Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.04.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3605 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 15.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 63833/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ГО, 125 състав, А.Д.И. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ сумата
758.14 лева- неплатена главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-
30.04.2016 г., включително по обща фактура № 0064988 148/ 31.07.2015 г. и обща
фактура № **********/ 31.07.2016 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
бул.„В. ********, апартамент с аб.№ 134794, ведно със законната лихва от
13.09.2017 г. до плащането; сумата 118.38 лв.- обезщетение за забава върху
главницата за периода 01.11.2014 г.- 2017 г.; сумата 23.01 лева- главница за
дялово разпределение за периода м.05.2015 г.- м.04.2016 г., по издадени
фактури, ведно със законната лихва от 13.09.2017 г. до плащането; и сумата 4.35
лева- лихва за забава от 1.07.2015 г. до 22.08.2017 г. Предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А.Д.И. осъдителни искове
са отхвърлени: за сумата 9.18 лева,
съставляваща 1/2 от дължимата сума по фактура № **********/ 30.06.2014 г. за
дялово разпределение на стойност 18.36 лева; за сумата 2.83 лева, съставляваща 1/2 от начисленото обезщетение за забава върху главницата от
18.36 лева за периода от 1.08.2014 г. до 22.08.2017 г.; за сумата 316.48 лева,
съставляваща 1/2 от вземането по обща фактура № **********/ 31.07.2014 г.- на
стойност 632.97 лева; и за сумата 94.52 лева, съставляваща 1/2 от вземането за обезщетение за забава върху главницата от
632.97 лева по обща фактура за периода от 15.09.2014 г. до 22.08.2017 г.,
поради изтекла давност. Със същото решение З.Д.И.- П. /ЕГН **********/ е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/
сумата 758.14 лева- неплатена главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., вкл. по обща фактура № **********/ 31.07.2015 г.
и обща фактура № **********/ 31.07.2016 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
бул.„В. ********, апартамент с аб.№ 134794, ведно със законната лихва от
13.09.2017 г. до плащането; сумата 118.38 лв.- обезщетение за забава върху
главницата за периода 1.11.2014 г.- 2017 г.; сумата 23.01 лв.- главница за
дялово разпределение за периода м.05.2015 г.- м.04.2016 г., по издадени фактури,
ведно със законната лихва от 13.09.2017 г. до плащането; и сумата 4.35 лева-
лихва за забава от 1.07.2015 г. до 22.08.2017 г. Предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу З.Д.И.- П. осъдителни искове
са отхвърлени: за сумата 9.18 лева,
съставляваща 1/2 от дължимата сума по фактура № **********/ 30.06.2014 г. за
дялово разпределение на стойност 18.36 лева; за сумата 2.83 лева, съставляваща 1/2 от начисленото обезщетение за забава върху главницата от
18.36 лева за периода от 01.08.2014 г. до 22.08.2017 г.; за сумата 316.48 лева,
съставляваща 1/2 от вземането по обща фактура № **********/ 31.07.2014 г.- на
стойност 632.97 лева; и за сумата 94.52 лева, съставляваща 1/2 от вземането за обезщетение за забава върху главницата от
632.97 лева по обща фактура за периода от 15.09.2014 г. до 22.08.2017 г.,
поради изтекла давност. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А.И. е осъден да
заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 442.81
лева- разноски по делото, и сумата 204.37 лева- депозит за особен представител
на А.И. и Д.И.; и ответницата З.И.- П. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 442.81 лева- разноски
по делото, и сумата 68.13 лева от депозита за особен представител наД.И.. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден
да заплати на ответницата З.И.- П. сумата 133.87 лв.- разноски по
делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от
претендираните по делото суми- главница за потребена топлинна енергия и такса
за дялово разпределение, лихви за забава и законна лихва върху главниците,
ведно с разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна А.Д.И. /ответник по делото/, представляван от особен представител по
чл.47 ГПК, оспорва жалбата на ищеца и моли постановеното от СРС решение като
правилно да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част.
Въззиваемата
страна З.Д.И.- П. /ответница по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод
подадената от подпомаганата от него страна въззивна жалба.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 3605/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
Предявени са искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част /части/.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част /части/, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от “Т.С.“ ЕАД срещу
А.Д.И. и З.Д.И.- П. осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
горепосочените суми, като неоснователни- чл.272 ГПК. Фактическите и правни констатации на настоящия съд относно
погасяването по давност на част от процесните вземания- главни и акцесорни,
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че част от процесните главни вземания- предмет
на предявените от „Т.С.” ЕАД осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, не са
дължими, поради основателност на заявените от ответниците А.И. и З.И.- П.
правопогасяващи възражания за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при съобразяване на
обстоятелството, че давността е прекъсната на 13.09.2017 г., когато е подадена
исковата молба по делото.
Не е допуснато при постановяване на
обжалваното решение поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон. Основателни са възраженията на ответниците
по исковете /чл.120 ЗЗД/, чиято материално- правна и процесуално- правна
легитимация по предявените осъдителни искове произтича от настъпило
наследствено правоприемство от А. И. /починала на 5.10.2016 г./- абонат на
топлопреносното предприятие, и отД.И. /ответник по делото, починал на
21.05.2018 г./, за изтекла погасителна давност за част от вземанията за
стойността на претендираната топлинна енергия.
Възраженията
на ответниците за изтекла погасителна давност са основателни относно процесните
вземания за стойността на потребена в процесния имот топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила до 13.09.2014 г. Това са
вземанията за цената на доставена в имота през периода м.05.2013 г.- м.04.2014
г. топлинна енергия на обща стойност 632.97 лв., за които е издадена цитираната
по- горе обща фактура /за изравнителна сметка/ от 31.07.2014 г., представена от
ищеца. Според приложеното в първоинстанционното производство съобщение към
издадената на 31.07.2014 г. обща фактура за отоплителния сезон м.05.2013 г.-
м.04.2014 г. е фактурирана топлинна енергия на стойност 597.88 лв. /прогнозно
потребление/, като е налице подаден от ФДР изравнителен резултат в размер на 35.09
лв., представляващ сума за доплащане от абоната, вследствие на което дължимата
за периода сума е определена на 632.97 лв., за която именно е издадена
цитираната обща фактура. В този смисъл са и констатациите на вещите лица по
изслушаните в първоинстанционното производство съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, приети като неоспорени от страните и възприети от настоящия
съд като обективно дадени. При така установената фактическа обстановка, предвид
настъпилата преди 13.09.2014 г. изискуемост на посочените по- горе вземания в
общ размер от 632.97 лв., правилно е прието в обжалваното решение, че същите са
погасени по давност. Съобразно
даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г.
на ОСГТК на ВКС разрешение относно приложимия за процесните периодични
главнични вземания специален давностен срок и при съобразяване на
обстоятелството, че давността е прекъсната на 13.09.2017 г., когато е подадена
исковата молба по делото, се налага извод за основателност на поддържаните от ответниците
правопогасяващи възражения за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за сумата 632.97 лв.
общо- главница, които правилно са уважени с обжалваното първоинстанционно
решение, довели до отхвърляне на исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД за посочената сума
като неоснователни, поради погасяване на вземането по давност.
Задълженията
на ответниците за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между
страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. И съобразно
приложимите в отношенията между страните до м.03.2014 г. Общи условия на „Т.С.“
ЕАД от 2008 г., според които купувачите
следва да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, и според действащите при ищеца от м.03.2014 г.
Общи условия от 2014 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 ОУ в 30- дневен срок от датата
на публикуването им на интернет- страницата на продавача- чл.33, ал.1 ОУ, изискуемостта на вземанията за цената на доставена в
процесния имот през отоплителния сезон м.05.2013 г.- м.04.2014 г. топлинна
енергия е настъпила преди 13.09.2014 г., поради което и давностният срок по
чл.111, б.“в“ ЗЗД за горепосочената част от процесните главнични вземания при всички
случаи е изтекъл към 13.09.2017 г., както правилно е приел първоинстанционният
съд.
Тъй
като ликвидността на произтичащите от реалното потребление /повече от прогнозното/
вземания за стойността на доставената в имота
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 3605/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
топлинна енергия е установена с посочената изравнителна
сметка, въведена в системата на ищеца
след съставянето й, като липсват твърдения и подкрепящи ги доказателства това
да е станало след 13.08.2014 г., не може да се приеме в случая, че
изискуемостта на определеното с нея вземане е настъпила след 13.09.2014 г.,
поради което и исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД- за сумата 632.97 лв. общо
/главница/, и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД- за сумата 189.04 лв. общо- лихви за
забава, претендирани от двамата ответници, правилно са отхвърлени като
неоснователни. Съобразно нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да
се считат и акцесорните вземания за лихви, определени върху погасените по
давност главнични вземания. Поради това и вземанията за лихви за забава върху
главницата от 632.97 лв., чиято изискуемост е настъпила до 13.09.2014 г., са
също погасени по давност.
Неоснователни са и претенциите на ищеца за
присъждане на сумата 18.36 лв. общо- такса за услугата „дялово разпределение“,
която не следва да бъде включвана в главничните задължения на ответниците, тъй
като не е обосновано, нито доказано от ищеца да е титуляр на такова вземане
срещу наследодателката им А. И.- абонат на топропреносното предприятие. Поради
акцесорния му характер не следва да бъде присъдено на ищеца и вземането за
лихви за забава при плащането на посочената главница- такса за дялово
разпределение, в размер на 5.86 лв. общо /или 2 х 2.83 лв., претендирани от
всеки от ответниците/.
При
това положение с оглед релевираните в жалбата доводи, които са неоснователни,
въззивникът не може да постигне признаването за дължими на суми в по- големи от
определените от СРС размери и тяхното присъждане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид горното и поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по основателността на исковете постановеното от СРС решение като
правилно в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски-
събразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, имат въззиваемите страни. Искане за
присъждането на разноски за въззивното производство е заявено от З.И., на която
следва да бъде присъдена сумата 400 лв.- разноски за платено адв. възнаграждение,
за което са представени съответни доказателства по делото. Искане за разноски
от А.И., представляван от особен представител по чл.47 ГПК, не е заявено,
поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
На основание чл.77 ГПК въззивникът- ищец по
делото дължи да заплати по сметка на СГС допълнително сумата 25 лв.- държавна
такса за въззивното обжалване, чийто размер е 100 лв. общо.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.11.2018
г., постановено по гр.д.№ 63833/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 125
състав, в обжалваните части, а
именно:
-
в частта, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу А.Д.И. /ЕГН **********/ искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени: за сумата 9.18 лева,
съставляваща 1/2 от дължимата сума по фактура № **********/ 30.06.2014 г. за
дялово разпределение на стойност 18.36 лева; за сумата 2.83 лева, съставляваща 1/2 от начисленото
обезщетение за забава върху главницата от 18.36 лева за периода от 01.08.2014
г. до 22.08.2017 г.; за сумата 316.48
лева, съставляваща 1/2 от вземането по обща фактура № **********/
31.07.2014 г.- на стойност 632.97 лева; и за сумата 94.52 лева, съставляваща 1/2 от вземането за
обезщетение за забава върху главницата от 632.97 лева по обща фактура за
периода от 15.09.2014 г. до 22.08.2017 г., поради погасяване на вземанията по давност;
-
в частта, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу З.Д.И.- П. /ЕГН **********/
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени: за сумата 9.18 лева, съставляваща 1/2 от
дължимата сума по фактура № **********/ 30.06.2014 г. за дялово разпределение
на стойност 18.36 лева; за сумата 2.83
лева, съставляваща 1/2 от начисленото обезщетение за забава
върху главницата от 18.36 лева за периода от 01.08.2014 г. до 22.08.2017 г.; за
сумата 316.48 лева, съставляваща 1/2
от вземането по обща фактура № **********/ 31.07.2014 г.- на стойност 632.97
лева; и за сумата 94.52 лева,
съставляваща 1/2 от вземането за обезщетение за забава
върху главницата от 632.97 лева по обща фактура за периода от 15.09.2014 г. до
22.08.2017 г., поради погасяване на вземанията по давност; и
-
в частта, в която на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на
ответницата З.И.- П. сумата 133.87 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ да заплати на З.Д.И.- П. /ЕГН **********/ сумата
400 лв. /четиристотин лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 25 лв. /двадесет
и пет лева/- държавна такса
/допълнително/ по въззивната жалба, на основание чл.77 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 63833/ 2017 г. на СРС, ГО, 125 състав, е влязло в сила като необжалвано от страните в останалата му част.
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 3605/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- гр. София- като трето лице- помагач
на ищеца „Т.С.“ ЕАД- *** в производството по
делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.