Решение по дело №1807/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./…………….. 2018 г.

Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                          

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

                                                               

при секретар Марияна И.,

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно гражданско дело № 1807 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М.И.Ж. и Д.И.Ж. чрез адвокат С.С. срещу решение № 2374 от 09.06.2017 г. по гр.д.№ 16559 по описа за 2015 г. на ВРС, тридесети състав в частта, с която на основание член 108 от ЗС е отхвърлен предявения от М.И.Ж. и Д.И.Ж. иск против Р.И.Д. и С.И.Е. за предаване на ищците владението върху реална част с площ от 23 кв.м от ПИ с идентификатор 10135.2516.216 по кадастралната карта /КК/ на район „Приморски” на град Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в селищно образувание /СО/ „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, целият с площ от 912 кв.м, при граници на реалната част: ПИ 10135.2516.217, останалата част от ПИ 10135.2516.216 и ПИ 10135.2116.25, както и в частта, с която на основание член 109 от ЗС е отхвърлен иска им за осъждане на ответниците да премахнат западната част от масивна двуетажна еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.2516.217.4 по КК, цялата със застроена площ от 87 кв.м и разгъната застроена площ от 262 кв.м, състояща се от първи /приземен етаж/, включващ дневна, спалня, склад, сервизни помещения, лятна кухня, втори етаж, включващ дневна, спалня, склад /килер/, сервизно помещение, открита тераса и тавански етаж, включващ две спални, сервизно помещение и покрита тераса, с площ на частта 6,60 кв.м, попадаща в ПИ 10135.2516.216 и представляваща част от лятна кухня и сервизни помещения, находящи се на втория етаж.

Жалбата съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части. Фактът на владението на спорната реална част от имота от ответниците не е оспорен с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание. С оглед установеното навлизане в площта на имота на ищците, то е налице и владението без основание, поради което осъдителния иск за собственост е основателен и в осъдителната му част. В този смисъл сочи задължителна съдебна практика. Установено е също, че сграда с идентификатор 4 в ПИ № 217 навлиза със западната си част с 6,60 кв.м в имота на ищците, независимо, че в КК сградата е нанесена на имотната граница на двата съседни имота. С решението на ВРС е уважен ревандикационния иск в установителната част за реалната част от 23 кв.м от ПИ № 216, поради което и доколкото сградата на ответниците попада в границите на описаната реална част и пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълнота, то са налице предпоставките за уважаване  на негаторния иск. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат уважени в цялост.

 

В отговор на жалбата Р.Д. и С.Е. оспорват изложените в нея доводи и навеждат такива за правилност и законосъобразност на решението. В конкретния случай е налице грешка в КК, като фактическата граница между двата имота е отразена грешно и не съвпада с границите по кадастралната схема. Спорната реална част се намира отвъд границата и фактическата ограда между съседните на страните имоти, поради което и не владеят спорната част от имота на ищците. Факта, че границата и оградата е грешно отразена в кадастъра има единствено декларативно действие и не се отразява на собствеността. Молят в тази връзка за постановяване на решение, с което решението бъде потвърдено.

 

Въззивната жалба е подадена от лица, легитимирани да обжалват първоинстанционното решение, като неизгодно за тях. Правото си на жалба, те са упражнили в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Ответниците още в отговора на исковата молба са посочили, че единствен собственик на процесния имот се явява Р.Д., за което са представени доказателства, поради което е ищците нямат правен интерес да водят исковете срещу С.Е. и е поискано прекратяване на производството спрямо нея. Ищците излагат в исковата молба, че двете ответници са придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство от И.П.И.. За пасивната процесуална легитимация на ответника е достатъчно наведеното в исковата молба твърдение, че Е. е собственик на имота. Заявеното от ищеца правно твърдение обуславя както неговата собствена процесуална легитимация, така и процесуалната легитимация на ответника и сочи кои са надлежните страни по делото. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна, той трябва да изхожда от правото, така както то се претендира или отрича от ищеца, като действителното правно положение подлежи на установяване едва с акта по съществото на спора. Въпросът за наличието или липсата на права на собственост на Е. е такъв по съществото на спора, а не процесуална предпоставка за упражняване правото на иск.

 

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав,  като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията, изложени в исковата и уточняващите молби са, че ищците са придобили по дарение, обективирано в нотариален акт /НА/ № 159, том LXXVIII, дело № 20817 от 03.12.1997 г.,  притежавания от И.Л.Ж. и Г.Й.Ж.в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ недвижим имот, представляващ 600 кв.м идеални части от поземлен имот /ПИ/, находящ се в землището на квартал Виница, местност „Дилбер чешма”, при граници: гора, път и имоти с пл.№ XII-215 и пл.№ XIV-217, представляващ имот с пл.№ XIII-216 по плана на местност „Бялата чешма и Дъбравата”, ведно с находящата се в него постройка от 20 кв.м, подобрения и насаждения. Със заповед № 444 от 05.05.2010 г. на кмета на район „Приморски“ на Община Варна, издадена на основание § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ищците придобили 310 кв.м, доплатени по реда на § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно влязлата в сила КК за района, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, собственият на ищците недвижим имот представлява имот с идентификатор 10135..2516.216, целият с площ 912 кв.м. Твърди се, че ответниците са придобили по наследство от И.П.И. собствеността върху съседния недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2516.217, съгласно влязлата в сила КК. Излага се, че през 1978 г.-1994 г. в имота на ответниците е изградена масивна триетажна вилна сграда с идентификатор 10135.2516.217.4, западната част на която, изградена 1993 г.-1994 г., състояща се от първи и втори етаж, с площ от 8 кв.м попада в имота на ищците. Сочи се, че с попадане на сградата в имота на ищците ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствения им ПИ.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците, с който исковете се оспорват като неоснователни, а по отношение на ответника С.И.Е. – и като недопустими. Твърди се, че със саморъчно завещание И.П.И. завещал процесните недвижими имоти на ответника Р.И.Д.. Твърди се, че съгласно влезлият в сила ПНИ на СО „Манастирски рид” процесните реални части не навлизат в имота на ищците. Навежда се, че Р.Д. е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2516.217 с площ 1080 кв.м и построената в него сграда, включително и на процесните реални части, придобити от наследодателя й чрез доплащане на основание § 4з, алинея 2 и § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по давност, а по отношение на построената в имота сграда – по приращение и по давност, чрез непрекъснато владение от построяването й през 1993 г.

 

Не се спори по следните факти и обстоятелства:

1/ Че ищците М.И.Ж. и Д.И.Ж. са собственици въз основа на направено в тяхна полза дарение, обективирано в НА № 159 от 1997 г., на следния недвижим имот: 600 кв.м идеални части място, находящо се в землището на квартал Виница, местност „Дилбер чешма”, при граници: гора, път и имоти с пл.№ XII-215 и пл.№ XIV-217, представляващ имот с пл.№ XIII-216 по плана на местност „Бялата чешма и Дъбравата”, заедно с находящата се в него постройка с площ 20 кв.м, подобрения и насаждения, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, землище Виница – СО по § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, с идентификатор 10135.516.216, целият с площ 910 кв.м, при граници: имот № 217, имот № 9534, имот № 215;

2/ Че с НА № 85 от 2010 г. И.П.И. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван имот по ПНИ на СО „Манастирски рид”, Бялата чешма и Дъбравата” с идентификатор № 10135.2516.217, целият с площ 1 080 кв.м, при граници: ПИ 10135.2516.216, ПИ 10135.2116.85, ПИ 10135.2116.86 и ПИ 10135.2116.4534, ПИ 10135.2116.26, ПИ 10135.2116.25;

3/ Че И.П.И. е завещал на ответницата Р.И.Д. земя, гараж и сграда, намиращи се в град Варна, землището на квартал Виница, местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, притежаван от него съгласно НА № 85  от 2010 г.;

4/ Че с НА № 41, том I, рег.№ 846, дело № 36 от 2015 г., Р.И.Д. е призната за собственик по наследство и дарение на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2516.217, съгласно влязлата в сила КК на район „Приморски”, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в град Варна – СО „Манастирски рид”, Бялата чешма и Дъбравата”, местност „Лафолу“, с площ 1 080 кв.м, урбанизирана територия за ниско застрояване, номер по предходен план 5160217, при граници: имоти №№ 10135.2516.216, 10135.2516.85, 10135.2516.86, 10135.2516.4534, 10135.2516.26 и 10135.2516.25, заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.2516.217.4, със застроена площ 87 кв.м на два етажа и селскостопанска сграда с идентификатор 10135.2516.217.5 със застроена площ 23 кв.м;

5/ Че към месец декември 1998 г. в имота на ответниците е била изградена масивна триетажна вилна сграда, състояща се от приземен етаж, втори етаж и таван, както и гараж и стопанска постройка.

 

Първият предявен иск е с правна квалификация по член 108 от ЗС. За основателното провеждане на ревандикационен иск в тежест на ищците е да установят наличието на предвидените в посочената норма предпоставки: че са собственици на твърдяното придобивно основание и че ответникът владее спорния имот без основание. Посочените факти трябва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на спора.

Искът по член 109, алинея 1 от ЗС цели да защити правото на собственост, съответно на ограничено вещно право, срещу неоснователно въздействие и посегателства върху този обект. С оглед тази дефинитивност на претенцията, се налага изводът, че всяко увреждащо въздействие върху притежаваното от ищците ограничено вещно право може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, тоест всяко, което противоречи на установения правен режим на ползване на имота по този начин, накърнява чуждите права.

 

Ответницата С.Е. не притежава права върху ПИ с идентификатор 10135.2516.217, доколкото от представените по делото писмени доказателства се установява, че единствен негов собственик е Р.Д., поради което и исковете спрямо нея следва да бъдат отхвърлени.

Спорът по делото се свежда до това дали ответницата Р.Д. владее спорната реална част от имота на ищците, както и дали построената в имота й сграда възпрепятства упражняването на правото на собственост на ищците.

С удостоверение за търпимост № 49 от 29.01.2014 г., издадено въз основа на заявление вх.№ АГУП13004117ПР от 28.11.2013 г. и нотариално заверена декларация от 03.07.2013 г. от И.П.И., вилна сграда със застроена площ 85 кв.м и стопанска постройка с площ 24,50 кв.м, намиращи се в ПИ № 10135.2516.217 по плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, е допустим строеж по смисъла закона и представлява търпим строеж.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.С.В.и Д.Г.П.. От показанията на свидетелката В.се установява, че от 1999 г. до 2015 г. е живяла в имота собственост на ответниците на семейни начала с наследодателя им И.П.И.. Излага, че са живеели там по шест месеца през лятото, а през останалото време са го посещавали почти всяка седмица, за да нагледат имота. Сочи, че имотът на ищците е отделен с телена ограда, в която през този период от шестнадесет години не е правена никаква корекция, не са имали претенции един към друг. Отбелязва, че двете сгради са долепени, като Г.и И.са ходили заедно при нотариус да подпишат удостоверение за търпимост. Знае, че И.е започнал да строи сградата, след като е платил земята през 1993 г. и я е завършил до 1995 г. Свидетелят П. заявява, че Г.и И.Л.са родителите на ищците, а той е техен съсед. Не е присъствал на спор между страните, но знае, че е имало спор между техните наследодатели за границата между имотите още, когато са сторили къщите. Между тях оставили разстояние, през което да минава границата, но сега то е запълнено с по-ниско застрояване и от двете страни, като те имат обща стена.

По делото са използвани специални знания чрез провеждане на единична и тройна съдебно-технически експертизи. Според заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ първият действал на процесните имоти план е кадастралният от 1987 г., по който ПИ № 216 е с площ 865 кв.м, а ПИ № 217 е с площ 1 086 кв.м, като площите са определени след оцифряване и изравнение на графична основа от плана. Следващите действали за местността са планът на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със заповед № РД-08-7706/178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област Варна и КК, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК. Границите по ПНИ и КК са идентични, като има разлика в очертанието на сградите вътре в имотите. Спрямо КП от 1987 г. има известни разлики в границите с тези по ПНИ и КК, но те са по северната и южната граница, а не по общата такава. Вещото лице посочва, че в зависимост дали ще се приеме за меродавна границата по КП от 1987 г. или по КК от 2016 г. навлизането на сградата, построена в ПИ 217 в имота на ищците е между 0,33 м и 0,52 м в северозападната част на сградата, като площта, която се получава е 3,42 кв.м. След влизане в сила на заповедта за изменение и съгласно скица изх.№ 15-16893 от 15.01.2016 г., която е извадка от действащата КК, няма никакво застъпване между имотите или сградите, дори сградата в скицата е оттеглена навътре в имота спрямо общата граница. Според заключението на вещите лица по тричленната СТЕ според КП от 1987 г. ПИ № 216 е с площ 870 кв.м, а ПИ № 217 е с площ 1 088 кв.м, като площите са графично изчислени поради липсата на цифров модел. По ПНИ и КК ПИ № 216 е с площ 912 кв.м, а ПИ № 217 е с площ 1 080 кв.м, като площите са изчислени по цифров модел. Посочва се, че между двата имота преминава полумасивна метална ограда, закрепена върху бетонови колове, която започва от улицата и стига до общата застроена част между двата имота, където спира, защото застрояването на междинната граница е плътно, а после продължава на север. След извършените геодезически измервания и изчисления вещите лица са установили, че сградата, построена в ПИ № 217, навлиза в ПИ № 216 между 0,45 м и 0,75 м, като площта, с която навлиза е 6,60 кв.м. Навлизането на ПИ № 217 в ПИ № 216 по общата им граница е 23 кв.м. След влизане в сила на заповедта и отразяване на приетия от СГКК за правилен проект за изменение няма застъпване между имот ПИ № 217 и ПИ№ 216 по скица и на място.

От приетите по делото заключения на вещите лица се установява, че при проследяване действалите за местността планове не е налице навлизане на ответницата в ПИ № 216. Вещите лица и по единичната, и по тройната СТЕ констатират навлизане единствено при извършените геодезически измервания, при които в зависимост от възприетата отправна точка навлизането на сградата е между 0,33 м и 0,52 м, като площта, която се получава е 3,42 кв.м според единичната експертиза, и между 0,45 м и 0,75 м, като площта, с която навлиза е 6,60 кв.м според тричленната. И в двете експертизи се отбелязва, че площите по КП са определени след оцифряване на графична основа от плана, тъй като липсва цифров модел. С оглед на така изложеното от вещите лица не може да се направи извод, че е налице навлизане на сградата, притежавана от ответницата Д., в имота на ищците другия, доколкото установеното е в рамките на допустимата грешка предвид начина на оцифряване на КП от 1987 г. и в зависимост от възприетата при измерването отправна точка. Същевременно от заключенията и по двете СТЕ се установява, че след влизане в сила на заповедта за изменение на действащата КК няма застъпване между имотите или сградите, а ищците изрично са заявили, че не правят искане за установяване наличието на грешка в действащата КК.

Дори да се приеме, че е налице навлизане от страна на ответницата Д. в имота на ищците, то от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че това е така още от построяването на сградите в имотите, от който момент праводателят на ответниците упражнява фактическа власт върху процесната реална част. Доколкото ответницата в отговора на исковата молба се е позовала и на придобиване на спорната реална част въз основа на придобивна давност, считано от 1994 г., то съдът намира за осъществени и всички предпоставки, визирани в член 79 от ЗС – непрекъснато, явно и неоспорвано владение в продължение на повече от 10 години с намерението за своене.

 

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

 

По разноските

Въз основа на отправеното от въззиваемите искане, въззивниците следва да бъдат осъдени да им заплатят и направените пред настоящата инстанция разноски.

Съдът, обсъждайки направеното от въззивниците възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно – заплатеният от въззиваемата Д. адвокатски хонорар от 1 800 лева е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е по 300 лева за всеки един от исковете, а съдът споделя практиката на Върховния касационен съд, изразена в многобройните му съдебни актове, че § 2 от ДР на цитираната наредба излиза извън законовата делегация на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата, поради което и не следва да се прилага. При това положение съдът намира, че сумата от 600 лева адвокатско възнаграждение съответства, както на фактическата и правна сложност на делото, така и на действително извършените от процесуалния представител действия пред въззивната инстанция.

 

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2374 от 09.06.2017 г. по гр.д.№ 16559 по описа за 2015 г. на ВРС, тридесети състав в частта, с която на основание член 108 от ЗС е отхвърлен предявения от М.И.Ж. и Д.И.Ж. иск против Р.И.Д. и С.И.Е. за предаване на ищците владението върху реална част с площ от 23 кв.м от ПИ с идентификатор 10135.2516.216 по кадастралната карта на район „Приморски” на град Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в селищно образувание „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, целият с площ от 912 кв.м, при граници на реалната част: ПИ 10135.2516.217, останалата част от ПИ 10135.2516.216 и ПИ 10135.2116.25, както и в частта, с която на основание член 109 от ЗС е отхвърлен иска им за осъждане на ответниците да премахнат западната част от масивна двуетажна еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.2516.217.4 по КК, цялата със застроена площ от 87 кв.м и разгъната застроена площ от 262 кв.м, състояща се от първи /приземен етаж/, включващ дневна, спалня, склад, сервизни помещения, лятна кухня, втори етаж, включващ дневна, спалня, склад /килер/, сервизно помещение, открита тераса и тавански етаж, включващ две спални, сервизно помещение и покрита тераса, с площ на частта 6,60 кв.м, попадаща в ПИ 10135.2516.216 и представляваща част от лятна кухня и сервизни помещения, находящи се на втория етаж.

 

ОСЪЖДА М.И.Ж. ЕГН ********** *** и Д.И.Ж. ЕГН ********** *** да заплатят на Р.И.Д. ЕГН ********** *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

 

 

                    2.