Определение по в. гр. дело №1940/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1959
Дата: 23 юли 2025 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20251000501940
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1959
гр. София, 23.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова

Георги Иванов
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501940 по описа за 2025 година
Депозирана е молба с вх. № 19428/17.07.2025г от И. И. Д.-Х. и З. Е. Х., чрез адв.Г. И. П.-С.,
за обезсилване на издадения изпълнителен лист въз основа на решение по в.гр.д.№
386/2022г, което е отменено с решение на № 194/11.07.2025г по т.д.№ 617/2023г на ВКС, II
ТО.
Съдът приема, че молбата следва да се остави без разглеждане, тъй като съгласно
чл.433, ал.1, т.3 и 4 ГПК са предвидени основания за обезсилване на изпълнителния лист
/т.3/ и отмяна на изпълнителното основание, послужило за неговото издаване / т.4/
Обезсилването е дължимо във всички случаи, когато законът изрично посочва такова
произнасяне чл.423, ал.3 и чл.425, ал.2 ГПК. В тези случаи обаче обезсилването засяга и
самото основание заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист, поради което обезсилването на изпълнителния лист е следствие на обезсилването на
основанието. Обезсилването е безспорно наложително при порочно издаване на самия
изпълнителен лист, тъй като при уважена жалба срещу разпореждането за издаването му
производството се лишава от процесуалното си основание, а без съответно обратната
съдебна санкция до съдения изпълнител, той не би могъл да преустанови изпълнението на
задълженията си. В посочения случай не се проверява изпълняемото право и не се засяга
самото изпълнително основание, не се постановява акт, на който длъжникът да може да се
позове като основание за прекратяване. Поради това се налага изрично произнасяне по
чл.433, ал.1, т.3 ГПК.
Относно хипотезата на чл.433, ал1, т.4 ГПК тя предвижда изпълнителното
производство да се прекрати с постановление, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде
отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт бъде
признат за подправен. Тази норма не налага обезсилване на изпълнителния лист. Достатъчно
е да се установи, че самото изпълнително основание е порочно или неистинско. Необходимо
е влязло в сила произнасяне на съда за осъществяване на визираното основание независимо
дали се отнася за основанията, които представляват съдебни решения или други изпълняеми
актове по смисъла на чл.404 ГПК. Отличителното за тази хипотеза е, че липсва
удостовереното в посочените актове материално право на кредитора, поради което се налага
лишаването им от изпълнителна сила. В случаите, при издаден изпълнителен лист на
основание чл.404, ал.1, предл. 2 ГПК, до приложението на правната норма на чл.433, ал.1,
1
т.4 ГПК ще се стигне когато се уважи жалба по реда на касационния контрол.
Въз основа на изложеното чл.433, ал.1, т.3 ГПК не намира приложение, тъй като
процесният случай не попада в хипотезата на цитираната правна норма.
Защитата срещу издадения изпълнителен лист молителите могат да проведат само и
единствено в хипотеза, че взискателят инициира изпълнително производство, в което на
изпълнителния лист да бъде противопоставено влязлото в сила касационно решение. /В този
смисъл е определение № 767/26.11.2013г по ч.гр.д.№ 5961/2013г по описа на ВКС, IVГО. /
Въз основа на изложеното, следва да се остави без разглеждане молбата за
обезсилване на издаден изпълнителен лист по в.г.д.№386/2022г по описа на САС.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 19428/17.07.2025г от И. И. Д.-Х.да и З. Е. Х.,
чрез адв.Г. И. П.-С., за обезсилване на издадения изпълнителен лист въз основа на решение
по в.гр.д.№ 386/2022г, което е отменено с решение на № 194/11.07.2025г по т.д.№ 617/2023г
на ВКС, II ТО.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2