Решение по дело №73/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ - Варна срещу Решение №100/08.11.2024г. по НАХД №154/2024г. на Районен съд – Провадия, с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на „Трансстрой Варна“АД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 400лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния и съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорват се като неправилни изводите на съда за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП, като се позовава на съдебна практика. Направен е анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ЕО, противоречието на която с вътрешната правна уредба и приложените разпоредби от ЗДвП счита, че неправилно е констатирано от РС, тъй като било в компетентността на СЕС. По изложените съображения се иска отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден електронния фиш като правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност, ако жалбата бъде оставена без уважение прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Трансстрой Варна“ АД-гр.Варна чрез упълномощен процесуален представител депозира писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Провадия за правилно и законосъобразно. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като оплакванията в нея за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила са бланкетни, неаргументирани и неоснователни. Излагат се подробни съображения в подкрепа на решаващите мотиви в решението за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Счита за правилна преценката на РС, че изискванията на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. са неправилно транспонирани, спора във връзка с което има разрешение в решението на СЕС по дело С-61/23, образувано по поставени въпроси в преюдициалното запитване на Адм. съд-Хасково по сходен случай. Моли жалбата да бъде отхвърлена и решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Преди съдебното заседание пълномощникът депозира писмено становище, в което с оглед мотивите изложени в Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС обосновава извода за противоречие на приложената административнонаказателна норма от ЗДвП с принципите за съразмерност и пропорционалност въведени като изисквания в член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Счита, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на Решението на РС поради което моли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на дружеството на разноските за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., за заплащане на които представя договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да бъде потвърдено като постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Решението е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като съдът е приел и приложил представените от тях писмени доказателства, вкл. материалите от административнонаказателната преписка. Правилно РС съобразил , че представителя на страните не са имали други искания по доказателствата и като преценил делото за изяснено от фактическа страна при събраните писмени такива в проведените две открити заседания дал ход по същество. Правилно РС преценил доказателствата и постановил решението, в което изложил установяванията за фактите и правните си изводи за незаконосъобразността на електронния фиш и на производството по издаването му.

Съгласно чл.348 ал.3 от НПК съществено нарушение на процесуални правила е когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не е налице основание за отмяна на решението на РС и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от ВРС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Въззивния съд приел за установена следната фактическа обстановка: на 31.01.2022г. в 12:38часа, с устройство № 10252 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се в община Ветрино, в община Провадия, обл. Варна, на път І–2, км.157 + 018 е установено, че по пътя с посока нарастващ километър се е движило ППС – автомобил „мерцедес 3236 Б АКСОР“ с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 35000кг, с 4бр. оси, категория ЕВРО 4, без ремарке. Установено е, че пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа, а за описаното ППС собственост на „Трансстрой Варна“АД-гр.Варна изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол - декларация за преминаването по него.

РС установил, че извършеното е квалифицирано като нарушението на чл.102 ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП на дружеството-собственик „Трансстрой Варна“АД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. с електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.

По делото не е имало спор между страните, че в електронния фиш е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 167лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв., нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

От правна страна РС приел, че описаното в електронния фиш деяние е съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано, а електронния фиш съдържа изискуемите реквизити по чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е в съответствие с одобрения от УС на АПИ образец.

Въззивният съд постанови отмяна на електронния фиш с мотивите, че в редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП действаща към датата на конкретното деяние за нарушения за които се прилага чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидено издаване на електронен фиш, а само за нарушенията, попадащи в приложното поле на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Поради това РС заключил, че за нарушението извършено на 31.01.2022г. правилно и законосъобразно е било да се проведе административнонаказателно производство по общия ред в ЗАНН, а издаването на електронен фиш е незаконосъобразно.

До извод за незаконосъобразност на електронния фиш РС достигнал и с оглед установеното несъответствие на чл.179, ал.3б от ЗДвП на изискванията на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. В решението е отчетено, че Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, но съгласно т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep на СЕС и в съдебната практика на СЕС е прието, че при избора на подходящите санкции държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и неговите общи принципи, сред които са принципите на съразмерност и на пропорционалност.

Правилно РС констатирал, че изискването за спазване на тези принципи не е изпълнено при приемане на административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, т.к. в тях глобите и имуществените санкции, каквато е и санкцията наложена за процесното нарушение в размер на 2500лв. с конкретния електронен фиш са предвидени в абсолютен размер, който не дава никаква възможност при налагането им да се отчитат конкретните обстоятелства свързани с извода за обществената опасност на даденото нарушение, както и да бъдат преценявани елементи като изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и др. Правилно РС отчел, че при така фиксирания размер на имуществената санкция и доколкото в правомощията на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателя. Обоснован е извода, че единствената възможност да се процедира в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. и да се гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитят предоставените на частноправните субекти права, е да бъде оставена без приложение непропорционалната национална санкционна уредба каквато в случая са чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Настоящата инстанция намира тези изводи в решението на РС за правилни и законосъобразни, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Установените от събраните по делото доказателства факти и обстоятелства кореспондират с тези мотиви на въззивния съд за приложимото право. Основателно РС отчел, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението, която е обнародвана в ДВк, бр.105/2018г. в сила от 01.01.2019г. не предвижда възможност за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. След като в чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП в редакцията по време на конкретното нарушение не е предвидена такава възможност, единствената законосъобразна възможност за ангажиране на отговорността на дружеството за даденото нарушение е провеждане на производство по общия ред в ЗАНН чрез съставяне на АУАН, въз основа на който да се издаде НП. Аргумент за правилността на този извод е последвалата законодателна промяна чрез допълнението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обнародвано в ДВк, бр.13 от 2024г. влязло в сила от 13.02.2024г., с което е предвидена възможността при нарушение по чл.179, ал.3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Правилно РС взел предвид, че Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 от ЗП. Тази Наредба въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕО относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съставите на административни нарушения свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние и предвидените за тях санкции са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО. Предвиденото в чл.179, ал.3б от ЗДвП да се налага имуществена санкция от 2500лв. за всички нарушения не съответства на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и на изискването държавите членки да вземат всички необходими мерки, чрез които установените наказания да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Както следва от съображение 1 към Директива 1999/62, преследваните цели в контекста на Директивата, се отнасят както до хармонизацията на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. В този контекст СЕС в т.42 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.40). От друга страна СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Правилно и РС установил, че тези условия не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, т.к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500лв. без възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, нито да бъдат преценявани елементи като изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и т.н.

Съгласно произнасянето по дело С-61/2023 на СЕС, чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Във връзка със спазването на изискванията за пропорционалност и съразмерност в решенията на СЕС е постановено, че санкционните мерки в националното законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

Тъй като чл.179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер е налице национална санкционна уредба, която е непропорционална, поради което същата следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

С оглед неприложимостта на чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, при проверката дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП се установи, че единствената обща административно-наказателна норма е чл.185 от ЗДвП. В нея обаче е предвидено, че за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. – т.е. тя касае единствено налагането на административно наказание „глоба“ на физически лица и не разписва налагане на имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ. Поради това и по аргумент от чл.83, ал.1 от ЗАНН, която изисква да са изрично уредени в закон случаите, в които се налагат санкции на ЮЛ и ЕТ, общата норма на чл.185 от ЗДвП не може да бъде приложена в случая като основание за ангажиране на обективната отговорност на юридическото лице - “Трансстрой Варна“ АД и за санкционирането му за конкретното нарушение.

С оглед изложеното е налице липса на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник, поради което обжалваният пред РС -Провадия електронен фиш правилно е преценен като незаконосъобразно издаден и е отменен с решението. В съответствие с този изход на спора РС уважил своевременно направеното от процесуалният представител на „Трансстрой Варна“ АД-гр.Варна искане за присъждане на заплатеното по договора за правна защита и съдействие в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

В обобщение на изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение, тъй като не се установиха основания за отмяна на решението на РС и то следва да бъде оставено в сила изцяло като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН касаторът - Агенция „Пътна инфраструктура“ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на „Трансстрой Варна“ АД-гр.Варна сумата в размер на 600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. и 100лв. - данък добавена стойност по договора за правна защита и съдействие от 02.04.2024г. за осъществяване на процесуално представителство пред настоящата инстанция. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. В настоящото съдебно производство предмет на проверка е решение за отмяна на електронен фиш, с който е наложена имуществената санкция от 2500лв., при което възнаграждението определено съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа във вр. с чл.7, ал.2, т.2 възлиза на 550лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 600лв. надвишава с 50лв. минималния размер предвиден в Наредба №1/2004г. и се явява съответен на фактическата и правна сложност на спора и осъществената процесуална защита и съдействие от адвоката, който е депозирал писмен отговор по касационната жалба с подробни съображения и доводи и писмени бележки.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 изр.1 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №100/08.11.2024г. по АНД №154/2024г. на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – Варна да заплати на „Трансстрой Варна“ АД-гр.Варна с ЕИК ********* сумата в размер на 600лв. /шестотин лева/ за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.