Решение по дело №2147/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5953
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20181100102147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София 08.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

 

При секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Богданова гр. дело №2147/2018г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.П.В. ЕГН ********** *** срещу Д.И.В. ЕГН ********** *** и „О.б.б.“ АД ***, с която е предявила    следните искове: 1.да се прогласи за нищожна договорна ипотека, учредена с НА №94 том 1, дело №93 от 18.04.2007г. на нотариус Е.Е.върху еднофамилна къща с идентификатор №68134.4087.1478.2 представляваща западният близнак на 4-етажна жилищна сграда с РЗП от 400 кв.м. от гаражен етаж, три жилищни етажа и мазе с площ от 33кв.м., с прилежащите идеални части от общите части от правото на строеж върху мястото, с адрес гр.София кв.Горубляне ул.************, поради това, че имотът не принадлежи изцяло на Д.И.В., а е съпружеска имуществена общност между ищцата и В.;

2.иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците Д.И.В. ЕГН ********** *** и „О.б.б.“ АД ***, че ищцата е собственик при условията на съпружеска имуществена общност с Д.И.В. ЕГН ********** *** /чрез групов строеж и доброволна делба/ на еднофамилна къща с идентификатор №68134.4087.1478.2 представляваща западният близнак на 4-етажна жилищна сграда с РЗП от 400 кв.м. от гаражен етаж, три жилищни етажа и мазе с площ от 33кв.м., с прилежащите идеални части от общите части от правото на строеж върху мястото, с адрес гр.София кв.Горубляне ул.************  и

3.при условията на евентуалност иск по чл.440 ГПК във вр. чл.124 ал.1 ГПК /в случай че се отхвърли посочения по-горе иск по чл.124 ал.1 ГПК/, да се признае за установено, че ответникът Д.И.В. ЕГН ********** *** не е собственик на половината от следния имот, защото същия е СИО еднофамилна къща с идентификатор №68134.4087.1478.2 представляваща западният близнак на 4-етажна жилищна сграда с РЗП от 400 кв.м. от гаражен етаж, три жилищни етажа и мазе с площ от 33 кв.м., с прилежащите идеални части от общите части от правото на строеж върху мястото, с адрес гр.София кв.Горубляне ул.************.

С определение от 03.10.2018г., необжалвано от страните и влязло в законна сила, съдът е прекратил искът  с правно осн. чл.24 ал.4 от СК, квалифициран от ищцата като иск с пр.осн.чл.26 ал.1 пр.1 вр. чл.167 ал.3 от ЗЗД като процесуално недопустим.

С определение от 24.10.2018г., необжалвано от страните, съдът е прекратил производството и по отношение на евентуалния иск с правно осн.чл.440 ГПК – да се признае за установено, че ответника Д.И.В. не е собственик на половината от процесния имот, защото последният е в режим на СИО.

Предмет на разглеждане е положителния установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния имт в режим на СИО.

В исковата молба ищцата твърди, че на 24.06.1995г. е сключила граждански брак с ответника Д.И.В.. Твърди, че по време на брака им, въз основа на Договор за групов строеж построили със собствени средства и труд жилищна сграда в гр.София, кв.Горубляне, ул.“********представляващо УПИ VII- 1478 от кв.4, м.“Горубляне“ по плана на гр.София, което съгласно кадастралната карта е имот с идентиф. 68134.4087.1478.2  с площ от 983кв.м. при съседи на мястото имоти с номера 68134.4087.786;  68134.4087.335;  68134.4087.352;  68134.4087.1477. Твърди, че къщата е изградена в условията на СИО съвместно от двамата с техни собствени средства и взаимни сили. В построяването вложили и сумата от 12 000щатски долара, която майка й З.Й.Г.й  дарила през 1996г. за тази цел. Твърди, че къщата е въведена в експлоатация с акт 16 от 2007г.

Ищцата твърди, че на 18.04.2007г. ответника В. без нейно участие като съсобственик сключил Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот НА №93 т.1 рег.№2094/18.04.2007г. на Нотариус Е.Е.София, тъй като построената въз основа на договор за групов строеж сграда представлява 2 близнака и в резултат на делбата получил самостоятелно право на собственост върху построената по време на брака им къща – западния близнак от 4 етажна жилищна сграда – къща близнак с РЗП от 400кв.м., състояща се от гаражен етаж, три етажа и мазе с площ от 33кв.м.

Твърди, че ответникът В. на 18.04.2007г. еднолично е учредил договорна ипотека в полза на втория ответник и че към тази дата тя е била собственик на половината от поставения в дял на отв.В. недвижим имот, изграден по време на брака.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.В. не е упражнил правото си на писмен отговор.

Ответникът О.б.б. АД е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва предявените искове като недопустими, респ. като неоснователни с подробни доводи.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното.

Според представеното Удостоверение за сключен граждански брак ищцата и ответника Д.В. са сключили такъв на 24.06.1995г.

От представеното Заявление от 21.12.1989г. до ОбНС Младост София, отдел „Архитектура и благоустройство“ от И.Д.В., лично и като пълномощник на Р.М.И., Н.И.В. и И.И.Ф.и Д.И.В., на осн. чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ, с което И.В., Н. В. и Р.И.са заявили, че са съгласни и отстъпват правото на строеж върху описаното дворно място, по силата на което да построят за себе си жилищна сграда в югозапазната част на дворното място в допустимите размери по закон, съгласно одобрен архитектурен план.

От представения Договор за групов строеж от 1990г. се установява, че страните по него – Д.В. и И.Ф.са се задължили с общи усилия и за тяхна сметка да построят жилищна сграда в процесния парцел, състояща се от две жилища.

Според представения Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот акт №93 том 1 рег.№2094 от 18.04.2007г. И.Ф.и Д.Ф.доброволно са си разделили притежавания в съсобственост недвижим имот – четириетажна жилищна сграда – къща близнак, заедно с прилежащите ид.части от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху земята. Всеки е получил равен дял.

Според НА за учредяване на договорна ипотека №94 том1, рег.№2099, дело №93/18.04.2007г. ответникът В. е предоставил като обезпечение срещу получения паричен заем – четириетажна жилищна сграда – къща близнак, заедно с прилежащите ид.части от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху земята.

Според представеното Удостоверение по §16 ал.1 от ЗУТ издадено на отв.В. и И.Ф.от 04.04.2007г. четириетажната къща – близнак със ЗП 200кв.м. западен близнак – 100кв.м., собственост на Д.В., източен близнак – 100кв.м., собственост на И.Ф., находяща се в УПИ VII- 1478 от кв.4, м.“Горубляне“ по плана на гр.София, представлява търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.

С писмо от Столична община Направление „Архитектура и градоустройство“ е отговорено, че след извършена служебна проверка в отдел „архивно обслужване и дигитален архив“ към Направление „Архитектура и градоустройство“ не са намерени одобрени строителни книжа, разрешителни, протоколи и др. за сграда, находяща се на административен адрес гр.София, ул.“********на м.“Горубляне“ от кв.4 УПИ VII – 478 по плана на гр.София.

Според представената от ищцата разписка от 26.06.1996г. се установява, че на същата дата майка й З.Г.й дарила сумата от 12000 щатски долара, които предала на ответника Д.В., за да бъдат вложени в довършването и разрешаването на ползването на къщата в гр.София, ул.“****-*******м.Горубляне.

Според разпитания по делото свидетел Н.В., приятел на ищцата и първия ответник, двамата строели къщата около десет години, за да направят единия етаж, тя била на три етажа. Била построена в груб строеж в края на деветдесетте години и се покрила тогава. Първият етаж бил годен за живеене, втория и третия били затворени, имало дограма, но не били годни за живеене.

При тази фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи.

Не се спори между ищцата и първия ответник, че двамата са сключили граждански брак на 24.06.1995г. Основният спорен момент в процеса е придобила ли е ищцата собственост в режим на СИО от построената върху собствен имот на ответника В. четириетажна къща, предоставена като обезпечение в полза на втория ответник по договор за банков кредит.

Според практиката на ВКС, изградената по време на брака сграда в имот, индивидуална собственост на единия съпруг се включва в съпружеската имуществена общност, само ако е довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж – карабина. От където следва, че когато построеното е в терен – недвижим имот, лична собственост на лице, което е в брак, то именно това лице е собственик на построеното. Построената в дворно място на единия съпруг жилищна сграда ще е обща само ако е построена по време на брака при общ принос на съпрузите, като правнозначим за придобиване правото на собственост е момента на построяването на сградата до етап на груб строеж.

В настоящият процес ищцата следваше при главно и пълно доказване с всички допустими доказателствени средства да установи, че грубият строеж на жилищната сграда е приключен след сключване на гражданския брак с ответника В.. Според настоящият съд това доказване не е успешно.

Индиция за това, че строежът на процесната къща е бил извършен преди брака е отразеното в представеното Удостоверение по §16 ал.1 ЗУТ, издадено от Гл.архитект на р-н Младост СО, за търпим строеж, че последният е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а именно 1993г., съгласно нотариално заверена декларация №1679/28.03.2007г. Този документ не е бил оспорен от ищцата при представянето му от ответната Банка. Освен изложеното, в изпратеното писмо от Столична община Направление „Архитектура и градоустройство“ от 23.05.2019г. е отразено, че липсват одобрени строителни книжа, разрешителни и протоколи и др. за процесната сграда.

Показанията на свидетеля В. не могат да бъдат кредитирани в пълнота относно степен на завършване на строежа към момента на брака, тъй като  не са подкрепени от останалите доказателства. Освен това той свидетелства за триетажна сграда, докато процесната е четириетажна.

Не се подлага на съмнение приноса на  съпругата в довършване на сградата, както и няма оспорване в тази насока, но той  няма нужното значение при недоказаност, че е осъществен за довършване до определена степен на самостоятелност в груб строеж на построената сграда. В случая дори в представената разписка за дарени 12000щатски долара от майката на ищцата е отразено, че сумата е дадена, за да бъде вложена за довършването и разрешаването на ползване на къщата в гр.София, което е много различно от етапа груб строеж.

Поради недоказване от страна на ищцата, че имота е придобит  - изграден в груб вид след сключването на брака през 1995г., за съда се налага извода, че предявения установителен иск за собственост е неоснователен и като такъв ще бъде отхвърлен.

По разноските.

С оглед изхода на спора ищцата дължи разноски на ответника в размер на 450лв. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

 

            На основание изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Д.П.В. ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Д.И.В. ЕГН ********** *** и „О.б.б.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, представлявано то ИД, че е собственик при условията на съпружеска имуществена общност с Д.И.В. ЕГН ********** *** /чрез групов строеж и доброволна делба/ на еднофамилна къща с идентификатор №68134.4087.1478.2 представляваща западният близнак на 4-етажна жилищна сграда с РЗП от 400 кв.м. от гаражен етаж, три жилищни етажа и мазе с площ от 33кв.м., с прилежащите идеални части от общите части от правото на строеж върху мястото, с адрес гр.София кв.Горубляне ул.************, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  Д.П.В. ЕГН ********** *** да заплати на О.б.б.“ АД ***, разноски в производството в размер на 450лв. юк възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                            СЪДИЯ :