Присъда по дело №1640/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 61
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20212120201640
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 61
гр. Бургас, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
и прокурора Богомила Николаева Колева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20212120201640 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. Д. Д., ЕГН:**********, роден на ***г. в гр.Бургас,
б****, с адрес на местоживеене в ***, за ВИНОВЕН в това, че за времето от месец януари
2019г. до месец март 2020г. в гр.Бургас, след като е осъден с решение № 1808/16.11.2016г.,
постановено по гр.дело № 6008/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна
сила на 16.11.2016г., да издържа свой низходящ - Д.И. Д.а, родена на ***г., чрез нейната
майка и законен представител В.П. Д.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно: петнадесет месечни вноски, от които четири
месечни вноски в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева и единадесет месечни
вноски в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева, общо всички в размер на 7 850
(седем хиляди осемстотин и петдесет) лева, платими в гр.Бургас - престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК,
НАЛАГА на подсъдимия ИВ. Д. Д., с посочена по-горе самоличност, наказание
пробация, при следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационния служител, или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти
седмично, за срок от 8 /осем/ месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца,
на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
1
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. Д. Д., с посочена по-горе самоличност, да заплати разноски
по делото в размер на 73,20 /седемдесет и три лева и двадесет стотинки/ лева в полза и по
сметка на ОД МВР гр.Бургас.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд - Бургас в 15-
дневен срок.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

мотиви към присъда № 61/ 29.09.2021г. по н.о.х.д. № 1640/ 2021г. по описа на Районен
съд –Бургас

Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Бургаска
районна прокуратура, с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК
спрямо подсъдимия И. Д. Д. с ЕГН **********.
Представителят на Бургаска районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че от
събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че подсъдимият
е осъществил престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен по така повдигнатото обвинение и да му наложи наказание пробация, а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице за срок от девет месеца, с периодичност
два пъти седмично на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от девет месеца на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелката В.Н. и подсъдимият И.Д. имали сключен граждански брак, който бил
прекратен със съдебно решение на 16.11.2016г. От съвместното си съжителство, двамата
имали дете Д.И. Д.а, родена на 05.05.2016г. в гр.Бургас.
С решение № 1808 от 16.11.2016г. по гражданско дело № 6008/2016г. по описа на Районен
съд-Бургас, влязло в законна сила на 16.11.2016г. подсъдимият Д. бил осъден да заплаща на
детето си Д.И. Д.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450,00 лева, платима по
банков път до пето число на текущия месец, считано от 01.12.2016г. до навършване на
тригодишна възраст на детето. Считано от навършване на тригодишна възраст на детето Д.
Д.а до навършване на седемгодишна възраст, подсъдимият Д. следвало да заплаща месечна
издръжка на детето си в размер на 550,00 лева, платима по банков път до пето число на
текущия месец. Считано от навършване на седемгодишна възраст на детето до навършване
на пълнолетие на детето, подсъдимият Д. следвало да плаща месечна издръжка на детето си
в размер на 650,00 лева, платима по банков път до пето число на текущия месец.
Издръжката следвало да бъде изплащана чрез майката на детето и законен негов
представител – В.П. Д.а в гр.Бургас. Според решението на съда, след прекратяване на брака
В.П. Д.а ще възстанови фамилното си име - „ Н.“.
От влизане в сила на съдебното решение до месец декември на 2018г., включително,
подсъдимият Д. заплащал месечната издръжка на детето си в пълен размер. От месец януари
на 2019г. до месец март на 2020г. той спрял плащането на издръжката и започнал да
превежда частични вноски, по 150,00 лева за всеки месец в периода от месец януари на
2019г. до месец ноември на 2019г. и 300,00 лева за месец декември на 2019г.
От месец януари на 2020г. до месец март на 2020г. подсъдимият Д. продължил да
превежда по 150,00 лева всеки месец, като за месец февруари на 2020г. той предал на ръка
на свидетелката В.Н. още 150,00 лева.
Горепосочените плащания не били достатъчни да покрият размера на определената със
съдебно решение месечна издръжка на детето Д. Д.а.
Въз основа на молба от свидетелката В.Н. и издадения изпълнителен лист №
1405/29.03.2019г. било образувано изпълнително дело № 325/2019г. при държавен съдебен
изпълнител от Районен съд-Бургас. По изпълнителното дело не са постъпвали плащания по
присъдената издръжка. Въпреки, че подсъдимият И. Д. Д. бил запознат със съдържанието на
горепосоченото съдебно решение и бил наясно със задълженията си да заплаща на детето си
месечна издръжка, съзнателно не изпълнил тези свои задължения в размер на повече от две
1
месечни вноски по отношение на Д. Д.а, а именно: петнадесет месечни вноски, от които
четири месечни вноски в размер на 450,00 лева и единадесет месечни вноски в размер на
550,00 лева, общо всички в размер на 7850 лева, платими в гр.Бургас, чрез нейната майка и
законен представител – свидетелката В.Н..
Гореизложената фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните
в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на
свидетелите В.Н., М.А., М.Г., удостоверение за раждане на Д.И. Д.а, банкови извлечения от
сметка на В.Н. за периода от месец декември на 2016г. до месец март на 2020г., решение №
1808/16.11.2016г. по гр.дело № 6008/2016г. по описа на Районен съд-Бургас, справка по
изпълнително дело № 325/2019г., справка съдимост.
При така установената по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че
подсъдимият И.Д. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, като за времето от месец януари 2019г. до месец март 2020г. в гр.Бургас, след
като е осъден с решение № 1808/16.11.2016г., постановено по гр.дело № 6008/2016г. по
описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна сила на 16.11.2016г., да издържа свой
низходящ - Д.И. Д.а, родена на 05.05.2016г., чрез нейната майка и законен представител В.П.
Д.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: петнадесет месечни вноски, от които четири месечни вноски в размер на 450,00
лева и единадесет месечни вноски в размер на 550,00 лева, общо всички в размер на 7850
лева, платими в гр.Бургас, поради което съдът го призна за виновен по повдигнатото
обвинение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. Присъдената издръжка следва да задоволява ежедневните нужди на
детето Д.И. Д.а, поради което е изискуема през течение на месеца, за който се отнася и в
този смисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си,
предвиждал е, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто извършване и законът се интересува
единствено от факта на неплащане на издръжката. Налице е парично задължение, което се
дължи на равни месечни вноски, което не е изпълнено за повече от два месеца, в размер на
две и повече месечни вноски. Без правно значение в случая е обстоятелството дали
подсъдимия работи или не през целия период или само през част от него, и дали е можел да
изпълнява без затруднения задължението си за издръжка на детето си. Това е така, тъй като
веднъж установено по съдебен ред, задължението за издръжка е безспорно и изискуемо.
Начинът на погасяване на това задължение не може да бъде изменян по начин различен от
съдебното решение, което се ползва със силата на присъдено нещо.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил две алтернативни
наказания – лишаване от свобода до една година или пробация. При индивидуализиране на
наказанието съдът взе предвид, че обществената опасност на деянието не е висока. Данните
за личността на подсъдимия и съдебната му биография го характеризират, като лице с ниска
степен на обществена опасност. Макар и да не е изпълнявал задължението за издръжка на
детето си Д. Д.а, чрез неговата майка и законен представител, подсъдимият инцидентно е
плащал определени суми. В този случай съдът намери, че с наказание пробация могат да
бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК. Това наказание, като съвкупност от мерки
за контрол и въздействие съдът определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като наложи на подсъдимия следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител, или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично за срок от осем месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.1
от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца,
на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
2
Съдът след като призна подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК възложи
в негова тежест направените по делото разноски

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата .
3