РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив,14.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХXVІІІ състав, в
публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа административно
дело №2380/2021 година по описа на
съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на И.И.Х., ЕГН**********, постоянен адрес *** против Решение №2153-15-284 от 16.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от него жалба срещу
Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-475 от 07.07.2021г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване (ПО) при ТД на НОИ гр. Пловдив, с което е постановен отказ да му
бъде отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.1-3 от КСО. С
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт
поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, свързани с изводите на
административният орган за признаването на времето за наборна служба за
действителен трудов стаж. Иска се отмяна на атакувания административен акт и
връщане на преписката за ново разглеждане. Редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв.Т., който поддържа жалбата и ангажира писмени
доказателства. По същество на спора излага допълнително становище за
незаконосъобразност на акта. Претендира разноски по производството.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. счита, че жалбата е
неоснователна, а издадения административен акт е законосъобразен. Съображения в
тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото. Моли жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните и
съобразно събраните в производството доказателства, прие следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано по заявление на жалбоподателя вх. №Ц 2113-08-1247/14.09.2020
г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл. 68 от КСО. Към
него е приложил документ за осигурителен стаж – удостоверение обр.УП-2 №10 от
09.09.2020г. изд. от РВК Наркооп гр.Джебел и е поискал да се ползват данните от
персоналния регистър на НОИ. С Констативен протокол
№КВ-5-08-00944005/28.06.2021г., при извършена проверка на разходите на държавно
обществено осигуряване на РВК Наркооп –Джебел е прието, че посоченият в
издадените удостоверения обр.УП-3 с №7/19.02.2019г., с №23/21.11.2018г., период
от време следва да бъде признат за осигурителен стаж.С Констативен протокол
№КВ-5-15-00872708/01.02-2021г., при извършена проверка на разходите на държавно
обществено осигуряване е констатирано, че за периода 21.05.2018г до 09.06.2020г
заявителят е бил регистриран като земеделски стопанин, за който период е
подавал данни като самоосигуряващо се лице и са внасяни осигурителни вноски, но
за същият период той е пребивавал общо само 5 дни на територията на Р България,
поради което липсват основания да се приеме, че реално е упражнявал дейността.
Прието е, че внасянето на осигурителни вноски, без да се упражнява трудова
дейност, е пречка да се приеме посоченият период от време за осигурителен стаж.
Било приложено удостоверение изх.№3076/17.06.2021г на Държавен
военноисторически архив“- Велико Търново, касаещо положена редовна военна
служба от заявителя в периода 13.09.1973г -01.11.1975година. При тези доказателства
с процесното Разпореждане №**********
/Протокол № 2140-15-475 от 07.07.2021г./ Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив
отказал отпускането на лична пожизнена пенсия за ОСВ. За да постанови отказа
си, той приел, че към момента на подаване на заявлението
жалбоподателят има навършена възраст 66г09м08дни., като за него е установен
осигурителен стаж трета категория от 15г01м21дни, от които действителен
осигурителен стаж в размер на 13г00м21дни. За положената наборна военна служба
приел, че съставлява осигурителен стаж в размер на 2г01м19дни, който също счел,
че не е действителен трудов стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. При тези предпоставки било прието, че
заявителя няма положен действителен осигурителен стаж от най- малко 15 години,
поради което липсва обективните предпоставки да му бъде отпусната поисканата
пенсия за ОСВ. Така издаденото Разпореждане е обжалвано от пълномощника на И.Х.
пред Директора на ТП на НОИ с жалба вх. № 1012-15-402/29.07.2021г., в която
посочил неправилно приложение от осигурителните органи на материалноправните
норми, свързани с приемането на положената наборна военна служба за
действителен осигурителен стаж. С оспореното Решение
№ 2153-01-284/16.08.2021г. била оставена без уважение подадената жалба. В
мотивите си административният орган изцяло споделил съображенията, изложени от
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив, като анализирал в този контекст и приемането
на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1
ал.1 т.12 от РД на КСО. Решението е съобщено на жалбоподателя на 18.08.2021г. /
л.193 делото/. Недоволен от него И.Х. инициирал с жалба настоящото съдебно
производство.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за изяснена от приобщените в хода на съдебното
производство писмени доказателства- административната преписка по издаване на
обжалвания административен акт.
При така
изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.118 ал.1 от КСО, от лице,
имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт,
след изчерпан задължителен административен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните за това
съображения:
Обжалваното Решение № 2153-15-284 от 16.08.2021 г. на
директор на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане ********** /Протокол № 2140-15-475 от 07.07.2021г./
Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ гр. Пловдив, са издадени в
рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност –
чл.117 ал.1 т.2 б.„а“, респективно чл.98 ал.1 от КСО. Спазени са изискванията
за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се
наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение,
респективно разпореждане. Изложени са фактическите основания - фактите, поради
които е счетено от административния орган, че не е налице основание за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето при
условията на чл.68 ал.1-3 от КСО. Липсват съществени пороци, които да
обосновават нищожност на издадения административен акт.
По отношение на съответствие на административният акт
с материалните правила, съдът прие следното:
Страните по делото спорят по отношение липсата на
предпоставките, визирани в нормите на чл.68 ал.3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ
на жалбоподателя. Спорен съгласно изискванията на чл.68 ал.3 от КСО се явява
въпросът относно наличието на предпоставката действителен трудов стаж от 15
години. Посочената разпоредба съдържа изключения от общите правила за пенсиониране, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия по реда на чл.68 ал.1 – 2 от КСО, при навършване на съответната възраст над 65 години и при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж да получат такава. Към дата на заявлението на жалбоподателя необходимата
възраст е 66 години и 06 месеца и това обстоятелство не е спорно между
страните. Спорът между страните е дали времето от 13.09.1973г
до01.11.1975година в размер на 2г01м19дни за отбиване на
наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като „действителен
осигурителен стаж“ по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и следва ли този
период от време да се включи в стажа по чл.68 ал.3 от КСО. От приетите без
оспорване от страните по делото писмени доказателства- удостоверение
изх.№3076/17.06.2021г на Държавен военноисторически архив“- гр. Велико Търново е видно, че за времето от 13.09.1973г до
01.11.1975година жалбоподателят е бил на редовна военна служба като
срочнослужещ. В случаят, решаващият орган е приел, че не следва да бъде зачел за
действителен осигурителен стаж периода за така положена наборна военна служба.
Противно на установеното от органа, оспорващият твърди, че зачетеният като
осигурителен стаж период на положена наборна военна служба, следва да се приеме
и за действителен такъв. Това възражение
на жалбоподателя се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/ за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите/отм./,
която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от
оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се
зачита за трудов стаж от III категория. В процесния период 1973г. – 1975г.
наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете
съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България
/обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила
от 27.02.1996 г./, т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по смисъла
на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от заявителя
трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/
отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §.1 т.12
от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в
Решение № 15587/13.12.2018 г. по адм. дело № 13944/2017 г., Решение №
2553/19.10.2017 г. по адм. дело № 8645/2016 г. на ВАС, Решение № 7647/16.06.2017 г. по адм.
дело № 4023/2017 г. на ВАС, Решение №
9471/17.07.2017 г. по адм. дело № 7470/2016 г. на ВАС, Решение
№11681/03.10.2018г. по адм. дело №10591/2017г. на ВАС-6 отд. и много други.
Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв,
административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. След
признаването за действителен осигурителен стаж за периода на редовна (наборна) служба за времето от 131.09.1973г. до 01.11.1975г., който е в размер на
02г. 01м. 19дни, действителният осигурителният стаж на И.И.Х. безспорно е
повече от 15 години (15г. 01м. 21дни), поради което несъмнено се стига до
извода, че е придобил право на пенсия при условията на чл.68 ал.3 от КСО към
момента на подаване на заявлението. Стажът на заявителя, положен в периода 13.09.1973г.
до 01.11.1975г. в размер 02г. 01м. 19 д. следва да бъде зачетен за действителен
осигурителен стаж.
Ето защо, при така изяснените правни положения,
оспореното решение на директора на ТП на НОИ -
Пловдив, като несъответно с материалноправните разпоредби, следва да
бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган
при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново
произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на спора и направените от страните
искания за присъждане на разноски по делото, такива се следват на жалбоподателя.
Същите се констатираха в размер на 500.00 (петстотин) лева съобразно
представеният по делото списък с разноски и Договор за правна защита и
съдействие от 14.09.2021г с разписка за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172 и чл.173 от АПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.И.Х.,
ЕГН**********, постоянен адрес *** Решение № 2153-15-284/16.08.2021г. на Директор на ТП
на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената жалба срещу
Разпореждане № Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-475 от 07.07.2021г./ на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Пловдив за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68 ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново
произнасяне по подаденото от И.И.Х. заявление с
вх.№ Ц2113-15-1247 от 14.09.2021г. по опис на ТП на НОИ - Пловдив, съгласно
дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Пловдив да заплати на И.И.Х., ЕГН**********, постоянен
адрес *** сумата от 500.00 (петстотин)
лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: