№ 1223
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110111044 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Х. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния му представител –
адв. Й. А., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1000 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 27030.60 лв., съставляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня,
ляв калник, преден капак, основа предна броня, предно стъкло, airbag водач,
вътрешно огледало, ляв airbag глава, десен airbag глава, решетка радиатор
комплект, лява решетка предна броня, дясна решетка предна броня, ляво
стъкло врата, преден десен airbag, капак масло, възд. марк. всм. щуцер., охлад.
въздушно пълнене, кондензатор, воден радиатор, кожух вентилатори, перка
вентилатор, дясна перка вентилатор, ремъчна шайба компрес, обтегач трапец
ремък, ремъчна шайба водна помпа, масло картер горна част, преден фланец
уплътнение, масло картер долна част, трегер преден ляв подкалник, рамка
радиатор комплект, чело преден ляв рог, преден ляв рог предна част, преден
десен рог предна част, преден ляв рог, преден десен рог, дясна подпора
двигател, ляв фар комплект, захващане ляв фар, захващане десен фар, основа
преден рег. номер, ляв фар за мъгла и преден десен предпазен колан,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от
13.08.2022 г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско”,
обективирана в полица № ******2022 г., със срок на действие 20.04.2022 г. –
19.04.2023 г., на л. а. „Ауди А5”, с рег. № *****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
1
В исковата си молба ищецът Х. Р. Г. излага, че на 20.04.2022 г. е сключил
с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД договор за застраховка „Каско”, Клауза 1 –
всички рискове, по отношение на собствения си лек автомобил „Ауди А5”, с
рег. № *****, със срок на действие 20.04.2022 г. –19.04.2023 г. Посочва, че
автомобилът бил застрахован за 27166 лв., като застрахователната премия
възлизала на 1387.45 лв., разсрочена на четири вноски, платени към
настоящия момент. Поддържа, че на 13.08.2022 г., около 06:50 часа,
управлявайки автомобила си, движейки се по бул. „Цар Освободител“, посока
кв. „Победа“, преди кръговото кръстовище с бул. „Левски“, забелязал на
пътното платно петно от разлята течност. Решил да го заобиколи, като бързо
завъртял волана наляво и натиснал спирачка, за да намали скоростта, след
което бързо завъртял волана надясно, за да продължи в кръговото кръстовище,
но загубил контрол над автомобила и се блъснал в мантинелата. Веднага се
обадил на тел. 112 и съобщил за настъпилото произшествие. След това се
обадил и на денонощния телефон на застрахователя, за да съобщи за
настъпилото ПТП. Вследствие на катастрофата получил наранявания по
тялото, текнало му кръв от носа, поради което решил да отиде до дома си,
който бил в непосредствена близост до мястото на произшествието. Вкъщи
баща му го попитал какво е станало, обяснил му и го изпратил да отиде до
автомобила и да го пази докато дойдат контролните органи. Произшествието
било посетено от последните, като бил издаден Протокол за ПТП с № *****.
След като уведомил застрахователя, последният извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на увредените части.
На 10.10.2022 г. получил уведомление, с което му било отказано изплащането
на застрахователно обезщетение, на основание чл. 28.2 от Общите условия на
ЗК „Лев инс“ АД, съгласно който застрахователят не дължи плащане на
обезщетение при напускане от застрахования на мястото на събитието, без да
уведоми за това компетентните органи по места. Счита, че ответникът
неоснователно му е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като компетентните органи били уведомени и бил издаден Протокол за ПТП.
Поддържа, че освен в изброените в чл. 408, ал. 1 КЗ случаи, чиито
предпоставки не са налице, застрахователят не може да му откаже изплащане
на застрахователно обезщетение. Посочва, че е извършил проучване в няколко
сервиза, като установил, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила, е в размер на 27030.60 лв. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, чрез процесуалния му представител – юрк. К.М.. Оспорва
всички заявени по основанието на иска твърдения, като поддържа, че исковата
сума е недължима. Посочва, че от представените по делото доказателства
става ясно, че ищецът е напуснал мястото на събитието, без да уведоми
компетентните органи. Счита, че независимо от обстоятелството, че
издаденото срещу ищеца НП е отменено с решение по а. н. д. № *****22 г. по
описа на ВРС, ** състав, като отмяната е заради липса на ясно и точно
формулиране на съдържанието на АУАН и НП, това от своя страна не отменя
установената фактическа обстановка около настъпилото ПТП. Излага, че
претенцията на ищеца е отказана като неоснователна, за което същият е
уведомен с няколко поредни писма. Твърди, че е налице изключение от
покритието, съгласно Общите условия към сключения застрахователен
договор, предвид извършените от ищеца нарушения около настъпилото ПТП.
Съгласно т. 28.2 застрахователят не дължи плащане на обезщетение при
2
напускане на застрахования на мястото на събитието, без да уведоми за това
компетентните органи. Поддържа, че ищецът не е уведомил компетентните
органи на тел. 112 непосредствено след възникване на транспортния инцидент
от мястото на настъпването му. Счита, че ищецът самоволно е напуснал ПТП,
като е осуетил по този начин извършване на медицински изследвания за
наличие на алкохол или наркотични вещества към момента на настъпилото
събитие. Посочва, че ищецът не е регистрирал събитието в съответствие с
българското законодателство чрез компетентните органи по места. Доколкото
автомобилът не е бил в състояние да се придвижи на собствен ход, то в
процесния случай посещението от органите на реда е задължително, съгласно
Наредба № I-з-41 от 12.01.2009 г. Такова посещение от органите на реда е
осъществено, но не по сигнал на ищеца и не в негово присъствие. Оспорва
претенцията и по размер, като счита същата за прекомерна. Прави възражение
за наличие на тотална щета в случая по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Поддържа, че общият размер на изплатените обезщетения през времетраене на
застраховката не може да надвишава 80% от застрахователната сума, а именно
сумата 21732.80 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
на 27.03.2025 г. ищецът се представлява от адв. Й. А., който заявява, че
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът се представлява от адв. В., който поддържа становище за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на исковата претенция е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване в процеса да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен
договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск,
със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие;
обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие,
както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени
вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че е уведомил компетентните органи за
настъпилото ПТП; че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия, както и че
е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение по сключен
договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица № ******2022 г., със
срок на действие 20.04.2022 г. – 19.04.2023 г. по отношение на л. а. „Ауди А5”,
с рег. № *****, валидна към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 13.08.2022 г., че ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което е образувана
преписка по щета № 5003-1201-22-450958, като застрахователят е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
3
По делото не е спорно, че на 13.08.2022 г., около 06:50 часа, ищецът е
самокатастрофирал /блъснал се е в предпазната мантинела при движението на
управлявания от него автомобил по бул. „Цар Освободител“ на кръговото
кръстовище с бул. „Васил Левски“/. Всичко това се установява и от
ангажирания в производството снимков материал от мястото на събитието,
изготвен от застрахователя, от приетата САТЕ на вещото лице инж. Г. Д. и от
изискания видеозапис от сектор „Пътна полиция“ от ОД ма МВР – гр. Варна,
видно от който водачът, след настъпване на инцидента, слиза от автомобила,
пресича тичешком двете пътни платна на кръговото кръстовище и тръгва в
неизвестна посока.
С оглед дадените ясни и конкретни указания до ищеца, че не сочи
доказателства за установяване на твърденията си, че лично е уведомил
компетентните органи за настъпилото ПТП, по негово искане бе изискан
сигналът, подаден от посочения от него телефонен номер ********** на тел.
112 на 13.08.2022 г. в 06:50 часа. Същият бе изслушан в съдебно заседание,
като на думите на оператора „Център 112, слушам Ви“ мъжки глас отговори
единствено „Не, нищо“, след което разговорът бе прекъснат. В този смисъл
категорично в производството съдът намира, че не бе проведено доказване, че
ищецът лично е уведомил компетентните органи за настъпилото ПТП.
Нещо повече. В първото открито съдебно заседание бяха изискани
подадените сигнали на тел. 112 относно инцидента, като в един от тях бащата
на ищеца дори посочва, че той е управлявал автомобила, че той е
катастрофирал, очевидно стремейки се да прикрие сина си.
Изискана и представена е АНП против ищеца, образувана във връзка с
настъпилото на 13.08.2022 г. ПТП, в това число и докладните записки на
служители на Сектор ПП при ОД на МВР – Варна – К. И. и П. В., които са
разпитани и като свидетели в производството по искане на ответника.
Не е спорно, а и от представеното решение № 1746/21.12.2022 г.,
постановено по НАХД № *****22 г. по описа на ВРС, ** състав, се
установява, че издаденото срещу ищеца наказателно постановление във
връзка с това ПТП е отменено.
Съгласно показанията на свидетеля И., същият си спомня за процесното
ПТП на кръговото кръстовище на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил
Левски“. На място имало екип на „Лев инс“. Автомобилът – „Ауди А5“ се бил
ударил в мантинелата и нямало водач. Същият бил установен на следващия
ден, попълнил декларация, съставена му била глоба и произшествието било
обслужено. Водъчът не е споменавал защо не е останал на място. На място
разговаряли с баща му, който казал, че той е управлявал. Имало обаче записи
от камерите, на които се виждало как ищецът слиза от автомобила си и тръгва
да бяга.
Съгласно показанията на свидетеля В., същият посочва, че е посетил
ПТП през м. август 2022 г., реализирано на кръговото кръстовище на бул.
„Цар Освободител“ с бул. „Васил Левски“. Ставало дума за
самокатастрофирал автомобил. На място установили екип от пожарна, които
обезопасили автомобила. Колегите от пожарната им казали, че са разговаряли
със свидетел, който е бил очевидец на инцидента и той им казал, че от
автомобила е излязло момче с къси панталони и тениска. На мястото имало
възрастен човек, който им обяснил, че е баща на собственика, че той е
управлявал, което противоречало на това, което им казали колегите от
4
пожарната. Свързали се с ищеца по телефона, казали му да дойде, но той така
и не дошъл. Изпратил приятелка, която се представила, че тя карала
автомобила. Взели записите от една къща, която се намирала в близост до
кръговото кръстовище. Прегледали ги, след което издирили водача, снели му
обяснения и съставили необходимите документи.
По делото е приет и приобщен телефонният сигнал, който ищецът е
подал до застрахователя относно събитието на 13.08.2022 г. В тази връзка в
производството е разпитан свидетелят К.М.П. Същият посочва, че работи в
„Лев Инс“ АД като инспектор, описва увредени автомобили. Спомня си за
ПТП-то през м. август 2022 г. относно самокатастрофирал автомобил на
кръговото кръстовище на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“.
Аудито се било забило в мантинелата. Посрещнало ги едно момиче, което им
казало, че на водача му станало лошо, поднесъл се е и се е ударил, при което се
прибрал у тях. Тази жена попълнила документите от името на собственика. На
място дошла полиция, имало още двама-трима като зяпачи. Разбрал, че
единият от тях е искал да се представи за шофьора, като самият той му казал,
че това няма как да стане, че зад него има камери от къщата и от тях може да
се види кой е водачът. Според свидетеля, този, който е карал, би трябвало да
има някакво увреждане в главата, защото челното стъкло било ударено с удар
с глава. Направили огледа, след което се прибрали.
Не е спорно, а и от изслушаното заключението по приетата без
възражения от страните САТЕ се установява, че процесният лек автомобил е
получил множество увреждания, заявени пред и описани от застрахователя.
Съгласно заключението, между настъпилото ПТП и описаните в исковата
молба и в опис на претенцията увреждания е налице причинно-следствена
връзка, като щетите са в резултат от констатирания механизъм на процесното
събитие – след прекия контакт по предната част на автомобила от удара в
предпазната метална мантинела.
С писмо изх. № 7676/10.10.2022 г. ответното дружество уведомило
ищеца, че отказва да му изплати застрахователно обезщетение, доколкото
застрахованият при настъпване на процесното ПТП е напуснал мястото на
събитието, без да уведоми компетентните органи по места /полиция,
противопожарни, митнически и други служби/, като се е позовал на
разпоредбата на чл. 28, т. 2 от Общите условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства.
Същото основание е възпроизведено отново в последващи писма от
застрахователя, адресирани до ищеца, от 21.02.2023 г., 18.04.2023 г. и
08.09.2023 г. /л. 41 – л. 43 от делото/.
В тази връзка е и основният спорен момент в производството, а именно
дали застрахователят дължи заплащане на обезщетение в резултат на
настъпилото застрахователно събитие, съответно дали застрахователят
законосъобразно е упражнил правото си да откаже да заплати дължимото
обезщетение.
Съгласно чл. 408, т. 1 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение /т. 1/, при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице /т. 2/, при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
5
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие /т. 3/, както и в други случаи, предвидени със
закон /т. 4/.
В конкретния случай ответникът се позовава на наличието на изключени
рискове, съгласно приетите от дружеството Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства /”Каско”/, действащи между страните. В чл. 28.2
от цитираните общи условия е предвидено правото на застрахователя да
откаже изплащане на обезщетение при напускане от застрахования на мястото
на събитието, без да уведоми за това компетентни органи по места /полиция,
противопожарни, митнически и други служби/, освен в случаите, когато по
обективни причини не е могъл да стори това, като последните се доказват от
застрахования. Съгласно т. 27.3 от Общите условия, застрахователят не
обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на управление на
МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на
застрахованото МПС, употреба на алкохол от негова страна преди идването на
контролните органи, отказ за извършване на проба за алкохол, самоволно
напускане на ПТП, както осуетяване или неспазване указанията на
компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ
от съответните органи. Тези изключени рискове съдът приема, че следва да
бъдат преценявани с оглед разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
В трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ, идентичен с чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), e възприето
разрешението, че за да е основателен отказа на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие,
не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение по
застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е
значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е
необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на
произлезлите от него вреди да са последица от неизпълнението на това
задължение, т. е. да съществува причинно - следствена връзка между
неизпълнението и застрахователното събитие. За да се аргументира право на
отказ, не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от
застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в
застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а
следва да се докаже от застрахователя, че съществува причинна връзка между
договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие,
респективно че неизпълнението е увеличило риска от имущественото
увреждане или че е препятствало доказването на вредите, съответно на
обстоятелствата, при които е настъпило събитието (в този смисъл решение №
49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение №
105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение №
86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение №
140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и др.).
В конкретния случай, след съвкупната преценка на ангажирания в
производството доказателствен материал, съдът приема за безспорно
установени възраженията на ответника, че ищецът самоволно е напуснал
мястото на процесното ПТП, като по този начин е осуетил извършване на
медицински изследвания за наличие на алкохол или наркотични вещества към
6
момента на настъпилото събитие, което обстоятелство от своя страна е
препятствало установяването на обстоятелствата, при които е настъпило
събитието.
Следва да се отбележи, че съгласно т. 14.11 от Общите условия,
застрахованият е длъжен да регистрира настъпилото събитие в съответствие с
българското законодателство чрез компетентните органи по места, както
следва: при ПТП – ДКП, Протокол за ПТП, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и/или прокурорско постановление и/или съдебно решение,
като съответно изиска от тях необходимите констативни документи,
удостоверяващи събитието, както и да предприеме всички мерки за спасяване,
ограничаване и/или намаляване на щетите на застрахованото имущество.
Ищецът не е уведомил надлежно контролните органи, а напротив:
множество сигнали за инцидента са подали съвестни граждани, преминаващи
през мястото на събитието /изслушани са обажданията на същите на тел. 112/.
Въпреки дадената от съда възможност ищецът не ангажира доказателства за
установяване на твърдението си, че е имал наранявания след инцидента,
поради което е решил да отиде до дома си. Допуснатият в тази връзка
свидетел – неговият баща, не бе доведен в проводеното по делото на
27.03.2025 г. открито съдебно заседание и по искане на процесуалния му
представител бе заличен като такъв в производството.
Нещо повече. Самият баща на ищеца към момента на настъпване на
инцидента се е опитал да се представи, че той, а не синът му, е шофирал
автомобила и е самокатастрофирал, което се установява както и от
телефонното му обаждане на тел. 112, така и от еднопосочните показания на
всички разпитани в производството свидетели в този смисъл. От последните
се установява още, че на мястото на инцидента е присъствала приятелка на
ищеца, която също е опитала да се представи като водач на моторното
превозно средство към момента на настъпване на ПТП.
Всичко това, а и житейската логика, вземайки предвид и ранния час на
настъпване на инцидента, сочи на единствения възможен извод, че това
поведение на ищеца /напускането на местопроизшествието/, съответно
опитите други лица да бъдат представени като водачи на автомобила, е
единствено с цел осуетяване извършването на проверка за алкохол или други
наркотични вещества. В този смисъл е и изказаното предположение на
свидетеля В., който обясни, че е разговарял с приятелката на ищеца, която му
е обяснила, че същият се е прибрал сутринта от дискотека.
Съдът приема за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ищеца за нищожност на горецитираните клаузи, а именно: т.
28.2, т. 27.3 и т. 14.11 от Общите условия, като противоречащи на КЗ и на ЗЗП.
И това е така, доколкото евентуално недобросъвестно поведение от страна на
застрахования не може да бъде толерирано и поощрявано и застрахователят
да бъде заставян по една такава доброволно сключена застраховка „Каско“ да
заплаща обезщетение и на лице, управлявало автомобила след употреба на
алкохол или други упойващи вещества, съответно при самоволно напускане на
ПТП от водача, възпрепятстващо извършването изобщо на проверка за
употребата им.
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че издаденото срещу ищеца
НП е било отменено.
Ето защо съдът приема, че застрахователят законосъобразно е отказал
7
заплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в този
смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2024 г. до окончателното й
изплащане. В тази връзка ангажираните доказателства относно размера на
претенцията не следва да бъдат коментирани, предвид направените изводи за
нейната неоснователност.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждането на сумата 300 лв. – депозит за САТЕ, 40 лв. –
депозит за призоваване на свидетел и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение, че в случая ответникът се представлява от адвокат и следва да
представи договор за правна помощ. При определяне на възнаграждението
моли да се има предвид извършената работа от юрисконсулт. Съдът, като
съобрази обстоятелството, че отговора на исковата молба е депозиран от юрк.
Младенов, като с него са направени и всички релевантни в производството
възражения относно неоснователността на исковата претенция, депозирал е и
молби от 22.11.2024 г. и 04.12.2024 г., с които е направил и съответни
доказателствени искания, намира, че осъществената от юрисконсулта правна
защита и съдействие се съизмерява с претендираното възнаграждение в
размер на 200 лв., изхождайки и от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, поради което тези разноски следва да бъдат
присъдени в полза на страната, независимо от обстоятелството, че
действително в проведените по делото 2 открити съдебни заседания
ответникът е представляван от адвокат. Ето защо ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата в общ размер от 540 лв.,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
******, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1000 лв.,
представляваща частичен иск от целия в размер на 27030.60 лв.,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна броня, ляв калник, преден капак, основа предна броня,
предно стъкло, airbag водач, вътрешно огледало, ляв airbag глава, десен airbag
глава, решетка радиатор комплект, лява решетка предна броня, дясна решетка
предна броня, ляво стъкло врата, преден десен airbag, капак масло, възд. марк.
всм. щуцер., охлад. въздушно пълнене, кондензатор, воден радиатор, кожух
вентилатори, перка вентилатор, дясна перка вентилатор, ремъчна шайба
компрес, обтегач трапец ремък, ремъчна шайба водна помпа, масло картер
горна част, преден фланец уплътнение, масло картер долна част, трегер
преден ляв подкалник, рамка радиатор комплект, чело преден ляв рог, преден
ляв рог предна част, преден десен рог предна част, преден ляв рог, преден
8
десен рог, дясна подпора двигател, ляв фар комплект, захващане ляв фар,
захващане десен фар, основа преден рег. номер, ляв фар за мъгла и преден
десен предпазен колан, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие – ПТП от 13.08.2022 г., по сключения между страните договор за
застраховка „Каско”, обективирана в полица № ******2022 г., със срок на
действие 20.04.2022 г. – 19.04.2023 г., на л. а. „Ауди А5”, с рег. № *****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, сумата 540 лв. /петстотин и четиридесет
лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9