Решение по дело №16725/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.....

 

гр.София, 05.01.2017год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет  и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 16725 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Р.Д.Л. и Й.Х.Л. срещу З. „А.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума от по 220 000 лв. за всеки от ищците /съдебно заседание от 28,11,2016год., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на родното им дете- Д. Й. Л., по повод възникнало на 08.06.2015год. ПТП, както и обезщетение за забава за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че вина за настъпилото ПТП има Й.Т. Й., управлявал лек автомобил, с марка „Дайхатсу”, модел „Куоре”, с рег.№ ********, застрахован  при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди се, че на 08.06.2015год., около 13:00 часа, при управление на посочения л.а., Й.Т. Й., при движение по път без предимство, нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял и излязъл на главен път I-4, км. 153+500, София – Варна, отнел предимството на движещ се по главния път л.а. марка „БМВ“, с рег.№ ********, вследствие на което настъпил удар между двата автомобила. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътуващия в л.а. „БМВ“, с рег.№ ********, Д. Й. Л. /19 г./.

Ищците – родители на починалия, сочат да са претърпели неимуществени вреди от загубата на детето си подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение от страна на застрахователя.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират разноски.

Ответникът-З. „А.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на делинквента към датата на застрахователното събитие. Оспорва механизма на ПТП и поддържа да липсва виновно противоправно деяние осъществено от Й.Т. Й., което да е в причинна връзка с претърпените от ищците вреди.  При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал без предпазен колан. Поддържа размерът на претендираното обезщетение да е прекомерно завишен и несъответен на претърпените вреди. Релевира доводи, че не носи отговорност за лихвите за забава предвид недължимостта на застрахователното обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за ПТП №228 на МВР, ОД-Велико Търново, РУ на МВР-Горна Оряховица  е видно, че е настъпило ПТП на 08,06,2015год. на главен път  І-4, км.153 около 13,00часа  и с участието на лек автомобил, с марка „Дайхатсу”, модел „Куоре”, с рег.№ ********, управляван от Й.Т. Й. и л.а. „БМВ“, с рег.№ ********, управляван от Й. В.. Установено е Д. Й. Л. да е починал при катастрофата, предизвикана от отнемане на предимство.

Ответникът е заявил становище, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност с делинквента за релевирания период./прието за безспорно обстоятелство по реда на чл.146 от ГПК в определение от 08,06,2016год. /

Видно от удостоверение за родствени  връзки №768/21,12,2015год. на Община Лясковец ищците се легитимират като правоимащи по претенцията за неимуществени вреди във връзка смъртта на починалия-негови родители/т.2 от ПП на ВС №4/1961год./.

От изслушаното по делото заключение на комплексна съдебно-медико-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се  установява, че при ПТП починалия е получил следните травматични увреждания:

-счупване на костите на черепната основа, ведно с прилежащите 1-ви и 2-ри шийни прешлени. Тази травма е довела до разкъсване на шийно-тилните съчленения, както и до прекъсване на продълговатия мозък и вклиняване на части от малкия и главния мозък. По гърба, косо под двете лопатки са описани 4 ивицовидни охлузвания на кожата с кръвонасядания. Кръвонасядания са намерени и по тилната повърхност на главата. Такива са открити и по лявата предмишница и дясната китка. Механизма на основната травма, а именно фрактурата на черепната основа и прилежащите два прешлена, е директен удар с особено голяма сила в твърд тъп предмет на тилната част от главата и едновременното и частично усукване. Вещото лице сочи, че при удар със скорост над 100 км/ч и силни деформации по купето, предпазните колани са неефективни по отношение на запазване на живота на пътника и самите те често са причина за летален изход. В конкретния случай за процесното ПТП биха били възможни редица комбинации от съчетани травми на крайниците, гръдния кош и вътрешните органи - слезка и черен дроб, водещи до тежки фрактури на кости и ребра, разкъсвания на органи и тежки кръвоизливи. Тези състояния могат да бъдат в диапазона от лечими, при оказана спешна и адекватна медицинска помощ, до такива несъвместими с живота и летален изход.

Механизма на причиняване на тези травматични увреди е удар с голяма кинетична енергия с твърд тъп предмет или върху такъв и отговаря на установения механизъм на ПТП.

От изслушаната САТЕ се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 08.06.2015 г., около 13,00часа по път I-4, с посока на движение  от гр.София-Варна в кръстовището  с път гара Джулюница-с.Джулюница. Главен  път І-4 се състои от две платна, разделени с двойна  непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение  на автомобилите, като за всяка  посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило  в светлата част от денонощието  с добра видимост. Процесния лек автомобил  „БМВ“, с рег.№ ********, управляван от Й. В., се е движил по път София-Варна  със скорост на движение  от 116км.ч., приближавайки се към кръстовището  с път гара Джулюница –С.Джулюница, когато лек автомобил „Дайхатсу”, модел „Куоре”, с рег.№ ********, управляван от Й.Т. Й. е спрял пред кръстовището  с главен път І-4 на стоп линията, за когото  бил поставен знак Стоп. Преди да премина  лек автомобил БМВ през кръстовището  водачът Й. Й. е предприел  навлизане в кръстовището  като се е движел  от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил БМВ. Преминал е през пътните ленти  на посока гр.Варна –София и е навлязъл в пътната лента , по която сее движел л.а. БМВ. Реализирало се ПТП. Водачът на МПС движил се по главен път е З.ействал спирачната система на автомобила аварийно, но въпреки това е последвал удар като лек автомобил  БМВ с предната си  челна част  е ударил лек автомобил Дайхатсу в дясната  му З.на част странично, след което последния  се завъртял по часовниковата стрелка и е напуснал платното за движение в дясно. Пострадалия пътник в л.а.  Дайхатсу е седял на З.на дясна седалка, където е настъпил основния удар.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Стоянова, от показанията на която се установява, че ищците са били в много близки отношения със сина си, с който живеели в общо домакинство. Сочи тежко да понасят загубата на сина си.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира да е осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил  Дайхатсу, който нарушшил правилата за движение по пътищата като нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДВП и чл.50, ал.(1) от ЗДВП. Съгласно посочения текст на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В процесната  хипотеза се установи водачът на МПС Й.Т.  Й. да не съобразил горното правило, като отнел предимството на лек автомобил БМВ, движещ се по път с предимство. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото З.ължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците, в качеството на родители са активно материално правно легитимиран да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на сина си. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.

             При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11,  според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 115000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази родствената връзка между ищците и пострадалия/родители -син/, възрастта на ищците и починалия /19год./ към датата на ПТП, съществувалите преди инцидента много близки отношения между тях, живели в общо домакинство, обстоятелството, че ищците изключително тежко приели загубата на родния си син, непреодоляна и към момента; фактът, че нелепата загуба на синът им ги е лишила от очакването родителите да видят житейската реализация на детето си, възможността да създаде дом и семейство. Същевременно размерът на обезщетението е съобразен с лимитите на застрахователната отговорност и съществуващата към датата на инцидента обществено икономическа ситуация в страната.

            За недоказано по делото съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на чл.137а от ЗДВП/ ред.ДВ, бр.37/2015год./, съглсно който - Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Действително съгласно заключението на  изслушаната КСМА се налага извод, че пострадалия е пътувал без поставен предпазен колан. Въпреки това при съобразяане  тълкуването дадено с Р.67/15,05,2014год., по т.д. №1873/Т.К, І ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което дори да се приеме за установено нарушение от страна пострадалия на правилата за движение, то същото следва да бъде в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, настоящия състав намира ответникът да не е доказал поведението на пострадалия да е допринесло за настъпване на увредата. При изслушване на  заключението вещото лице –медик сочи, че и при поставен колан е възможно да настъпи летален изход за пострадалия, но увредите биха били различни. Т.е. за да се приеме приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, то ответникът следва да докаже, че ползването на предпазен колан би било сигурно условие, за да предотврати настъпването на смъртта на пострадалия, което не е доказано от ответното дружество. Ето защо  възражението за съпричиняване е неоснователно.

Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:

Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата е дължима  от датата на  деликта -08,06,2015год. до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.

По разноските:

Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общо размер на 9200,00лв. - държавна такса.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски съобразно уважената част от иска, тъй като не са извършени.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 6690,45лв. от общо 14235,00лв., от които 500,00лв.-в.л., 5,00лв.-СУ и 13730,00лв.-юрк.възнаграждение.

На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.П.К. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 7139,60лв. от общия размер-13730,00лв. С оглед представените доказателства за регистрация по ЗДДС върху определения размер следва да се начисли ДДС в размер на 1427,92лв. или общия размер на възнаграждението е 8567,52лв.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Д.Л., с ЕГН ********** и Й.Х.Л., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***0  на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от по 115000,00лв. (сто  и петнадесет хиляди лева) за всеки, представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 08.06.2015г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия Д. Й. Л., ведно със законната лихва върху тази сума от 08.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  исковете за разликата над 115000,00лв. до пълния предявен размер от по 220 000,00лв. като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от  9200,00лв./девет хиляди и двеста лева / – разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на адвокат П.К., САК, с адрес: ***0  на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 8567,52лв./осем хиляди петстотин шестдесет и седем лева  и 0,52ст./– адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.Д.Л., с ЕГН ********** и Й.Х.Л., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***0  да заплатят на ЗАД"А."АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 6690,45лв./ шест хиляди шестстотин и деветдесет лева и 0,45ст./-разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: