Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна 30.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 81 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и чл. 33 ЗПК, вр.
чл. 92, ал. 1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
София, срещу В.С.С., ЕГН **********, по реда на чл. 415 от ГПК за установяване
на вземането, предмет на Заповед № 290 от 02.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 591/2017 г. по
описа на РС Каварна за следните суми: 400,00 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем „VivaCredit” №
5046252/31.07.2013 г.; 247,04 лева представляваща договорна лихва за периода от
30.08.2013 г. (падежа на първата неплатена вноска) до 27.01.2014 г. (падежа на
последната вноска); 266,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от
31.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 140,00 лв.
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
29.11.2013 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“
ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, по силата на който е прехвърлено вземането на „Вива
кредит“ ООД срещу В.С.С., произтичащо от договор за паричен заем №
5046252/31.07.2013 г. На длъжника било изпратено уведомление за извършената
цесия на адреса, посочен в договора за кредит, но същият не бил намерен за
връчване на уведомителното писмо, поради промяна на адреса си. Твърди се, че
длъжникът следвало да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба. Съгласно сключения договор заемодателя се е задължил да предаде
в собственост на заемателя сума в размер на 400,00 лв., а заемателя се е
задължил да върне същата на заемодателя
ведно с договорната лихва, която е в размер на 247,04 лв. на 6 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 107,84 лв. всяка, като падежът на първата
погасителна вноска е 30.08.2013 г., а падежът на последната погасителна вноска
е 27.01.2014 г. Страните са договорили общ размер на плащанията 647,04 лева.
Твърди се, че с подписване на договора за заем, заемателят е удостоверил, че е
получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът изпълнявал ролята
на разписка за предадената, съответно получената заемна сума. Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно – 27.01.2014 г. Твърди се, че
кредитополучателят не е извършвал плащания по предоставения паричен заем.
На осн. чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от договора на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 140,00 лв.
Начислена е и лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. /датата на която е
станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване
на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва е 266,61 лв. и
представлява съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.
В законоустановения срок ответникът чрез назначеният
му особен процесуален представител оспорва частично исковете, с твърдението, че
ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия, т.к. не е
търсена на посочения в договора настоящ адрес, както и не е установено има ли извършени
плащания по посочения в поканата за доброволно изпълнение кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 591/2017 г. по описа на РС Каварна, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което до кредитора са изпратени указания за предявяване на искове за
установяване на вземането му, които същият е предявил в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От приетия по
делото договор за предоставяне на паричен заем № 5046252 /л. 5/, сключен на
31.07.2013 г. между ответника и "Вива кредит" ООД, се установява
наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на 400 лева.
Договорът за заем е реален /чл. 240 ЗЗД/,
счита се сключен от момента на предаването й. В случая - получаването на сумата
се установява по несъмнен начин от отразеното в чл. 3, т. 8 от договора /имащ
характер на разписка/ и удостовереното в приложения по делото РКО № 310/31.07.2013
г., подписан от ответника като получател. Документите носят негов подпис, като
не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК,
съгл. чл. 193, ал.
1 ГПК/.
Следователно,
по делото се доказва наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и първоначалния кредитор "Вива кредит" ООД. Последният е
изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична
сума. Съобразно чл. 3, ал.1, същата
следвало да бъде върната, ведно с уговорената договорна лихва в размер на общо 247,04
лева, на шест месечни вноски, всяка от по 107,84 лева, на уговорените падежи,
фиксирани в погасителния плат /чл. 3, ал. 1 , т. 3 от договора/. Спазена е
предвидената в чл. 240, ал. 2 ЗЗД форма на уговорката за лихви, поради което следва да се приеме,
че същата е действителна и валидно е обвързала заемателя.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали
изискуеми на краен падеж, а именно 27.01.2014 г., до когато е следвало да бъдат
погасени.
От
представените по делото доказателства - договор за цесия от 22.01.2013 г. и приложение
към него /л. 8 – 15, в което под № 405 фигурира вземането към ответника/ се
установява, че между "Вива Кредит" ООД и "Агенция за събиране на
вземания" ООД /чийто правоприемник е "АСВ" ЕАД/ е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от договора за заем. Такава възможност е предвидена
изрично в чл. 2, т. 3 от раздел II на Общите условия, за което е налице изрично
съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.
Съобразно чл.
2.3 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с
натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.
Следователно, установява се, че ищецът е кредитор на ответника относно
непогасените задължения по договора за заем.
По
делото са представени уведомителни писма от цедента "Вива кредит" ООД
за извършената цесия /л. 17 и л.19/, адресирани до длъжника, които не са
получени поради преместването на получателя на друг адрес /вж. известие за
доставяне - л. 8 и л. 20/. Въпреки това неспазването
на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД не влияе върху валидността на
договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на
длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е
разпоредил с вземането ( в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). В настоящия случай длъжникът не е
изпълнил в полза на стария кредитор. Освен това съобразно константната практика
на ВКС за цесията длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от
исковата молба.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът
доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по който
на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария
и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите
процесни вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава,
както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
По делото е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните. От заключението
се установява, че вноски по кредита не са правени от ответника. Всички вноски
са с определен в погасителния план падеж, който е настъпил. Предвид
обстоятелството, че вноските не са внасяни на падежа, ответникът е изпаднал в
забава и следователно дължи законна лихва за забава върху неплатените
погасителни вноски. Съгласно заключението на ССчЕ законната
лихва, изчислена върху всяка погасителна вноска в рамките на общия период 31.08.2013
г. до 28.09.2017 г. е в размер на 267,03 лева, от които ищецът претендира заплащане на
266,61 лв.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените
установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в
претендирания размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и
направени по делото разноски. Съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25 лева; 150 лева депозит за вещо лице; 303,76 лева
за депозит за особен представител и 350 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено
в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева
за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
които които ответникът следва да бъде осъден да му
заплати.
Мотивиран от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че В.С.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „****, представлявано от Н.С. и М.Д., следните суми:
400,00 (четиристотин) лева - представляваща неплатена главница, дължима по
договор за паричен заем VivaCredit” № 5046252/31.07.2013 г., сключен между В.С.С.
и "Вива кредит" ООД, вземанията по който са прехвърлени на
"Агенция за събиране на вземания" ООД /чийто правоприемник е
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ с приложение № 1/29.11.2013 г.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2017 г. до
окончателното погасяване; 247,04 лева (двеста четиридесет и седем лева и четири
стотинки) - договорна лихва за периода 30.08.2013 г. – 27.01.2014 г.; 266,61
лева (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки) - обезщетение
за забава за периода 31.08.2013 г. – 29.09.2017 г.; 140,00 (сто и четиридесет) лева
– такса разходи за събиране на просрочени вземания, за които суми е издадена
Заповед № 290/02.10.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 591/2017 г. по описа на РС Каварна.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на "Агенция за събиране на вземания" EАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. *****, следните суми: общо 75, 00 лева (седемдесет
и пет лева) - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 591/2017 г. по
описа на КРС и сумата от общо 628,76 лева (шестстотин двадесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки) - разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..