Решение по дело №33063/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1329
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20211110133063
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1329
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110133063 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. З. П.
против (ФИРМА), с която са предявени искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване недължимост на съдебни разноски, присъдени по гр.д. №
19783/2012г. по описа на СРС, 25 състав, въз основа на влязло в сила съдебно решение,
постановено на 11.02.2013г., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Ищецът твърди, че спрямо неговия наследодател С. К. Н. е постановено съдебно
решение, с което същият е осъден да заплати на (ФИРМА) сумата от 698,67 лева,
представляваща стойност на присъдени разноски по по гр. дело № 19783/2012 г. по описа
на СРС, ГО, 25 състав. Ищецът твърди още, че по отношение на присъдените разноски не е
издаван изпълнителен лист и не е инициирано изпълнително производство. Твърди още, че
към момента претендираното вземане е погасено по давност и е преклудирана възможността
за принудителното събиране на процесната сумата. Моли съда да признае за установено, че
ищецът не дължи горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в закона
погасителна давност в негова полза. Претендира сторените в производството разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди още, че след приключването на гр. дело № 19783/2012г. по описа на
СРС, ГО, 25 състав е образувано изп. дело № 3722/2014 г. на ЧСИ М. Б. по което частният
съдебен изпълнител е извършвал редица валидни изпълнителни действия, прекъсващи
давността. Навежда твърдения, че в полза на ответното дружество са постъпли част от
дължимите суми. Твърди още, че периодът на изпълнителното производство не е изтекъл и
правото на взискателя по отношение на претендираното вземане не е погасено по давност.
Ответникът навежда твърдения, че давността по отношение на вземането е прекъсвана
1
няколкократно с предприемане на изпълнители действия от страна на частния съдебен
изпълнител. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на
делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да
установи, че вземането на ответника, произтичащо от съдебно решение, постановено по гр.
дело № 19783/2021г. на СРС, 25 състав, не съществува, респективно не подлежи на
принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради изтичането на погасителна
давност.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) и
въведените от страните твърдения, ответникът е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумата
ответникът е следвал да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност. Ищцовата страна е следвало да установи
наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът следва да докаже описаните в отговора факти, които според него имат
последица прекъсване или спиране на погасителната давност.
Не е спорно между страните, че ищците са наследници по закон на С. К. Н., починал на
11.05.2021г.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във въпроса
настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, за
които е налице влязло в сила съдебно решение в частта разноските, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщено влязло в сила съдебно решение от
11.02.2012 г. /л. 7-9 между кориците на делото/, с което е констатирано, че наследодателят
на ищеца е осъден да заплати сумата в размер на 698,67 лева разноски на основание чл. 78,
ал.1 вр. с ал.8 от ГПК.
За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело №
3722/2014 г., образувано на 03.04.2014 г. по искане на (ФИРМА) за събиране на вземане по
изпълнителен лист oт 11.06.2013 г., издаден по гр.д. № 1542/2012 г., 91 състав, СРС.
Видно от удостоверение за наследници № 977/17.05.2021г. на СО – район „Т.”, С. К. Н. е
починал на 11.05.2021 г., и е оставил за наследник по закон М. С. Н. – син.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност на вземанията предмет
на съдебно решение, постановено по гр. дело № 19783/2012 г., на 25 състав, с което
2
наследодателят на ищеца е осъден да заплати на (ФИРМА) сумата в размер на 698,67 лева,
представляваща съдебни разноски не бяха оборени от ответника, доколкото от
представените по делото доказателства не се установи ответникът по делото да е поискал от
съда издадване на изпълнителен лист за присъдените му в производството разноски,
предмет на настоящото дело. Още по-малко се установи да е било образувано изпълнително
дело за събирането им.
Видно от приложеното по настоящото дело изпълнително производство същото е
образувано по искане на (ФИРМА) за събиране на вземане по изпълнителен лист oт
11.06.2013 г., издаден по гр.д. № 1542/2012 г., 91 състав, СРС, с което С. К. Н.
/наследодателя на ищеца/ е осъден да заплати на (ФИРМА) сумата в размер на 3345, 04 лева
– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 12.2008г.-04.2011г., както и сумата в размер на 572, 04 лева – законна лихва за
периода от 31.01.2009 г. – 22.12.2011г. и 234, 77 лева разноски по делото.
По делото не се представиха доказателства от страна на ответника за това, че давността за
събиране на вземането по съдебно решение, постановено по гр. дело № 19783/2012 г., на 25
състав, с което наследодателят на ищеца е осъден да заплати на (ФИРМА) сумата в размер
на 698,67 лева, е била спирана или прекъсвана.Решението е влязло в сила на 08.05.2013 г.,
следователно давността за принудителното му събиране е изтекла на 08.05.2018 г.
Предвид гореизложените аргументи и позоваването на изтекла погасителна давност от
страна на ищеца, се налага изводът, че ответникът не е титуляр на подлежащи на
принудително изпълнение вземания срещу длъжника.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
При този изход от спора с право да претендират присъждането на разноски разполага ищеца.
Такова искане е своевременно изявено, представен е списък по чл. 80 ГПК, като от
наличните между кориците на делото доказателства в тази връзка се установява, че размерът
на сторените от ищеца разноски възлиза на 350,00 лв. – за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат присъдени в цялост.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявен от М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: (АДРЕС) и съдебен адрес:
адв. И. ДЖ., (АДРЕС) против (ФИРМА), с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление: (АДРЕС), представлявано от А. А., че М. С. Н., ЕГН **********, не дължи на
(ФИРМА), ЕИК ********* присъдената с влязло в сила съдебно решение от 08.05.2013г., по
гр. дело № 19783/2012г. на СРС, 25 състав сума в размер на 698,67 лева (шестстотин
деветдесет и осем лева и 67 ст.), представляваща съдебни разноски, поради изтекла в полза
3
на ищеца погасителна давност.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС), да
заплати на М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: (АДРЕС) и съдебен адрес: адв. И. ДЖ.,
(АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева),
представляващи сторените в производството разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4