Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Б.С., 22.02.2023год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белослатинският
районен съд, втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Ивайло Йорданов
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията Йорданов гр.д № 109 по описа на съда за 2021г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.Г.П. с ЕГН *********** ***,
чрез процесуален представител и пълномощник адв.М.В.
от САК с адрес ***, офис 17, против В. Т.
Ц. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.42,ал.1, б.“б“ от ЗН, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.108 от ЗС и чл.55 от ЗЗД, с която се иска съдът да постанови съдебно решение, по силата на което да
признае за установено по отношение на ответника В. Т. Ц. нищожността на
основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН на завещание обявено на 24.08.2020г., рег.№
4104,т.2, № 84 по описа на Нотариус Наско Б.с район на действие РС-Б.С.и
вписано в СВ при БСлРС с рег.№ 2466/24.08.2020г., Акт
№ 87, т.5, н.д.№ 901, да признае на основание чл.124,ал.1 от ГПК за установено
по отношение на ответника В. Т. Ц., че ищцата М.Г.П. е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Б.С., обл.В.,
ул.“Климент Охридски“ № 98 подробно описан в исковата молба и на основание
чл.108 от ЗС да бъде осъден ответника да й предаде владението върху този имот,
да признае на основание чл.124,ал.1 от ГПК за установено по отношение на
ответника В. Т. Ц., че ищцата М.Г.П. е собственик на лек автомобил „Мерцедес“
190Е с рег.№ ВР9590ВМ и на основание
чл.108 от ЗС да бъде осъден ответника да й предаде владението върху лекият
автомобил, да признае на основание чл.124,ал.1 от ГПК за установено по
отношение на ответника В. Т. Ц., че ищцата М.Г.П. е собственик на подробно
описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи
се в с.В., обл.В., както и на основание 55, ал.1 от
ЗЗД да бъде осъден ответника В. Т. Ц. да й заплати сумите от 442,61 лв. и
2939,32 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 28.01.2021г. и направените по делото разноски.
С исковата молба ищцата отправя покана до ответника В.
Т. Ц. да й предаде владението върху недвижим имот находящ
се в гр.Б.С., обл.В., ул.“Кл.Охридски“
№ 98 и върху лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ 190Е с рег.№ ВР9590ВМ, като в противен
случай определя обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС дължимо за
ползването им без основание, като за недвижимият имот е в размер на 500,00 лв.
месечно, а за лекият автомобил е в размер на 150,00 лв. месечно.
Поддържа се в исковата молба, че на 14.08.2020г. е
починала Н.М.Н.с ЕТН **********, бивш жител ***, която е била сестра на бащата
на ищцата Г.М.П. с ЕГН **********, починал на 16.05.2005г. Твърди се, че Н.Н.е била вдовица и е имала син - Д.Й.Д.с ЕГН **********,
починал на 01.06.2013г. нежен и без деца. Твърди се, че ищцата замествайки баща
си в наследяването е единствен наследник на
Н.М.Н.. Поддържа се, че при откриване на наследството на Н.М.Н.към 14.08.2020г. в него се е включвала следната
наследствена маса, състояща се от недвижими имоти, движими вещи и пари както
следва:
Поземлен имот, находящ се в
гр. Б.С.на ул. „Климент Охридски“ № 98 с
площ от 320 кв. м., съставляващ УПИ ХII-1410 в
квартал 92 по регулационния план на гр. Б.С., одобрен със Заповед №
4321/10.05.1971г. на Кмета на Община Б.С.при граници: ул.“Климент Охридски“,
УПИ ХХХ-1410, УПИ ХIII-1642 и УПИ II-1409, задно с построените в имота масивна жилищна сграда
на дървен гредоред със застроена площ от 81 кв.м, построена през 1955г.,
масивна сграда - гараж на железобетонна плоча със застроена площ от 13 кв. м.,
построена през 1985г., паянтова жилищна сграда- лятна кухня на железобетонна
плоча със застроена площ от 22. кв. м., построена през 1981г. и паянтова
стопанска сграда на железобетонна плоча със застроена площ от 8 кв.м.,
построена през 1981г., а по уточнителна молба -
поземлен имот с идентификатор: 07702.501.1545 гр.Б.С., общ. Б.С., обл. В. по кадастрална карта и кадастрален регистър,
одобрени със Заповед №
РД-18-267/25.08.2017г.на изпълнителнителен директор
на АГК, последно изменение засягащо поземления имот - от 28.04.2021г., адрес на
поземления имот: гр. Б.С.п.к. 3200, ул.“Климент Охридски“ № 98, площ 325 кв.
м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Предишен идентификатор няма, Номер по
предходен план: 1410, квартал 92, парцел ХII, със съседи: 07702.501.1552, 07702.501.1546,
07702.501.1544, 07702.501.4166, заедно с построените в поземления имот сгради: 1.
Сграда с идентификатор 07702.501.1545.1: застроена площ 84 кв. м., брой етажи
едни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, 2. Сграда с идентификатор
07702.501.1545.2: застроен площ 22 кв. м., брой етажи един, предназначение:
друг вид сграда за обитаване, 3. Сграда с идентификатор 07702.501.1545.3:
застроена площ 8 кв. м., брой етажи един, предназначение: постройка на
допълващо застрояване, 4. Сграда с идентификатор 07702.501.1545.4: застроена
площ 13 кв. м., брой етажи един, предназначение: хангар, депо, гараж.
Поземлен имот, находящ се в
с. В., общ. Б.С., обл. В., в регулационните граници
на селото с административен адрес: с. В., ул. „Мир“ № 11, с площ от 3183 кв.м.,
съставляващ имот кадастрален номер 54 по кадастралния план на с. В., одобрен
със Заповед № РД-02-14-2023/01.11.1999г., за който е отреден УПИ IV в квартал 3 по РП на с. В., одобрен със Заповед №
923/31.08.1906г., с площ от 2580 кв.м. при съседи : Н.М.Н., поле и от две
страни улици, като регулацията не е приложена.
1/2 ид.ч от поземлен имот, находящ се в с. В., общ. Б.С., обл.
В. в регулационните граници на селото с административен адрес: с. В., ул. „Байкал“
№ 16 , с площ от 1970 кв.м., съставляващ имот кадастрален № 189 по кадастралния
план на с. В., одобрен със Заповед № РД-02-14-2023/01.11.1999г., за която е
отреден УПИ II в квартал 62 по РП на с. В.,
одобрен със Заповед № 923/31.08.1906г., с площ от 2180 кв.м. при съседи: И. Н.,
Д.К.и от две страни улици, като регулацията не е приложена, задно с построените
в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м., паянтова сграда
със застроена площ от 55 кв. м. и
стопанска постройка със застроена
площ от 18 кв. м.
1/2 ид.ч от поземлен имот, находящ се в с. В., общ. Б.С., обл.
В. в регулационните граници на селото с административен адрес: с. В., ул. „Дружба“
№ 16 с площ от 1248 кв. м., съставляващ имот кадастрален номер 179 по
кадастралния план на с. В., одобрен със същата заповед Заповед №
РД-02-14-2023/01.11.1999г., за която е отреден УПИ II в квартал 62 по РП на с. В., одобрен със Заповед №
923/31.08.1906г., задно с построените в имота стопанска постройка със застроена
площ от 57 кв.м. и стопанска постройка
със застроена площ от 44 кв.м.
Лек автомобил МЕРЦЕДЕС 190Е с рег. № ВР 9590 ВМ.
Парични суми в ОББ АД в спестовна сметка в размер
на 442,61 лв. и в депозитна сметка в
размер на 2939,32 евро.
Поддържа се, че ответника претендира, че е собственик
на описаните по-горе недвижими имоти и движими вещи на основание саморъчно
завещание, което твърди, че е написано и подписано от Н.М.Н., обявено на
24.08.2020г. рег. № 4104, том 2, № 84 по описа на Нотариус Наско Б., рег. №
670 в Нотариалната камара с район на действие РС-Б.С., вписано в Служба
по вписвания – гр. Б.С., рег. 2466 от
24.08.2020г. акт № 87, том 5, н.д. 901, с което му е завещала цялото си движимо
и недвижимо имущество. Твърди се, че саморъчното завещание не е написано и не е
подписано от Н.М.Н., че датата не е написана от завещателката
и не е част от съдържанието на завещанието, а е поставена след подписа, че
завещанието не отговаря на изискванията за действително, установени в
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН, поради което на основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН е нищожно, като
нищожното завещание не поражда правото на ответника да наследи имуществото на Н.М.Н..
Твърди се, че ответника без правно основание е
установил фактическа власт върху описаните по-горе недвижими имоти и лек
автомобил, като ги владее, непризнавайки правата на ищцата като наследник на Н.М.Н.,
и е изтегли за себе си паричните суми, посочени по-горе, с които се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата при начална липса на основание.
Иска се от съда да постанови решение, по силата на
което да признае за установено по отношение на ответника В. Т. Ц. нищожността
на основание чл.42,ал.1, б.“б“ от ЗН на завещание обявено на 24.08.2020г.,
рег.№ 4104,т.2, № 84 по описа на Нотариус Наско Б.с район на действие РС-Б.С.и
вписано в СВ при БСлРС с рег.№ 2466/24.08.2020г., Акт
№ 87, т.5, н.д.№ 901, да признае на основание чл.124,ал.1 от ГПК за установено
по отношение на ответника В. Т. Ц., че ищцата М.Г.П. е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Б.С., обл.В.,
ул.“Климент Охридски“ № 98 подробно описан в исковата молба и на основание
чл.108 от ЗС да бъде осъден ответника да й предаде владението върху този имот,
да признае на основание чл.124,ал.1 от ГПК за установено по отношение на
ответника В. Т. Ц., че ищцата М.Г.П. е собственик на лек автомобил „Мерцедес“
190Е с рег.№ ВР9590ВМ и на основание
чл.108 от ЗС да бъде осъден ответника да й предаде владението върху лекият
автомобил, да признае на основание чл.124,ал.1 от ГПК за установено по
отношение на ответника В. Т. Ц., че ищцата М.Г.П. е собственик на подробно
описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи
се в с.В., обл.В., както и на основание 55, ал.1 от
ЗЗД да бъде осъден ответника В. Т. Ц. да й заплати сумите от 442,61 лв. и
2939,32 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 28.01.2021г. и направените по делото разноски на основания,
подробно изложени в приложената по делото писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника чрез процесуалния му представител адв. И. ***,
с който оспорва изцяло така предявените искове като неоснователни и недоказани,
а твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, като неверни.
Поддържа се, че с наследодателката
Н.М.Н.ищеца се е познавал от 2011г., като дотогава Н.Н.е
живяла със съпруга си в гр. София, но двамата решават да се приберат да живеят
в наследствен имот в с. В., обл. В. на ул.“Байкал“ №
16, който имот е един от описаните в исковата молба. Твърди се, че тъй като Н.Н.е била в лоши отношения със снаха си Валерия /майка на
ищцата/, Н.и съпругът й решили да си закупят имот в гр. Б.С.– къща с двор,
което и сторили. След като Н.Н.овдовяла, продала
закупения имот в гр. Б.С.и отново се прибрала да живее в гр. София, като
през 2015г. е закупила процесния имот в гр. Б.С.на ул. „Климент Охридски“ № 98.
Поддържа се че ответника и Н.Н.са от едно село и през
2015г., когато окончателно Николова се преместила в гр. Б.С., ответника
започнал да й помага при ремонта на новозакупения
имот находящ се на ул. „Климент Охридски“ № 98. През
време на ремонта ответника многократно помагал на Николова със съвети, намиране
на майстори, като и многократно закупувал различни строителни материали за
нуждите на ремонта. Твърди, че през това време Николова почти ежедневно идвала
на гости в къщата на ответника и е била в прекрасни отношения с него и съпругата му. Тъй като била трудно подвижна, ответника я вземал
от дома й и я връщал с личния си автомобил в нейното жилище. Поддържа, че с течение
на годините ответника и съпругата му постоянно помагали на Николова, тъй като
тя постепенно ставала все по-трудно подвижна и се налагала закупуване на
лекарства, воден по прегледи, закупуване на храна и други стоки за
домакинството й. Твърди, че Николова е била издала пълномощно на ответника по
силата на което да я представлява пред „Социални грижи“, банки и навсякъде където е необходимо, тъй като е
била затруднена да кандидатства за полагащите и се пътни, енергийни и други
помощи. Твърди се, чепо нейна молба ответника
представил автомобила на ежегоден технически преглед, плащал данък собственост
МПС и я снабдявал с винетен стикер. Когото се
налагало посещени при
лекар на кабинет ответника винаги се
отзовавала, тъй като нямало кой
да се грижи за Николова след смъртта на сина й и на мъжа й. Пред
ответника съпругата му и пред приятелки Николова многократно споделяла, че е в
лоши отношения със снаха си, а племенницата й /ищцата / почти не е виждала и че
тя не я търси никога. Твърди се, че Николова се чувствала щастлива и спокойна,
многократно изразявала благодарността си към ответника и съпругата му и често
му заявявала, че нейната кола е и негова, като също казала, че ще му остави
всичко, но въпреки това никого не е
споменавала че ще състави завещание в полза на ответника и той до
последно не е предполагал, че тя още през
2015 г. е съставила завещания. Поддържа се, че когото през юни 2020г.
Николова получила лек инсулт, ответникът веднага извикал „Спешна медицинска
помощ“, като я настанил в МБАЛ - Б.С.. Твърди, че лечението продължило месец и
Николова благополучно била изписана, като били
засегнати леко ръка и крак, но била напълно адекватна, макар че говорела трудно.
Именно тогава Николова споделил с ответника за изготвено завещание, обяснила му
къде точно се намира и поръчала на ответника
и съпругата му да го пазят.
Твърди се, че по съвет на лекарите ответника настанил Николов за последваща рехабилитация в Хоспис
„Надежда“ в гр. Т., общ. Долна Митрополия, обл.
Плевен, където ответника поел ежемесечните разходи по престоя й в размер над
1000.00 лв. Подържа се, че на
14.08.2020г. Николова починала и ответника направил всичко възможно да се
свърже с кръвните й роднини за да ги уведоми за да дойдат на погребението и да
се простят с нея. Твърди се, че ищцата и майка и Валерия разбрали за смъртта на
Николов и за датата на погребението, но въпреки това не пожелали да дойдат,
като ответника поел разходите по погребението, на което присъствал задно със
съпругата си и приятели на починалата от гр. Б.С., като на погребението не
присъствал нито един роднина на Николова. Поддържа се, че няколко дни по-късно
Нотариус Наско Б.е обявил саморъчното завещание с протокол, като издал
съответните констативни нотариални актове на името на ответника, изпълнявайки
волята на завещателката. Сочи се, че през 2020г.
ищцата е подала жалба срещу ответника, уличавайки го в престъпление, като твърдяла, че е подправил
завещанието. С оглед жалбата срещу ответника била образувана преписка в РП- Б.С.по
която са били представени документи саморъчно написани от завещателката
и била изготвена съответната графологична експертиза.
Счита се, че завещанието отговаря на всички изисквания
на чл.25, ал.1 от ЗН. Иска се от съда да
бъдат отхвърлени така предявените искове, като недоказани по основание и
размер, като и облигационния иск за парично обезщетени за ползване на имота и
за ползване на МПС. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От
фактическа страна:
От Удостоверени за наследници на Н.М.Н.изх. № У
00-2349 от 31.08.2020г. издадено от Община Б.С., обл.
В. и Препис извлечени от Акт за смърт на Н.М.Н.№ 066 от 15.08.2020г., издаден
от Кметство гр. Т., общ. Долна Митрополия, обл.
Плевен е видно, че Н.М.Н.е починала на
14.08.2020г. и че нейни наследници по закон са Д.Й.Д.– син, с ЕГН **********,
починал на 01.06.2013г., Г.М.П. – брат с ЕГН **********, починал на
16.05.2005г. и неговата дъщеря – ищцата М.Г.П..
От Удостоверение за наследници на Д.Й.Д.с изх. №
РСЦ20-УГ01-3832, издадено от Район Средец, Столична община гр. С.на 01.09.2020г. е видно, че Д.Й.Д.с ЕГН **********,
е починал на 01.06.2013г. и, че негови наследници по закон са майка му Н.М.Н.,
починала на 14.08.2020г., брат му Г.М.П., починал на 16.05.2005г. и неговата
дъщеря – ищцата М.Г.П..
От Удостоверение за наследници на Г.М.П. с изх. № 768, издадено от Район Триадица,
Столична община гр. С.на 20.08.2020г. е видно, че същият е починал на
16.05.2005г. и че негови наследници по закон са съпругата му Валерия Маринова П.
и и неговата дъщеря – ищцата М.Г.П..
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 56, том
IV, рег. 5268, дело 615 от 09.09.2015г.
на Нотариус А.К., в района на РС-Б.С.и Скица но поземлен имот № 15-464566-
28.04.2021г. на Служба по Геодезия,
картография и кадастър- гр.В. е видно, че Л.И.С., Т.И.К.и П.П.К.са
продали на Н.М.Н.описания в исковата молба недвижим имот в гр.Б.С., ул.“Климент
Охридски“ № 98, както и, че имота по нотариалния акт е идентичен с имота по уточнителната молба.
От Нотариален акт за дарени на недвижим имот № 192, том
I, дело № 467/1984г. от 29.10.1984г. на РС-Б.С., Скица
№ 463/28.10.2020г. на Община - Б.С.и Удостоверение изх. № У00-3101/29.10.2020г.
на Община Б.С.е видно, че Г.Т.Х.дарява на дъщеря си Н.М.Н.празно дворно място
от около 2580кв.м. парцела IV в квартал 3
по плана и в чертата на с.В. до съседи на имота: Н.М.Н., поле и от две страни
улици, който има административен адрес: с.В., ул.“Мир“ № 11.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство и давност № 269, том I, дело №
607/90г. от 19.09.1990г. на РС-Б.С., Скица № 462 от 28.10.2020г. на Община Б.С.и
Удостоверение изх. № У00-3100/29.10.2020г. на Община Б.С.е видно, че Г.Т.Х.с
ЕГН ********** е призната за собственик на дворно място от 2180кв.м. заедно с находящите се в него жилищна и стопанска постройки, което е
парцел II на квартал 62 по плана и в чертата на с.В. до съседи: И. Н., Д.К.и от
две страни улици и че имота има административен адрес: с.В., ул.“Байкал“ № 16.
От Удостоверите за наследници на Г.Т.Х.с изх. № РСЦ20-УГ01-5152, изд. На 02.11.2020г. от Район Средец, Столична община
гр. С.е видно, че същата е починала на 07.04.1997г. и че нейни наследници по
закон са дъщеря Н.М.Н., починала на 14.08.2020г., син Д.Й.Д., починал на
01.06.2013г., син Г.М.П., починал на 16.05.2005г. и неговата съпруга Валения Маринова П..
От Писмо с изх. № ИД-25888/16.10.2020г. на ОББ АД до
ищцата с приложен към него отчет № 2027 към 14.08.2020г. е видно, че към датата
на смъртта и – 14.08.2020г. Н.М.Н.е имала парични суми в ОББ АД в спестовна
сметка в размер на 442,61 лв. и в
депозитна сметка в размер на 2939,32
евро.
От приложеното по делото Копие на саморъчно завещания
на Н.М.Н.вписано в Служба по вписвания гр. Б.С.вх. рег. №2466 от 24.08.2020г. ,
Акт № 87, том 5, н.д. 901. е видно, че Н.М.Н.е завещала на ответника всичко,
което притежава – движимо и недвижимо имущество, в това число: лека кола
„Мерцедес“ 190Е, рег.№ Вр9590ВМ, рама WDB2010241A443892, имот – къща с довро място
в гр.Б.С., ул.“Климент Охридски“ № 98, нотариален акт № 56, том IV, рег. 5268,
дело 615 от 09.09.2015г. на Белослатинския градски
съд, заедно с покъщнината, като също е записано „Ако в бъдеще време, възможно и
след кончината ми се получи още нещо като наследство от синът ми Д.Й.Д.то нека
го наследи също той.“. Завещанието е подписано и датирано с дата 23.122015г. Същото
е обявено Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 24.08.2020г. на
Нотариус Наско Б.с район на действие Район съд
Б.С., заверка № 680/28.09.2020г.
От Нотариално заверено пълномощно от Нотариус А.К. в
района на РС- Б.С., рег. № 498/01.02.2018г., Нотариално заверено пълномощно от
Нотариус Анелия Каребнчева в района на РС- Б.С., рег.
№ 501/01.02.2018г. е видно, че
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на
основание чл. 587, ал. 1 от ГПК № 91, том 2, рег. № 4191, дело № 241/2020г. от
26.08.2020г. на Нотариус Наско Б.в района на РС-Б.С.относно поземлен имот
07702.501.1545 по КККР, одобрени със заповед РД-18-267/25.08.2017г. на ИД на
ИГКК, находящ се в гр. Б.С., ул. Климент
Охридски № 98, общ. Б.С., обл. В., целия с площ от 325.00 кв.м трайно предназначение
на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до
10 м./, стар идентификатор –няма, номер по предходен план 1410_Ч, квартал 92, парцел ХII_Ч, ведно с построените в него жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор 07702.501.1545. на едни етаж със застроен площ
от 84.00 кв.м. , друг вид сграда за
обитаване с идентификатор
07702.501.1545.2 на един етаж със застроена площ от 22.00 кв.м.,
постройка на допълващо застрояване с идентификатор 07702.501.1545.3 на един
етаж със застроен площ от 8.00 кв. м., хангар, депо, гараж с идентификатор
07702.501.1545.4 на един етаж със
застроена площ от 13.00 кв. м., при съседи: 07702.501.1552, 07702.501.1546,
07702.501.1544, 07702.501.4166; ответника е
признат за собственик на имота по наследство, чрез завещание.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на
основание чл. 587, ал.1 от ГПК № 182, том
3, рег. № 7092, дело № 451/2020г. от
18.12.2020г. на Нотариус Наско Б.в района на РС-Б.С.ответника е признат за
собственик по наследство чрез завещание на дворно място с кадастрален номер 54
по кадастъра както се владее имота находящ се в с. В. общ. Б.С.обл. В.
ул. Мир № 11, с площ 3183 кв.м., за
който по регулация неприложен на място е отреден УПИ IV в квартал 3 по
регулационния план на селото одобрен със заповед № 923/31.08.1906г. на Кмета на
Община Б.С.с площ 2580 кв.м. при граници : ул. Мир, УПИ V, УПИ III, ул. Орлин
Василев и на ½ ид.ч от дворно място с кадастрален номер 179 по кадастъра
както се владее имота, находящ се в с. В., общ. Б.С.,
обл. В., ул. Дружба № 6 с площ 1248 кв.м., за който по регулация
неприложена на място е отреден УПИ V в
квартал 69 по регулационния план на селото одобрен със
заповед № 923/31.08.1906Г. на кмета на Община Б.С., с площ 1940 кв.м., ведно с
паянтова стопанска сграда на дървен гредоред, построена преди 1950г., със
застроена площ 57.00 кв.м., паянтова стопанска сграда на дървен гредоред,
построена преди 1950г., със застроена площ
от 44.00 кв.м., при граници: ул. Дружба,
УПИ VI, УПИ VII, УПИ III, УПИ IV, като и на ½ ид.ч.
от дворно място с кадастрален номер 189 по кадастъра като се владее имота, находящ се в с. В., общ. Б.С., обл.
В., ул. Байкал № 16 с площ 1970 кв. м., за който по регулация
неприложена на място е отреден УПИ II в квартал 62
по регулационния план на селото одобрен със заповед № 923/31.08.1906г.
на Кмета на Община Б.С., с площ 2180 кв.м., ведно с масивна жилищна сграда на
дървен гредоред, построена преди 1950г.,
със застроена площ 78.00 кв.м., паянтова жилищна сграда на дървен гредоред,
построена преди 1950г., със застроена площ
55.00 кв.м., паянтова стопанска сграда на дървен гредоред, построена преди
1950г. със застроена площ 18.00 кв.м. при граници : ул. Байкал, УПИ I, УПИ III, ул.
Ивайло.
По делото е приложено заверено копие на преписка №
ТОБ-1394/2020г. по описа на РП-В., ТО- Б.С., № 248000-7564/2020г. по описа на
РУ на МВР –Б.С., образувана по жалба на ищцата, по която с постановление от
30.12.2020г. е отказано да бъде образувано наказателно производство и
преписката е прекратена.
От Писмо с рег. № ИД-3415 от 08.02.2022г. на ОББ
Централно управление е видно, че Н.М.Н.с ЕГН ********** е била титуляр на
банкови сметки BG10YBBS80024451141510, открита на
06.12.2017г. и закрита на 02.09.2020г. и BG11YBBS80024084079330, открита на 11.09.2012г и закрита на 02.09.2020г.
Удостоверение за наследниците на Н.М.Н.с ЕГН **********
изх. № У 00-2132 от 07.07.2021г. на Община Б.С.е
видно, че Н.М.Н.е починала на 14.08.2020г. и че нейни наследници по закон са Д.Й.Д.–
син, с ЕГН **********, починал на 01.06.2013г., Г.М.П. – брат с ЕГН **********,
починал на 16.05.2005г. и неговата дъщеря – ищцата М.Г.П..
От Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.
№ У00-2153/08.07.2021г. на Н.М.Н., издадено от Община Б.С.е видно, че същата е
имала син Д.Й.Д.с ЕГН **********, починал на 01.06.2013г., лаща
Марко Пеев Христов с ЕГН **********, починал на 28.04.1002г., майка Г.Т.Х.с ЕГН
**********, починала на 07.04.1997г. и брат Г.М.П. с ЕГН **********, починал на
16.05.2005г..
По делото е приложено Удостоверение за граждански брак
№ 291 издадено на 05.03.1968г. от Ленински народен съвет гр. София, от който е
видно, че Йордан Димитров Николов и Н.Маркова П. са сключили граждански брак на
05.03.1968г. като при сключване на брака съпругата е приела фамилното име на
съпругът си и ще носи името Н.М.Н..
По делото е приложен Нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 183, том I, дело №
564/91г. от 01.07.1991г. на РС-Б.С.от който е видно, че Н.М.Н.с ЕГН ********** чрез
пълномощник - съпругът и Йордан Димитров Николов са закупили от Банка Петрова Качина ½ ид.ч. от имот
С.И.О. представляващ дворно място от 1940кв.м. задно с находящите
се в него жилищна и стопански постройки, което е парцел V на квартал 69 по плана и в чертите нас. В. до съседи
на имота: И. Г.И., Х.П.К., Ц.М.Б.и улица срещу задължението на купувачката да
гледа и издържа продавачката.
От удостоверение изх. № У00-1328/05.05.2021г. на Община Б.С.е видно, че имат № 179 по КП на с. В.,
за който е отреден УПИ V в квартал 69
по РП на с. В., одобрен със заповед № 923/31.08.1906г., се намира в
регулационните граници на селото и има административен адрес с. В., ул. Дружба
№ 6 . имат е собственост на В.Т.Ц. съгласно Нотариален акт 182, ТОМ 3, рег. 7092, дело 451/ 2020г.. – за
½ ид.ч и наследници на И. Лалов Дочев съгласно
регулационния план на селото, а в разписният лист придружаващ кадастралния план на селото имот 179 е записан на името на
наследници на Димитър Петров Качин.
От скица № 228/29.04.2021г. на Община Б.С.е видно, че
същия имот се владее в кадастрална граница регулацията не е приложена и имота
се води на наследници на И. Лалов Дочев съгласно разписния лист придружаващ РП
на града.
От удостоверение рег. 967000-8062 от 07.07.2021г. на МВР ОД
на МВР В. сектор ПП е видно, че след направена справка в АИС „КАТ“ –
„регистрация и отчет на ППС и собствениците им“ се установява, че Н.М.Н.с ЕГН **********
е бивш собственик на лек автомобил модел „Мерцедес 190Е“ рама WDB2010241A443892, двигател
10296210174279, цвят сив металик от 23.01.2014г. до 24.11.2020г. ПС е
прехвърлено въз основа на молба-декларация заверена от нотариус № 598 за
съпружеска общност. Към удостоверението е приложено копие на молба –декларация
от Йордан Димитров Николов ЕГН ********** *** Слатина от 23.01.2014г.,
Свидетелство за регистрация част I № ********* от
19.05.2004г. на МВР и Свидетелство за
регистрация част II № ********* от
19.05.2004г. на МВР.
От заключението по извършената графическа експертиза е
видно, че подписа, положен срещу „написала“ в саморъчно завещание с рег. №
4104/24.08.2020г., удостоверено при Нотариус № 670 Наско Б.с район на действие Б.С.от
името на завещателя Н.М.Н.от гр. Б.С.обл. Врачанска е
положен от лицето за което се отнася, а именно Николова. Ръкописния текст с
който е изпълнено саморъчно завещание саморъчно завещание с рег. №
4104/24.08.2020г., удостоверено при Нотариус № 670 Наско Б.с район на действие Б.С.от
името на завещателя Н.М.Н.от гр. Б.С.обл. Врачанска е
изпълнено от лицето за което се отнася, а именно Николова. При защита на
заключението в съдебно заседание на
16.02.2022г. вещото лице на
поставен в молба от ищцовата страна въпрос отговаря,
че при оглед на завещанието е установил, че документа завършва с дата
23.12.2015г. и е написала подпис и три имена. Изследвал е и оригиналното
завещание намиращо се при Нотариус Наско Б.и не са открити никакви следи от
инкриминиране на въпросното завещание,
което говори, че е истински документ. Оригиналното завещание е изследвано лично от вещото лице. На поставен
от ищцовата страна с писмена молба въпрос вещото лице
дава следния отговор: „При оглед на завещанието съм установил, че документа
завършва с дата 23.12.2015г. и е написала подпис и три имена, като съм го
описал в обстоятелствената част на заключението. Изследвал съм и оригиналното
завещание, намиращо се при Нотариус Наско Б.и не са открити никакви следи
от инкриминиране на въпросното завещание, което говори, че е
истински документ - и него съм
изследвал.“.
От приложеното по делото, а също и към експертизата
копие на саморъчно завещание е видно, че датата на съставяне на завещанието –
23.12.2015г. е изписана на ред, следващ подписа на завещателката
Н.М.Н..
В показанията си пред съда свидетелката Цветана
Радославова Лаловска поддържа следното: „Познавах Н.откакто
купи къща до нас, ние сме съседи. Тя я купи къщата през 2015г., а В. го
познавам от отдавна. След като Н.купи къщата, тя и В. имах много добри
отношения. До колкото знам, те нещо са роднини, но не знам какви точно. В.
винаги е бил в тях за всяка едно отношение да
и помага. Особено зимата беше много при нея, той и помагаше много, както
и неговата жена Цеца. Н.никога не ми е
говорила за нейни далечни роднини. Ние с моята приятелка сме и помагали, викала ни е на гости, но
никога не е споменала за роднини, само ни е говорила за сина си и мъжа си. Тя ни е казвала, че ако не са В. и Цеца, тя
не е за никъде, защото не можеше дори да си напазарува, тя не можеше да излиза.
Тя не излизаше на никъде, даже и ние с приятелката ми
сме и пазарували дребни неща, но В. и Ц. винаги са били при нея. Те имаха много добри отношения и такива
останаха отношенията им и до смъртта на Надка.М.П. не я познавам. При Н.не е
идвал никой друг освен Ц. и В. и дори не ни е говорила за странични родни. Сега имота не знам кой го владее. Знам, че В.посещава имота, ходи да отваря и
да проветрява, за всичко се грижи той. Само В.и Ц. ходят в къщата, друг не съм
виждала да влиза. За лека кола Мерцедес нищо не знам и не мога да кажа нищо.“.
Съдът на основание чл. 176 от ГПК допусна даване на обяснения от
ответника, като отговори на следните въпроси:
Вярно ли е, че той владее имота в гр. Б.С.и лекия
автомобил?
Вярно ли е, че той е изтеглил останалите по банковите
сметки на наследодателката пари след смъртта й?
Ответникът отговори на поставените въпроси както
следва:
Отговор на първи въпрос: Аз владея имота в гр. Б.С.,
както и лекия автомобил.
Отговор на втори въпрос - Аз съм изтеглил останалите
пари по банковите сметки на наследодателката след смъртта й, но след като беше
узаконено завещанието.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1от ЗН саморъчното
завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.
Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗН лицето, в
което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за
смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗН всеки
заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито
наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то
обявено от нотариуса.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗН нотариусът
обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на
завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от
лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се
прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана
на всяка страница от същите лица.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗН саморъчното завещание
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да
породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата е един от
съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е
посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Няма значение,
дали е поставена в началото или в края на документа, дали е изписана цифрово
или се извлича от текста на документа. Задължително е обаче да е преди подписа.
Изискването за означение на датата, на която е съставено завещанието, е
императивно, тъй като само въз основа на посочената в завещанието дата може да
се извърши преценка за поредността на няколко
последователно съставени завещания, последиците от отменяването на някое от
тях, както и наличието на завещателна дееспособност
на соченото като автор на завещанието лице. За да бъде редовен реквизит на
завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му, т.
е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа. Изискването
на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е
равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна
сделка и в нормата на чл.25, ал.1 от ЗН е дефинирана поредност,
която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително
от самия завещател. Щом очевидно е поставена след подписа, датата не е елемент
от съдържанието на изявлението в изискуемия по чл.25, ал.1 от ЗН смисъл.
Законът не разрешава изрично въпроса, къде е
мястото на датата, но от определеното място на подписа, който трябва да е
последната дума на завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде
след подписа, защото подписът е който дава санкция на цялото завещание, а
датата се нуждае най-много от подобна санкция. Щом датата не може да бъде след
подписа, тя може да бъде на всяко място преди подписа. Липсва изискване датата
да е част от текста на саморъчното завещание и следователно, за да се приеме,
че завещанието е датирано, е достатъчно датното
изражение да е поставено върху материалния носител, върху който е обективирано завещателното
разпореждане, като щом предхожда подписа е без значение нейното място върху
материалния носител. Изискванията за форма са гаранция за сериозността и
истинността на завещанието и свободното изражение на волята на неговия автор.
Всяка последна воля на завещателя се изразява и доказва само с писмен акт,
извършен по предписаните от закона под страх от недействителност форми; без такъв
писмен акт няма завещание. Саморъчното завещание е това, което е цяло написано,
датирано и подписано с ръката на завещателя. За да се счете актът за завещание
достатъчно е да се вижда от съдържанието му, че съдържащите се в него
разпореждания са разпореждания относително разпределението на имотите на
завещателя след смъртта му, т. е. да се вижда, че с тези разпореждания се
установяват наследници или завети. Датирането е вторият съществен елемент от завещателните разпореждания. Законът изисква дата на завещанието,
под страх от недействителност, по следните причини: 1. да се знае точно в кое
време е направено завещанието, за да може да се знае, способен ли е бил
завещателят по това време да завещава, или пък завещателните
разпореждания са недействителни по някоя причина, която е правила завещателя в
това време неспособен да завещава; 2. ако има две завещания, които съдържат
противни и несъвместими разпореждания, да се знае, кое от тях е последното,
което отменя по-рано написаното. Законът не разрешава изрично въпроса, къде е
мястото на датата, но от определеното място на подписа, който трябва да е
последната дума на завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде
след подписа, защото подписа е, който дава санкция на цялото завещание, а
датата по изложените по-горе мотиви се нуждае най-много от подобна санкция. Щом
датата не може да бъде след подписа, тя може да бъде на всяко място преди от
подписа. Липсва изискване датата да е част от текста на саморъчното завещание и
следователно, за да се приеме, че завещанието е датирано, е достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния носител,
върху който е обективирано завещателното
разпореждане, като щом предхожда подписа е без значение нейното място върху
материалния носител.
По делото беше установено по безсъмнен и категоричен
начин, че имотите, лекия автомобил и паричните средства, описани в исковата
молба, са били собственост на завещателката Н.М.Н.към
момента на смъртта и, както и, че ищцата е нейн
наследник по закон. По безсъмнен и категоричен начин също така се установи, че при
съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН, тъй
като датата на изготвянето му е поставена след подписа на завещателката,
поради което същото е нищожно.
Съдът намира, че исковете да доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени така, както са предявени, както ответника бъде
осъден да заплати на ищцата и разноските по делото в размер на 3131,84лв., от
които: д.т. в размер на 1106,40лв. адвокатско възнаграждение в размер на
2000,00лв. и д.т. за вписване на исковата молба в размер на 25,44лв.
С
оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО по иска на М.Г.П. с ЕГН *********** ***, против В. Т. Ц. с ЕГН **********
*** на основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН във вр. с
чл.25, ал.1 ЗН саморъчно завещание на Н.М.Н.с ЕГН ********** от 23.12.2015г., обявено
на 24.08.2020г., рег.№ 4104,т.2, № 84 по описа на Нотариус Наско Б.с район на
действие РС-Б.С.и вписано в Служба по вписванията при РС-Б.С.с рег.№
2466/24.08.2020г., Акт № 87, т.5, н.д.№ 901.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Ц. с
ЕГН **********, че М.Г.П. с ЕГН ***********
е собственик на Поземлен имот, находящ се в гр. Б.С.на
ул. „Климент Охридски“ № 98 с площ от
320 кв. м., съставляващ УПИ ХII-1410 в квартал 92 по регулационния план на гр. Б.С.,
одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г. на Кмета на Община Б.С.при граници:
ул.“Климент Охридски“, УПИ ХХХ-1410, УПИ ХIII-1642 и УПИ II-1409, задно с
построените в имота масивна жилищна сграда на дървен гредоред със застроена
площ от 81 кв.м, построена през 1955г., масивна сграда - гараж на железобетонна
плоча със застроена площ от 13 кв. м., построена през 1985г., паянтова жилищна
сграда- лятна кухня на железобетонна плоча със застроена площ от 22. кв. м.,
построена през 1981г. и паянтова стопанска сграда на железобетонна плоча със
застроена площ от 8 кв.м., построена през 1981г., а по уточнителна
молба - поземлен имот с идентификатор: 07702.501.1545 гр.Б.С., общ. Б.С., обл. В. по кадастрална карта и кадастрален регистър,
одобрени със Заповед №
РД-18-267/25.08.2017г.на изпълнителнителен директор
на АГК, последно изменение засягащо поземления имот - от 28.04.2021г., адрес на
поземления имот: гр. Б.С.п.к. 3200, ул.“Климент Охридски“ № 98, площ 325 кв.
м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Предишен идентификатор няма, Номер по
предходен план: 1410, квартал 92, парцел ХII, със съседи: 07702.501.1552,
07702.501.1546, 07702.501.1544, 07702.501.4166, заедно с построените в
поземления имот сгради: 1. Сграда с идентификатор 07702.501.1545.1: застроена
площ 84 кв. м., брой етажи едни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
2. Сграда с идентификатор 07702.501.1545.2: застроен площ 22 кв. м., брой етажи
един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, 3. Сграда с идентификатор
07702.501.1545.3: застроена площ 8 кв. м., брой етажи един, предназначение:
постройка на допълващо застрояване, 4. Сграда с идентификатор 07702.501.1545.4:
застроена площ 13 кв. м., брой етажи един, предназначение: хангар, депо, гараж,
като ОСЪЖДА В. Т. Ц. с ЕГН **********
ДА ПРЕДАДЕ на М.Г.П. с ЕГН ***********
владението върху този имот.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Ц. с
ЕГН **********, че М.Г.П. с ЕГН *********** е собственик на Поземлен имот, находящ се в
с. В., общ. Б.С., обл. В., в регулационните граници
на селото с административен адрес: с. В., ул. „Мир“ № 11, с площ от 3183 кв.м.,
съставляващ имот кадастрален номер 54 по кадастралния план на с. В., одобрен
със Заповед № РД-02-14-2023/01.11.1999г., за който е отреден УПИ IV в квартал 3
по РП на с. В., одобрен със Заповед № 923/31.08.1906г., с площ от 2580 кв.м.
при съседи : Н.М.Н., поле и от две страни улици, като регулацията не е
приложена, като ОСЪЖДА В. Т. Ц. с
ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на М.Г.П.
с ЕГН *********** владението върху този имот.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Ц. с
ЕГН **********, че М.Г.П. с ЕГН *********** е собственик на 1/2 ид.ч от поземлен имот, находящ се
в с. В., общ. Б.С., обл. В. в регулационните граници
на селото с административен адрес: с. В., ул. „Байкал“ № 16 , с площ от 1970
кв.м., съставляващ имот кадастрален № 189 по кадастралния план на с. В.,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2023/01.11.1999г., за която е отреден УПИ II в
квартал 62 по РП на с. В., одобрен със Заповед № 923/31.08.1906г., с площ от
2180 кв.м. при съседи: И. Н., Д.К.и от две страни улици, като регулацията не е
приложена, задно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена
площ от 78 кв. м., паянтова сграда със застроена площ от 55 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 18 кв. м., като ОСЪЖДА В. Т. Ц. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на М.Г.П. с ЕГН ***********
владението върху този имот.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Ц. с
ЕГН **********, че М.Г.П. с ЕГН *********** е собственик на1/2 ид.ч от поземлен имот, находящ се
в с. В., общ. Б.С., обл. В. в регулационните граници
на селото с административен адрес: с. В., ул. „Дружба“ № 16 с площ от 1248 кв.
м., съставляващ имот кадастрален номер 179 по кадастралния план на с. В.,
одобрен със същата заповед Заповед № РД-02-14-2023/01.11.1999г., за която е
отреден УПИ II в квартал 62 по РП на с. В.,
одобрен със Заповед № 923/31.08.1906г., задно с построените в имота стопанска
постройка със застроена площ от 57 кв.м.
и стопанска постройка със застроена площ от 44 кв.м., като ОСЪЖДА В. Т. Ц. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на М.Г.П. с ЕГН *********** владението върху този имот.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Ц. с
ЕГН **********, че М.Г.П. с ЕГН *********** е собственик на лек автомобил модел
„Мерцедес 190Е“ рама WDB2010241A443892, двигател 10296210174279, като ОСЪЖДА В. Т. Ц. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на М.Г.П. с ЕГН ***********
владението върху този автомобил.
ОСЪЖДА В. Т. Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П. с ЕГН *********** сумите от 442,61лв. и
2939,32евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 28.01.2021г.
ОСЪЖДА В. Т. Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П. с ЕГН *********** направените по делото
разноски в размер общо на 3131,84лв..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Врачански окръжен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:
(Ивайло Йорданов)