РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. П., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101290 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.415 във вр. с чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба /ИМ/ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от
Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 в качеството
си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД, подадена против К. И. М., ЕГН:
********** от гр.П., ул.Б. № 2.
Сочи се в исковата молба, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция
срещу ответника по силата на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически н юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Посочва се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 14081564002.
Ищецът сочи, че между „БТК " ЕАД и ответницата М. е сключен договор за
1
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14081564002 от дата
08.01.2016 г., за ползване мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен
план Smart M с месечна абонаментна такса 23,99 лева / с ДДС/, за срок от 24 месеца, за което
са издадени фактури № **********/15.12.2017 г. и № **********/15.01.2018 г., за периода
от 15.11.2017 г. до 14.01.2018 г., както следва: фактура № **********/15.12.2017 г. с
начислена за отчетен период 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г. сума в размер на 17,99 лева, от
които за месечен абонамент VIVACOM Smart M и приложимите към него отстъпки – 14,99
лева, ДДС ставка 20 % - 3 лева, фактура № **********/15.01.2018 г. с начислена за отчетен
период 15.11.2017 г. – 14.01.2018 г. сума в размер на 28,26 лева, от които за месечен
абонамент VIVACOM Smart M и приложимите към него отстъпки – 21,97 лева, такса за
възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане – 1,58 лева, ДДС
ставка 20 % - 4,71 лева.
Посочва, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два
последователни отчетни месеци за месец 12/2017 г. и 01/2018 г. в размер на 46,25 лева, от
които ищецът претендира сумата от 33,38 лева.
Ищецът сочи, че съгласно Общите условия, при неспазване на което и да е
задължение в т.43 или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. Посочва, че след едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният- оператор е издал по клиентския номер крайна фактура
№ **********/15.02.2018 г..
Посочва, че датата на деактивация на процесния абонамент е 02.04.2018г. По този
начин ответникът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонамента VIVACOM Smart M.
Излагат се твърдения, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика па мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и с посочен периодът й /иск но чл.86 ЗЗД/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-шцец в производството -
цесионерът по втория договор/заявител но чл.410 ГПК/.
Неизпълнението на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения
срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса и да начисли, и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите. Предвид което ответникът следва да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Ищецът твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД ответникът, подписвайки конкретна декларация, се е
2
съгласил и е приел общите условия на оператора.
В настоящия казус ищецът извежда своето материално и процесуално право от два
договора за цесия. Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има качеството освен на цесиоиер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания. Съгласно приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп" ООД, дружеството уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника К. И. М., ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, в размер на 33,38 /тридесет и три лева и
тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода от 15.11.2017 г. до 14.01.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с
клиентски номер 14081564002, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“, за което са издадени фактури № **********/12.12.2017 г. и
№ **********/15.01.2018 г.
Претендира съдебни разноски в заповедното производство и в настоящото такова.
За процесните вземания по ч.гр.д. № 1158/2020 г. по описа на РС – гр. П. е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор
съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е депозирала
писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание дружеството-ищец не се
представлява, но с писмена молба от 23.02.2022 год. е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът К. И. М., редовно призоваван, не се явява и представлява, не ангажира
становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави доказателствени искания
или такова за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1
от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на
ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за посочените по-горе
суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по
същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
3
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.чл.415, ал.4 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл.422
ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за
изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 205 лв., представляваща разноски по
производството пред настоящата инстанция, а именно - 25 лв. платена държавна такса и
180 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като такива своевременно са претендирани. Отделно
и на същото основание - ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските и по
заповедното производство, в размер на 205 лв., от които сумата от 25 лева, платена
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. И. М., ЕГН:
**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***,
в размер на 33,38 /тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.11.2017 г. до 14.01.2018 г.,
дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 14081564002, сключен
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“, за което
са издадени фактури № **********/12.12.2017 г. и № **********/15.01.2018 г.
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр.П., ул.Б. № 2, да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес гр. С.,
бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 205 /двеста и пет/ лева, представляваща разноски пред
настоящата инстанция за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр.П., ул.Б. № 2, да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес гр. С.,
бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 205 /двеста и пет/ лева, представляваща разноски пред
заповедния съд за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК
и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата им срещу
неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4