Решение по дело №658/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 405

гр. С., 13.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдията АНД № 658 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда  на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от Д.Д.Б. ***, ЕГН ***********, против Наказателно постановление № 159/16.07.2019г., издадено от д-р М. Т. ***, с което на жалбоподателя, на основание чл.57, ал.1, т.4 от Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата в община С., е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.9 от посочената Наредба.

В жалбата е описана фактическата обстановка по случая, като се подчертава, че жалбоподателят не е нанасял удари на св.М., с която са били заедно. Жалбоподателят посочва, че е редовен ученик и моли наложената му глоба да бъде намалена. 

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с представител по пълномощие, като се прави искане за отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на глобата. В изразеното становище процесуалният представител визира, че поведението на Б. в процесната нощ е било продиктувано от желанието му да бъде в помощ на св.М., но поради липсата на специализирана подготовка се е стигнало до нарушаване на обществения ред в града.

            Административнонаказващият орган не се представлява в съдебно заседание, не се представя становище.

Районна прокуратура-С., при редовност на призоваване, не се явява представител, не се представя становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

            Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка становищата и доводите на страните, въз основа на закона, намира за установено следното:

            Жалбоподателят Б., роден на ***г., и св.М. – на ....г., са ученици в едно и също училище в гр.С., но в различни випуски. Жалбоподателят живее на квартира в града, а момичето в дома на родителите си в с.К., общ.С.. До месец август 2019г. двамата имали близки лични взаимоотношения, поради което свидетелката оставала да нощува и в квартирата на момчето. По време на лятната ваканция работели в заведението „Х.“, като на процесната дата 09.07.2019г., вече след полунощ, си тръгнали заедно. Свидетелката не била наясно къде иска да отиде да нощува, тъй като първо тръгнала да се прибира в дома на родителите си, а след това решила да пренощува при жалбоподателя. След като отишла в квартирата му, между двама им възникнали дрязги, пререкания, разменили си обидни думи и удари. Св.М. решила, че ще се прибере в селото и тръгнала пеш към центъра на града, в посока Ст. а., за да си вземе такси. Жалбоподателят тръгнал с нея, за да не я оставя сама, като по пътя двамата си крещели един на друг, обиждали се, ритали се и плюели. С викове и крясъци стигнали до посоченото място към 02.00ч, като малко преди това Б. издърпал мобилния телефон от ръцете на момичето, което искало да се обади на друго момче, счупил и нокътя и и ударил шамари. Тези действия се разиграли вече пред паметника на „....-ви П.“, намиращ се срещу денонощния магазин „СБА“. Св.М. се разкрещяла и обиждала жалбоподателя. Не се била нахранила след работа и и станало лошо, паднала на земята, а жалбоподателят я ритнал по тялото и бръкнал с пръст в гърлото, в изява на ревност. Момичето крещяло, а младежът решил да отиде при родителите, за да разговаря с тях, поради което взел такси. Св.М. хукнала след колата, защото не искала да остава сама, след което се върнала до паметника. Поради крясъците и виковете и бил подаден сигнал от неизвестен гражданин на тел.112 и мястото било посетено от полицейските служители св.М. и св.К., двамата от група „ООР“ при ОД МВР - С.. Видели момичето, разплакано и държащо се за корема, което им казало, че се страхува да се прибере в дома си, понеже там щял да бъде жалбоподателя. Служителите я отвели в с.К. при родителите, където се намирал и  жалбоподателя. Свидетелката се оплаквала от болки в корема, поради което бил извикан екип на Спешна помощ, а Б. ***. Там дал писмени сведения по случая, и след като се изяснило, че момичето няма физически травми, които да обуславят образуване на ДП, бил освободен. Поради приключване на нощната им смяна св.М. и св.К. уведомили новата смяна – св.Д. и св.К., за обстоятелствата по случая. Св.Д. съставил на жалбоподателя АУАН № 84/10.07.2019г. за нарушение на чл. 9 на Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата в община С., като в обстоятелствената част на административното обвинение било посочено, че на процесната дата 02.07.2019г., по ул.“Д.“ срещу магазин „СБА“ жалбоподателят извършва непристойни прояви, изразяващи се в употреба на ругатни, оскърбително отношение и нанасяне на удари спрямо М.М. ***. При предявяването на акта жалбоподателят вписал възражение, че не е удрял свидетелката. Последвало налагане на административно наказание по вид глоба, в размер 100 лева, с издаденото на база акта НП. 

При преценката за съобразеността на АУАН и НП с изискванията на закона досежно издаването им от компетентни длъжностни лица и в регламентираните срокове, не се констатират нарушения на процесуалните правила. В съдържанието на двата документи са отразени изискуемите по закон реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН, като словесната част на административното обвинение е достатъчно ясна и разбираема какво точно се вменява на жалбоподателя да е извършил като простъпка.

По отношение съществото на спора – нанасял ли е удари жалбоподателя по свидетелката, съдът обсъди поотделно и в тяхната взаимовръзка гласните и писмените доказателства. По еднопосочен и категоричен начин се изяснява, че Б. е нанесъл удари по момичето, като твърдението, че е била ритната точно в стомаха е недоказано. От показанията на св.М. и нейната майка св.Д. К. се установява, че девойката от доста време страда от гастрит, не се храни редовно, и същата вечер, преди инцидента, не се била нахранила, което била и причината да падне на земята, защото и станало лошо. Фактът, че е била ударена с шамари и по тялото се констатира от показанията на момичето и от обясненията на Б., както и от показанията на св.М. и св.К.. Установените по безспорен начин обстоятелства недвусмислено очертават противообществена проява на младежа, с отразените в акта и НП външни изяви.

При прилагането на санкционната разпоредба е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като към датата на деянието - 02.07.2019г. жалбоподателят Б. е бил непълнолетен. Същият попада в кръга на административнонаказателно отговорните лица, съгласно чл. 26, ал.2  ЗАНН, но спрямо него е следвало да бъде наложено наказание обществено порицание, съобразно регламентираното в чл.15, ал.2 ЗАНН. Законодателят е фиксирал същността на това по вид наказание в нормата на чл.14 – „Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува“, което с оглед възрастта на дееца се явява и по адекватно откъм постигане целите на специалната превенция.  

 

 

 

 

Съдът намира, че жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност за стореното, при отчитане вида на следващото се административно наказание, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 159/16.07.2019г., издадено от д-р М. Т. ***, с което на Д.Д.Б. ***, ЕГН ***********, за нарушение на чл.9 от Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата в община С., е наложена глоба в размер на 100 лева, като НАЛАГА административно наказание „Обществено порицание“. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. С., по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: