Р
Е Ш Е
Н И Е
№235
Гр. Габрово,12.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
в публично заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора
........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№1905 по
описа за 2018г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.232,ал.2 от
ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че на 01.10.2014г. между ищцата - наемодател и ответника -
наемател бил сключен договор за наем на недвижим имот - магазин с площ от 18 кв. м., находящ се в
гр. Габрово, ул.”Априловска"
№6 за срок от 1 година с месечна наемна цена в размер на 300 лева. Отношенията между страните били
коректни в рамките на уговорения срок, поради което съобразно уговореното в договора и чл.
236, ал. 1 ЗЗД, след изтичане на срока на договора и продължил да действа между тях и да
се изпълнява, със съгласието и на двете страни и без противопоставяне на ищцата.
До края на 2017г. ответникът заплащал дължимите наемни
вноски и консумативните разходи на магазина.
От началото на 2018г., под предлог, че магазинът не
осигурява достатъчен доход, поради липса на работа и клиенти, ответникът започнал да
забавя плащането на дължимия
наем, както и плащал непълни вноски, както следва:
-
за
м. януари 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 17.03.2018г.;
-
за
м. февруари 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 30.03.2018г.;
-
за
м. март 2018г. заплатил сумата от 300 лева на 02.05.2018г.;
-
за
м. април 2018г. заплатил сумата от 300 лева на 05.06.2018г.
-
за
м. май 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 09.07.2018г.;
-за м. юни 2018г. заплатил сумата от 300 лева на
08.09.2018г.;
-за м. юли 2018г. заплатил сумата от 50 лева на 14.09.2018г.;
-за м. август
2018г. не е заплащал наемна цена;
-за м. септември 2018г.
не е заплащал наемна цена;
За всяко едно от гореописаните
плащания, ищцата съставяла разписки за наем, а също така се подписвала в тетрадка на ответника, за
това че е получила съответната сума на съответната дата, отнасяща се до
съответния месец.
При така описаната поредност на
вноските е видно, че от началото на 2018г. ответникът остава да дължи на ищцата сумата от 1000 лева.
представляваща наемни
вноски, както следва: за м. януари 2018г. - 50 лева; за м. февруари 2018г. - 50
лева; за м май 2018г. - 50 лева; за м. юли - 250 лева; за м. август 2018г. -
300 лева; за м.септември 300 лева.
На 29.09.2018г. около 14.30ч.
ответникът се обадил по телефона на ищцата и уведомил, че повече няма да ползва
магазина, освободил го е от стоката си. Взел си всички вещи, опразнил го е и желае да и предаде ключовете. Пристигнал пред дома на ищцата и предал
2 броя ключове за
вратата на магазина.На поискване от страна на ищцата за заплащане на
гореописаните суми за наем до момента, ответникът категорично отказал да и ги заплати и си
тръгнал.Тези действия от страна на ответника, ищцата възприела като едностранно прекратяване от негова страна на
наемното правоотношение.
На същия ден около 16.00 часа ищцата
заедно с дъщеря си и техен познат, посетили магазина, отворили го и установили, че в действителност
същия е опразнен.
Ищцата проверила изправността на инсталациите
- включила климатик осветление, вода и констатирала, че всички те работят. С
помощта на техен познат
сменили патрона на бравата и заключили помещението.
Ищцата не възразява срещу едностранното прекратяване на
наемния договор страна на ответника и няма претенции той да продължи своето
действие, но за нея е
налице правен интерес да претендира дължимите по договора и до неговото прекратяване суми от ответника.
ИСКА СЕ
ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 1000лв.- представляваща
наем за периода м.януари 2018г.- 29.09.2018г., ведно със законната
лихва считано от
03.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата претендира да й бъдат заплатени
направените разноски по
делото.
Особеният представител на
ответника, адвокат И.Ж. е представил писмен отговор в установения едномесечен срок. Счита, че искът
е допустим. Оспорва го по основание и размер. Не оспорва обстоятелствата,
изложени в исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната
им преценка съдът приема за установено от
фактическа и правна страна
следното:
От
представените: договор
за наем от 01.10.2014 г., фискален бон от 02.10.2014 г. от „Енерго - Про
Продажби” ЕАД, разписки за платен наем - 7 броя с № 01/17.03.2017 г., №
2/30.03.2018 г., № 3/02.05.2018 г., № 4/05.06.2018 г., № 5/09.07.2018 г., № 6/08.09.2018, №
7/14.09.2018 г., по делото се установява
следната фактология:
На 01.10.2014г. между ищцата - наемодател и ответника -
наемател бил сключен договор за наем на недвижим имот - магазин с площ от 18 кв. м., находящ се в
гр. Габрово, ул.”Априловска"
№ 6 за срок от 1 година с месечна наемна цена в размер на 300 лева.
Отношенията между страните били
коректни в рамките на уговорения срок, поради което съобразно уговореното в договора и чл.
236, ал. 1 ЗЗД, след изтичане на срока на договора и продължил да действа между тях и да
се изпълнява, със съгласието и на двете страни и без противопоставяне на ищцата.
До края на 2017г. ответникът заплащал дължимите наемни
вноски и консумативните разходи на магазина.
От началото на 2018г., ответникът започнал да забавя
плащането на дължимия наем и плащал непълни вноски, както следва:
-
за
м. януари 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 17.03.2018г.;
-
за
м. февруари 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 30.03.2018г.;
-
за
м. март 2018г. заплатил сумата от 300 лева на 02.05.2018г.;
-
за
м. април 2018г. заплатил сумата от 300 лева на 05.06.2018г.
-
за
м. май 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 09.07.2018г.;
-
зам.
юни 2018г. заплатил сумата от 300 лева на 08.09.2018г.;
-
за
м. юли 2018г. заплатил сумата от 50 лева на 14.09.2018г.;
-
за
м. август 2018г. не е заплащал наемна цена;
-
за
м. септември 2018г. не е заплащал наемна цена.
За всяко едно от гореописаните
плащания, ищцата съставяла разписки за наем, а също така се подписвала в тетрадка на ответника, за
това че е получила съответната сума на съответната дата, отнасяща се до
съответния месец.
При така описаната поредност на вноските
е видно, че от началото на 2018г. ответникът дължи на
ищцата сумата от 1000 лева, представляваща наемни вноски, както следва: за м. януари 2018г. - 50 лева; за м. февруари
2018г. - 50 лева; за м май 2018г. - 50 лева; за м. юли - 250 лева; за м. август
2018г. - 300 лева; за м.септември 300 лева.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че за ответника
е възникнало задължение да
заплаща договорената наемна цена за ползването на имота собственост на
ищцата по делото.
Безспорен между страните е
факта, че през периода м.януари 2018г.-29.09. 2018г., ответникът е
ползвал процесния имот,
на основание договор
за наем от 01.10.2014г. Установено по делото е,
че дължимият и незаплатен наем за този
период е общо в размер
1000лв. По делото няма данни
за плащането на тази
сума от ответника.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД за
заплащане на наем за периода м.януари 2018г.- 29.09. 2018г. е основателен
и доказан по
размер, поради което следва
да бъде уважен изцяло.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените разноски по делото общо в размер
на 550лв., които представляват: държавна такса- 50.00лв.; депозит
за особен представител- 200лв. и
адвокатско възнаграждение- 300лв., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А. С. А.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител: адвокат И.Ж. ***, да заплати на Е.В. Р., ЕГН**********, с адрес:г***, съдебен
адрес:***, с пълномощник: адвокат А.И. ***, сумата от 1000лв./хиляда лева/,
ведно със законната лихва, считано от
03.10.2018г. до
окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.232,ал.2
от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен
представител: адвокат И.Ж. ***, да
заплати на Е.В. Р., ЕГН**********, с
адрес: ***, съдебен адрес:***, с пълномощник: адвокат А.И. ***,
направените
разноски по делото в размер
на 550лв./петстотин и петдесет лева/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Габровски окръжен съд
в двуседмичен срок
от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На 01Л 0.2014г. между ищцата -
наемодател и ответника - наемател бил сключен вор за наем на недвижим имот -
магазин с площ от 18 кв. м., находящ се в гр. Габрово, у ..Априловска" № 6
за срок от 1 година с месечна наемна цена в размер на 300 лева. G -ошенията между страните били коректни в рамките на уговорения срок,
поради което -1 бразно уговореното в договора и чл. 236, ал. 1 ЗЗД, след
изтичане на срока на договора, • продължил да действа между тях и да се
изпълнява, със съгласието и на двете страни и -..
противопоставяне на ищцата.
До края на 2017г. ответникът
заплащал дължимите наемни вноски и £ .сумативните разходи на магазина.
От началото на 2018г. обаче, под
предлог, че магазинът не осигурява достатъчен <од,
поради липса на работа и клиенти, ответникът започнал да забавя плащането на
тжимия наем, както и плащал непълни вноски, както следва:
-
за
м. януари 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 17.03.2018г.;
-
за
м. февруари 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 30.03.2018г.;
-
за
м. март 2018г. заплатил сумата от 300 лева на 02.05.2018г.;
-
за
м. април 2018г. заплатил сумата от 300 лева на 05.06.2018г.
-
за
м. май 2018г. заплатил сумата от 250 лева на 09.07.2018г.;
-
зам.
юни 2018г. заплатил сумата от 300 лева на 08.09.2018г.;
-
за
м. юли 2018г. заплатил сумата от 50 лева на 14.09.2018г.;
-
за
м. август 2018г. не е заплащал наемна цена;
-
за
м. септември 2018г. не е заплащал наемна цена.
За всяко едно от гореописаните
плащания, ищцата съставяла разписки за наем, < също така се подписвала в
тетрадка на ответника, за това. че е получила съответната сума на съответната
дата, отнасяща се до съответния месец.
При така описаната поредност на
вноските е видно, че от началото на 2018г ответникът остава да дължи на ищцата
сумата от 1000 лева. представляваща наемш вноски, както следва: за м. януари
2018г. - 50 лева; за м. февруари 2018г. - 50 лева; за м май 2018г. - 50 лева;
за м. юли - 250 лева; за м. август 2018г. - 300 лева; за м.септември 300 лева.
На 29.09.2018г. около 14.30ч.
ответникът се обадил по телефона на ищцата и : уведомил, че повече няма да
ползва магазина, освободил го е от стоката си. взел си i всички вещи,
опразнил го е и желае да и предаде ключовете.
Пристигнал пред дома на ищцата и и
предал 2 ор. ключове за вратата на магазина.
На поискване от страна на ищцата за
заплащане на гореописаните суми за наем д момента, ответникът категорично
отказал да и ги заплати и си тръгнал.
Тези действия от страна на
ответника, ищцата възприела като едностранн прекратяване от негова страна на
наемното правоотношение.
На същия ден около 16.00 часа.
ищцата заедно с дъщеря си и техен познат, посетил магазина, отворили го и
установили, че в действителност същия е опразнен.
Ищцата проверила изправността на
инсталациите - включила климатик осветление, вода и констатирала, че всички те
работят. С помощта на техен позн сменили патрона на бравата и заключили
помещението.
На 02Л0.20\йг. ищцата установила, че
е останала дължима от ответника незаплатена сума в размер на \ 1.27 лева за ел.
енергия за помещението за м. август 201 съгласно Фактура №
**********/13.09.2018г. на „Енерго-про Варна" ЕАД и с ог: предотвратяване
на опасността от прекъсване на ел. захранването от доставчика заплатила.
Ищцата не възразява срещу
едностранното прекратяване на наемния договор страна на ответника и няма
претенции той да продължи своето действие, но за не налице правен интерес да
претендира дължимите и по договора и до негов прекратяване суми от ответника.
Във връзка с гореизложеното, за
ищцата възникнал правен интерес от предявяЕ на следните
искове против ответника:
Иск с правно основание чл. 232, ал.
2 ЗЗД за неплатени наемни вноски, считаш м. януари 2018г. до датата на
едностранното прекратяване на договора - 29.09.2018г. о( в размер на 1000 лева;
Иск с правно основание чл. 79. ал. 1, предл. второ ЗЗД. във вр. с чл. 232, ал. 2 33, неплатена консумирана ел. енергия на обекта
съгласно Фактура **********/13.09.2018г. на „Енерго-про Варна" ЕАД в
размер на 11.27 лева.