Решение по дело №831/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 22
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20191520200831
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                                    

                                      Р Е Ш Е Н И Е

                                                      №................

                                        гр. Кюстендил, 13.01.2020 г.

                                           В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

          Кюстендилски районен съд,  III- ти състав , в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година  , в състав :

                                                                                      Председател: Мая Миленкова

 

при секретаря:  Цветанка Александрова  

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД № 831 по описа за 2019 година на КРС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   

В.А.Г., с ЕГН – ********** ***, със съдебен адрес *** / адв. В./ обжалва наказателно постановление №1910а-896/10.05.2019 г., издадено от ***** на ОД на МВР  гр.К., с което на основание чл.46, ал.1 във вр. с чл. 45, ал.3, вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила  на детето й е  наложено  административно наказание „ глоба” в размер на 300 лева.  Иска се отменяне на постановлението. Навеждат се доводи за съществено нарушение на процесуални правила в административно-наказателното производство  и се твърди маловажност на случая.

Наказващият орган оспорва жалбата не изпраща представител  и не изразява становище по  жалбата.

          Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателката  В.Г.   е майка на непълнолетната  Н.И.И., с ЕГН – **********, живуща на същия адрес. На 23.03.2019 г.  непълнолетната Н. И. излязла със свои приятели  на заведение в гр. К.. Тя уведомила  майка си, че ще се прибере към 01:00 ч. на 24.03.2019 г. Знаейки, че  Н. е почти на 18 години  жалбоподателката дала съгласието си за това излизане като не осигурила пълнолетен придружител на дъщеря си.

Около 00:40 ч.  в питейно заведение – бар Р. била извършена проверка от служители на ОДМВР К., част от планова проверка на питейните заведение в гр.К..  По същото време в дискотеката се намирала и непълнолетната Н.И. . В хода на тази проверка , свид. Л.Т.,***, придружавана от служители на дирекцията установили в посоченото заведение – бар „Р.“ две непълнолетни момичета, които не били придружавани от пълнолетно лице. Едното от момичетата била  Н.. Лицата са придружени от РУ на МВР , където са уведомени техни близки. На място в управлението пристигнала жалбоподателката В.Г. – майка на непълнолетната  Н. И. , която обяснила, че въпросната вечер не й е осигурила пълнолетен придружител, тъй като  дъщеря  й била почти на 18 години и смятала, че не е необходимо. Жалбоподателката написала и писмени обяснения, в които  потвърдила ,че не е  осигурила пълнолетен придружител на Н. за тази вечер.

На 26.03.2019 г. , по повод образуваната проверката преписка св. Д.С. съставил АУАН№1910а-638, в който описал установеното  от свид. Т. и дал правна квалификация на нарушението – чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.    

 След предвидения в ЗАНН 3-дневен срок за възражения в Дирекцията постъпило такова от жалбоподателката, в което описала, че въпросната вечер се е намирала в близост до заведението, в което е била с приятелка дъщеря й и я е изчаквала , за да се приберат заедно.  Това възражение не е взето в предвид от АНО , той като е депозирано след законовия срок.

          Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от показанията на   всички свидетели, така както са обсъдени по-горе.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в  срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

АУАН  и НП са издадени от компетентни органи съгласно ЗЗД, като самите актове са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

 

В случая по делото няма спор, че въззивникът е майка на непълнолетната Н. И., както и че към момента на проверката не я е придружавала нито й е осигурила пълнолетен дееспособен придружител. От друга страна , обаче към датата на извършване на нарушението 24.03.2019 г.  Н. И. е била на  17 години и 10 месеца (р. на 24.05.2001 г.). Дори и да се приеме, че жалбоподателката  В.Г. е извършила нарушение на Закона за закрила на детето, то това нарушение изцяло попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН. За нея  няма каквито и да било данни за други нарушения на ЗЗД или въобще за каквито и да било нарушения на обществения ред) поради което и същата не е следвало да бъде наказана, а само предупредена.

Горното обстоятелство наред с липсата на данни за други противообществени прояви на въззивника безспорно води на извод, че случаят не е обичаен, а такъв със значително по-малка степен на обществена опасност. Следва да се посочи, че цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Като не е избрал този подход в конкретния случай, АНО е приложил неправилно закона.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

                                                                   Р  Е  Ш  И:

 

             ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление  1910А-896/10.05.2019 г  издадено от впд *****РУ К. при ОДМВР К.  , с което на основание чл. 46, ал.1, във вр. с чл. 45, ал.3, във вр. с чл. 8 ал.3 и ал.4  от Закона за закрила на детето е наложено на В.А.Г., с ЕГН – ********** ***  административно наказание “глоба” в размер 300 лева.

          Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: