ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1280
Добрич, 04.07.2025 г.
Административният съд - Добрич - V състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | НЕЛИ КАМЕНСКА |
Като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20257100700194 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Д. Н. Р.-Г. от [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. С., вписан в Адвокатска колегия – [област], с която са предявени два осъдителни иска срещу Инспектората към Висш съдебен съвет [населено място]: 1/за заплащане на сумата от 796,02 лева, представляваща направени и претендирани за възстановяване разходи за осъществена лично защита в производство по оспорване на Наказателно постановление № 4/03.09.2019 г. на главен инспектор към Инспекторат към ВСС и 2/за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от влизането в сила на Решение № 20227137/16.10.2020 г. по нахд № 17093/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено наказателното постановление.
С молба с вх. № 1719/04.06.2025 г. ищецът е изправил констатираните нередовности на исковата молба.
Делото е изпратено за разглеждане на настоящия съд по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК с Определение № 4433 от 29.04.2025 г., постановено по адм.д. № 2981/2025 г. на Върховен административен съд, ІІ отд.
При извършване на преценката за допустимост на исковата молба по чл. 130 от ГПК във връзка с приложимия закон по чл. 8 от ЗОДОВ, съдът намира същата за недопустима.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
По делото е приобщено като доказателство нахд № 17093/2019 г. по описа на Софийски районен съд. След преглед на доказателствата, съдържащи се в нахд № 17093/2019 г. по описа на Софийски районен съд, съдът приема исковата молба за недопустима.
В случая се претендира осъждане на ответната страна да заплати направени от ищцата разходи при осъществяването, лично от нея, на защита в производство по ЗАНН пред Софийски районен съд по повод оспорване на наказателно постановление на Инспекторат към ВСС. Производството е приключило с отмяната на наказателното постановление, видно от Решение от 16.10.2020 г. по нахд № 17093/2019 г. на СРС, влязло в сила на 18.11.2020 г.
От данните по нахд № 17093/2019 г. по описа на Софийски районен съд се установява, че предвиденият в специалния закон, в случая ЗАНН, начин за обезщетяване на евентуални разноски, направени в съдебното производство, е реализиран.
С молба с вх. № 21061347/17.11.2020 г. Д. Р.-Г. е поискала изменение на решението в частта за разноските с цел присъждане на същите разходи, претендирани като обезщетение и по настоящото дело. Молбата е разгледана по реда на новоприетата ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН с § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ, публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в цитираната редакция, действала към момента на разглеждане на направеното искане, в съдебните производства по обжалване на НП пред районните и пред административните съдилища, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
По искането Софийски районен съд е постановил определение от 25.01.2021 г., с което е оставил без уважение молбата за присъждане на претендираните разходи за лично явяване в производството по оспорване на наказателно постановление, приключило в полза на ищцата с отмяна на наказателното постановление. Отказът за присъждане на разноски е мотивиран с обстоятелството, че заплатените от страната суми за лично явяване в съдебно заседание (за път, за нощувки и за пропуснато трудово възнаграждение) не представляват разноски в съдебното производство по см. на чл. 76 от ГПК и на чл. 143, ал. 1 от АПКвъв вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Определението е било обжалвано пред АССГ и оставено в сила с определение № 2863/20.04.2021 г. по адм.д. № 2078/2021 г.
Възможността за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН се съдържа и в новата разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ( ДВ, бр. 109/2020 г. - в сила от 23.12.2021 г.), която гласи: „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.“
След като в специалния закон, в случая ЗАНН, е уредена материалноправната възможност и процесуалното право на спечелилата страна да претендира присъждането на разноски в съдебното производство, приключило с отмяна на наказателното постановление, то отпада възможността за страната да претендира същите суми по реда на ЗОДОВ. Видно е, че нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ определя исковата молба за недопустима, тъй като исканията, съдържащи се в нея вече са били разгледани ( в случая и отхвърлени като неоснователни) в специалното производство за присъждане на разноски по ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, Административен съд –[област], V състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на Д. Н. Р.-Г..
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 194 от 2025 г. по описа на Административен съд – [област].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7 ( седем) дневен срок от съобщаването му на ищеца, с частна жалба пред Върховен административен съд на [държава], подадена чрез настоящия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на ищеца по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.
| Съдия: | |