Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 359/19.09.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на тринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 281 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 9б,
във връзка с чл. 4, ал.1
от ЗМДТ, във връзка с глава XIX от
ДОПК.
Образувано е по повод подадена жалба от „К***
и К*** “ АД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Д.Т.Д., А.В.М. и Д.Г.Р. /заедно/, чрез упълномощено лице Д.Р. против Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2022-23/29.03.2022г.,
издаден от П*** П*** на длъжност Инспектор публични вземания отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Берковица с които са определени задължения за данък
недвижими имоти /ДНИ/ за 2017г. и 2018г., оспорен по реда на чл. 152 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във
връзка с чл. 107, ал.4 ДОПК,
пред директора на териториалната дирекция, с каквото качество, съгласно чл. 4, ал.5 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/,
е ръководителят на отдела за местни данъци и такси в общината и, мълчаливо
потвърден по аргумент от чл. 156, ал.4 ДОПК
В жалбата се твърди, че обжалвания акт за
установяване на задължение е нищожен и незаконосъобразен, поради липса на
фактическо и правно основание за неговото издаване. Излагат се доводи, че
съгласно постановено Определение №111/17.03.2022г. по Адм. дело №171/2021г. по
описа на АС – Монтана, административния орган от Община Берковица се задължава
да се произнесе по искане/жалба от търговското дружество вх.№МДТ-7-00-160/13/
от 22.03.2021г. срещу АУЗ №23/06.02.2019г., с който са определени задължения за
ДНИ за 2016г., 2017г. и 2018г. Административния орган в лицето на зам. Кмета на
Община Берковица и Ръководител на отдел „Местни данъци и такси“ е издал Решение
за отмяна на задължения №01/29.03.2022г., с което отменя АУЗ №23/06.02.2019г.
Едновременно с това е издаден процесния АУЗ №2022-23/29.03.2022г. с който са
определени задължения за ДНИ за 2017г. в размер на 2239,57лева и лихва за
просрочие в размер на 1039,88лева и за 2018г. в размер на 2235,69лева и лихва
за просрочие в размер на 810,75лева. Твърди се, че оспорения АУЗ е издаден в
нарушение разпоредбата на чл.155, ал.5 от ДОПК, съдържащ забрана за повторно
връщане или след като административния акт е отменен е недопустимо повторно
връщане на преписката за издаване на нов акт. Твърди се, че след като зам. Кмет
на Община Берковица и Ръководител на отдел „Местни данъци и такси“ е отменил
АУЗ №23/06.02.2019г., без да е върнал преписката в хипотезата на чл.155, ал.4
от ДОПК, липсва процесуална възможност за повторно възобновяване на
производството по издаване на АУЗ за ДНИ за 2017г. и 2018г., като е налице
липса на материална компетентност на органа, който е издал оспорения АУЗ, като
всички актове в хода на производството са недействителни. Иска се отмяна на АУЗ
като нищожен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание
жалбоподателя „К***
и К*** “ АД с ЕИК * се представлява от адвокат Р*** Т*** от САК, които поддържа
жалбата по доводи изложени в нея, в о.с.з. не оспорва размера на определените
ДНИ за 2017г. и 2018г. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът – Ръководител отдел „Местни данъци
и такси“ при Община Берковица, редовно призован не се явява, не се представлява
и не изразява становище по оспорването.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и след
преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, като предявена от активно легитимирано лице - адресат на
оспорения АУЗД; при спазване на срока по чл. 156, ал.5 във
вр. с ал.4 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ,
във връзка с чл. 156, ал.2 ДОПК
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 9б,
вр. с чл. 4 и във връзка с чл. 144, ал.1
и чл. 156 и сл. от ДОПК.
От фактическа страна по делото е установено следното:
С Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №23 от 06.02.2019г. издаден от орган по приходите в Община Берковица са определени неплатените в срока за
доброволно плащане задължения за Данък върху недвижим имот /ДНИ/ за 2016г., 2017г.
и 2018г. По искане на
жалбоподателя с писмо изх.№МДТ – 70-00-160/14/ от 30.03.2021г. кмета на Община
Берковица уведомява жалбоподателя за наличието на установени задължения по
издадения АУЗ влязъл в законна сила. Това писмо се обжалва от „К*** и К*** “ АД пред Административен съд – Монтана, където е образувано Адм. дело
№171/2021г. С Определение №111 от 17.03.2022г. по Адм. дело №171/2021г. по
описа на АС – Монтана е посочено че издадения АУЗ не е връчен на жалбоподателя
по надлежния ред, поради което по - горестоящия административен орган следва да
разгледа жалбата му против АУЗ.
С Решение за отмяна
на задължения №1/29.03.2022г. на зам. Кмет на Община Берковица и ръководител
отдел „Местни данъци и такси“, съгл. Заповед №РД-15-692/29.09.2020г. на кмета
на Община Берковица с посочени мотиви „съгласно Определение №111 от
17.03.2022г. по адм. дело №171/2021г. по описа на АС – Монтана“ отменя АУЗ
№23/06.02.2019г. издаден от инспектор „Публични вземания“ при Община Берковица
издаден на „К***
и К*** “ АД.
Впоследствие е издаден и настоящия АКТ за установяване на задължение по
декларация №2022-23/29.03.2022г., издаден от орган по приходите - П*** П*** на длъжност
Инспектор публични вземания отдел „Местни данъци и такси“ при Община Берковица определен със Заповед № РД-15-742 от
01.12.2015г. на Кмета на Община Берковица, предмет на съдебен контрол, на
основание чл. 107, ал.3 ДОПК.
С АУЗД са определени неплатените в срока за доброволно плащане задължения за
Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2017г. и 2018г., в размер общо на 6325,89,
от които: 4475,26лева лева - главница и лихва -1850,63 лева, /към
29.03.2022г./. Последните са формирани на базата на подадена Декларация вх. №
**********/10.04.2017г. по чл. 14 от оспорващото дружество за
притежаваните от него недвижими имоти /л.42-л.46/, представляващи в съвкупност
земя и сгради с адрес гр.Берковица, ул.“А*** С*** “№* , предназначение
производство и посочена отчетна стойност 694600лева подробно описани в
декларацията. Връчения АУЗ е
обжалван от „К***
и К*** “ АД пред Директора на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Берковица с жалба заведена с вх.№МДТ 7000-160/22 от 11.04.2022г., който
не се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК и по аргумент от чл.156,
ал.4 от ДОПК е потвърдил оспорения АУЗ №2022-23/29.03.2022г.,
издаден от орган по приходите - П*** П*** на длъжност Инспектор публични
вземания отдел „Местни данъци и такси“ при Община Берковица.
По делото са приложени издадени Заповед №РД-15-692 от
29.09.2020г. на кмета на Община Берковица, на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА и
чл.107, ал.3 от ДОПК за определяне на зам. Кмета С*** Г*** за Ръководител отдел
„Местни данъци и такси“ /л.49/ и Заповед №РД-15-742 от 01.12.2015г. на кмета на
Община Берковица за определяне на П*** П*** да участва в производствата по
чл.4, ал.1 от ЗМДТ с правата и задълженията на орган по приходите /л.50/.
По делото няма спор относно определяния размер на ДНИ
за 2017г. и 2018г. по оспорения АУЗ, съгласно заявеното от процесуалния
представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание.
Настоящия
състав след като обсъди всички възражения и доводи, направени от страните в
съдебното производство, провери законосъобразността на обжалвания акт на всички
основания по чл.146 АПК
достигна до следните правни изводи.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според разпоредбата на
чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал.
1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на
публични изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината.
Актът е издаден от местно и предметно
компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б, ал.1 във връзка
с чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ – съответния общински служител на длъжност инспектор
„Публични вземания и работа с НАП“ при Общинска администрация гр.Берковица,
съгласно приложената на л.50 от делото заповед № №РД-15-742 от 01.12.2015г. на
кмета на Община Берковица. Административният контрол също е възложен на
компетентен орган – зам. Кмета е
определен за Ръководител отдел „Местни данъци и такси“, видно и приложената към
делото заповед Заповед №РД-15-692 от 29.09.2020г. на кмета на Община Берковица.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена
форма и от компетентен административен орган. Актът е мотивиран по отношение
задълженията за данъка върху недвижимите имоти, органът
по приходите се е позовал на декларацията по чл.14 от ЗМДТ. От изложеният в
табличен вид начин на изчисляване на данъка за недвижими имоти по отделно за
всеки от обектите декларираните от „К*** и К*** “ АД с ЕИК * , за 2017г.
и 2018г. е видно посочване в редове „размер на
задължението по декларация в лева по години“ и изчисленият данък, дължима лихва
и общо задължение, за което както се посочи по - горе по делото няма спор между
страните.
Съдът намира, че оспорения акт е издаден в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
АУЗД е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът
по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация,
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване
на акт, доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил
задължението за ДНИ за 2017 г. и 2018 г., за притежаваното от него право на
собственост върху недвижим имот - земя и сгради с адрес гр.Берковица, ул.“А***
С*** “№* , с предназначение производство на територията на Община Берковица. По
делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на имота, предмет на
декларация с вх. № **********/10.04.2017 г. както няма спор и по отношение на
предпоставката – принадлежност към съответното населено място - процесния имот
се намират в гр. Берковица.
Съгласно чл.10, ал.1
от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1
от същия закон, данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и
се съобщава на лицата до 1 март на същата година. По отношение на данъчната
оценка в случая е приложим и чл.21 от ЗМДТ,
доколкото става въпрос за нежилищни имоти използвани за
производство. За възникване на задължението за данък
върху недвижимите имоти не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от
орган на администрацията. За посочения имот не се твърди наличие на някоя от
предпоставките на чл.24 ЗМДТ,
явяваща се основание за освобождаването им от задължение за плащане на данък за
спорния данъчен период, нито се сочи за подобно обстоятелство да е била подадена
декларация. Безспорно е, че дружеството е задължено по см.
на чл.11 от ЗМДТ
лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти по чл.10, ал.1,
от ЗМДТ за притежавания от него недвижим имот.
3адълженията за ДНИ възникват еx lege, с
осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното
в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка
между тях. Основната
характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. Съгласно чл. 11, ал.1 данъчно задължени лица за
плащане на данък върху недвижими имоти са собствениците на облагаеми с този
данък имоти, какъвто е жалбоподателят. Според чл. 107, ал.3 пр.3 ДОПК, вр. с чл. 4, ал.1 , акт за установяване на
задължение по данни от декларация може да се издаде и служебно, когато това
задължение не е заплатено в срок и не е извършена ревизия, какъвто именно е
процесният случай за 2017г. и 2018г. Срокът за плащане на ДНИ е определен от
закона и неговото изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на
орган по приходите или друг служител на общинската администрация.
Спорът е
съсредоточен върху довод за нищожност и незаконосъобразност на оспорения
УАЗ поради нарушение на чл.155, ал.4 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението в жалбата за допуснато нарушение по чл.155, ал.4 от ДОПК, тъй като
установяването на сходни или идентични факти, респ. наличието на еднакви
констатации направени от приходните органи в производствата, не обуславя извод,
че в случая е налице повторно връщане на преписката за нова ревизия по см. на
чл.155, ал.5 от ДОПК Оспорения УАЗ е издаден в ново производство като последица
от отмяната на предходен АУЗ с Решение за отмяна на
задължения №1/29.03.2022г. на зам. Кмет на Община Берковица и ръководител отдел
„Местни данъци и такси“, съгл. Заповед №РД-15-692/29.09.2020г. на кмета на
Община Берковица с посочени мотиви „съгласно Определение №111 от 17.03.2022г.
по адм. дело №171/2021г. по описа на АС – Монтана“. Производството е образувано в срока по чл. 109 ДОПК
и като ново, а не повторно, поради което не е преклудирано от забраната по чл.
155, ал. 5 във вр. с ал. 6 ДОПК.
Не се установяват съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати в хода на производството. Изложените фактически и правни
изводи са конкретни и обосновават законосъобразно определяне на дължимия ДНИ за
2017г. и 2018г. по отношение на жалбоподателя.
Според чл.4, ал.2 , невнесените в срок данъци се
събират заедно с лихвите по Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, каквито като
е начислил ответният орган, е приложил правилно материалния закон, щом не се
установява да са платени в нормативния срок.
Предвид липсата на искане
за присъждане на разноски, то съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 161, ал.
1 изр. 3 от ДОПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К*** и К***
“ АД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Т.Д.,
А.В.М. и Д.Г.Р. /заедно/, чрез упълномощено лице Д.Р. против Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2022-23/29.03.2022г.,
издаден от П*** П*** на длъжност Инспектор публични вземания отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Берковица с които са определени задължения за данък
недвижими имоти /ДНИ/ за 2017г. и 2018г., оспорен по реда на чл. 152 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във
връзка с чл.107, ал.4 ДОПК,
пред директора на териториалната дирекция, с каквото качество, съгласно чл. 4, ал.5 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/,
е ръководителят на отдела за местни данъци и такси в общината и, мълчаливо
потвърден по аргумент от чл. 156, ал.4 ДОПК,
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: