№ 13340
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110112021 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. В. К., срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1199,50 лева (след допуснато от съда изменение на
размера на иска в проведеното на 24.02.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2022 г. в с. Бели Осъм, ул. „Зеленика“ № 85
водачът на товарен автомобил марка „ВАЗ“, модел „2106“ с рег. № ********, притежаващ
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното
дружество, валидна към датата на процесното събитие, поради неправилно извършване на
маневра реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, с
рег. № *********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото
дружество с полица № 00500100471233 от 30.06.2022 г. Вследствие настъпилото ПТП на
лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети,
заведени при ищеца под № **********/12.08.2022 г. Ремонтът на увредения автомобил бил
възложен на сервиз на „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД, за което била издадена фактура. С
доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 6377,41 лева,
което било заплатено на сервиза, извършил ремонта, с платежно нареждане от 14.11.2022 г.
Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 6392,41 лева,
но ответникът признал и възстановил чрез прихващане сумата в размер на 5192,91 лева.
Разликата от 1199,50 лева не била погасена от ответното дружество. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата чрез юрк. С. Г.. Процесуалният представител оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и претендираните от ищеца разходи за заместващ автомобил. Същите не
били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, поради което
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не дължал тяхното възстановяване. Оспорва регресната претенция на
ищеца и по размер, като твърди, че с изплащането на сумата от 5192,91 лева извънсъдебно
били обезщетени напълно причинените от процесното ПТП вреди. Предявеният иск бил
завишен по размер и не отговарял на действителната стойност на щетите. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Ц.. В хода на устните състезания процесуалният
представител моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковата претенция.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. Д., в която заявява,
че поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск като недоказан по основание и по размер по съображения, подробно
изложени в отговора на исковата молба. Претендира направените по делото разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил
марка „ВАЗ“, модел „2106“ с рег. № ********; че към датата на процесното ПТП е имало
валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, с рег. № *********; че са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него
2
вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; че
ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно
обезщетение в размер на 6377,41 лева, към което били начислени 15 лева ликвидационни
разходи, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил
сумата в размер на 5192,91 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради
което са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
Видно от застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100471233,
сключена на 30.06.2022 г., увреденият лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, с рег.
№ *********, бил произведен през 2012 г., а датата на първата му регистрация била
15.03.2012 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № РК-014-23128/
18.11.2022 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното
по щета № ********** застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ
размер на 6392,41 лева. Поканата била получена в ответното дружество на 22.12.2022 г.,
видно от отбелязване в известието за доставяне.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на 11.08.2022 г., около
11,00 ч. лек автомобил „ВАЗ 2107“ с рег. № ******** се движил в с. Бели Осъм, където
водачът загубил контрол над управлението на автомобила и реализирал ПТП с паркирания
вдясно от платното за движение лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № *********.
От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описите на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видим увреждания, се налагал изводът, че
щетите по застрахования лек автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка
с настъпилото на 11.08.2022 г. произшествие в с. Бели Осъм. Вещото лице изчислило, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие, била в размер на 6726,97 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е
пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което
го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
3
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия
състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка са се
осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните
обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – писмени такива и заключението по съдебната автотехническа експертиза.
Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно
обезщетение.
По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
4
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице по автотехническата експертиза пазарна стойност в размер на 6726,97 лева
представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва
да бъде определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. От
друга страна, доколкото обхватът на суброгационното право на застрахователя по
имуществената застраховка зависи от размера на заплатеното застрахователно обезщетение,
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 6377,41 лева, независимо че изчислената от
вещото лице пазарна стойност за възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди
е в малко по-голям размер. Към сумата 6377,41 лева следва да бъдат добавени и 15 лева за
ликвидационни разноски, които обичайно се заплащат за определяне на обезщетението по
щетата, доколкото не са установени по делото разходи в по-голям размер. Или дължимата на
ищцовото дружество сума по регресната претенция възлиза общо на 6392,41 лева. Не се
спори между страните, че ответникът е погасил частично регресно предявената сума в
размер на 5192,91 лева. Следователно, непогасеният остатък от регресното вземане на
ищеца възлиза на 1199,50 лева.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса,
300 лева за депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва
да бъде посочено, че допълнително внесената от ищеца държавна такса в размер на 50 лева е
недължима (първоначално внесените 50 лева са достатъчни и за увеличения размер на
претенцията). Същата подлежи на възстановяване след представяне на нарочна молба от
страната и не следва да бъде възлагана в тежест на ответника. С оглед изложеното, предвид
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата в общ размер на 450 лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса и депозит за
вещо лице, и юрисконсултско възнаграждение.
5
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Румяна Гешева
Бетова и прокуриста Димитър Стоянов Димитров, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб“ № 43, по иска с правно основание чл.
411 КЗ сумата 1199,50 (хиляда сто деветдесет и девет лева и 50 ст.) лева, представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.03.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, да
заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Румяна Гешева Бетова и прокуриста Димитър Стоянов
Димитров, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса и депозит за вещо лице, и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6