н.Н.С.;
- определен
е режим на лични отношения между бащата С.В.М. и децата Васил Свиленов М. и
Никол Свиленова Маркова, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца
с право на преспиване, от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния
ден, като взема и връща децата от адреса им по местоживеене; всяка четна година
по време на Коледните празници, от 10.00 часа на 24.12 до 18,00 часа на 26.12.;
всяка нечетна година по Новогодишните празници от 10.00 часа на 31.12 до 18.00
ч. на 02.01.; всяка нечетна година на Великденските празници от 10.00 ч. на
Велики Петък до 18.00 ч. в неделя; всяка нечетна година на рождения ден на
децата, от 10.00 часа до 18.30 часа, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск;
- осъден е бащата С.В.М. да заплаща месечна
издръжка на децата Васил Свиленов М. и Никол Свиленова Маркова, чрез тяхната
майка законен представител Н.Н.С., в размер на по 200.00 лв. за всяко от децата поотделно, като издръжката за
детето Никол се дължи от предявяване на иска на 28.02.2019 г. до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на
сумите, а за детето Васил издръжката се дължи от влизане на решението в сила до
настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното
изплащане на сумите, като за разликата до претендирания размер издръжка за
детето Васил Свиленов М. от 250 лв. искът е отхвърлен.
Постановено и предварително изпълнение на
решението в частта, с която е присъдена издръжката.
Във въззивната
жалба на С.В.М. се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, поради нарушения на материалния закон. Според
въззивника, правните изводи на съда са немотивирани и неподкрепени с фактически
обстоятелства, установени в хода на съдебното производство, което по съществото
си прави съдебния акт немотивиран. Посочва се, че въпреки приетото от съда, че
и двамата родители притежават нужния родителски капацитет, районният съд е
предоставил родителските права спрямо децата на майката, за която само накратко
е споменато психичното й заболяване, като е уточнено, че в настоящия момент тя
е в добра терапевтична ремисия и засиленото присъствие на майката в живота на
децата е в техен интерес, като според въззивника това заключение на съда не е
аргументирано и не са наведени никакви съждения защо е прието, че майката би
била по-добрия родител в случая и защо тя е предпочетена пред бащата, като
изводите на съда противоречат на приетото по делото, че бащата е психично
здрав, има родителски качества и е грижовен и отговорен родител. Счита се, че
съдебното решение в частта за предоставяне на родителските права противоречи на
константната съдебна практика, въвела редица критерии, които следва да бъдат
съобразни, за което се излагат подробни доводи във въззивната жалба. В тази
връзка се сочи, че въззивникът М. е по-благонадеждния родител, същият се е
справял в добри и лоши моменти, като се е грижил за децата си и не е позволил
прекъсване на връзката между тях и майка им, въпреки неблагоприятната житейска
ситуация, в която тя се намира. Сочи се, че от раждането на децата въззивникът
неотлъчно е полагал грижи за тях и дори след настъпването на фактическата
раздяла между страните е продължил да се грижи непосредствено за сина си и не е
прекъснал връзката с дъщеря си, като в един тежък за семейството момент е бил
подпомогнат от родителите на майката, но и тогава е продължил да се грижи за
двете си деца.
Според въззивника, съдът е следвало да съобрази акта
си с психичното страдание на майката, като не може да бъде игнориран факта, че
здравословното й състояние е хронично и би могло да окаже неблагоприятно
въздействие върху децата. Сочи се, че положителното в случая е, че към днешна
дата ищцата се намира в ремисия, но според приетата по делото експертиза, това
състояние се характеризира с хроничност, т.е. няма никакви шансове за пълно
излекуване, нито гаранции за бъдещото му протичане. Според въззивника, не може
да бъде пренебрегнат и факта, че при предишното изостряне на състоянието на
майката, същата е сключила граждански брак с криминално проявено лице и е
намирана в безпомощно състояние в различни точки на гр.София, което е наложило
и настаняването й за лечение в ЦПЗ „Д-р Шипковенски“, като в целия този период
именно бащата е полагал грижи за двете деца. Сочи се също, че самата ищца към
момента се нуждае от грижи и контрол, за да взема лекарствата си, което е и
причината да смени местоживеенето си от София в Бургас и след години на
самостоятелно живеене да споделя в момента едно жилище с родителите си.
Счита се също, че в съдебното решение е игнориран
фактът, че голямото дете Васил живее от раждането си в гр.София и учи в
НУКК-Горна Баня, като не е преценено, че промяната в неговата социална среда би
се отразила изключително неблагоприятно върху психиката му. Сочи се, че и
по-малкото дете Никол е живяло в гр.София, през първите четири години, поради
което тази социално-битова среда също не й е чужда. При това, според
въззивника, необосновани са изводите на съда, че оставането на децата в
гр.Бургас, в чужда за тях среда, би се отразило по-благоприятно на психиката им
от запазването на социално-битовата им среда в София.
Изразява се несъгласие и с извода на съда, че бащата
следва да заплаща издръжка на детето Васил, за което той понастоящем полага
грижи и го отглежда сам в гр.София. Сочи се, че в отговора на исковата молба
бащата е поискал привременни мерки, по които районният съд не се е произнесъл и
след като има произнасяне за издръжката за минало време за детето Никол,
недоумение буди защо съдът служебно не се е произнесъл и за издръжката на
детето Васил, който се отглежда от бащата. Изразява се несъгласие и с
постановеното от БРС предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на двете деца, като се сочи, че спорът за родителските права не е
решен окончателно и към момента детето Васил все още е под грижите на бащата и
той покрива неговите непосредствени нужди, поради което е нелогично бащата да
плаща издръжка за детето, което отглежда.
В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да се предостави на бащата упражняването
на родителските права по отношение на двете деца, като съдът служебно да
определи дължимата за тях издръжка и подходящ режим на лични отношения с
тяхната майка.
При условията на евентуалност, ако съдът счете, че родителските
права следва да бъдат предоставени на майката, въззивникът моли да се определи
възможно най-широк режим на лични контакти, като се съобрази обстоятелството,
че двамата родители не живеят в един град, а на значително разстояние един от
друг.
Моли съда да отмени допуснатото предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката на двете деца, като се съобрази,
че детето Васил продължава да живее и учи в гр.София и бащата полага грижи за
него.
Моли съда да определи издръжка за минало време и за
детето Васил, считано от датата на завеждане на исковата молба на насрещната
страна с оглед равнопоставеност на страните по делото. Моли също така, до
окончателното приключване на спора за родителските права да се определи
издръжка за детето Васил, която майката да заплаща.
Не се правят доказателствени искания.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната
жалба е депозирана в законоустановени срок по чл.259 ГПК и от лице, което има
правен интерес от обжалването решението, поради което жалбата е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-ищца
Н.Н.С., подаден чрез пълномощниците адв.М.К. и адв.П.М., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Счита се, че при постановяване на
първоинстанционното решение не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения
на процесуалните и матералноправни норми. Оспорват се като неверни доводите в
жалбата за несъблюдаване от съда на критериите, посочени в ППВС № 1/74 г., за
което в отговора са изложени подробни съображения по всяко от твърденията на
въззивника. Не се възразява по искания от въззивника по-разширен режим на лични
контакти на бащата с децата, като се сочи, че контактите следва да са
съобразени с учебните занимания и ежедневни ангажименти на децата, както и с
възрастта им и физически необходимости. Не се правят доказателствени искания.
С отговора въззиваемата е направила
искане на основание чл.232 ГПК да се определят привременни мерки по отношение на
двете деца Васил и Никол до приключване на съдебното производство по делото,
като: грижата за децата да бъде полагана от майката; да се осъди бащата да
заплаща за всяко едно от децата издръжка в размер на 200 лв.; да се определи
местоживеенето на децата при тяхната майка в гр.Бургас. Искането за привременни
мерки е обосновано с обстоятелството, че съдебното производство продължава
близо две години, а през този период двете деца (въпреки изричното им желание,
обич и привързаност едно към друго) живеят разделено, както и с установеното от
доказателствата и експертизата по делото, че с поведението си бащата поставя в
сериозна опасност психиката и здравето на детето Васил.
Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1739/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника С.В.М. и постъпилия
писмен отговор от ищцата Н.Н.С..
УКАЗВА на страните, че по направеното от въззиваемата
искане по чл.323 ГПК за постановяване на привременни мерки, съдът ще се
произнесе в съдебно заседание.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.