Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на единадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 3380
по описа за 2019 година, прецени:
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело № 211/2018 г.
от Благоевградския окръжен съд. По делото са пердявени от М.Б.Я. срещу М.И.В. и
Д.Б.Я. следните обективно съединени осъдителни искове:
- два главни иска с правно основание чл. 74 ал.
2 във вр. с чл. 72 ал. 1 от ЗС за заплащане на ½ от увеличена стойност
на недвижим имот от направени подобрения, с размер на иска срещу всяка от
ответниците 32 250 лева, предявени като частични от обща претенция с
размер 126 500 лева;
- два евентуални иска с правно основание чл. 61
ал. 2 от ЗЗД, квалифицирани в исковата молба по чл. 74 ал. 1 от ЗС, за
заплащане на разноски за извършените СМР и подобрения в имота, с размер на иска
срещу всяка от ответниците 32 250 лева.
Ищецът М.Б.Я. излага, че с решение № 2556 от
23.06.2014 г. по гр. дело № 1195/2012 г. на Районния съд гр. Разлог е признато
спрямо ищеца, че ответниците М.И.В. и Д.Б.Я. са собственици по давност и
приращение общо на ½ ид. част от следния недвижим имот и сгради в него:
УПИ ХІІІ-422 кв. 40 по плана на с. Баня община Разлог от 1990 г., целия с площ
990 кв. м, при съседи: УПИ ХІІ-423, ІV-424, ІІІ-418, ХVІІ-421 и улица, ведно с
построените в имота пристройка към жилищна сграда, представляваща двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м, дървена конструкция тип
барбекю с площ от 90 кв. м и височина на било 2,50 м, разположена в
северозападната част на парцела, и дървена конструкция тип барбекю с площ 90
кв. м ивисочина на било 3,50 м,
разположена в югозападната част на парцела, като бил осъден да предаде
собствеността и владението върху описаната ½ ид. част на ответниците.
Решението е влязло в сила на 24.03.2016 г., издаден е изпълнителен лист за
въвод във владение на имота и е образувано изп. дело № 20161240400114 на ДСИ
при РС Разлог. Ищецът твърди, че в описания имот е извършил подобрения, които
описва в обстоятелствената част на исковата молба като вид, разноски за
извършване и увеличена стойност на имота. Според ищеца, общият размер на
разноските за описаните подобрения върху имота е 129 000 лева, като
½ от тях е с размер 64500 лева. Увеличението на стойността е общо за
целия имот 253 000 лева, като ½ от това увеличение е 126 500
лева.
На основание изложените обстоятелства, ищецът М.Б.Я.
прави следните искания:
- по предявените главни искове с правно
основание чл. 74 ал. 2 във вр. с чл. 72 ал. 1 от ЗС - искане до съда да осъди
всяка от ответниците да му заплати ½ от увеличена стойност на недвижим
имот от направени подобрения, с размер на претенцията срещу всяка от
ответниците 32 250 лева, обявени от ищеца като частични от обща претенция
с размер 126 500 лева;
- по предявените евентуални искове с правно
основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, искане до съда да осъди всяка от ответниците да
му заплати разноски за извършените СМР и подобрения в имота, с размер на
претенцията срещу всяка от ответниците 32 250 лева.
Ответниците М.И.В. и Д.Б.Я. оспорват исковете
със следните възражения:
1. оспорване твърдението на ищеца, че е упражнявал
владението върху имота;
2. възражение с фактически твърдения за
неизвършване на описаните дейности в имота и от ищеца;
3. възражение за съвместно владеене на
съсобствения на страните имот и разпределяне на ползването между тях;
4. възражения за погасяване на претенциите по
давност.
Между страните не се спори и се установява от
приложеното влязло в сила решение № 2556 от 23.06.2014 г. по гр. дело №
1195/2012 г. на Районен съд Разлог (л. 21-34), че ищецът М.Б.Я. и ответниците М.И.В. и Д.Б.Я. са съсобственици на следния недвижим
имот: УПИ
ХІІІ-422 кв. 40 по плана на с. Баня община Разлог от 1990 г., целия с площ 990
кв. м, при съседи: УПИ ХІІ-423, ІV-424, ІІІ-418, ХVІІ-421 и улица, ведно с
построените в имота пристройка към жилищна сграда, представляваща двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м, дървена конструкция тип
барбекю с площ от 90 кв. м и височина на било 2,50 м, разположена в
северозападната част на парцела, и дървена конструкция тип барбекю с площ 90
кв. м и височина
на било 3,50 м, разположена в югозападната част на парцела, както и котелно
помещение – едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда. Сградите
имат характер на търпими строежи по смисъла на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, за
което на ищеца е издадено на 12.10.2017 г. удостоверение за търпимост от
главния архитект на Община Разлог, допълнено със заповед от 16.11.2017 г. (л.
87-88). Съществуването на сградите в поземления имот и техните характеристики и
предназначение се установява от заключението на приетата по делегация
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице и приложения към
делото проект заснемане за узаконяване (л. 102-123) се установява времетона
извършване на застрояването: двуетажна масивна жилищна сграда пристройка към
съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда – 1997 г.; едноетажна паянтова
постройка – навес – 2002 г.; едноетажна постройка тип барбекю в югозападната
част на имота – 2003 г.; едноетажна постройка тип барбекю в северозападната
част на имота – 2005 г.; едноетажна паянтова постройка – навес – 2004 г.;
котелно помещение – 1998 г. Според заключението на вещото лице размерът на
разходите за изграждането на описаните сгради е 212 792 лева. Стойността
на изградените в имота сгради, без двуетажната жилищна сграда, изградена през
1938 г. и ремонтирана, е 237 000 лева. От показанията на свидетелите И.Б.
и М. Р. се установява, че по време на извършване на строежите имотът се е
владеел от ищеца и самите строежи са извършвани от него.
Така изложените обстоятелства обуславят
следните изводи на съда:
По предявените частични осъдителни искове с
правно основание чл. 74 ал. 2 във вр. с чл. 72 ал. 1 от ЗС, Ищецът претендира
заплащане на част от стойността на направените от него подобрения, като
обосновава качеството си на владелец на имота и непротивопоставяне на
подобренията от съсобстевниците – ответници. Фактическата власт на ищеца върху
съсобствения имот по време на извършване на подобренията е безспорно установена
по делото. Не е установено обаче, че същият е упражнявал фактическата власт
върху идеалните части на съсобствениците – ответници, изменяйки основанието, на
което държи имота, във владение изцяло за себе си, което да обуслови качеството
му на владелец и на идеалните части на ответниците. Качеството на ищеца на
владелец върху имота е отречено с влязло в сила решение № 2556 от 23.06.2014 г.
по гр. дело № 1195/2012 г. на Районен съд Разлог (л. 21-34), с което е
отхвърлен насрещният иск за собственост по силата на давностно владение на
ищеца по настоящото дело. Поради това, съдът приема за установено, че ищецът М.Б.Я.
е упражнявал фактическата власт върху имота в качеството си на държател на
идеалните части на ответниците. Предявените главни искове с правно основание
чл. 74 ал. 2 във вр. с чл.72 от ЗС следва да се отхвърлят.
Предявените евентуални искове за заплащане на
разноските следва да се квалифицират с правно основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД,
като неправилно с доклада по делото съдът е възприел правна квалификация на исковете
по чл. 74 ал. 1 от ЗЗД. При безспорно установено по делото качество на държател
на идеалните части от имота на ответниците, претенцията на ищеца е за
припадащата се част от разноските за извършване на подобренията в съсобствения
имот. Установява се по делото, че подобренията са извършени без съгласие на
съсобствениците и без тяхното противопоставяне. В този случай, съсобствениците
отговарят пред съсобственика, извършил подобренията, по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие. Доколкото подобренията са извършени и в интерес на
съсобственика – ищец, ответниците дължат на ищеца припадащата се час тот
разноските, с които той е обеднял, до размера на обогатяването на ответниците.
Съгласно заключението на вещото лице, разходите за подобренията са 212 792
лева, а стойността на направените подобрения е 237 000 лева. Ответниците
дължат на ищеца половината от по-малката от двете суми, която е 106 396
лева, или по 53 198 лева всеки ответник.
Предявените искове по чл .61 ал. 2 от ЗЗД обаче
са погасени по давност, каквото възражение са направили ответниците с отговора
на исковата молба. Безспорно е установено, че подобренията, за които претендира
съсобственикът – ищец, са извършени от него за периода от 1997 г. до 2005 г.
Тъй като е направил подобренията в качеството си на съсобственик и държател на
идеалните части на ответницити и при липса на тяхно съгласие, съгласно чл. 114
ал .1 от ЗЗД, давностният срок е започнал да тече от извършването на
подобренията, откогато е станало изискуемо вземането на ищеца към останалите
съсобственици (в този смисъл ВКС Р. № 72 от 01.10.2020 г. по гр.д. №3485/2019
г. I г.о., по разглеждането на частични искове за
същите вземания). Към датата на предявяване на исковете 07.11.2018 г.
давносктният срок е изтекъл. Поради това претендираните вземания на ищеца за
разноски за извършени подобрения следва да се считат погасени. Предявените при
евентуалност искове с правно основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД следва да се
отхвърлят.
Ищецът дължи на всяка от ответниците разноски
по делото в размер на по 2375 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля като неоснователни предявените
от М.Б.Я. ЕГН **********,
адрес: *** срещу М.И.В. ЕГН ********** и Д.Б.Я. ЕГН **********, адрес: *** два
главни частични осъдителни иска с
правно основание чл. 74 ал. 2 във вр. с чл. 72 ал. 1 от ЗС за заплащане от
всяка от ответниците на сума от по 32 250 лева, съставляващи прпипадаща се
според дела им част от направени от М.Б.Я. подобрения в съсобствен недвижим
имот: УПИ ХІІІ-422 кв. 40 по плана на с. Баня община Разлог от 1990 г., целия с
площ 990 кв. м, при съседи: УПИ ХІІ-423, ІV-424, ІІІ-418, ХVІІ-421 и улица, които
подобрения се изразяват в пристройка към жилищна сграда, представляваща
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м, дървена
конструкция тип барбекю с площ от 90 кв. м и височина на било 2,50 м,
разположена в северозападната част на парцела, и дървена конструкция тип
барбекю с площ 90 кв. м и височина на било 3,50 м, разположена в
югозападната част на парцела, както и котелно помещение – едноетажна постройка,
свързана със старата жилищна сграда.
Отхвърля като погасени по давност
предявените от М.Б.Я.
срещу М.И.В. и Д.Б.Я. два евентуални частични осъдителни иска с правно основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД за
заплащане от всяка от ответниците на сума от по 32 250 лева, съставляващи
припадаща се според дела им част от разноски, направени от М.Б.Я. за подобрения
в съсобствен недвижим имот: УПИ ХІІІ-422 кв. 40 по плана на с. Баня община
Разлог от 1990 г., целия с площ 990 кв. м, при съседи: УПИ ХІІ-423, ІV-424,
ІІІ-418, ХVІІ-421 и улица, които подобрения се изразяват в пристройка към
жилищна сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 120 кв. м, дървена конструкция тип барбекю с площ от 90 кв. м и
височина на било 2,50 м, разположена в северозападната част на парцела, и
дървена конструкция тип барбекю с площ 90 кв. м
и височина на било 3,50 м, разположена в
югозападната част на парцела, както и котелно помещение – едноетажна постройка,
свързана със старата жилищна сграда.
Осъжда
М.Б.Я. да заплати на М.И.В.
и Д.Б.Я. разноски по делото в размер на 2375 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: