Решение по дело №236/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 48
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20213600500236
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Шумен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500236 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260020/2.04.2021г. по гр.д.№473/2020г. по описа на ВПРС , съдът е
осъдил К.М.Д. да заплати на П.Т.А.. , действаща ,със съгласието на своя родител и законен
представител С.Т.А.. на осн.чл.45 от ЗЗД сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ настъпили в периода от 1.06.2018г. до
30.06.2018г. в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт престъпление по чл.151
ал.1 от НК , а именно присъда по НОХД №96/2020г. по описа на ВПРС ,ведно със законната
лихва върху главницата считано от 30.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението , като е отхвърлил иска за разликата над 4 000лв. до претендираните 5 000лв.,
като неоснователен , осъдил е О.С.К. /родител на Й.В.И./ да заплати на П.Т.А.. , действаща
,със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А.. на осн.чл.48 ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/ настъпили в периода от 1.06.2018г. до 30.06.2018г. в следствие на
установено с влязъл в сила съдебен акт престъпление по чл.151 ал.1 от НК , а именно
присъда по НОХД №96/2020г. по описа на ВПРС ,ведно със законната лихва върху
главницата считано от 30.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението , като е
отхвърлил иска за разликата над 4 000лв. до претендираните 5 000лв., като неоснователен,
отхвърлил е иска по отношение на В.А.И. като неоснователен, присъдил е на страните
разноските им по делото съобразно изхода от спора , присъдил е дължимата държавна такса
по делото върху уважената част от исковете.
1
Решението е обжалвано от ответника К.М.Д., действащ ,чрез пълномощника си адв.В.К.
от ШАК в частта му с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на П.Т.А.. , действаща
,със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А.. на осн.чл.45 от ЗЗД сумата
от 4 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/
настъпили в периода от 1.06.2018г. до 30.06.2018г. в следствие на установено с влязъл в
сила съдебен акт престъпление по чл.151 ал.1 от НК , а именно присъда по НОХД
№96/2020г. по описа на ВПРС ,ведно със законната лихва върху главницата считано от
30.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението като неправилно и
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображение . Жалбоподателят моли
решението да бъде изменено в тази му част , като присъденото обезщетение за
неимуществени вреди бъде намалено по размер.
Въззиваемите П.Т.А.. , действаща ,със съгласието на своя родител и законен представител
С.Т.А.. и двете , действащи ,чрез пълномощника си адв.С.П. от ШАК оспорват жалбата
като неоснователна и недоказана и молят съдът да я остави без уважение и да потвърди
решението в обжалваната му част .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С присъда по НОХД №96/2020г. по описа на ВПРС ,подсъдимият Й.В.И. е признат за
виновен в това ,че в периода 1.06.2018г. - 30.06.2018г. в гр.С. обл.Ш. при условията на
продължавано престъпление се съвкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст – П.Т.А..
от гр.С. , като по време на извършване на престъплението бил непълнолетен , но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ,поради
което и на осн.чл.151 ал.1 вр. счл.26 ал.1 вр., с чл.63 ал.1 т.3 от НК вр. счл.58а ал.4 от НК вр.
с чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК , го е осъдил на „пробация“ .Със същата присъда подсъдимият
К.М.Д. също е признат за виновен в това ,че в периода 1.06.2018г. - 30.06.2018г. в гр.С.
обл.Ш. се съвкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст – П.Т.А.. от гр.С. , като по
време на извършване на престъплението бил непълнолетен , но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ,поради което и на
осн.чл.151 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК вр. счл.58а ал.4 от НК вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК ,
го е осъдил на „пробация“.
От показанията на свидетеля Т.Н.А., дядо на ищцата се установява ,че Петя им разказала
за случката с двамата ответници на 12-13 септември 2018г. , като тя първо разказала за
случилото се с нея на баба си. Петя казала ,че двамата ответници я заплашили. След
известно време двамата ответници дошли в дома на свидетеля и разговаряли с тях и те
2
заявили ,че ако се обадят в полицията щели да пуснат клипове и снимки на ищцата . Цялото
лято ищцата била без настроение ,а иначе била весела, жизнена и общителна. Ищцата била
видимо разстроена от случилото се с нея ,не искала да ходи на училище.Трудно я накарали
да тръгне на училище. Ищцата изживявала случилото се много тежко и тя станала друга. Не
била така общителна , както била преди ,затваряла се в къщи ,лежала и не говорела ,все
нещо я ядяло от вътре. За случилото се, се разчуло и тя отново не искала да ходи на
училище. Темата била доста болезнена за ищцата и близките й избягвали да говорят за това.
Тя не можела да преодолее случката. По-късно разбрали ,че ответниците разпространили
някакви нейни снимки в интернет и те я изнудвали за това . Ищцата споделила ,че двамата
ответници я излъгали.
От показанията на свидетелката Г.А. А. ,баба на ищцата се установява ,че те разбрали за
случката през месец септември 2018г. от Петя. Тя била много притеснена защото получавала
заплахи ,че ще й се случи нещо лошо на нея и на близките й. Тя разказала ,че още юни месец
двамата ответници я накарали да отиде в изоставена детска ясла и я изнасилили. Направили
са й клип и са я заплашили ,че ако не ги слуша и се оплаче някъде ще пуснат клипа в
интернет да го видят всички. Заплашили са я, че ще разпространят нейни голи снимки в
интернет. Тя цяло лято била неспокойна и след като разказала на баба си за случилото се
ответниците пуснали в интернет нейни голи снимки. Ищцата била много разстроена и не
искала да ходи на училище. Ищцата била неспокойна и сънят й също бил неспокоен.
Свидетелят Я.Ж.Ж. свидетелства ,че не е запознат със случилото се между ищцата и двамата
ответници през 2018г. Познавал ищцата от училище и не бил близък с нея. Бил виждал
нейни снимки в интернет. Наскоро видял ищцата усмихната с приятелки ,но с ищцата се
виждал съвсем рядко . Предвид на това свидетелят няма системни и задълбочени
наблюдения върху състоянието на ищцата и на начина по който извършеното от двамата
ответници престъпление й се е отразило и съответно на претърпените от нея конкретни
болки и страдания в тази връзка. Във въззивната си жалба жалбоподателят основава
направените от него възражения на заключенията по назначените по НОХД№96/2020г. по
описа на ВПРС СМЕ и СПЕ , но тези заключения не са били назначени и изслушани от
гражданският съд по настоящото дело по реда на чл.195 и сл. от ГПК и поради това не са
допустими и не могат да се ползват като доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Ищцата е предявила срещу ответника иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
поведението на ответника , за което той е осъден по силата на влязла в сила присъда , в
размер на 5 000лв., като ВНПРС е уважил иска до размера на сумата от 4 000лв., в която
част решението е обжалвано от ответника К.М.Д. и в тази част решението е предмет на
настоящото въззивно дело .
За основателността на иска на ищцата следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за
3
отговорност на прекият причинител, спрямо увредения за обезщетение на причинените
вреди : да е осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е противоправно;
от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние; деянието да е извършено виновно. По делото безспорно е доказано , от влязлата в
сила присъда , че ответникът, въпреки ,че е знаел ,че ищцата не е навършила 14 години се е
съвкупил с нея. Установено е също виновното противоправно поведение на ответника,
като в резултат на извършеното престъпление ищцата е претърпяла неимуществени вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи и причинна връзка между
деянията и претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което, съдът намира, че
са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на
вредите причинени на ищцата от ответника .
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда
по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то цели да репарира болките ,страданията и другите
нематериални последици , възникнали от деликта. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения. В случая ищцата е претърпяла редица негативни емоции от поведението на
ответника , като същата е преживяла тежко случилото се с нея ,особено след като то е
станало известно в училището и сред нейните съученици. Не е искала да ходи на училище
,затворила се в себе си , не искала да общува ,станала неспокойна . Цялото лято ищцата била
без настроение ,а иначе била весела, жизнена и общителна. Затваряла се в къщи ,лежала и
не говорела ,все нещо я ядяло от вътре. Ответниците я изнудили с нейни снимки ,като я
заплашили ,че ще ги разпространят в интернет за да осъществи с тях полов акт. Заявили ,че
са направили клип и са я заплашили ,че ако не ги слуша и се оплаче някъде ще пуснат
клипа в интернет да го видят всички. Нанесената на ищцата психологическа травма не е
преодоляна от нея и по настоящем и тя има негативни емоционални преживявания от
деликта за един продължителен период от време . Съдът намира ,че в следствие
поведението на ответника и в пряка причинна връзка с деянието са причинени
неимуществени вреди на ищцата изразяващи се в засягане на половия морал на лицето
,негативни емоции свързани с притеснение от реакциите в обществото и семейството й,
засягане на правилното духовно и физическо развитие на същата в качеството й на
подрастваща.
Предвид гореизложеното и съобразно преживяните от ищцата болки и страдания и с
оглед житейски оправданото ,съдът приема ,че на ищцата се следва обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания в размер на 4 000лв., поради което и претенцията
на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна и
доказана до този размер, която сума й се следва, ведно със законната лихва върху нея
считано от 30.06.2018г. до окончателното й изплащане.
4
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то решението
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото, а
въззиваемата страна не претендира такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260020/2.04.2021г. по гр.д.№473:2020г. по описа на ВПРС
в частта му с която съдът е осъдил К.М.Д. с ЕГН ********** да заплати на П.Т.А.. с ЕГН
**********, действаща ,със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А.. с
ЕГН ********** на осн.чл.45 от ЗЗД сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ настъпили в периода от 1.06.2018г. до
30.06.2018г. в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт престъпление по чл.151
ал.1 от НК , а именно присъда по НОХД №96/2020г. по описа на ВПРС ,ведно със законната
лихва върху главницата считано от 30.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, осъдил е К.М.Д. да заплати на П.Т.А.. , действаща ,със съгласието на своя
родител и законен представител С.Т.А.. сумата от 400лв., представляваща разноски по
делото ,съразмерно с уважената част от иска на осн.чл.78 ал.1 от ГПК и е осъдил К.М.Д. да
заплати по сметка на ВПРС сумата от 160лв., представляваща държавна такса на осн.чл.78
ал.6 от ГПК.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5