Решение по дело №894/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 623
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20235300500894
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Б. Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300500894 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. С. ЕГН ********** от
гр.***срещу решение № 4258/15.12.2022г. по гр.д. № 9868/2022г. по описа на
РС Пловдив, с което е изменен размера на присъдената с решение № 293 от
27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 427/2022 г., по описа на Районен съд
Пловдив месечна издръжка, дължима от Г. Д. С., ЕГН: ********** на Д. Г. С.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Т. П., ЕГН:
********** и двамата с адрес: ***, като е увеличена същата от 200 лева
/двеста лева/ на 290 лева /двеста и деветдесет лева/, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като се отхвърля иска за
разликата над 290 лева до пълния претендиран размер от 400 лева.
С решението е изменен и размера на присъдената с решение № 293 от
27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 427/2022 г., по описа на Районен съд
1
Пловдив месечна издръжка, дължима от Г. Д. С., ЕГН: ********** на В. Г. С.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Т. П., ЕГН:
********** и двамата с адрес: ***, като е увеличена същата от 170 лева /сто и
седемдесет лева/ на 290 лева /двеста и деветдесет лева/, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като се отхвърля иска за
разликата над 290 лева до пълния претендиран размер от 400 лева.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно с жалба от
16.01.2023 година, като е постъпило и допълнение към въззивната жалба от
01.03.2023 година, която е подадена след срока за подаване на въззивна
жалба, която се приема от съда като писмена защита.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Б. П. като майка и законен
представител на децата си, с който иска решението да се потвърди. Сочи, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма. РС
Пловдив правилно е квалифицирал предявените искове по чл.150 във вр. с
чл.143 и чл.139 от СК.
Съобразно нормата на чл.269 ГПК и чл.271 от ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на жалбата само по посоченото в жалбата
основание за неправилност на съдебното решение. Тоест съдът има право да
се занимае само с конкретните доводи наведени във въззивната жалба за
неправилност на съдебното решение. Такива във въззивната жалба конкретни
доводи за неправилност посочени от жалбоподателя няма. Ето защо съдът
няма право да се произнася служебно по правилността на обжалваното
решение. Тези празноти в жалбата не може да се заместят с въззивната жалба
2
- допълнение, защото тя е подадена до съда извън срока по чл.259 ал.1 от
ГПК. При това положение въззивният съд е длъжен да приеме решението за
правилно и да го потвърди при липса на нарушена императивна
материалноправна норма.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателят Г. С. следва да заплати
за въззивната инстанция разноските за това производство на въззиваемата Б.
П., а именно 500 лева /л.45/ реално платен хонорар на пълномощника й за
въззивно обжалване.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4258/15.12.2022г. по гр.д. № 9868/2022г.
по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН ********** от ***да плати на Б. Т. П., ЕГН
********** от *** сумата от 500 лева за съдебни разноски направени по
настоящото въззивно дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3