Решение по дело №712/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2022 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20211200500712
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Благоевград, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500712 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „****“ ЕАД,
подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 8093/12.04.2021г.,
постановено по гр. дело № 186/2021г. по описа на Районен съд - П.. Сочи се, че
атакуваният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в несъответствие с
практиката на съдилищата. Твърди се, че жалбоподателят, взискател по образуваното
изпълнително дело № 97/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д., е заплатил дължимите
авансови такси. Предприети са действия по насрочване на опис, както и взискателят е
поискал налагането на запор, действия които са довели до прекъсване на давността.
Отделно от това давността е прекъсната и с подаването на молбата по чл. 18 ЗЧСИ за
образуване на изпълнително дело. При това положение вземанията по изпълнителния
лист не са погасени по давност. Твърди се, че районният съд не е съобразил и това, че
по време на извънредното положение не са текли давностни срокове. Следва да се има
предвид и това, че перемпцията е без правно означение за прекъсване на давността. С
оглед на изложеното се твърди, че изводът на районния съд за това, че вземанията са
погасени по давност е неправилен. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение
и отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна.
Прави се искане насрещната страна да посочи банкова сметка, по която да й бъдат
преведени сумите при благоприятно развитие на спора. Претендира се разноски, които
да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя при уважаване на жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от адв. С.С.,
пълномощник на ЯНК. Д. АП.. Сочи се, че атакуваният акт е правилен, а жалбата е
1
неоснователна. Сочи се, че давността за процесното вземане е изтекла още през 2019г.
Последното изпълнително действие е извършено на 28.03.2014г. и изтича на
28.03.2019г. Извършените след това действия са след изтичане на давността. Прави се
искане за потвърждаване на обжалвания акт.
Отделно от това е постъпила и частна жалба от адв. С.С., пълномощник на ЯНК.
Д. АП. срещу определение № 9092/01.06.2021г., с което съдът е отказал да измени
решението си в частта за разноските. Твърди се, че атакуваният акт е неправилен, като
адвокатското възнаграждение следва да се определи в по-висок размер, като се има
предвид че адвокатът практикува в гр. П. и се е налагало да извършва допълнителни
разходи по придвижването си до гр. П.. Прави се искане за отмяна на атакувания акт.
Прави се и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. по
подадената частна жалба.
Постъпил е и писмен отговор от „****“ ЕАД, чрез процесуален представител,
срещу подадената частна жалба. Сочи се, че решаващият състав е присъдил справедлив
размер на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което атакуваният акт
следва да бъде потвърден. Прави се възражение за прекомерност в случай, че се
присъди възнаграждение за адвоката във връзка с подадената от него частна жалба.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК,
при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по същество неправилно.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, въз основа на които се
установява следната фактическа обстановка:
Издаден е изпълнителен лист от дата 16.05.2013г., въз основа на който ищцата
ЯНК. Д. АП. е осъдена да заплати на „****“ ЕООД следните суми: 3532,59 лв., ведно
със законната лихва, 90 лв. – разноски по арбитражно производство; 50 лв. – държава
такса и сумата 351,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1239/2013г. по описа на ЧСИ Р.
А. на 10.07.2013г. На 22.08.2013г. са изпратени запорни съобщения за налагане на
запори върху вземания на длъжника. За част от тези запорни съобщения има данни
кога са получени от третите лица, последното изпратено до Райфайзенбанк България
ЕАД е на дата 30.08.2013г. Във връзка с наложените запори са постъпвали суми по
сметка на съдебния изпълнител през 2013г. и 2014г. На 24.04.2018г. е постъпила молба
от взискателя, с която е направено искане да бъдат извършени справки, както и да
бъдат наложени запори и да бъде насрочен опис на движими вещи. На 26.09.2018г. е
постъпила молба за конституиране на нов взискател в лицето на жалбоподателя
/ответник пред първата инстанция/ „****“ ЕАД, като на 26.09.2018г. с акт на ЧСИ
новият взискател е конституиран на мястото на стария.
По искане на новия взискател изпълнителният лист е върнат, а изпълнителното
дело е прекратено поради настъпила перемпция – чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК с акт на
27.08.2019г.
На 17.02.2020г. по същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително
дело - № 97/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д., по което са извършени редица изпълнителни
действия – наложени запори, след което изпълнителното производство е спряно чрез
налагане на обезпечителна мярка по образуваното гражданско дело, по което са
предявени исковете по чл. 439 ГПК.
Районният съд е уважил предявените отрицателни установителни искове,
приемайки че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като в
продължение на повече от пет години не са поискани и извършени валидни
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.
2
Настоящата съдебна инстанция намира, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, а предявените искове да се
отхвърлят по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с три отрицателни установителни иска,
намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Съгласно
посочената процесуална норма длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание –
ал. 2. Съществуването на новонастъпили факти след приключване на съдебното
производство, предмет на изпълнението, даващи основание да се оспорва
изпълнението въз основа на съдебно изпълнително основание с иска по чл. 439 ГПК,
представлява предметът на доказване, като тежестта затова е на ищеца. В настоящия
случай ищецът се позовава на настъпила погасителна давност за вземанията след
издаването на изпълнителното основание. В тежест на ответника по делото е да
установи, че погасителната давност спрямо вземанията е спирана или прекъсвана.
По делото не е спорно, че на 16.05.2013г. е издаден изпълнителен лист, въз
основа на който ЯНК. Д. АП. е осъдена да заплати на „****“ ЕООД следните суми:
3532,59 лв., ведно със законната лихва, 90 лв. – разноски по арбитражно производство;
50 лв. – държава такса и сумата 351,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По
повод на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1239/2013г.
по описа на ЧСИ Р. А. на 10.07.2013г. по молба на взискателя, който по реда на чл. 18
от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да извършва нужните изпълнителни
действия.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г., ОСГТК, което е задължително за всички съдилища е прието, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на осн. чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността, а именно насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление
№ 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е
дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 г., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 г.
на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV ГО, е прието, че прилагането на даденото с
посоченото Тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би
имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет
на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-
голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с
3
него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към този момент
ППВС. Поради това даденото с отмененото тълкувателно ППВС и Тълкувателното
решение тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото
Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това
извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от
Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и за тези, които са
приключили преди това.
По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му, е образувано Тълкувателно дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено
решение.
В конкретния случай което и от двете предложение да бъде възприето
вземанията по изпълнителния лист не са погасени по давност.
Изпълнителното производство е образувано на 10.07.2013г., като в молбата си
взискателят е възложил на ЧСИ да извършва всички необходими изпълнителни
действия по чл. 18 ЗЧСИ. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т. е. по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ
или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, т. е. редовна молба за образуване на
изпълнителното производство, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116,
б. „в“ ЗЗД. От този момент е започнала да тече нова погасителна петгодишна давност.
На 22.08.2013г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения за
налагане на запор на вземания на длъжника, които съобщения са адресирани до трети
лица. С предприемане на посочените същински изпълнителни действия – по
налагането на запори, давността отново се счита за прекъсната и отново започват да
текат нови пет години. През месеците септември и декември 2013г., както и през
януари, март, юни 2014г. са постъпвали суми по сметка на ЧСИ вследствие на
наложените запори. На 24.04.2018г., преди изтичане на пет години от последното
изпълнително действие /запор/, взискателят е подал молба до съдебния изпълнител и е
направил искане за налагане на запори и опис на движими вещи. С посочената молба
погасителната давност отново е прекъсната, тъй като взискателят е направил искане за
налагане на конкретно изпълнително действие. Обстоятелството, че съдебният
изпълнител е бездействал и не е предприел действия в тази насока е ирелевантно и
няма отношение към прекъсване на давността. Същата не би била прекъсната, ако е
налице бездействие на самия взискател, напр. същият не е внесъл авансово такси за
започване на исканите изпълнителни действия, респ. по друг начин не е съдействал на
съдебния изпълнител. В кориците на изпълнителното дело обаче липсват данни
взискателят да е бездействал, до каквито погрешни изводи е достигнала първата
инстанция. Няма данни с оглед подадената молба от дата 24.04.2018г. съдебният
изпълнител да е дал указания на взискателя и те да не са били изпълнени, поради което
да се приеме, че е налице бездействие от негова страна и това да не доведе до
4
прекъсване на давността. От април 2018г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 01.10.2020г. не са изтекли пет години, необходими за погасяване на вземанията
по издадения изпълнителен лист по давност.
За пълнота следва да се посочи и че по новообразуваното изпълнително дело - №
97/2020г. на ЧСИ Ш.Д. са извършени нови действия, водещи до прекъсване на
давността /наложени запори/. Тук следва да се посочи и това, че перемпцията –
прогласена от ЧСИ по първото изпълнително дело няма отношение към давността,
макар че основанията които водят до прекъсване на давността и са пречка за
настъпване на перемпция посочени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са идентични.
Дори и да бъде възприета практиката сочеща, че ППВС № 3/18.11.1980 г. следва
да се прилага до 26.06.2015 г. и до този момент давност не е текла от посочената дата
/когато е започнала да тече новата петгодишна давност/ не са изминали пет години, тъй
като както вече се посочи давността е прекъсната с подаването на молба от взискателя
през 2018г., когато са поискани извършването на нови изпълнителни действия,
прекъсващи давността.
С оглед на изложеното по-горе и доколкото вземанията по изпълнителния лист
не са погасени по давност, то и предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и като такива ще следва да се отхвърлят, а обжалваното решение следва
да се отмени изцяло.
Ще следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноски, както за първата, така и за въззиваната съдебна инстанция в размер на 100 лв.
за първата инстанция /възнаграждение за юрисконсулт/ и за въззивната инстанция
сумата в размер на 201, 24 лв. /включваща възнаграждение за юрисконсулт и заплатена
държавна такса по подадената въззивна жалба/.
Предмет на въззивна проверка е и определение № 9092/01.06.2021г., с което
районният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските. Посоченият
съдебен акт ще следва да бъде обезсилен по следните съображения:
Пред първата инстанция ищцата е била представлявана от адвокат, който на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е оказал безплатна правна помощ.
Районният съд е уважил исковете, като с оглед изхода на спора е осъдил ответника да
заплати на адвоката адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
размер на 583, 10 лв.
Впоследствие и на осн. чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата, чрез своя адвокат, е
направила искане за изменение на решението в частта за разноските. По това искане
районната инстанция се е произнесла, като го е отхвърлила.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението се
присъжда в полза на самия адвокат, а не на страната която представлява. С оглед на
това искане за имение на решението в частта за разноските може да прави само
адвокатът, но не и страната, на която оказва безплатна правна помощ. В случая
молбата по чл. 248 ГПК е подадена от ищцата, чрез адвоката й. След като се е
произнесъл по молба на страна, която не е процесуално легитимирана да иска
изменение на разноски присъдени я полза на друга страна /адвокат/ районният съд е
постановил един недопустим съдебен акт, който ще следва да се обезсили, а молбата за
имение на решението в частта за разноските ще следва да се остави без разглеждане
като процесуално недопустима.
5
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 8093/12.04.2021г., постановено по гр. дело №
186/2021г. по описа на Районен съд – П., като неправилно и незаконосъобразно и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЯНК. Д. АП., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „...“ № 24 срещу „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „...“ № 21, ... 6, ет. 2, с които е направено искане да се признае за
установено, че ЯНК. Д. АП. не дължи на „****“ ЕАД, следните парични вземания,
попадащи в обхвата на изпълнителния лист, издаден на 16.05.2013г., по т.д. №
2213/2013г. на СГС, които понастоящем са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 97/2020г. на ЧСИ Ш.Д. с район на действие – ОС Благоевград, а
именно: 2114, 23 лв. – олихвяема сума, 327,77 лв. – законна лихва и 2620, 02 лв. –
неолихвяема сума.
ОБЕЗСИЛВА определение № 9092/01.06.2021г., постановено по гр. дело №
186/2021г. по описа на Районен съд – П. и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за изменение на решението в частта за
разноските, подадена от адв. Станислав Васков Станев, в качеството си на
пълномощник на Я.А. – ищцата по делото, като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА ЯНК. Д. АП., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „...“ № 24 да
заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„...“ № 21, ... 6, ет. 2, разноски за първата инстанция в размер на 100 лв. и разноски за
въззиваната инстанция в размер на 201, 24 лв.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6