№ 20818
гр. София, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110108401 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от Р. Д. Б. и М. Д. Б. искова
молба против Р. П. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 30 от Закона за
наследството с искане за намаляване на дарението, извършено от П. Д. Б., починал на
08.09.2021 г., извършено с нотариален акт № 106, нот. дело № 2506/27.05.1986 г. на 1-ви
нотариус при СРС в полза на ответника, за възстановяване на запазената част на ищците,
както и за осъждането на ответника да им заплати сумата, представляваща равностойността
на запазената част.
Ищците извеждат съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответника са наследници на наследодателя П. Д. Б., починал на 08.09.2021 г. Твърдят, че
наследодателят дарил собствената си 1/2 ид.ч. (негово единствено имущество) на ответника
- негов син, а за тях като синове на втори починал син на наследодателя - не оставил нищо.
С това се накърнявала тяхната запазена част от наследствената маса на наследодателя, който
нямал други имущества. Според чл. 29 ЗН разполагаема е 1/3 ид.ч. от имуществото на
наследодателя. Ако се установят и други имущества, претендират да се формира
наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. При тези твърдения молят съда да намали
посоченото дарение до размера на запазената им част, която след като им бъде възстановена,
да бъде осъден ответникът да им заплати нейната парична равностойност. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът счита иска за недопустим и неоснователен. Обяснява, че всяко лице е свободно
да се разпорежда с имотите си, като наследодателят сторил това, продавайки процесния
имот поради влошеното си здравословно и финансово положение. Отделно, навежда, че в
този имот са правени множество ремонти от ответника. Същевременно в полза на
"Топлофикация София" ЕАД била заплатена сума в размер на 4 975,47 лв., като това било
задължение към наследствената маса, останало само в тежест на ответника. Понеже в
действително извършената правна сделка, оспорена с настоящия иск, е участвала и неговата
съпруга и сделката е възмездна, същата не попада в обхвата на нормата на чл. 28, вр. чл. 30
1
ЗН. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Още с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: че П. Д. Б.
е дарил в полза на ответника Р. Б. 1/2 ид. ч. от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №
42, находящ се в бл. 69 - 69а, вход Б, на осми етаж в ж.л. "Хаджи Димитър", гр. София, със
застроена площ 79,36 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения при съседи:
стълбище, двор, Траяна и Борис Лекови, ул. "Макгахан", заедно с 1/2 ид.ч. от припадащото
се избено помещение № 21, при съседи: коридор, Борис Лекови, ул. "Макгахан" и заедно с
1/2 ид.ч. от припадащите се на този имот 2,582 % идеални части от общите части на сградата
и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото на стойност 1 531 лева.
В този смисъл са и приобщените по делото писмени доказателства, а именно
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство от
27.05.1986 година, с който Р. П. Б. е признат за собственик на ½ част от процесния имот,
находящ се в гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, а П. Д. Б. и Павлинка Горанова Б.а (общо)
като собственици на другата ½ част от имота. С последваща сделка, обективирана в
нотариален акт за договор за дарение на недвижим имот между низходящи от 27.11.1992 г. Р.
Б. и Павлинка Б.а даряват на сина си Р. П. Б. собствената си ½ част от процесния имот. Така,
считано от 27.11.1992 г., целият имот става собствен на ответника Р. Б..
От удостоверение за наследници на П. Д. Б. от 15.11.2024 г. се установява, че същият
е починал на 08.09.2021 г., и има за свои наследници следните лица: преживяла съпруга
Павлинка Горанова Б.а, Р. П. Б. – син. Установява се още, че наследодателят е имал и още
един син Димитър П. Б., който е починал на 15.04.2013 г., т.е. преди своя възходящ.
Починалият по-рано син на наследодателя оставил за свои наследници двамата си сина
(внуци на П. Б.) – Р. Д. Б. и М. Д. Б.. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, чл.9, ал. 1 ЗН и
чл. 10 ЗН, следва, че наследодателят е оставил следните лица за свои наследници по закон:
Павлинка Б.а – съпруга, Р. Б. – син и Р. Б. и М. Б. – негови внуци.
По делото е представена разписка от 27.11.1992 г., в която се сочи, че Павлинка Б.а е
получила на отбелязаната дата сумата в размер на 7 000 лева от сина си Р. Б. – продажна
цена за ½ идеална част от апартамент номер 42 на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“,
бл. 69, вх. Б, етаж 8, апартамент 42.
От представен по делото договор за поръчка от 23.10.2009 г. се установява, че Р. Б. е
възложил на „Ролпласт“ ЕООД да извърши проектиране, изработка и монтаж на изделия,
съгласно спецификации за стъклопакета, уговорени в съглашението, при възнаграждение в
размер на 1166 лв.
По делото са представени и следните фискални документи, отбелязващи плащане от
Р. Б. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД: фактура от 13.01.2010 г. в размер на 297,29 лв.;
поръчка от 12.01.2010 г. в размер на 382,04 лв.; фактура от 12.01.2010 г. в размер на 50 лв.;
стокова разписка от 18.01.2010 г. в размер на 13,50 лв. Отделно, ответникът е приложил
фискални бонове, отразяващи частични плащания в полза на топлопреносното дружество,
както следва: от 31.05.2017 г.; 30.06.2017 г.; 31.08.2017 г.; 31.07.2017 г.; 31.10.2017 г.;
30.09.2017 г.; 31.12.2017 г.; 30.11.2017 г.; 28.02.2018 г.; 31.01.2018 г.; 30.04.2018 г.; 31.03.2018
г.; 30.06.2018 г.;31.05.2018 г.;31.08.2018 г.; 31.07.2018 г.; 31.10.2018 г.; 30.09.2018 г.;
31.12.2018 г.; 30.11.2018 г.; 07.02.2019 г.; 07.03.2019 г.; 31.01.2019 г. Общата стойност по тези
фискални бонове възлиза на 98,82 лв., а заедно с платеното по другите платежни документи
– общо 841,65 лева.
2
Представен е Протокол за извършен монтаж от 19.01.2009 г. на ламиниран паркет вид
„2083“ в имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 69, вх. Б, етаж 8,
апартамент 42.
По делото са представени документи, касателно извършвани плащания по повод
образувани изпълнителни дела във връзка с дългове на трето за спора лице, поради което
същите не ще бъдат поставяни в основата на изводите на съда за фактите по същество на
спора.
По делото е приложен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
21.03.2019 г., по силата на който Р. П. Б. продава на Петя Борисова Борисова процесния
недвижим имот срещу продажна цена в размер на 95 835,67 лв.
По делото са събрани устни доказателства чрез разпита на свидетелите Георги Лейков
Велев и Валери П. Георгиев – и двамата приятели на ответника Р. Б..
В свободен разказ пред съда св. Велев разказва, че лично е посещавал процесния
имот и знае, че ответникът е правил там ремонт – замаски, плочки и гипс картон, после
сменял прозорци и врати. Свидетелят лично помагал на своя приятел с ремонта. Късно
разбрал, че Р. има брат. Смята, че стойността на ремонта била около 10 000 лева. Сходно
звучи и разказът на другия свидетел – св. Георгиев, който уточнява, че познава семейството
на Р., а последният няма други родственици. Знае, че Р. е правил ремонт на жилището в град
София, като всички разходи за него, били покрити от Р..
Част от целокупния доказателствен материал е и изслушано заключение по СТЕ,
което като неоспорени от страните, е прието по делото, и е ценено с пълно доверие от съда,
като обективно, изготвено от професионалист в съответната област на науката и
обосновано. Според заключенията на експерта пазарната стойност на имота към настоящия
момент е 346 700 лв., а към датата на смърт на наследодателя (08.09.2021 г.) – 190 700 лв.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени Р. Д. Б. и М. Д. Б.
като наследници по закон, заместили починали преди тях низходящ на наследодателя, на П.
Д. Балаанов, починал на 08.09.2021 г. против Р. П. Б. претенции, с правно основание чл. 30
от ЗН за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на П. Д. Б. и
намаляване до размера на разполагаемата част на дарствено разпореждане по нотариален
акт от 27.11.1992 г., с което наследодателят (заедно със съпругата си Павлинка Б.а) дарил на
ответника своята ½ от процесния имот.
С иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството,
когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя – дарения или
завещания. Предмет на даренията най-общо са прехвърлими имуществени права. Най-често
предмет на даренията са индивидуално определени вещи, но няма пречка да се даряват и
други имуществени права.
В тази връзка следва предварително да се отбележи, че изискването на чл. 30, ал. 2
ЗН за приемането по опис на наследството от упражняващия правото по чл. 30, ал. 1 ЗН в
конкретния случай не е приложимо, доколкото ответникът е наследник, непосредствено
призован към наследяване по отношение на оставеното от общият им наследодател
наследство. Ето защо и като неоснователно съдът цени инвокираното от ответната страна
възражение за недопустимост на съдебния процес. В тази връзка съдът се позовава на
константната, но и задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2013 г. на ОСГК
на ВКС (вж. т. 4 от тълкувателния акт), включително и на по-старата съдебна практика,
приемаща същото – вж. Решение № 681 от 24.09.2009 г. на ВКС, I г.о. Върховните съдии
експлицитно обясняват, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка
за реализиране на правото на възстановяване на запазена част по реда на чл. 30 ЗН само по
отношение на заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Сиреч, това
изискване не фигурира в случаи, какъвто е и настоящият, когато правата по чл. 30 ЗН се
упражняват от заместили в наследяването по закон своя възходящ (и низходящ на
наследодателя), починал преди наследодателя по чл. 10, ал. 1 ЗН.
3
На следващо място - нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН е обща и не провежда разграничение
между наследници със запазена част, които се призовават към наследяване пряко и тези,
които наследяват по право на заместване, но доколкото в двата случая правото на
наследяване се основава на различни предпоставки, това различие следва да бъде
съобразено при разрешаване на въпроса кои дарения и завещания подлежат на прихващане.
При пряко наследяване от запазената част на наследника се прихващат даренията и заветите,
направени лично на него от наследодателя. (така прието в Решение № 96 от 28.01.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 4201/2019 г., I г.о. на ВКС).
Непротиворечиво в съдебната практика се приема, че когато наследодателят се е
разпоредил приживе със своето имущество с дарение или е извършил частно завещателно
разпореждане, с които се изчерпва наследственото имущество, намалението за допълване на
запазената част на наследник по закон от кръга на посочените в чл. 29 ЗН, се извършва в
дробна част, както при универсалните завещателни разпореждания, защото липсва друго
имущество, от което да се направи маса по чл. 31 ЗН – в този смисъл са постановени
следните актове на ВКС: Решение № 276 от 5.03.2014 г. по гр. д. № 2959/2013 г., ВКС I г. о. и
Решение № 34 от 26.02.2015 г по гр. д. № 6256/2014 г., ВКС II г. о. Ето защо съдът приема,
че следва да извърши намалението за допълване на запазената част на ищците в дробна част.
Тук е мястото да се отбележи, че, по мнение на настоящия съдебен състав, в случая
не е налице прикрита покупко-продажба, при следните аргументи.
Всеки документ може да бъде изследван както в насока на пряко доказателство за
привидност, ако в него има нарочно волеизявление на страната, на която симулацията се
противопоставя в този смисъл, респ. волеизявления от всички участвали в симулацията, или
да бъде изследван като документ, материализиращ обуславяща вероятност с оглед допускане
на гласни доказателства, а когато това ограничение не стои за преодоляване пред страната,
която твърди симулация, документът се обсъжда като доказателство съвкупно с останалите
доказателства по делото (вж. Определение № 280 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4392/2018 г., III г.о. на ВКС). Когато документът действително материализира обратно писмо
и напълно разкрива симулацията, последното е излишно, но не и в случаите, когато
обратното писмо е непълно или неточно откъм съдържание, или има съмнение дали
едностранен документ е бил съставен с нарочната цел да се признае симулация, какъвто е
примерът да се даде разписка за получена цена при покупко-продажба, при положение че
сделката е манифестирана като дарение, да се декларира от приобретател по сделка за
дарение, че във връзка с това дарение е получил определена парична сума и пр. Разликата е
коментирана в решение № 437 от 2004 г. на І г. о на ВКС, Решение № 484/2010 г. по гр. д №
357/2010 г. ІV г. о, в Решение № 540 от 30.06.1999 г. ІІ г. о на ВКС и много други, като във
всички случаи документът се преценява от съда. В процесния случай приложената на л. 43
по делото разписка не променя извода на съда, че през 1992 г. родителите са надарили своя
син Р. Б., а не са му продали процесния имот. В подкрепа на така направеното
умозаключение е и фактът, че дори да се приеме, че въпросната разписка съставлява своего
рода писмено начало за разкриване на симулация, ответната страна нито твърди да има
такива, нито пожела да бъдат събрани други доказателства в подкрепа на твърдението за
привидност. В аспекта на чл. 175 ГПК това нейно поведение се преценява от съда като
признание за факта на дарствения характер на сделката от 1992 година.
В светлината на така дадените принципни разяснения, приложени върху
конкретиката в настоящия случай, съдът намира следното.
Първо – в процесния случай не е необходимо да се формира наследствена маса с
други вещи, доколкото извън притежаваните в режим на СИО със съпругата си Павлинка Б.а
½ част от процесния имот, наследодателят П. Б., не се установи да е бил собственик на
други имущества.
Второ – релевантна е пазарната оценка на имота към датата на постановяване на
съдебното решение, а не към момента на откриване на наследството.
Действително, за да се установи размерът на запазената част на наследника със
запазена част при заявено искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени
разпореждания или завет, съдът образува наследствена маса според изискванията на чл. 31
ЗН, като в нея включва всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента
4
на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2
ЗН и се прибавят даренията, без обичайните такива. Остойностяването на имуществената
маса се извършва според стойността на недвижимите имоти по време на откриване на
наследството и според стойността на движимите вещи по време на дарението. Или в масата
по чл. 31 ЗН влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е притежавал към
момента на своята смърт, с изключение на тези права, които се погасяват със смъртта му
(така и Решение № 130/24.03.2017 г. на ВКС по гр. дело № 878/2016 г., ГК, 2-о отд.).
От друга страна, когато имотът, предмет на оценка по чл. 30 ЗН, вече е отчужден,
възстановяването на запазена част в натура логично е невъзможно. В този случай,
възстановяването на дължимото, става по реда на чл. 36 ЗН чрез парично възмездяване на
накърнената запазена част на наследника. Паричният еквивалент по чл. 36 ЗН е последица
от намаляването на запазената част, като възмездяването се извършва според цената на
имота по време на намаляването (вж. Решение № 195/2010 г., ВКС, II г.о. и Решение
№48/2013 г. на ВКС, I гражданско отделение).
Към момента на постановяване на решението и по-точно към момента на изготвяне
на СТЕ – 21.10.2025 г. стойността на това наследство е в размер 346 700 лв. От това
имущество, противно на твърденията на ответната страна, не следва да се изваждат
следните суми: 1166 лв. – за поръчка на стъклопакети; 841,65 лв. – погасени задължения към
„Топлофикация София“ ЕАД, както и други, суми, данни за които се съдържат в устните
доказателства, събрани по делото, доколкото всички те са сторени преди датата на смъртта
на наследодателя, а и отговарят на притежаваната от ответника квота в собствеността.
На следващо място - имуществените отношения между съпрузите възникват с брака –
т.е. към този момент се определя и правният режим, който ще ги урежда (чл. 18 и сл. от
действащия СК от 2009 г., но аналогично и по предходните). Имуществената общност между
наследодателя П. Б. и преживялата го съпруга Павлинка Б.а, се прекратява със смъртта на
съпруга на 08.09.2021 г. Двамата са притежавали по ¼ част от имота или общо половината
от него, но на 27.11.1992 г. са дарили общата си ½ (2 х ¼ част) част на своя син Р. Б..
Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗН повелява, че когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Разпоредбата на чл.
29, ал. 3 ЗН установява коя част е запазена. Запазената част на съпруга е 1/2, когато
наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е
оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко
дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на
1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. Доколкото в случая
наследодателят П. Б. е оставила за свой наследник преживяла съпруга, син и двама внука на
починалия преди него негов низходящ син. Надарявайки с цялото си имущество само единия
си син Р. Б., П. Б., лишава децата на другото си дете, заместили по права своя баща по
силата на чл. 10, ал. 1 ЗН, от онова, което им се полага по закон, и което нормата на чл. 28
ЗН брани.
Като съобрази правилата, въведени в нормите на чл. 9, ал. 1 ЗН, чл. 5, ал. 1 ЗН и чл.
10, ал. 1 ЗН, настоящият съдебен състав прецени, че наследството на П. Б. следва да се
раздели на три равни колена. Сиреч, 1/3 част за преживялата съпруга, 1/3 част за неговия син
Р. Б. и общо 1/3 за наследниците на починали преди него втори негов син Димитър Б. – т.е.
по 1/6 част за всеки от двамата внуци Р. Б. и М. Б.. Съгласно правилото на чл. 29 ЗН, всеки от
тях има запазена част от наследството на П. Б., както следва: Павлинка Б.а и Р. Б. имат право
на по 1/6 запазена част, а двамата внуци – на по 1/12 запазена част за всеки. Доколкото
наследодателят е дарил само своята ¼ част от имота, само върху нея следва да се преценява
запазената част. Следователно Р. Б. и М. Б. имат запазена част от наследството на своя дядо,
равняваща се на 1/48 част от процесния имот за всеки от двамата или общо 1/24 част.
Ако формира извод, че запазената част е накърнена, съдът следва да намали
универсалното дарствено разпореждане с математическа дроб, чийто числител е стойността
на накърнената запазена част, а знаменателя е стойността на наследствената маса. При
основателност на иска по чл. 30 ЗН ищците придобиват съответната част от активите и
пасивите на наследството, съответна на дробта, с която е намалено дарственото
разпореждане (в този смисъл вж. Решение № 205/07.12.2023 г. по гр.д. № 4879/2022 г.).
5
В настоящия случай, съдът направи следните изчисления. Дарственото разпореждане,
атакувано от ищците, е в размер на 1/4 (12/48) части от имота. Същото следва да бъде
намалено с 1/12 части, съгласно правилото, установено в чл. 29, ал. 3 ЗН или в наследството
следва да се върнат 1/24 части от цялото имущество или по 1/48 части за всеки внук.
Най-после, съдът приема, че не е сезиран с претенция по смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗН,
доколкото в последното открито съдебно заседание, процесуалният представил на ищеца Р.
Б. е отбелязала, че осъдителната сума следва да се определи служебно от съда. В този
смисъл съдът приема, че се цели връщане в наследството на естествените и граждански
плодове от дарения имот, а не до осъдителна претенция с правно основание чл. 36, ал. 3 ЗН
(в този смисъл вж. Определение № 276 от 3.02.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3100/2024 г.).
Ето защо като съобрази, че всеки от ищците притежава по 1/48 част от процесния
имот, чиято стойност към момента възлиза на 346 700 лв., счита, че в полза на всеки от тях
ответникът дължи сума в размер на 7 222, 91 лв., доколкото процесният имот е отчужден от
надарения ответник Р. Б., като продажната цена за целия имот е получена само от последния.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът приема, че право на разноски има само ищцовата
страна съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът Р. Б. претендира разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за
адвокатски хонорар в размер на 1 250 лв. По делото са представени доказателства за
реалното сторване на тези разноски, с което са изпълнени изискванията на чл. т. 1 от ТР
6/06.11.2013 г. на ВКС. Общо в полза на ищеца Р. Б. се дължат разноски в размер на 1300 лв.
Ищецът М. Б. претендира разноски за държавна такса в размер на 50 лева и
адвокатски хонорар в размер на 1250 лв. По делото са представени доказателства за
реалното сторване на тези разноски, с което са изпълнени изискванията на чл. т. 1 от ТР
6/06.11.2013 г. на ВКС. Общо в полза на ищеца М. Б. се дължат разноски в размер на 1300
лв.
Ответникът не е предявил възражение по чл. 78, ал. ГПК, а е отправил прошение до
съда да вземе предвид лошото материално състояние, в което същият се намира. Съдът
преценява, че не са налице основания за редуциране и/или освобождаване от така
генерираните разноски, още повече, че довереника на ответника изрично е съобщил в хода
на устните състезания пред съда, че не претендира произнасяне по чл. 83 ГПК, а само моли
съда да вземе предвид представените писмени доказателства, отразяващи материалните
възможности на ответника. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че
поисканият и заплатен в полза на всеки от адвокатите на ищците адвокатски хонорар е
съобразен с размерите, разписани в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.
Най-после, съдът констатира, че е събрана държавна такса в размер на 50 лева по
заведените от двамата ищци искове, докато реално дължимата таксата е по 80 лева, предвид
че предявените искови претенции са неоценяеми. В действителност налице е противоречива
съдебна практика по въпроса дали искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем или неоценяем, като
настоящият докладчик споделя тази в подкрепа на второто виждане, в който смисъл е
налице и по-актуална съдебна практика, съобразно която, когато запазената част е накърнена
чрез универсално завещателно разпореждане с иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се защитава правото
на наследяване, а когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира
наследствена маса по чл. 31 ЗН и да се извърши преценка за размера на правата на
наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на
стойността на запазената част е въпрос по същество на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН, а не такъв,
касаещ определяне на дължимата по производството държавна такса /определение № 600092
от 30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1507 от 2021 г. на ВКС, І г. о./ Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати и 60 лева (2х 30 лв.) – несъбрана до момента държавна такса, която
да бъде заплатена по бюджетната сметка на СРС.
6
Следва да се издаде разходен касов ордер на вещото лице П. Я. за допълнително
заплатените й 250 лева от ищеца.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. Д. Б., ЕГН **********, в размер на 1/48
части от наследството на П. Д. Б., ЕГН **********, починал на 08.09.2021 г. и
ВЪЗСТАНОВЯВА запазена част на М. Д. Б., ЕГН ********** от наследството на П. Д. Б.,
ЕГН **********, починал на 08.09.2021 г., като НАМАЛЯВА с 1/12 части дарствено
разпореждане по Нотариален акт № 30, том LXXXX, дело № 10322/27.11.1992 г. на нотариус
Чайка Бележкова, вписан в СВ вх. рег. № 27244/27.11.1992 г., с който П. Д. Б. е дарил на сина
си ¼ ид. ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 42, находящ се в бл. 69 - 69а, вход
Б, на осми етаж в ж.л. "Хаджи Димитър", гр. София, със застроена площ 79,36 кв.м., състоящ
се от три стаи, кухня, сервизни помещения при съседи: стълбище, двор, Траяна и Борис
Лекови, ул. "Макгахан", заедно с 1/2 ид.ч. от припадащото се избено помещенмие № 21, при
съседи: коридор, Борис Лекови, ул. "Макгахан" и заедно с 1/2 ид.ч. от припадащите се на
този имот 2,582 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото на стойност 1 531 лева.
ОСЪЖДА Р. П. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл.
36 ЗН на Р. Д. Б., ЕГН ********** и на М. Д. Б., ЕГН **********, сумата от по 7 222, 91 лв.
на всеки от двамата, представляваща паричната равностойност на запазената им част от
процесния имот.
ОСЪЖДА Р. П. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Р.
Д. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 1300 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени
пред СРС.
ОСЪЖДА Р. П. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на М.
Д. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 1300 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени
пред СРС.
ОСЪЖДА Р. П. Б., ЕГН **********, да заплати по бюджетната сметка на Софийски
районен съд още сумата в размер на 60 лева – дължима държавна такса за разглеждане на
делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер в полза на вещото лице П. Я. за сумата от 250
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7