О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№……………/29.03.2022
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна,
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Кремена Данаилова,
като разгледа докладваното административно
дело №223/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 133, ал.5 от ДОПК.
Образувано по жалба от Т.П.М. ЕГН **********, чрез адв. Н.П.
срещу писмо рег. №МД-Т21002490ВН_003ВН/29.06.2021 г. издадено от директор на
Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с което е отказано изменение на Акт за установяване на задължения
по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-1755/29.03.2019 г. издаден от гл. инспектор
„Контролно – ревизионна дейност“ в Община Варна.
Жалбоподателят сочи, че оспорения отказ е в противоречие
с материалния закон. АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г. противоречи на отменения АУЗД
№ МД-АУ-3316/29.03.2018 г. Излага, че към момента не е налице годен титул за
собственост относно имота, за който са начислени задължения, поради което е
отправено искане за отмяна на оспорения отказ и АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че решение по гр. д. № 2474/2015 г.
влязло в сила на 01.08.2018 г. е годен титул за собственост иска да се измени
АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г. като всички начислени данъци и такси до 31.07.2018
г. се отменят, тъй като до този момент жалбоподателя не е бил собственик на
имота. В писмено становище – с.д. № 4891/25.03.2022 г. сочи, че представените
доказателства от ответника са относими и допустими и следва да се приобщят към
делото. Относно даденото указание от съда да се представят доказателства за
наличие на хипотезата на чл. 133, ал.2, т.5 от ДОПК посочва, че във връзка
подадена декларация от М. В. Я. е издаден АУЗД по отношение на жалбоподателя,
отменен с Решение № МД – РШ-028/16.05.2018 г. на директора на Дирекция МД в
Община Варна, като иска преписката по посоченото решение също да се изиска.
Ответник - директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община
Варна не е изразил становище по спора.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна.
С АУЗД №
МД-АУ-3316/29.03.2018 г. на Т.П.М. са определени задължения за данък недвижими
имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за имот н гр. *** № **** за 2017 г.;
ДНИ и ТБО за имот в гр. *** - земя и сграда за периода 2013 – 2017 г., ведно с
лихвите в общ размер на 3524,47 лева.
С Решение № МД-РШ-028/16.05.2018 г. на директор на Дирекция
МД в Община Варна е отменен АУЗД №
МД-АУ-1909/22.02.2018 г. относно задължения на М. Б. Т. – Б. и е указано
служебно да бъде закрита партида № *********** за сградата с адрес гр. ***. Жалбоподателят
не оспорва, че по силата на посоченото решение е закрита партидата, като
установените задължения с АУЗД №
МД-АУ-3316/29.03.2018 г. относно него не са дължими. Относно този факт няма
спор, което се потвърждава и от отбелязването направено от служител в Дирекция МД
в Община Варна върху документ, удостоверяващ подадена Декларация вх. №*********/01.10.2018
г.
Подадена е декларация № ***********/01.10.2018 г. от Т.П.М.
относно земя и сграда в гр. ***.
Издаден е АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г., с който на Т.П.М.
са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2014 – 2018 г. за имот – земя
и сгради в гр. ***, в общ размер с лихвите – 3423,38 лева. Съобщен е на
04.04.2019 г. на жалбоподателя, който сочи, че АУЗД е влязъл в сила и по този
факт няма спор.
Подадена е молба рег. № МД-Т21002490ВН/04.03.2021 г. от
жалбоподателя до директор на Дирекция МД в Община Варна с искане за отмяна в
условията на алтернативност за изменение на АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г.,
поради липса на годен титул за собственост.
В молба рег. № МД-Т21002490ВН_001ВН/10.05.2021 г. от
жалбоподателя до директор на Дирекция МД в Община Варна е представено решение
на РС – Варна по гр. д. № 2474/2015 г. с което е решено да се изнесат на
публична продан ателиета в имот в гр. ***.
В молба рег. № МД-Т21002490ВН_002ВН/07.06.2021 г. до
директор на Дирекция МД в Община Варна от жалбоподателя е уточнено, че на
16.09.2019 г. от жалбоподателя и останалите собственици на имота е подадена
молба с идентично искане, но на основание чл. 99 от АПК. С определение №
1565/20.07.2020 г. по адм. д. № 47/2020 г. на Адм. съд- Варна жалбата е
отхвърлена.
С решение № 5019/30.12.2016 г. по гр. д. № 2474/2015 г.
на РС – Варна, влязло в сила на 01.08.2018 г. е допусната доброволна делба на
ателиета в гр. ***.
С решение № 39/06.01.2020 г. по гр. д. № 2474/2015 г. на
РС – Варна в сила от 05.03.2021 г. са изнесени на публична продан ателиета в гр.***.
Директор на Дирекция МД в Община Варна с писмо рег. № МД-Т21002490ВН_003ВН/29.06.2021
г. се е произнесъл по посочените молби от 04.03.2021 г., 10.05.2021 г. и
07.06.2021 г. като е приел, че от жалбоподателя е подадена декларация № ***********/01.10.2018
г. за * бр. ателиета № * – * в гр. ***. Същите са в сграда въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване на обект с № ДС-07-52/14.03.2005 г.
коригирано със Заповед № ДК-07-55/22.03.2005 г. относно отразения
административен адрес. Представено е решение на РС – Варна по гр. д. № 2474/2015
г. за доброволна делба, влязло в сила на 01.08.2018 г., с което приключва І-ва
фаза на делбата, като с решението е установено, че собствениците на ателиета са
собствениците на поземления имот, в който са изградени ателиетата, поради което
е образувана обща партида №*********** за общо * – те ателиета на името на
всички собственици, с облог от 01.01.2013 г. Изложено е че относно ателиета
собствеността е възникнала на основание чл. 92 от ЗС, а не по силата на по
съдебното решение. Началото на облога е 01.01.2013 г. съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК. Прието е, че обща партида № *********** за посочените * бр. ателиета е
закрита, поради което и всички издадени АУЗД са отменени, включително и относно
жалбоподателя АУЗД № МД-АУ-3316/29.03.2018 г. С Решение по гр. д. № 2574/2015
г. * бр. ателиета са изнесени на публична продан и същото няма касателство към
определените задължения. С тези мотиви е отказано изменение на АУЗД №
МД-АУ-1755-1/29.03.2019 г. /допусната е очевидна фактическа грешка при
изписване номера на АУЗД, което ще се обсъди в мотивите/
С оглед
установеното съдът прави следните правни изводи:
Писмо рег. №МД-Т21002490ВН_003ВН/29.06.2021 г. е съобщено
на жалбоподателя на 30.06.2021 г. В същото не е посочено пред кой орган и какъв
срок подлежи на обжалване, поради което на основание чл.140, ал.1 от АПК, вр.
§2 от ДР на ДОПК, предвидения срок в 134, ал.5 от ДОПК се е удължил на два
месеца. Жалбата е подадена на 16.07.2021 г. в установения срок, от надлежна
страна, поради което е допустима.
Оспорения отказ е издаден от директор на Дирекция МД в
Община Варна, който е компетентен орган по аргумент на чл. 134, ал.4 от ДОПК,
вр. чл. 4, ал.5 от ЗМДТ.
В процесния отказ са изложени фактически и правни
основания, същия е с изискуемата писмена форма. Допусната е очевидна фактическа
грешка при изписване номера на АУЗД като вместо АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г.
е записано АУЗД № МД-АУ-1755-1/29.03.2019 г., но това не се отразява относно
изразената воля на ответника, тъй като в преписката е представен процесния АУЗД
№ МД-АУ-1755/29.03.2019 г. издаден от Г. П. – гл. инспектор. Също така в
процесното писмо ответникът е посочил, че разгледания АУЗД е издаден от Г. П. и
се отнася за ДНИ и ТБО за * бр. ателиета в гр. ***, за периода 2014 – 2018 г.
Следва, че е разгледан АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г. От изложеното следва, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения отказ, които да са
основание за отмяната му.
На основание чл. 134, ал.3 от ДОПК - Изменението е допустимо, ако заповедта за
възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в
тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на
срока по чл. 109.
Първоначалното искане рег. № МД-Т19005471/16.09.2019 г. е
подадено в срока по чл. 109, ал.1 от ДОПК, поради което и следващото искане
законосъобразно е прието от ответника за допустимо.
Жалбоподателят е подал искането си на основание
чл. 133, ал.2, т.5 от ДОПК, като е посочил, че АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г.
противоречи на АУЗД № МД-АУ-3316/29.03.2018 г. и Решение № МД – РШ –
028/16.05.2018 г. на директор на Дирекция МД в Община Варна.
Съгласно чл. 133,
ал.1 от ДОПК - Задължение
за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила
ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено
по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице, като с
ал.2, т.5 е предвидено, че едно от основанията за изменение на задължението е -
когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено
лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
На жалбоподателя е дадено указание да
представи доказателства за наличие на хипотезата на чл. 133, ал.2, т.5 от ДОПК
относно определени с АУЗД № МД-АУ-1755/29.03.2019 г. на гл. инспектор в Дирекция
МД в Община Варна.
Жалбоподателят в молба от 25.03.2022 г. е
изложил, че с Решение МД- РШ-028/16.05.2018 г. на директор на Дирекция МД в
Община Варна са отменени предходни АУЗД издадени по декларация от М. Я., като
иска посоченото решение да се приложи и преписката по подадена декларация от М.
Я.
С изложение на установени факти съдът е
посочил, че Решение МД- РШ-028/16.05.2018 г. на директор на Дирекция МД в
Община Варна е представено. Със същото е закрита партида №***********
включително и в частта по установени задължения относно жалбоподателя с АУЗД №
МД-АУ-3316/29.03.2018 г. Жалбоподателят не оспорва този факт, както и че
относно АУЗД № МД-АУ-3316/29.03.2018 г. за него не са възникнали задължения. В
този смисъл за решаване на спора не е необходима цялата преписка относно
Решение МД- РШ-028/16.05.2018 г. на директор на Дирекция МД в Община Варна.
Съдът установява, че в мотивите на Решение
МД- РШ-028/16.05.2018 г. на директор на Дирекция МД в Община Варна е посочено,
че решение по гр. д. № 2474/2015 г. на ВРС и към настоящия момент не е влязло в
законна сила и се явява негодно правно основание за придобиване на собственост
от жалбоподателката – М. Т. – Б., относно обекти в сграда в гр. ***. Посочено
е, че този извод се отнася до всички в декларацията собственици на обекти в
сграда с адрес – гр. ***. Отменен е АУЗД № МД-АУ-1909/22.02.2018 г., на
основание чл. 155, ал.2 от ДОПК. Указано е да бъде служебно закрита партида № ***********
за сградата в гр. ***.
Съдът приема, че посочените изводи са в
мотивите на решението и са послужили за отмяна на АУЗД № МД-АУ-3316/29.03.2018
г. относно Т.М., поради което същите не са пречка да се издаде нов АУЗД, тъй
като с отмяната на предходния за съответните задължения не е налице акт въз
основа на който да са дължими ДНИ и ТБО за периода 2014 – 2018 г. относно
жалбоподателя.
Следва, че към момента на издаване на АУЗД №
МД-АУ-1755/29.03.2019 г. за същите задължения, за същия период и по
отношение на същото задължено лице не е издаден друг влязъл в АУЗД, който му
противоречи. Това обуславя законосъобразност на оспорения отказ.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че
преждевременно е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, защото тя се базира на
решение по гр. д. № 2474/2015 г. на РС – Варна за делба І-ва фаза, но не
установява титул на собственост. Законосъобразно ответника е приел, че
собствеността е възникнала по реда на чл. 92 от ЗС, с оглед мотивите в решение №
5019/30.12.2016 г. по гр. д. 2474/2015 г. на РС – Варна и който факт не се
оспорва, че Т.М. е собственик въз основа на договор за дарение оформен в н. а.
№ **/**** г., с който П. Т. М. му е дарил ** кв. м ид. ч. от мястото и договор
за дарение в н. а. № **/**** г., с който Л. Т. М. му е дарил 1/6 от мястото в
гр. *** № **, ПИ с ид. *****.****.**.
Неоснователен е и довода на жалбоподателя, че от
01.08.2018 г. - датата на влизане в сила на решение по гр. д. № 2474/2015 г. на
РС – Варна, същия следва да се счита за собственик на ателиетата. Както беше
отбелязано собствеността е възникнала по силата на чл. 92 от ЗС – приращение,
което изрично е посочено както в мотивите така и в диспозитива на посоченото решение
на РС - Варна, поради което законосъобразно е прието от ответника, че решение
по гр. д. № 2474/2015 г. на РС – Варна не създава право, а го установява.
С оглед изложеното оспорения отказ е законосъобразен,
поради което жалбата е изцяло неоснователна включително и в алтернативното й искането,
поради което следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 134, ал.5 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата от Т.П.М. ЕГН **********, срещу писмо
рег. №МД-Т21002490ВН_003ВН/29.06.2021 г. издадено от директор на Дирекция
„Местни данъци“ в Община Варна, с което е отказано изменение на Акт за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-1755/29.03.2019 г. издаден от
гл. инспектор „Контролно – ревизионна дейност“ в Община Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :