Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 05.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на втори юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка
Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 615 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба се твърди, че на 07.03.15г. ответникът е сключил с „ А. Ф.“ООД договор за кредит.По силата на сключения договор на ответника била предоставена сумата от 600 лева.
Твърди се, че остатъкът, който ответникът дължи на ищцовото дружество поради настъпила изискуемост на цялото вземане, както и поради извършена цесия / Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.03.2016 година/ е както следва: главница-592.76 лева, договорна лихва в размер на 41.86лв., 118.56 лева-неустойка, 120.00 лева- такса разходи, 72.50 лева-такса разходи за събиране на вземането, 165.14 лв.- мораторна лихва и законна лихва.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: главница-592.76 лева, договорна лихва в размер на 41.86лв за периода 08.04-06.06.2015 година, 118.56 лева-неустойка за периода 09.05-06.0.6.2015 година, 120.00 лева- такса разходи за дейност на служител, 72.50 лева-такса разходи за събиране на вземането за периода 09.05-06.06.2015 год., 165.14 лв.-мораторна лихва за периода 06.08.15г. до 01.03.18г., законна лихва, считано от 01.03.2018г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по заповедното производство.
Претендират се и разноските в производството по чл.422 ГПК.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове. Намира,
че цесията не е надлежно съобщена
на длъжника, а на назначения
особен представител в настоящото производство.
Оспорва претенцията на ищеца за неустойка, като твърди, че имал
право само на претендираната мораторна лихва и в тази насока с отговора по чл.131 ГПК са изложени конкретни съображения.
Иска се съдът да постанови решение, с
което да отхвърли, като неоснователна и недоказана предявената искова
претенция.
Съдът, като взе предвид събраните в процеса доказателства
намира следното от фактическа страна.
На 07.03.2015 година в гр.С. З. е
сключен Договор за кредит „Б.“ / с Приложение
№1 към Договора/ между „ А. Ф.“ЕООД-С. и
И. С. Д., с ЕГН **********. На кредитополучателя
по Договора и ответник в настоящия процес кредиторът е предоставил револвиращ кредит в
максимален размер на 600.00 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта с №…… Access Finance /iCard/Visa, получена от кредитополучателя при подписване на
договора. Приложение №1 към Договор
за кредит „Б.“ урежда условията за
ползване на международната кредитна
карта.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014г., „ А. Ф.“ЕООД-С., в качеството
на цедент по договора за цесия е прехвърлило на ищеца по настоящото
производство /цесионера / вземанията произтичащи от ликвидни и изискуеми договори за потребителски кредити „Бала
карта“, ведно с привилегиите и другите
му принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в Приложение №1
към договора.
Представено е по делото и
Потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което цедентът е
потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани
от „ А. Ф.“ЕООД-С..
Вземането спрямо ответника е изрично отразено в
Приложение №1/10.03.2016г., пореден №352, което приложение е неразделна част от
Договора.
Предсавено е по делото и Потвърждение
за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което цедентът е потвърдил
извършената цесия на всички вземания, цедирани от „ А.
Ф.“ЕООД-С..
С изрично пълномощно цедентът е упълномощил „А.за събиране на вземания ЕАД-С., с ЕИК …..,
да уведоми всички длъжници по вземания по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014г..
На ответника по настоящото
производство цесионерът е изпратил Уведомително писмо изх. № УПЦ-П –АФ 428555/24.03.2016г. , с което го изсвестява за извършената цесия. От
приложеното по делото Известие за доставка е видно, че „Получателят се е преместил на друг адрес“. Данни по делото за новия
адрес на кредитополучателя не се съдържат. От друга страна адресът, на който ищецът е изпратил уведомителното писмо е този , който кредитополучателят е съобщил на кредитора по
сключения Договор за кредит „Бяла карта“ от 07.03.2015 година. Следователно
кредитополучателят и ответник в настоящия процес е променил адреса си, но не е
уведомил кредитора за новия си адрес, на който се е преместил , което
задължение следва от чл.19, ал.3 от
Договор за кредит „Бяла карта“ от
07.03.2015 година, но не е сторил това.
По делото е допусната, изслушана и приета, като
компетентно дадена и неоспорена от страните
Съдебно-счетоводна
експертиза от 24.06.2019г., изготвена
от в.л.
Р.С.. От заключението по
експертизата се установява, че по Договор за кредит от 07.03.2015 година „Б.“ №
…… ответникът И. Д. има остатъчно задължение в общ размер
1 108.83 лева, от които: главница 592.76 лева , договорна лихва – 41.86 лева,
неустойка за неизпълнение на договора- 118.56 лева, такса разходи за
събиране на вземането – 72.50 лв, такса
разходи дейност на служител – 120.00 лева
и мораторна лихва за периода 06.08.2015г. до 01.03.2018г. в размер на
163.15 лева. За да достигне до този
извод вещото лице е извършило проверка по счетоводните документи при „
А. Ф.“ЕООД-С.и „А. за събиране на вземания ЕОД-София, с ЕИК *********, както и
се е запознало със събраните по делото доказателства.
При
така установеното, за съдът се налагат следните
правни изводи:
Предявени са искове на основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.240, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Установи се от събраните доказателства,
че между „А. Ф.“ЕООД-София и ответника е възникнало облигационно правоотношение
по силата на сключения между тях Договор за кредит „Б.“ от 07.03.2015 година. По силата на сключения
договор кредиторът е изпълнил
задължението да предостави на кредитополучателя и ответник в процеса кредитна
карта с договорения лимит. От своя страна кредитополучателят се е задължил да върне усвоения кредит при условията на сключения
договор и Приложение №1 към него.
С валидно сключен договор за цесия „А. Ф.“ЕООД-София е прехвърлило на „А. за събиране на вземания
ЕОД-София, с ЕИК………. вземанията си , в
т.ч. и онези по станали ликвидни и изискуеми договори за потребителски
кредити-„Бяла карта“. Цесията е валидно извършена с произтичащото от това
задължение на цесионера да уведоми
за цесията от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем и договори за потребиталски
кредити, които „А.. Ф.“ЕООД-София е цедирало. За дата на уведомяването настоящият състав приема
датата 30.03.2018 година , като се държи
сметка за обстоятелството, че връчването се явява надлежно извършено до колкото
Уведомително писмо изх. № УПЦ-П –АФ
428555/24.03.2016г. е изпратено на кредитополучателя и длъжник по сключения договор на
адрес, който И. С. Д. е съобщил
за кореспонденция, но не е
уведомил за промяната на адреса си, следващо от чл.19, ал.3 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 07.03.2015 година. Следователно цесията е породила действие и спрямо длъжника по процесния договор.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените искове, предхождани от производство по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК /ч.гр.д. № 207/2018г. по
описа на РС Елин Пелин/ са основателни и доказани до размера
от 1 108.83 лева , от които: главница 592.76 лева , договорна лихва – 41.86 лева,
неустойка за неизпълнение на договора- 118.56 лева, такса разходи за
събиране на вземането – 72.50 лв, такса
разходи дейност на служител – 120.00 лева
и мотаротран лихва за
периода 06.08.15г. до 01.03.2018г. в
размер на 163.15 лева.
За разликата до пълния
претендиран размер мораторна лихва от 165.14 лева, като неонователен и
недоказан искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора следва
ответникът да заплати на ищеца и законна лихва върху главницата, считано
от 01.03.2018г. до окончателното
изплащане на главницата, както и разноските по заповедното производство.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноските сторени в
производството по чл.422 ГПК в общ размер на 575.00 лева, от които държавна такса – 225.00 лева и юрисконсултско възнаграждение - 350.00 лева.
По
изложените съображения , съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. Д., с ЕГН **********, че дължи
на „А.за събиране на вземания ЕОД-С., с ЕИК …….., по заповедното производство- ч.гр.д. № 207/2018г. по описа на РС
Елин Пелин сумата от 1 108.83 лева, от които:
главница 592.76 / петстотин деветдесет и
два лева и 76 стотинки/лева заедно със
законната лихва, считано от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане, договорна
лихва – 41.86 /четиридесет и един лева и 86 стотинки/лева, неустойка за
неизпълнение на договора - 118.56/сто и
осемнадесет лева и 56 стотники/ лева, такса разходи за събиране на вземането – 72.50/седемдесет и два лева и
50 стотинки/ лв, такса разходи дейност на служител – 120.00 /сто и двадесет /лева и мораторна лихва за периода
06.08.2015г. до 01.03.2018г. в размер на 163.15 /сто шестдесет и три
лева и 15 стотинки/лева, както и разноските по заповедното производстов в
раземр на 175.00/сто седемдесет и пет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за мораторна лихва за периода 06.08.2015г. до 01.03.2018г. / по заповедното производство -.гр.д. № 207/2018г.
по описа на РС Елин Пелин /, за разликата до пълния претендиран
размер от 165.14 лева.
ОСЪЖДА И. Стефанов Д., с ЕГН **********, да заплати на „А. за събиране на вземания ЕОД-С.,
с ЕИК ……..,
деловодни разноски по настоящото производство в размер на 575.00/петстотин седемдесет
и пет /лева.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: