№ 1451
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330201287 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия
К № 4262239 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Х.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес ** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 т.4 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300/триста/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21
ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Х.Д.Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Не се явява и ангажираният процесуален представител- адв. В.. С жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ. Иска се отмяната
му.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 22.11.2020г. в
10.42 часа в Републикански път II-64, km 50+400 в посока от град Пловдив
към с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26/60км/ч./, заснето с мобилна система за автоматично фиксиране TFR1-M
№ 529 и отчетен толеранс минус 3 км/ч. в полза на водача, лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС Е 320 ЦДИ“ с рег. номер **, който се движил с установена
стойност на скоростта 97 км/час и превишена стойност на скоростта 37
км/час. Ангажираната отговорност за установеното нарушение в процесния
електронен фиш е на жалбоподателя Х.Д.Г., собственик на регистрираното
МПС към датата на деянието. Прието е, че с това е извършено нарушение на
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835 на БИМ, Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система TFR1 – M 529 № р-
14290/23.11.2020г.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като
относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
При извършената служебна проверка Съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –
посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,
че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да
съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред
кого и в какъв срок може да се обжалва.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
2
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, какъвто е
процесния случай. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че в
случая жалбоподателят не е изпълнил задължението си на процесното място
и време да управлява конкретното МПС с не повече от 60 км/ч, регулирано с
ПЗ В-26, като въпреки това му задължение позволената скорост на движение
на МПС е била превишена с 37 км/ч. Съгласно посочената за санкционна
норма, а именно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда, че за превишаване на
разрешената скорост, извън населено място над 31 км/ч до 40 км/ч, е
предвидена глоба в размер от 300 лв.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21 ал.2 вр., ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран размер от 300 лева
за така установеното нарушение, който размер не подлежи на ревизиране от
страна на Съда.
Нарушението е установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 4835. Освен това мобилната система за
видеоконтрол „TFR-1М” e била проверена, с оглед Протокол № 2-32-
20/12.06.2020г, в който е констатирано, че същата съответства на одобрения
тип.
Безспорно установени по делото, видно от приложения снимков
материал, са и заснетият участък от пътя и служебният автомобил на
контролните органи, където е било извършено нарушението, географските
координати, действащото ограничение, както и посоката на движение на
автомобила. Бил е съставен и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, касаещ въпросния заснет пътен участък,
ограничението на скоростта, дата и час на констатираното нарушение.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, вече е допустимо на база заснемане
3
с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквото е в
настоящия случай. Посоченото води до извода, че електронният фиш,
съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно
издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за
видеоконтрол.
В съставения и приобщен по делото като писмено доказателство
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е посочено, че от
мобилната система за видеоконтрол е разположена на 250 м от ПЗ В-26, от
нея са свалени общо 46 бр. статични изображения, като първото статично
изображение е с № 31054, а последното с № 31099. От изложеното се
установява, че видеоклип № 31068/отразен в дневник№ за завеждане на
административни нарушение на ЗДП, констатирани със система за АФ„TFR-
1М, лист.31 от приложения по делото дневник/ е заснет в посочения времеви
интервал с начален час 10:15 ч. и краен час 11:30 ч., поради което и
представеният видеоклип /снимка/ е доказателство за това, че същият е
неразделна част от съставения протокол, доколкото съставеният протокол
удостоверява заснемането на нарушения в същия времеви интервал, като
последният удостоверява и мястото на контрол, което съвпада с мястото, на
което е заснет процесният автомобил, следователно всички необходими
реквизити в така посочения протокол са налице.
Обжалваният електронен фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя Х.Г., като се има предвид, че същият се явява собственик на
регистрираното МПС, с което е извършено нарушението, което обстоятелство
се установява от приложената в справката КАТ като лице собственик към
22.11.20г.
Освен това, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и по чл. 189, ал.6 от ЗДвП, каквото
обстоятелство и не се твърди.
В обжалвания електронен фиш се съдържа точно описание на мястото,
конкретизация на пътя, действащото ограничение в населено място, както и
посоката на движение на автомобила. Видно от неговото съдържание то е
пресъздадено спрямо изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и всички тези
обстоятелства са посочени ясно и изчерпателно.
Електронният фиш е съставен по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП и съдържа
необходими реквизити. Следва да се има предвид, че електронният фиш
представлява специфичен административно правораздавателен акт, като за
него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от
Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се
прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН. Законодателят не е въвел изискване
в него да се изписва в какъв срок подлежи на обжалване и по какъв ред,
4
поради което нямам как липсата на тези данни да доведат до твърдяното от
жалбоподателя нарушаване правото на защита, още повече, че срока и реда за
обжалване са регламентирани в нормативните актове, които са публични,
обнародвани по съответния ред и са задължителни за всички субекти.
. Съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП в даденото определение на „електронен
фиш”, е посочено, че същият представлява „електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно
- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи”.
В случаят, в процесния електронен фиш коректно са вписани издателя
– ОД на МВР- град Пловдив, както и всички останали изискуеми реквизити.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата,
поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води
до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в размер на 80.00 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4262239 на
ОДМВР гр. Пловдив, с който на Х.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ** на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 т.4 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
5
300/триста/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21 ал.1 от
Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Х.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ** да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата от 80.00 лв. представляваща направени разноски по делото
за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6