№ 475
гр. Плевен, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20254430201160 по описа за 2025
година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Производството е образувано е по жалба на Ц. В. Д. , ЕГН**********
,адрес: с.***, срещу Наказателно постановление №18 А/16.06.2025 г.,
издадено от Началник РУД. Дъбник при ОД на МВР град Плевен, с което на
жалбоподателя, за извършено нарушение по осн. чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН
112, на осн. чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 се налага глоба в размер на 200лв/двеста
лева/.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и не отговарящо на действителността.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание
за жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично и с адв.Ф.П. -АК-
Плевен, които поддържа жалбата и молят НП да се отмени като неправилно .
За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното: На 30.05.2025г., около 03:30
часа, в с. Горни Дъбник подава множество неверни сигнали на спешен
телефон 112 за това, че лице от мъжки пол й клопа на портата. Съобщението е
подадено от тел. номер ***,с което виновно е нарушил/а чл. 28 ал.1 от
ЗНССПЕЕН
1
С тези си действие в АУАН административно наказващият орган е изписал ,че
е нарушил чл 28 ал1 от ЗНССПЕЕН.112.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които не са противоречиви и съответстват на
фактическата обстановка.
Разпитани са в хода на съдебното следствие актосъставителят
Г. Н. Д. и свидетелят К. И. И. ,които в хода на съдебното следствие и двамата
твърдят, че в часът и датата написано в АУАН ,жалбоподателят се е обадил на
тел.112,че група младежи хвърлят камъни по къщата.След посещение на
сигналите не намерили никакви младежи на мястото и застанали в края на
улицата да наблюдават като имали визуален контакт с къщата но нищо не
установили.На втория сигнал ,че някакво лице е влизало в двора на къщата на
жалбоподателката,те не видели никакви стъпки и не установили нищо.
В хода на съдебното следствие са разпитани по искане на жалбоподателят още
един свидетел К.дин С.К..Които споделя,че жалбоподателката е негова
комшийка и че действително му се е оплаквала че всяка нощ тези младежи
след като се дрогират ходят и хвърлят камъни по къщата и я плашат.Твърди че
жалбоподателката има камери и му е показвала записи.
Така описаната фактическа обстановка не става ясно по точен и категоричен
начин какво се е случило и защо полицейските служители са си направили
този извод че е подаден фалшив сигнал на тел.112.
Буди недоумение от къде полицейските служители и по точно
актосъставителя си е направил такъв извод-че жалбоподателят е подал
неотговарящи на истината сигнали.
От самото наименование на акта като властническо волеизявление
следва, че ролята на актосъставителя е да установи извършено ли е
административно нарушение. Не се изисква в тази първоначална фаза на
административно наказателното производство той да извършва пълно
разследване на случая, каквото правомощие има наказващият орган. Все пак
обаче възлагането на дейността по съставяне на акта само на строго
определени от закона лица означава, че е релевантно именно тяхното
волеизявление по установяване на нарушението.
Ето защо актосъставителят трябва да направи лични изводи и
констатации, които да основе на наличните данни за извършено нарушение.
Тези констатации може да почиват на непосредствените впечатления на други
лица и дори на разследване, извършено от други лица. Не е допустимо обаче
актосъставителят изобщо да не извърши самостоятелна дейност по преценка
на събраните данни и извеждане на собствени заключения, както в случая. От
всички събрани доказателства не се доказа извършването по категоричен
начин извършване на нарушението.
Недопустимо е лицата да носят административно наказателна
2
отговорност въз основа само на предположения дали е извършено вмененото
нарушение. Тъй като административно наказателното обвинение не е
доказано по несъмнен начин, неправилно е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Наказващият орган е следвало да се убеди категорично в неверността на
сигналите,какъвто в този конкретен случай липсва изказано е само съмнение
,което е проверено . По този начин би се възпрепятствала целта на ЗНССПЕЕН
112, а именно – реакция в спешни случаи и защита на гражданите, а не
последните, под страх от отговорност, преди да се обадят да трябва да си
обезпечават доказателства, че действително имат нужда от помощ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. НП е връчено лично на жалбоподателят
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Във връзка с липсата на компетентността на АНО.
Настоящият състав намира, че АУАН и НП са издадени от
нкомпетентни органи. По преписката е представена заповедта №316з-
2745/07.08.2019г , с която АНО е упълномощен да издава НП, тъй като чл.32,
ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 наказателните постановления се издават от директора
на дирекция „Национална система 112“ или от директора на ОДМВР, или
оправомощените от тях длъжностни лица, а в конкретният случай е издадено
от Началник първо РУ – гр Долни Дъбник към ОД на МВР.
При това положение съдът приема, че издателят на НП – началника на
РУ Д.Дъбник при ОД на МВР гр.Плевен е компетентен да издава НП.
Във връзка с липсата на пълно и точно описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Дори да се приеме, че АНО и актосъставителят са компетентни да
издадат съответно НП и АУАН, съдът намира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно наказателното
производство. Видно от съставения акт и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, вмененото на наказаното лице деяние не е
индивидуализирано и не съдържа конкретно посочени действия и поведение,
осъществяващи състава на приетото за извършено административно
нарушение. Като нарушена е посочена нормата на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-
112, която разпоредба в диспозитива си предвижда няколко забрани –
телефона да не се ползва по предназначение, да не се избира автоматичното от
електронни устройства и да се пускат предварително записани съобщения,
както и да се предават неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за
помощ.
3
В случая, така, както е описано деянието не става ясно за коя от
хипотезите, предвидени в нарушената разпоредба, е наложено наказание,
тъй като са възпроизведено не точно част от хипотезите , а само е
записано подава сигнал не отговарящ на истината,като същевременно не
е посочено какво е съдържанието на конкретното съобщение или сигнал
за помощ, за да се прецени дали същото е невярно, заблуждаващо или че
телефона се ползва не по предназначение.
Нещо повече, очевидна е допуснатата от АНО грешка при даване правна
квалификация на нарушението и подвеждането му под съответната
санкционна норма. Като нарушена е посочена санкционната норма на чл.37 от
ЗНССПЕЕН-112, а като санкционна е посочена материално – правната норма
на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112. Така посочената неточност е въведена още с
АУАН, а в последствие е била възпроизведена и в НП и безспорно ограничава
допълнително възможността както на жалбоподателя, така и настоящия
съдебен състав да разбере, във връзка с кое точно нарушение и на какво
основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Законовите разпоредби, които са били нарушени виновно представлява
съществени елементи при формулиране на административното обвинение и
същите следва да бъде отразени еднозначно както в съставения АУАН (арг. чл. 42,
т. 5 ЗАНН), така и в издаденото наказателно постановление (арг. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН). Нещо повече с оглед санкционните разпоредби на чл. 37 и чл. 38
ЗНССПЕЕН 112 са предвидени два различни вида административни наказания,
това по чл. 37 ЗНССПЕЕН 112 за използване не по предназначение на ЕЕН 112, а
по чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 за предаване на неверни или заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ.
В НП е посочена санкционната норма на чл37 ЗНССПЕЕН 112 за използване не по
предназначение на ЕЕН 112 ,а като материално правна норма чл.28, ал.1 от
ЗНССПЕЕН-112 за подаване на множество сигнали ,които норми са в пълно
противоречие и които води до съществено процесуално нарушение.
Непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е
извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и
не посочване на правилно на нарушените виновно разпоредби, нарушава
изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното
постановление и обосновава отмяната му като незаконосъобразно.
Така твърдяното за осъществено от жалбоподателят нарушение по чл28
ал1 от ЗНССПЕЕН 112 ,не може да се вмени във вина умисъл за знание,че с
действията си обаждайки се на тел.112 е подал неверен сигнал.
По тези съображения съдът приема, че са налице множество основания,
които налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18 А/16.06.2025 г., издадено
от Началник РУД. Дъбник при ОД на МВР град Плевен, с което на. Ц. В. Д. ,
ЕГН********** ,адрес: с.***, за извършено нарушение по осн. чл. 28, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112, на осн. чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 се налага глоба в размер на
200лв/двеста лева/като НЕПРАВИЛНО И НЕЗЕКОНООБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд –гр.Плевен .в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5