РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Благоевград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101451 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1451/2024г. по описа на Районен съд Благоевград е
образувано по искова молба вх.№12625/31.05.2024г., подадена от „А, със седалище и адрес:
гр.С, представлявано от управителите П чрез юрк. Е. Ц., против Н. В. В., ЕГН **********, с
адрес: гр.Бс която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК във връзка с чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от
ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК от ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът Н. В. В. дължи на ищеца „АЕООД следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№173/19.02.2024г. по ч.гр.д.№353/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, както следва:
- 500 лв. – главница по Договор за паричен заем Кг., сключен между „С и Н. В. В., като
впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С на „А по силата на сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането; - 75.84 лв. – договорна лихва за периода от
22.10.2018г. до 22.04.2019г.; - 88.78 лв. - законна лихва за забава за периода от 22.04.2019г. до
15.02.2024г.
В исковата молба се твърди, че във връзка с подадено от ищцовото дружество заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д.№353/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград и е издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираните суми.
Твърди се, че на 21.10.2018г. ответникът Н. В. В., ЕГН **********, е сключил Договор за
потребителски кредит №223673 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила в заем
сумата от 500 лв., срещу което се е съгласила да върне 6 броя вноски по 153 лв. в срок до
22.04.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна
част към Договора за потребителски кредит при уговорен фиксиран лихвен процент в
размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Сочи се, че съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Навежда се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация
от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Сочи се, че договорът за кредит е
1
реален, поради което се счита сключен от получаване на заемната сума. Твърди се, че
ответникът Н. В. В. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.
Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г.
„С като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „А, като вземането срещу ответника е индидуализирано
в Приложение към договора за цесия. Твърди се, че ответникът е уведомен за цесията на
посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Евентуално се иска иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението за
цесията, извършено с исковата молба.
Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.
С оглед на горното, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника
Н. В. В., ЕГН **********, че дължи на „А, сумата в общ размер от 664.62 лв., формирана
както следва: главница в размер на 500 лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 75.84 лв. за периода от 22.10.2018г. до 22.04.2019г.; законна лихва за
забава върху главницата в размер на 88.78 лв. за период от 22.04.2019г. до 15.02.2024г., както
и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и сторените в исковото и
заповедното производство разноски.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва наличието на валидно сключен Договор за паричен заем
№223673 от 21.10.2018г., поради неспазване на изискванията на чл.8, чл.10 и чл.11 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Оспорват се и представените към
исковата молба Общи условия с твърдението, че от една страна от същите не става ясно дали
са били валидни към датата на сключване на процесния договор за кредит и ответникът се е
съгласил с тези конкретни общи условия, а от друга - липсвал подпис на утвърдилото ги
лице. Оспорва се истинността на представения към исковата молба лог файл по договор за
паричен заем №223673 с твърдението, че същият не съответства на действителното правно и
фактическо положение и от него не може да бъдат установени по никакъв начин фактите и
обстоятелствата, касаещи процесния договор за заем, в това число неговото съдържание,
приемане от ответника, съдържанието и приемането на твърдените общи условия,
изплащането и действителното получаване на заемната сума от ответника.
Оспорва се наличието на надлежно извършено прехвърляне на процесното вземане по
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г. и приложение към
него. Липсвали доказателства договорът за цесия да е сключен от надлежни представители
на ищцовото дружество. Оспорва се верността на съдържанието на представеното към
исковата молба извадка от приложение към този договор. Сочи се, че от същите не може да
бъде направен еднозначен извод, че процесното вземане е предмет на твърдяната цесия,
доколкото не е представено в цялост (липсват записи) и на практика не представлява препис
от оригиналния документ. Оспорва се, че е налице надлежно извършено уведомяване на
длъжника за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД и чл.26, ал.4 от ЗПК, както и че
последният действително е получил твърдяното от ищеца уведомление.
Оспорва се, че ответницата действително е получила заемната сума, респективно, че
заемодателят „С е изпълнил задължението си да предостави в собственост на ответника
сумата по договора за паричен заем. В тази връзка се оспорва истинността на представената
към исковата молба разписка от системата за електронни плащания ePay.
Прави се възражение за нищожност на клаузите от договора за заем, уреждащи размера на
годишния лихвен процент (ГЛП) и годишния процент на разходите (ГПР) с твърдението, че
същите се явяват прекомерни и противоречат на установените в ЗПК правила за тяхното
формиране.
Прави се възражение за изтекла петгодишна, съответно тригодишна погасителна давност
по отношение на претендираните от ищеца суми за главница съгласно чл.110 от ЗЗД и за
лихви съгласно чл.111, б „в“ от ЗЗД.
С оглед на всичко гореизложено, се иска от съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди съдебното заседание
представя писмено становище по съществото на делото.
В съдебно заседание ответницата се представлява от назначен особен представител адв.В.
2
С., която оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между Н. В. В. в качеството й на кредитополучател и „С в качеството на кредитор е
сключен Договор за паричен заем К. при следните параметри на отпуснатия кредит,
съгласно чл.3 от Договора: размер на кредита – 500 лв.; размер на погасителна вноска –
2х16.70 лв. и 4х135.61 лв.; ден на плащане – 21-во число; вид вноска – месечна; ГПР –
49.93%; брой вноски – 17; фиксиран лихвен процент – 47.81%; дата на първо плащане –
21.11.2018г.; дата на последно плащане –22.04.2019г.; обща сума за плащане – 575.84 лв.
Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за потребителски кредит във вр. с чл.33 от Общите
условия, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от
посочените по-долу обезпечения: 1.безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихви; 2.поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. при един поръчител – осигурителният
доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; 2.2. при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за
страната; 2.3.да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора;
2.4. да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е
налице неизпълнение; 2.5. да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от
тях доход. Съгласно чл.6.2 от договора при неизпълнение на задължението по т.6.1.
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 342.16 лв.
Видно от погасителния план, към месечната вноска е включена неустойка по чл.6.2, като
така общият размер на месечната вноска по кредита възлиза на сумата от 153 лв.
На 21.07.2022г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен между „С /цедент/ и „А /цесионер/, за цедиране на вземания, подробно описани в
Приложение №1, включващо и вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответницата Н. В. В.,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №№223673/22.10.2018г. По делото е
приложено Уведомително писмо от „дресирано до ответника Н. В. В., с което я уведомяват,
че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. „Сити Кеш“
ООД е прехвърлило на „Авсички свои вземания срещу нея, произтичащи от Договор за
потребителски кредит №223673/22.10.2018г., като няма данни уведомлението да е изпратено
и получено преди подаване на заявлението/исковата молба.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредитът от 500 лв. е усвоен от кредитополучателя на дата 22.10.2018г., видно
от Разписка № сумата е преведена от „Сити кеш“ ООД с основание на превода „договор за
заем №223673“. По процесния договор за кредит кредитополучателят Н. В. не е извършвала
никакви плащания за погасяването му.
Вещото лице е дало заключение, че посоченият в договора за кредит ГПР от 47.81% е
изчислен с включване в разходите по кредита единствено на договорната лихва от 75.84 лв.
При включване в разходите по кредита и на сумата от 342.16 лв. за неустойка, ГПР възлиза
на 570.75%, който надвишава с 11.52 пъти петкратния размер на законната лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД
срещу ответницата Н. В. В. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №173/19.02.2024г. по ч.гр.д.№353/2024г. по описа на Районен съд-
Благоевград, за претендираните с исковата молба парични вземания за главница, договорна
лихва, мораторна и законна лихва, произтичащи от Договор за паричен заем №223673 от
21.10.2018г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Н. В. В.. От заключението на вещото лице
3
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя и доколкото договорът за заем е реален, то между страните е възникнали
валидно заемно облигационно правоотношение.
Срокът на договора е изтекъл на 22.04.2019г. с падежа на последната погасителна вноска,
като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено след крайния срок на
договора.
Ищецът „А е придобил вземанията по посочения договор за кредит по силата на сключен
със „Сити Кеш“ ООД Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.07.2022г. и Приложение №1. От момента на постигане на съгласие между страните по
договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор
/цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за извършената
цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни
задължението си точно като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от
предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши
уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД.
Представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно
разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№
362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощило
цесионера „А“ ЕООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно от чл.4.3. от
Договора це цесия. Не се установява преди образуване на настоящото дело ответницата да е
била надлежно уведомена за цесията. Въпреки това, съдът приема, че цесията е породила
своето действие по отношение на нея, предвид следното: към исковата молба по настоящото
дело са приложени договора за цесия, уведомително писмо до длъжника за извършеното
прехвърляне на вземания. Получаването на уведомлението за цесия в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е
и самото уведомително съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, има правно значение и следва да
бъде зачетено от съда. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане.
В настоящия случай исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответницата
по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на регистрирания постоянен и
настоящ адрес на лицето. В двуседмичен срок от залепване на уведомлението, същата не се
е явила в съда, за да получи книжата, поради което по силата на чл.47, ал.5 от ГПК книжата
се считат за връчени. Получаването на уведомлението като част от приложенията към
исковата молба е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, съгласно чл.235, ал.3 от
ГПК. Установената в чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за
връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се считат за надлежно връчени. Редовното
връчване на книжата по посочения процесуален ред предхожда назначаването на особен
представител на ответниццата, поради което и получаването на книжата от особения
представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея, които доказателства включват и уведомлението за извършената
цесия. В подкрепа на тези изводи на съда е и следната съдебна практика – Решение
№46/2.02.2017г. по т.д.№572/2016г., I т.о., ВКС; Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№362/2015
г. на ВКС, II т.о.; Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение
№3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение №78/09.07.2014г. по т.д.№
2352/2013г. на ВКС, I т.о./.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и „А е сключен
4
валиден договор за цесия на вземанията по Договор за паричен заем №223673 от
21.10.2018г., която цесия е породила действие по отношение на ответницата по делото,
поради което ищецът може да претендира от нея изпълнение на задълженията й по договора
за кредит.
По отношение дължимостта на претендираните суми, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът,
съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
В конкретния случай, по делото се установи, че между „Си и Н. В. В. е сключен Договор
за паричен заем №223673 от 21.10.2018г. „Сити Кеш“ ООД представлява финансова
институцията по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го
определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна, ответницата Н. В.
В. има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. По силата на договора за
кредит на заемателя е предоставена посочената в т.3.1. от договора парична сума в размер на
500 лв., като получаването на сумата се установява от представената по делото разписка и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В случая крайният срок на договора е
изтекъл на 22.04.2019г., поради което всички вноски са с настъпил падеж.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да
осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително
да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора
потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания
не са спазени.
Съдът намира, че посоченият в договора ГПР от 47.81% не отговаря на действително
прилагания в отношенията между страните. Видно е от представения Погасителен план, че
месечните погасителни вноски включват вноска за неустойка по чл.6 от договора. Според
съда начислената неустойка по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало
да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който задължението за предоставяне на обезпечение е
5
уговорено, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с
цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите. Неустоечна клауза по чл.6 от Договора
прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При
извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало
да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е
поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си
задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси
обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези
вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва
за забава.
Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това
поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението
му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени
икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява
многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите й функции
и цели единствено обогатяването на кредитора.
Ето защо съдът приема, че предвидената неустойка, съобразно начина, по който е
договорена, няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско
задължение по кредита, а представлява скрита възнаградителна лихва и със същата се цели
единствено обогатяването на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява
същият да получи сигурно завишено плащане и то в размер равен на почти 70% от сумата по
кредита, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването
му в ГПР.
При включването на неустойката, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и
представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР възлиза на
570.75%, според изчисленията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, който
размер надвишава 11.42 пъти допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 47.81% не
6
отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Нарушаването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от
ЗПК.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен.
Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит са уредени в
чл.23 от ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това и на посоченото основание предявеният иск за
договорна лихва и мораторна лихва до датата на заявлението е неоснователен /Решение
№50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г., I т. о./.
В отговора на исковата молба особеният представител е навел възражение за изтекла
погасителна давност, което съдът следва да обсъди предвид изводите за дължимост на
усвоената главница по договора. Възражението е частично основателно. В случая вземането
за главница се погасява с общата пет годишна давност по чл.110 от 33Д, като давността тече
за всяка вноска поотделно /ТР 3/2023г. на ОСГТК на ВКС; Решение №50174/26.10.2022г. по
т.д.№3855/2021г. на ВКС, ГК, IV г. о./. Искът се счита предявен на 16.02.2024г., с подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /чл.422, ал.1 от ГПК/, поради което давността е изтекла за
всички вноски с падеж преди 16.02.2019г. – т.е. погасени по давност са вноските за главница
с падежни дати 21.11.2018г., 21.12.2018г. и 21.01.2019г. /вноски от 1 до 3/. Непогасени по
давност са вноските от 4-та до 6-та с падежни дати 21.02.2019г. /за главница 122.88 лв./,
21.03.2019г. /за главница 126.99 лв./ и 22.04.2019г. /за главница 131.22 лв./., или в общ размер
от 381.09 лв., до която сума предявеният иск за главница е основателен и следва да се уважи.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК не е навела правопогасяващи възражения за
погасяване на дълга чрез плащане, респ. не е ангажирала такива доказателства по делото, за
което тя носи тежест на доказване в производството. В останалата му част искът за главница
следва да се отхвърли като погасен по давност. Не следва да се присъжда законна лихва за
забава върху главницата в размер на 381.09 лв., както за периода преди подаване на
заявението, така и след датата на заявлението, тъй като ако се присъди такава няма да
последват санкционните последици от нищожността на кредита по чл.23 от ЗПК. В този
смисъл е Решение №129/30.07.2024г. по търг. дело №630/2023г., I т.о., в което е даден
отговор на въпроса дължи ми се законна лихва по чл.86 от ЗЗД от датата на исковата молба
до окончателното изплащане, при хипотезата на чл.22 и чл.23 от ЗПК. Прието е, че при
приложение на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от
Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за
недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при
обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като
възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил
изискванията, посочени в чл.22 от ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи
чл.23 от ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в
резултат от приложение на чл.23 от ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или
санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага. Именно такава
е и настоящата хипотеза, при която е видно, че размерът на законната лихва преди и след
подаване на заявлението надхвърля размера на договорната лихва.
По разноските:
Независимо че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК са частично уважени, съдът намира, че не
се следват разноски на „А съобразно уважена част от исковите претенции. Съобразно т.5 от
Решение на СЕС от 16 юли 2020 по съединени дела C-224/19 и C-259/19, член 6, § 1 и член
7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се
възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са
му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи. Тези разяснения намират приложение и в настоящия случай.
Макар и производството да не е образувано по почин на потребителя, то в рамките на
процеса се установи, че ищецът базира вземането си на клаузи, които са неравноправни и
7
които водят до извод за цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Именно
предвид това, дадените по - горе задължителни разяснения на СЕС следва да намерят
приложение и в тежест на потребителя да не се възлагат част от разноските, сторени от
ищеца.
В горния смисъл е и практиката на ВКС – Решение №129/30.07.2024г. по търг. дело
№630/2023г., I т.о., в което е прието, че присъждането в тежест на ответника на
процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл.422 от ГПК, при прилагане
на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в случай при който спорът е за съществуването на
задължения, произтичащи от признат за изцяло недействителен на основание чл.22 от ЗПК и
при приложение на чл.23 от ЗПК, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО,
тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата
право на ефективен съдебен контрол. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд-
Благоевград - Определение №387 от 28.03.2025г. по в.ч.гр.д.№289/2025г. на Окръжен съд –
Благоевград/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.Бче дължи на „А ЕИК: , със седалище и адрес: гр.С представлявано от управителите Пи
Х, по предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК
във вр. с чл.86 от ЗЗД, следните суми по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение №173/19.02.2024г. по ч.гр.д.№353/2024г. по описа на Районен съд-
Благоевград: - сумата от 381.09 лв. /триста осемдесет и един лева и девет стотинки/ -
главница по Договор за паричен заем К от 21.10.2018г., сключен между „С и Н. В. В., като
впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С на „А по силата на сключен Д
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
следните суми: - за главница над уважения размер от 381.09 лв. до пълния предявен размер
от 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 500 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 16.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането; - 75.84 лв.
– договорна лихва за периода от 22.10.2018г. до 22.04.2019г.; - 88.78 лв. - законна лихва за
забава за периода от 22.04.2019г. до 15.02.2024г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8