МОТИВИ към ПРИСЪДА №437 по НОХД №233/2012г.
С районна прокуратура е внесла
обвинителен акт против подсъдимия К.К.А. за престъпление по чл.343В, ал.2, вр. ал.1
от НК.
Подсъдимият, редовно и своевременно призован
не се явява в съдебно заседание и не изпраща защитник.
Представителят на РП- С. в съдебно
заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подс. А. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от три месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален
общ режим.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 23.12.2010г. през нощта в землището
на гр. Твърдица, по главен път I- 6 на километър
355 се намирали служители от РУ „Полиция”- гр. Т., свидетелите К.П. и П. Арбов.
Около 3 часа и 30 минути те спрели за проверка лек автомобил марка „С.Е.” с
рег. №……. При проверката установили, че автомобилът е управляван от подс. А.. Проверяващите
установили, че той не притежава СУМПС, тъй като на 02.05.2006г. на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП притежаваното от него СУМПС е било отнето, тъй като е загубил всички
контролни точки, т. е. той е станал неправоспособен. Подсъдимият им заявил при
проверката, че не притежава СУМПС. Съставен му бил АУАН, който му бил връчен и
е бил подписан от него без възражения.
С наказателно постановление
№95/27.02.2009г., влязло в сила на 11.02.2010г. Началникът на сектор „ПП” при
ОД на МВР- гр. В.Т. наложил на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лева на подс. К.А. за управление на МПС, без
да е правоспособен водач.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели К.П. и П. А., тъй като те са последователни,
безпротиворечиви и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира писмените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343В, ал.2, вр. ал.1 от НК,
затова че на 23.12.2010г. около 03,30 часа
на главен път І-
Деянието подс. А. е извършил с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Той е знаел, че не притежава СУМПС, тъй като
поради отнемане на всички контролни точки същото му е било отнето. Знаел е, че
е неправоспособен, но въпреки това се е качил на управлявания от него автомобил
и го е управлявал по главен път І- 6 в деня на проверката.
От приложената по делото справка от
началника на сектор „ПП” при ОД на МВР- В.Т. е видно, че подсъдимият е неправоспособен водач, тъй като са му били
отнети контролните точки и свидетелството му за управление на МПС е било отнето
на 02.05.2006г. (поради отнемане на всички контролни точки).
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и в неспазването
на императивните разпоредби на ЗДвП.
Съдът не отчете смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно предишно осъждане на подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. В разпоредбата на чл.343В,
ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до две
години. С оглед постигане целите на генералната и специална превенция съдът
счете, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54, ал.1
от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, макар да не е
налице такъв. Счита, че предложеното наказание от прокурора, а именно „Лишаване
от свобода” в размер на ТРИ месеца не би изиграло своята роля за постигане
целите на наказанието. Намира, че е най- подходящо наказанието му да бъде определено
за срок от ШЕСТ месеца и тъй като подс. А. е осъждан на „Лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер, то задължително следва да бъде изтърпяно
ефективно. Тъй като това не е първото му осъждане на „Лишаване от свобода” той
следва да го изтърпи на основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража в затвор или в затворническо общежитие от
закрит тип. Съдът намира, че е най- подходящо той да бъде настанен за
изтърпяването му в ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от същия закон при
първоначален СТРОГ режим.
Разглеждайки справката за съдимост на подс. А. съдът
констатира, че с протоколно определение по НОХД №481/2010г. Районен съд- с. е
одобрил споразумение между РП- С. и защитника на подсъдимия, с което му е било
наложено за извършено на 13.06.2010г. престъпление по чл.316, ал.1, вр. чл.308,
ал.2, вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок
от три години и на основание чл.343В, ал.2, вр. ал.1 от НК му е наложил
наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: Девет месеца
задължителна регистрация с периодичност два пъти седмично и девет месеца
задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.23, ал.1
от НК съдът е определил общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок
от ТРИ години. Определението е влязло в сила на 04.11.2010г. Видно е, че
деянието по настоящото производство подс. А. е извършил по време на определения
му изпитателен срок от три години с цитираното определение, поради което на основание
чл.68, ал.1 от НК това наказание следва да си приведе в изпълнение. Тъй като то
се явява първото му осъждане на „Лишаване от свобода” подсъдимият следва да го
изтърпи на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип,
а на основание чл.61, т.3 от същия закон при първоначален ОБЩ режим.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: