РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №1074/21.7.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                петнадесети състав

На двадесет и осми май                                Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1089 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  Ж.С.Й. – ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 2997320, издаден от ОД на МВР-Варна с който за нарушение на чл.21 ал.2вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.         

         С жалбата се твърди, че скоростта на движение на процесния автомобил е била по-ниска от фиксираната от техническото средство, което е било разположено след кръстовището и извън обхвата на пътен знак В-26, сочи се, че при връчването на ЕФ въззивникът не е бил запознат с доказателствата по преписката и се оспорва авторството на нарушението, възразява се срещу липсата на дата на издаване на ЕФ и се излагат аргументи в подкрепа на становището, че не са спазени сроковете за издаване на индивидуален административен акт,като е нарушена и процедурата за връчване на ЕФ и се иска отмяна на обжалвания ЕФ или прилагане на нормата на чл.28 а от ЗАНН.

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно уведомен по телефон, не се явява лично и не се представлява.

         Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., но се депозира писмено становище, с което се оспорва жалбата  и се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           Обжалваният Електронният фиш  е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 05.09.2019г. в  11:03ч. по път  първи клас 9, в посока гр.Варна, до кръстовището за кк“Камчия“  е било  констатирано, че при ограничение на скоростта 60 км. в час , обозначено с пътен знак „В-26“, с автомобил марка „Тойота Авенсис”  с рег.№ А5748МВ е било извършено нарушение на чл.21 ал.2вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като  автомобилът е  бил управляван със скорост 99 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта, тъй като фиксираната такава е била 102 км. в час/, при разрешена скорост от 60 км. в час, т.е. превишението е с 39 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM S 1”.В ЕФ като собственик на автомобила  е вписан въз.Й..

          Посочено било,  че е нарушена нормата чл.21 ал.2вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и  наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като ползвател, в размер на 300лв. на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП.

        ЕФ е бил връчен на въззивника на 18.02.2020г. и същият го обжалвал в срок.

        В с.з. се установи от показанията на св.Ж., че техническото средство е било позиционирано до кръстовището за кк“Камчия“ в посока от гр.Бургас към гр.Варна, като същото е фиксирало скоростта на процесния лек автомобил  още преди кръстовището и в зоната на действие на пътен знак „МВ-26“, като знакът също е бил поставен на около 200м. преди кръстовището в посока на движение на автомобила.

         Съдът изцяло кредитира показанията на св.Ж., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

        Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и от показанията на св.Ж..

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава всички изискуеми реквизити.Датата на издаване на ЕФ не е сред задължителните реквизити, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.Спазени са сроковете за издаване на ЕФ, като видно от датата на връчването му не е изтекла една година от извършване на нарушението, поради което и тези възражения не се споделят.В срок въззивникът е депозирал жалбата срещу ЕФ, упражнил е правото си на защита, поради което и възраженията, че при връчване на ЕФ не са му били предоставени доказателствата по преписката първо не са подкрепени от доказателства и второ дори и да е било така, жалбоподателят е упражнил в пълен обем правата си, депозирайки жалбата до ВРС.Фишът е бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, поради което и тези възражения не се споделят.Безспорно от снимковият материал е видно, че фиксираната скорост от техническото средство е била 102 км. в час, безспорно от ЕФ е видно, че е визирана скорост 99 км. в час, т.е. приспаднати са процесните 3км. в час, поради което липсата на изрично отбелязване че е извършено приспадане не е съществено процесуално нарушение. Безспорно установено е  от гласните доказателства и приложената снимка, че визираното техническо средство е било позиционирано на процесното място, преди кръстовището и в зоната на действие на пътния знак и въз основа на фиксираната снимка на нарушение е издаден ЕФ, а и доказателства, че в този ден, час и на конкретното място не е било позиционирано процесното техническо средство или че лекият автомобил се е движил със скорост, различна от фиксираната и извън зоната на действие на пътния знак в с.з. не се ангажираха. Няма как да има снимка на превозното средство и да не е позиционирано техническо средство, което да го фиксира.

         Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

         От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM S 1”, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

         Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението,  гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

         На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към момента на издаване на Ел.фиш,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол .

        Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.  Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.

         От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка.

         Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване,  началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, поради което и тези възражения са неоснователни.

         Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 60 км/ч., обозначено с пътен знак, съгласно чл.21 ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

         На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип се наблюдава ясно ред. № на автомобила, визиран в електронния фиш и липсва съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.Няма и никакво съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с техническото средство.

          Измерената скорост на движение на автомобила е 102 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 99 км/ч, след приспадане на толеранса, поради което безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, спор, че въззивникът е собственик на автомобила по делото липсва, като не са наведени твърдения, че друго лице е управлявало автомобила, поради което възраженията за недоказаност на авторството на деянието са неоснователни.

          Безспорно по делото има снимка със заснемане на превозното средство  с дата и час.

          Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от  39км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.4 от същия текст/ тъй като се касае за движение извън населено място/  е предвидил императивно глоба в размер на 300 лева / триста лева ), поради което съдът намира, че правилно е бил приложен материалния закон.

            С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение процесуално представителство по ЗАНН  за една инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като  липсва  фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални  процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ЕФ се явява правилно и законосъобразно издаден и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Електронен фиш серия К № 2997320, издаден от ОД на МВР-Варна с който за нарушение на чл.21 ал.2вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на Ж.С.Й. – ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.         

           ОСЪЖДА Ж.С.Й. – ЕГН **********да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: