№ 4162
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100501698 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20830/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 46583/2023 г.
на СРС, ГО, 68 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че
М. А. Р.,ЕГН: **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, следните суми: 420 лв., представляващи неплатенаната част
от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с абонатен № *********, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до
30.09.2019г.; 80 лв., представляващи неплатената част от мораторната лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; и
5,98лв, представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената
на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г. ,
за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г.
по описа на СРС,68 състав.
Със същото решение е признато за установено на основание чл. 422
ГПК, че А. Ю. Р., ЕГН: **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК:*********, следните суми: 60 лв., представляващи неплатената
част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с абонатен №
*********, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2019г. до 30.09.2019г.; 10 лв., представляващи неплатената част от
1
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г.
до 21.12.2022г.; и 0,85лв., представляващи неплатената част от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
31.01.2020г. до 21.12.2022г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 2102/2023г. по описа на СРС,68 състав.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е
постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното
производство М. А. Р. и А. Ю. Р.. В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се, че претендираните суми за потребена топлинна енергия са
погасени по давност. Отделно се сочи, че неправилно са присъдени суми за
лихва върху вземането за дялово разпределение, тъй като за вземанията за
дялово разпределение не бил предвиден срок за плащане и за изпадането на
длъжника в забава било необходимо изпращането на покана. Моли се за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорно между страните е дали начислените суми за топлинна енергия са
погасени по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
2
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.01.2023
г./, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 06.11.2019 г., са погасени
по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода м.
01.05.2019г. до 31.08.2019 г. са погасени по давност – задължението м.08.2019
г. е станала изискуемо на 15.10.2019 г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
изтича на 22.12.2022 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020
г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече), т.е. преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК на 13.01.2023 г. Непогасено по давност е
единствено вземането за м.09.2019 г., което е станало изискуемо на 15.11.2019
г. и давността за което изтича на 22.01.2023 г., т.е. след подаване на
заявлението на 13.01.2023 г. Дължимата сума за посочения месец е 113,93 лв.
3
съгласно кредитно известие към общата фактура. Ответникът М. А. Р. дължи
7/8 от посочената сума, т.е. 99,68 лв., а А. Ю. Р. – 1/8 или 14,25 лв. За
посочените размери предявеният иск се явява основателен и неоснователен до
пълните предявени размери.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за м.09.2019 г., то
приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание
чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да
се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.За
процесния период 15.09.2020г. до 21.12.2022г. дължимата мораторна лихва е
26,21 лв., от които М. А. Р. дължи 7/8 или 22,93 лв., а А. Ю. Р. 1/8 или – 3,28
лв. За тези размери предявените искове се явяват основателни и
неоснователни до пълните предявени размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
уважен предявеният иск за топлинна енергия за сумата над 99,68 лв. за М. А.
Р. и за сумата над 14,25 лв. А. Ю. Р. , както и за периода 01.05.2019г. -
4
31.08.2019г.; в частта, в която е уважен иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторна
лихва върху вземането за топлинна енергия за сумата над 22,93 лв. за М. А. Р.
и за сумата над 3,28 лв. за А. Ю. Р.; в частта, в която е уважен искът за
мораторна лихва върху вземането за мораторна лихва върху вземането за
дялово разпределение в размер от 5,98 лв. за М. А. Р. и 0,85лв. за А. Ю. Р., като
исковете бъдат отхвърлени в посочената част.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта за разноските.
Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете както
следва: 148,9 лв. разноски за първоинстанционното производство /за д.т.,
депозит за в.л., юрисконсултско възнаграждение/, 18,68 лв. по заповедното
производство /за д.т. и за юрисконсултско възнаграждение/ и 12,14 лв. за
въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/.
На процесуалния представител на ответника А. Ю. Р. адв. Н.И.И. следва
да се присъди на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер от
151,41 лв. и 151,41 лв. за възззивното производство. На процесуалния
представител на ответника М. А. Р. адв. В.Ф.С. следва да се присъди на
основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер от 151,41 лв., а на процесуалния представител на
ответника във въззивното производство адв. С.Й.Д. адвокатско
възнаграждение в размер от 151,41 лв. За въззвното производство на
въззивниците следва да се присъдят разноски за заплатена д.т. съобразно
уважената част от въззивната жалба в размер от 37,85 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че ответниите /техните
процесуални представители в хипотезата на представителство по реда на
чл.38 ЗА/ нямат право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение в случаите, в които се е стигнало до
исково производство, по което страната е била представлявана от адвокат /в
този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I
Т.О., Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О. и
5
др./. В настоящият случай след подадено възражение от длъжниците в
рамките на заповедното производство се е стигнало до образуване на исково
производство, по което в полза на процесуалните представители на
ответниците е присъдено адвокатско възнаграждение пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20830/18.11.2024 г., постановено по гр.д. №
46583/2023 г. на СРС, ГО, 68 състав, в частта, в която е признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, че М. А. Р., ЕГН:**********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, следните суми: сумата
над 99,68 лв., представляващи неплатенаната част от стойността на
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „*********, с абонатен № *********, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 31.08.2019г.;
сумата над 22,93 лв., представляващи неплатената част от мораторната лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.;
сумата от 5,98лв, представляващи неплатената част от мораторната лихва
върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до
21.12.2022г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело №
2102/2023г. по описа на СРС,68 състав; в частта,в която е признато за
установено, че А. Ю. Р., ЕГН: **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, следните суми: сумата над 14,25 лв.,
представляващи неплатената част от стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*********, с абонатен № *********, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 31.08.2019г.; сумата над 3,28 лв.,
представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; и 0,85лв.,
представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г., за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по
описа на СРС,68 състав, както и в частта за разноските, и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. А. Р., ЕГН:********** и А. Ю. Р., ЕГН: **********,
искове за признаване за установено, че М. А. Р.,ЕГН: **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, следните суми: сумата
над 99,68 лв., представляващи неплатената част от стойността на доставена,
но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
6
София, ж.к. „*********, с абонатен № *********, по договорни отношения
между страните през периода от 01.05.2019г. до 31.08.2019г.; сумата над 22,93
лв., представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; сумата от 5,98лв,
представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г. , за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по
описа на СРС,68 състав; че А. Ю. Р., ЕГН: **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, следните суми: сумата
над 14,25 лв., представляващи неплатената част от стойността на доставена,
но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********, с абонатен № *********, по договорни отношения
между страните през периода от 01.05.2019г. до 31.08.2019г.; сумата над 3,28
лв., представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; и 0,85лв.,
представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г., за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по
описа на СРС,68 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20830/18.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 46583/2023 г. на СРС, ГО, 68 състав в останалата част.
ОСЪЖДА М. А. Р., ЕГН:********** и А. Ю. Р., ЕГН: **********, да
заплатят на основание чл.78,ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, разноски по ч.гр.д. № 2102/2023г. по описа на СРС,68
състав.в размер от 18,68 лв., разноски за първоинстанционното производство в
размер от 148,9 лв. и разноски за въззивното производство в размер от 12,14
лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на М. А. Р., ЕГН:********** и А. Ю. Р.,
ЕГН: **********, разноски за въззивното производство в размер от 37,85 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл.38 ЗА на адв. Н.И.И., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника А. Ю. Р. за първоинстанционното
производство в размер от 151,41 лв., както и адвокатско възанграждение за
въззивното производство в размер от 151,41 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл.38 ЗА на адв. В.Ф.С., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника М. А. Р., ЕГН:********** за
първоинстанционното производство в размер от 151,41 лв.
7
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл.38 ЗА на адв. С.Й.Д. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника М. А. Р., ЕГН:********** за
въззивното производство в размер от 151,41 лв.,
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8