РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 859
гр. Плевен , 6.03.2023
г.
Административен
съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №945 по описа на Административен съд-Плевен за 2022
год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
Решение №69/16.02.2023 год. по горното дело съдът е отменил Заповед №РД-05-01-29/14.11.2022г., издадена
от Директора на ОДЗ – Плевен, с която на Е.Г.Т. - В. с ЕГН ********** е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС, и на основание чл.107, ал.1, т.3 във връзка с чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДС е
прекратено служебното правоотношение на Т.-В. за длъжността Директор на
Дирекция „АПФСДЧР“ в ОДЗ-Плевен, считано от датата на връчване на заповедта.
Против
решението е постъпила касационна жалба от Областна дирекция „Земеделие
„-Плевен, представлявана от Директора, чрез адв.С. ***, която е упълномощена с
нарочно пълномощно за касационното
оспорване.
За
подадената касационна жалба не е внесена държавна такса и такава според
настоящия състав на съда не се дължи. Производството по делото касае спор,
разглеждан по реда на Глава девета от Закона за държавния служител,
по която съгласно изричната разпоредба на чл. 126 от с. з. държавни такси не се
събират. Вярно е, че с приемането на чл. 227а, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г.) е установено общо правило за дължимост на държавни
такси в касационните производства по административни дела, при предвидени
изключения и различни размери по категории дела, но тези правила са установени
в общия процесуален закон. Посоченото не обосновава извод, че с влизането в
сила на цитираното изменение не може да съществуват други специални разпоредби,
регламентиращи различен размер на дължимите такси или недължимост на такива, каквато
е нормата на чл. 126 от ЗДСл. Не може да се приеме
становището, че с по-новата норма на чл. 227а от АПК, частично (само за
касационното производство) и мълчаливо е отменена нормата на чл. 126 от ЗДСл, както и други подобни
норми от по-стари материални закони, тъй като такова становище е в пряко
противоречие с действащия в позитивното ни право общ и основен принцип lex
specialis derogat legi generali. Освен това, недопустима е мълчаливата отмяна
на облагодетелстваща норма, каквато в случая е нормата на чл. 126 от ЗДСл, освобождаваща
производствата по спорове по Глава девета от ЗДСл от внасянето на
държавна такса. При воля на законодателя за въвеждане на държавна такса, за
производства до този момент освободени от внасяне на такава по силата на норми
в специалните закони, същата следва да намери израз и в съответната промяна на
нормите на специалния закон, особено когато същите са облагоприятстващи.
Касационната жалба обаче е нередовна на друго
основание.
Подадена
е от Областна дирекция „Земеделие“-Плевен, която не е била страна и не е
участвала в съдебното производство пред
Административен съд-Плевен. Жалбата е подадена чрез упълномощен адвокат с
пълномощно от Директора на ОДЗ-Плевен, с права за касационно оспорване.
Ето
защо на касационния жалбоподател следва да се предостави 7/седем/ дневен срок,
в който да заяви изрично от чие име подава касационната жалба-от името на
Областна дирекция „Земеделие“-Плевен или от името на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“-Плевен.
Воден
от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба с вх.№1305/2.03.2023 год.
УКАЗВА
на касационния жалбоподател да уточни в 7/седем/ дневен срок от съобщението от
чие име подава касационната жалба-от името на Областна дирекция
„Земеделие“-Плевен или от името на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“-Плевен.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване, препис от същото да се изпрати на касационния
жалбоподател чрез адв.С..
СЪДИЯ: /П/