Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание проведено на пети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 3163/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
17076/19.11.2019г. на П.Т.Т., ЕГН: ********** ***, чрез адвокат И.Е., срещу
Решение № 1808/09.10.2019г., постановено по н.а.х.д. № 3612/2019г. на Районен
съд гр.Варна, двадесет и девети състав.
Решението е оспорено с твърдения за незаконосъобразност,
поради нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. С жалбата е
формулирано искане за отмяна на въззивното решение и отмяна на потвърденото с
него наказателно постановление, а в условията на евентуалност, съдът да върне
делото за разглеждане от друг състав поради неправилно прилагане на приложимия
закон, както и поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на страните и поради липса на
мотиви.
Ответникът Областна дирекция на МВР гр. Варна, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, като
обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение двадесет и
девети състав на Районен съд гр.Варна е потвърдил НП № 18-0819-004270/19.07.2019г.
на Началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна, с което на П.Т.Т.,
за нарушение на чл. 37, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във връзка с
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
Предвид приетите по делото доказателства, въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2019г. около 13.30 часа в гр. Варна на ж.к.
„Възраждане“ по ул.“Блян“ в посока ул.“Поп Димитър“, Т. управлявал лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ****, като до бл.69 извършил ляв завой, като
не пропуска и блъска насрещно движещия се автомобил „Пежо 208“ с рег. № ****.
Настъпило пътно-транспортно произшествие с материални щети по автомобилите.
Срещу Т. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
АА, бл. № 382079 от 24.06.2019г. Въз основа на съставения АУАН е било издадено
процесното наказателно постановление.
Предвид установените факти съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на
защита от страна на лицето, сочено като нарушител. Вмененото на жалбоподателя
нарушение правилно е било квалифицирано от административнонаказващия орган,
както и правилно е определен размерът на наложеното административно наказание.
Настоящият съдебен състав споделя напълно, както
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените
въз основа на нея правни изводи. В решението са анализирани фактическата
обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, както и
приложимите процесуални и материални норми, като съдът е приел, че
административнонаказващият орган е тълкувал вярно закона и го е приложил точно.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията
на касационния жалбоподателя относно допуснати в хода на въззивното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. За установяване на
фактите от значение за разрешаване на правния спор, по делото са събрани
достатъчно относими доказателства, като същите са анализирани от решаващия
съдебен състав. Следва да се отбележи обаче, че преценката за това кои
доказателства да бъдат ценени е предоставена изцяло на вътрешното убеждение на
съда, поради което сама по себе си същата не представлява нарушение на
съдопроизводствените правила. Невъзприемането на възраженията в жалбата за
основателни не съставлява касационно основание за отмяна на постановения
съдебен акт. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира за правилно установена от въззивната инстанция фактическа обстановка.
Доколкото разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства, неспазвайки въведеното в цитираната разпоредба правило
за предимство, вследствие на което е причинено пътнотранспортно произшествие, Т.
е осъществил състава на обективираното в тази правна норма административно
нарушение, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Твърдението на жалбоподателя, че е положил усилия и е разучил ГПОД е
ирелевантно за случая и не променя установената от въззивната инстанция
фактическа обстановка.
Предвид това и в съответствие с фактическите
констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда, следва да се
приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
органите на „Пътна полиция“ в хода на административнонаказателното
производство. Такава е преценката и на първоинстанционния съд. Установените
данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,
в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган го е
санкционирал. Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от
събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
Предвид горното, съдът при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1808 от 09.10.2019г.
на Районен съд гр.Варна, двадесет и девети състав, постановено по н.а.х.д. №
3612/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: