РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. Силистра, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100256 по описа за 2021 година
Ищецът „ПИБ“ АД твърди, че посредством договор за банков кредит от 29.07.2010
г., по който първият ответник имал качеството на кредитополучател, а вторият – на
съдлъжник, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер от 1320
евро, който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна
лихва на месечни вноски в срок до 10.07.2020 г. Ответниците преустановили обслужването
на кредита, считано от 10.10.2010 г. – падежната дата на първата непогасена вноска, поради
което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за следните свои вземания:
-главница по договора за банков кредит от 29.07.2010 г. в размер на 1300,72 евро;
-възнагнаградителна лихва по чл. 4 от договора за кредит за периода от 10.12.2010 г.
до 10.07.2020 г. в размер на 1307,78 евро;
-обезщетение за забава по чл. 10 от договора за кредит за периода от 10.12.2010 г. до
12.03.2020 г. в размер на 1145,92 евро;
-възнагнаградителна лихва по чл. 4 от договора за кредит за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. в размер на 33,57 евро;
-обезщетение за забава по чл. 10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до
28.09.2020 г. в размер на 130,87 евро;
1
-и законна лихва върху главницата от 29.09.2020 г. до окончателното ѝ плащане,
издадена по ч.гр.д. № 1157 по описа на СРС за 2020 г.
В настоящото производство ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му
дължат солидарно част от вземанията по заповедта за изпълнение, а именно:
-главница по договора за банков кредит от 29.07.2010 г. в размер на 891,98 евро;
-възнагнаградителна лихва по чл. 4 от договора за кредит за периода от 29.09.2017 г.
до 10.07.2020 г. в размер на 162,52 евро;
-обезщетение за забава по чл. 10 от договора за кредит за периода от 29.09.2017 г. до
12.03.2020 г. в размер на 635,16 евро;
-възнагнаградителна лихва по чл. 4 от договора за кредит за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. в размер на 33,57 евро;
-обезщетение за забава по чл. 10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до
28.09.2020 г. в размер на 86,13 евро;
-и законна лихва върху главницата от 29.09.2020 г. до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.
Ответниците АЛ. АСП. АСП. и ГР. Р. ХР. чрез назначения си по делото особен
представител оспорват иска, като заявяват, че от представените по делото доказателства не
става ясно в какъв размер са извършените до момента плащания по договора.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл.
9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 29.09.2020 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 1736 от 01.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1157 по
описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на
-главница по договора за банков кредит от 29.07.2010 г. в размер на 1300,72 евро;
-възнагнаградителна лихва по чл. 4 от договора за кредит за периода от 10.12.2010 г.
до 10.07.2020 г. в размер на 1307,78 евро;
-обезщетение за забава по чл. 10 от договора за кредит за периода от 10.12.2010 г. до
12.03.2020 г. в размер на 1145,92 евро;
2
-възнагнаградителна лихва по чл. 4 от договора за кредит за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. в размер на 33,57 евро;
-обезщетение за забава по чл. 10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до
28.09.2020 г. в размер на 130,87 евро;
-и законна лихва върху главницата от 29.09.2020 г. до окончателното плащане.
Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото
исково производство.
От представен по делото договор за банков кредит от 29.07.2010 г. се установява, че
на същата дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя АЛ. АСП.
АСП., по силата на които се задължила да му предостави кредит в размер на 1320 евро за
погасяване на задължения по друг договор за кредит срещу поето от негова страна
задължение да възстанови тази сума на 120 месечни вноски в срок до 10.07.2020 г. ведно
уговорената за срока на ползването му договорна лихва. Втората ответница приела
качеството на съдлъжник по договора, с което поела солидарна отговорност с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията по него. Въпреки допуснатата от
ответниците забава в плащанията, банката не пристъпила към обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, поради което крайния му падеж настъпил с падежната дата на
последната погасителна вноска, а именно на 10.07.2020 г. От назначената по делото ССЕ
става ясно, че първата непогасена от длъжниците вноска е тази от 10.10.2010 г., както и че
размерът на дължимата и незаплатената към момента главница възлиза на сумата от 1300,72
евро. Тъй като с исковата молба се претендира установяване на задължението за главница в
по – нисък размер от неиздължения такъв според експертизата, предявеният иск в тази си
част се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
От изявленията на ищеца не става ясно дали възнаградителна лихва за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., която се претендира като отделно вземане в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, е включена и в претенцията за лихва
за по – дългия период от 29.09.2017 г. до 10.07.2020 г., който обхваща и посочения период
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. При всички случаи обаче посочената лихва се дължи на
основание чл. 4 от договора за кредит еднократно и според назначената експертиза същата
за периода от 29.09.2017 г. до 10.07.2020 г. възлиза на сумата от 153,71 евро, до който
размер предявеният иск за установяване на това вземане следва да се уважи, е за горницата –
да се отхвърли като неоснователен.
Чл. 10 от договора за кредит предвижда в тежест на длъжниците неустойка за забава
при закъснение в плащанията в размер на договорната лихва плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска. Същевременно чл. 33, ал. 2 ЗПК гласи, че когато потребителят забави дължимите от
3
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Тъй като клаузата на чл. 10 нарушава тази императивна норма, същата следва да се приеме
за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поне в тази си част, която предвижда по –
висок размер на дължимата неустойка от законово определения такъв, още повече че
обезщетение за забава дължи при всички случаи с оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Поради тези причини претендираното от ищеца обезщетение следва да се редуцира по
размера на законната лихва, която според вещото лице възлиза на сумата от 222 евро за
периода от 29.09.2017 г. до 12.03.2020 г. и на сумата от 34,19 евро за периода от 14.05.2020
г. до 28.09.2020 г. До тези размери съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да се уважат, а за горницата същите следва да се оставят без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 50,92 лв. за
държавна такса, 179,88 лв. за експертиза, 215,86 лв. за депозит за особен представител, 71,95
лв. за юрисконсултско възнаграждение (при първоначално определено от съда в размер на
100 лв.), както и разноски по заповедното производство в размер на 50,92 лв. за държавна
такса и 33,22 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при първоначално определено от съда
в размер на 100 лв.), а искането за присъждане на разноски над тези суми следва да се
остави без уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АЛ. АСП. АСП. с ЕГН ********** от гр. С., ул.
„П.“ № ..и ГР. Р. ХР. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „И.“ № .., ет. ., ап. ..дължат
солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д. Ц.“ № ., представлявано от Н. Х. Б. и С. А. П., главница по договора за банков кредит от
29.07.2010 г. в размер на 891,98 евро (осемстотин деветдесет и едно евро и 98 евроцента),
възнагнаградителна лихва по чл. 4 от договора за кредит за периода от 29.09.2017 г. до
10.07.2020 г. в размер на 153,71 евро (сто петдесет и три евро и 71 евроцента), обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 29.09.2017 г. до 12.03.2020 г. в размер на
222 евро (двеста двадесет и две евро), обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 28.09.2020 г. в размер на 34,19 евро (тридесет и четири евро и 19
евроцента) и законна лихва върху главницата от 29.09.2020 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване вземането на ищеца за
възнаградителна лихва и за обезщетение за забава над така посочените суми. За посочените
суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1157 по описа на СРС за
2020 г.
ОСЪЖДА АЛ. АСП. АСП. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“ № .и ГР. Р. ХР. с ЕГН
********** от с. К., общ. С., ул. „И.“ № ., ет. ., ап. .да заплатят на „Първа инвестиционна
4
банка“ АД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № ., представлявано от Н..
Б. и С. А. П., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 50,92 лв. (петдесет лв. и 92 ст.) за държавна такса, 179,88 лв. (сто седемдесет и
девет лв. и 88 ст.) за експертиза, 215,86 лв. (двеста и петнадесет лв. и 86 ст.) за депозит за
особен представител, 71,95 лв. (седемдесет и един лв. и 95 ст.) за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 50,92 лв.
(петдесет лв. и 92 ст.) за държавна такса и 33,22 лв. (тридесет и три лв. и 22 ст.) за
юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
над тези размери.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5