№ 6504
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Георги Стоев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100509566 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
С решение № 5857/12.04.2023 г., постановено по гр.д. №46853/2022 г.
на СРС, 27 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.422
ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр.
чл.79 ЗЗД, вр. и чл.86 ЗЗД, че К. А. Б., ЕГН: **********, гр.София, ул. ****
(кв. ****) ****, съдебен адресат: адв. Н. Д. – Д., гр.София, ул. ****, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 842.81лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. ****, аб.№ 110865, ведно със законна лихва за периода
от 14.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 06.01.2022 г. в размер на 151,11лв., цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 14,51лв. за периода от м.12.2018г. до
м.04.2020г., както и 3,21лв. лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022г., за които сума има
издадена заповед № 2711 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1903/2022г. по описа на СРС, 27 състав. Със същото
решение са отхвърлени предявените от Топлофикация София“ ЕАД срещу
К.К.А. и С. К.ов Б. установителни искове.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от
1
„Топлофикация София“ ЕАД срещу К. А. Б. искове, е постъпила въззивна
жалба от ответника Б.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Въззивникът твърди, че по делото се установило, че не упражнява владение
върху процесния имот, като на 07.12.2018 г. подал заявление -декларация до
ищеца, в което бил посочил, че никога не е ползвал имота. Поддържа се, че
имотът се ползва от бившия собственик от 2003 г. /когато е закупен/, за което
и към момента се водят дела. Въззивникът сочи, че не е процесуално
легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото е „гол собственик
на имота“ и не упражнява фактическа власт върху него, а съгласно чл.153
,ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия следва фактически да ползва
топлинна енергия. Отделно се навежда, че в ОУ на ищеца е предвидено, че
предишният собственик отговаря за задължението на имота и след датата на
прехвърляне на собствеността, ако своевременно не го е уведомил, като в
случая със заявление от 07.12.2018 г. ответникът К. Б. уведомил ищцовото
дружество, че не ползва имота. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените спрямо К. А.
Б. искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Нелбо“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
2
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Единственият спорен момент между страните, във връзка с който са
заявените във въззивната жалба доводи, е дали страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение за процесния имот през исковия
период.
Пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 163 от 07.08.2003 г. по н.д. № 669/2003 г. на
нотариус В.Б., по силата на който ответникът К. А. Б. е закупил от „Е.****“
ЕООД процесния недвижим имот – ап.23, находящ се в гр.София. ж.к.****.
По делото няма доказателства за прехвърляне правото на собственост или
учредяване на ограничени вещни права от страна на приобретателя К. А. Б.,
поради което и съдът приема, че през процесния период ответникът е бил
едноличен собственик на процесния недвижим имот. Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право
на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост К. А. Б. е и
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 110865.
Действително, по делото са представени доказателства за наличието на
правен спор и заведено гражданско дело от К. А. Б. срещу „Е.****“ ЕООД по
предявен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху
процесния недвижим имот, но това обстоятелство е ирелевантно за предмета
на спора. Законът не обвързва качеството на потребител с личното ползване
на имота от страна на собственика – самото притежаване на правото на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот е достатъчно за наличието на договорна връзка. Съгласно мотивите на
задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция
Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
3
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя. при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. В конкретния случай обаче фактическите
твърдения на ответника са, че имотът се използва от лице без неговото
съгласие и въпреки изричното му противопоставяне, в който случай не може
да възникне облигационна връзка между това трето лице и топлопреносното
предприятие. Без правно значение е подаване на заявление от ответника до
ищеца с уведомление, че е лишен от ползването на имота. Гражданско-
правните спорове на собственика на имота с трети лица, респ. лишаването на
собственика от правомощието да владее имота, нямат касателство с
възникването, съществуването и прекратяването на договорна връзка с
топлопреносното предприятие.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, всички останали елементи от фактическия състав на
предявените искове са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и
други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.
272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5857/12.04.2023 г., постановено по гр.д.
№46853/2022 г. на СРС, 27 състав, в частта, в която е признато за установено
по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, вр. и чл.86 ЗЗД, че К. А. Б., ЕГН:
**********, гр.София, ул. **** (кв. ****) ****, съдебен адресат: адв. Н. Д. –
Д., гр.София, ул. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
4
23Б, сумата от: 842.81лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб.№ 110865, ведно със
законна лихва за периода от 14.01.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г. в размер на
151,11лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
14,51лв. за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., както и 3,21лв. лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019г.
до 06.01.2022г., за които сума има издадена Заповед № 2711 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1903/2022г. по описа на СРС,
27 състав.
ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер
от 100 лв.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо“
АД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5