№ 95
гр. Габрово , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200393 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Н. СТ. АЛ. от гр. Дряново е обжалвал Наказателно постановление №
21-0892-000205, издадено на 09.03.2021 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП той е бил санкциониран
с „Глоба” в размер на сумата от 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от „Шест месеца”, наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, както и с
отнемане на десет контролни точки – същото осъществено въз основа на Наредба № Із-
2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършване на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ бр. 1/04.01.2013г., в сила от
04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г.; бр.
26/23.03.2018 г.). Въз основа на съображения, изложени в подадената жалба и развити чрез
процесуален представител, който е упълномощил по предвидения за това ред,
жалбоподателя е счел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като
такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които
произтичат от това. Към тях спадат и разноски, заплатени на този процесуален
представител, чието присъждане се претендира въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален
представител на насрочената за разглеждането на делото дата. В писмото, с което жалбата е
изпратена до съда, от страна на същата е направено искане за оставяне на жалбата без
1
уважение, както и за потвърждаване на обжалваното постановление.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Жалбоподателя е правоспособен водач от категориите „В”, „М” и „АМ”, воден на
отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, който до описаната в акта и
наказателното постановление дата е бил санкциониран чрез множество други влезли в сила
такива за различни нарушения на норми от ЗДвП, осъществени при управление на МПС.
На 27.04.2020 година жалбоподателя управлявал товарен автомобил марка „Рено”,
модел „Мастер” с Рег. № СТ 31-17 РМ, като се движел с него в посока от връх Шипка към
гр. Габрово. Около 20,30 часа вечерта на същата дата, след навлизане в чертите на
посоченото населено място и продължаване на неговото движение по посока на булевард
„Хемус”, той бил спрян за проверка от полицейски екип, включващ свидетеля И.Л. и друг
полицейски служител, които към този момент се намирали на КПП, изградено в района на
булевард „Столетов”. След като изискали от водача свидетелство за правоуправление и
документи за регистрацията на автомобила, те установили, че МПС е собственост на „Хепи
Транс 17” ЕООД - Дряново, БУЛСТАТ *********, както и че е било управлявано от Н. СТ.
АЛ. от гр. Дряново, с ЕГН **********. При извършената проверка се установило, че
регистрацията на МПС е била прекратена въз основа на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. С оглед на
това обстоятелство против жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, тъй като актосъставителя е приел, че след като на посочената
дата е управлявал въпросния товарен автомобил, чиято регистрация е била прекратена и
след нейното прекратяване МПС не е било регистрирано по надлежния ред, А. е осъществил
състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка с изложеното е била сезирана и
РП - Габрово, прокурор от която (с постановление, издадено на 12.02.2021 година) е отказал
да образува наказателно производство за извършено престъпление от общ характер – по чл.
345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като въз основа на събраните по преписката данни е
приел, че макар и от обективна страна да изпълнява признаците от състава на това
престъпление, осъщественото деяние от жалбоподателя не е съставомерно от субективна
страна заради липса на доказателства, които да установяват, че като водач той е знаел за
прекратената регистрация на автомобила. Въз основа на това постановление и на останалите
приложени материали по административно-наказателната преписка Началника на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е издал цитираното постановление, което е
предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 4 от делото екземпляр на наказателното
постановление сочат, че той е получен от жалбоподателя на 15.04.2021 г.. Според
намиращия се на л. 9 пощенски плик жалбата против същото е изпратена по пощата на
2
22.04.2021 г., или на последния ден от съответния седемдневен срок, започнал (съобразно
правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за
неговото получаване. С оглед на това и обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице,
тя следва да се счита за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за
основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира
чрез него. Същият трябва да отговаря на определени изисквания и следва да се състави
преди изтичането на определени срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тях действително са спазени. Преди
всичко следва да се отбележи, че нарушителя е бил известен още към датата 27.04.2020
година, на която е бил съставен акта за установяване на административното нарушение. Към
тази дата Районна прокуратура - Габрово все още не е била сезирана от Сектор „ПП”, като
все още не е имало произнасяне по въпроса дали извършеното от него е представлявало
престъпление, или не. Доколкото това е така, а този въпрос е бил решен в отрицателен
смисъл едва на 12.02.2021 г. и посоченото обстоятелство (според приложеното на л. 13
писмо) е станало известно на наказващия орган на 16.02.2021 година, следва да се приеме,
че при съставянето на акта на акта не е допуснато нарушение на указаното в чл. 33, ал. 1 и 2
от ЗАНН или такова във връзка с установения в чл. 34, ал. 1, б. „В” тримесечен срок, още
повече и поради това, че актът се явява издаден преди изтичане на една година от деня за
извършване на описаното в него нарушение. Срока за издаване на наказателното
постановление също се явява спазен, тъй като то е издадено преди края на шестмесечния
период, започнал да тече от датата за издаване на посоченото постановление от страна на
прокурора, с което е прието, че извършеното не съставлява престъпление от субективна
страна. Актът е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, като
последния и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени под
формата на задължителни чрез разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Действията във
връзка със съставянето на този акт са били извършени в личното присъствие на
жалбоподателя, който е имал възможност да се запознае с отразените в акта констатации и е
получил препис от него. Наказателното постановление също е издадено от компетентен
орган, тъй като от направеното позоваване в него и т. 2.12 от посочената в последното
Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните
работи и приложена на л. 24-25 от НАХД № 393/2021 г., е видно, че Началника на Сектор
„ПП” при ОД на МВР Габрово е бил компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
лице, разполагащо с права да издава подобни постановления за нарушения на норми от
същия закон.
Към датата, на която автомобила е бил управляван в гр. Габрово, неговата
регистрация е била вече служебно прекратена въз основа на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а
управителя на дружеството собственик не е бил предприел действия за неговото повторно
3
регистриране към нея. Въпреки че от аспект на това нарушението безспорно е налице от
обективна страна, съдът прие, че жалбоподателя е незаконосъобразно санкциониран за него.
Причината за този извод не се дължи на липсата на доказателства, че той е управлявал
автомобила, а защото приложените такива не установяват, че към 27.04.2020 година той е
знаел (или би могъл да предполага), че автомобилът е бил с прекратена регистрация, в т.ч. и
при допълнително установения факт, че той не е бил собственик на МПС и че на тази дата
то е била взето само за временно използване от него. Към момента, в който е било спряно за
проверка от служителите на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, МПС е имало монтирани
регистрационни табели. Тъй като те очевидно не са били иззети след служебно прекратяване
на регистрацията на 10.03.2020 година, може да се заключи, че управлението на автомобила
не е осъществило състава на нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна
страна. И това е така, тъй като изпълнителното деяние на същото нарушение, както и това
на аналогичното нему престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, е възможно да
бъдат осъществени само при пряк умисъл, който не би могъл да се счита за проявен в
настоящия казус поради липса на доказателства, че управителя на дружеството собственик е
бил запознат с прекратената регистрация (обусловена от неизпълненото задължение да
пререгистрира автомобила в рамките на съответния срок, започнал да тече от неговото
закупуване на 08.01.2020 година – копие от договор за покупко-продажба, приложен на л.
20), както и че (след като е бил запознат с този факт) е уведомил жалбоподателя за нея преди
да му предостави автомобила. Този извод не е опроверган от данните, които се съдържат в
събраните доказателствени материали. Той кореспондира напълно не само на отразеното в
тях, но и на показанията, които въпросния управител – Й.В.Й., ЕГН **********, е дал на
08.06.2021 година при разпита си в качеството на свидетел. Съдържанието на приложените
на л. 14-17 от делото писмени материали не сочи, че този свидетел е бил уведомен за
прекратената регистрация преди 27.04.2020 година, а след като това е така и по делото няма
доказателства, които да установяват наличие на предприети действия за подобно
уведомяване от него и по отношение на жалбоподателя, следва да се приеме, че последният
също не би могъл да бъде запознат с подобен факт. Нито едно от изложените обстоятелства
не е било отчетено от страна на наказващия орган, въпреки че въз основа на тях (според
предвиденото в нормата на чл. 54 от ЗАНН) той е следвало да прекрати образуваната
преписка чрез мотивирана резолюция, тъй като извършеното нарушение не би могло да се
вмени във вина на водача. Като е сторил това и е санкционирал жалбоподателя с посочените
наказания, той е издал едно безспорно незаконосъобразно наказателно постановление, което
подлежи на отмяна поради тази причина.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в подкрепа на същото писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя стойността на съответните разноски, възлизащи на сумата от 300
лева, които (според приложения на л. 5 договор за правна защита и съдействие от 15.04.2021
4
г.) той действително е заплатил за упълномощаване на процесуален представител – адвокат
от Адвокатска колегия - Велико Търново, който не само че е изготвил подадената жалба
против наказателното постановление, но и го е представлявал като такъв в производството
по него.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0892-000205, издадено на
09.03.2021 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с
което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Н. СТ. АЛ. от гр. Дряново, ул.
„**********” № 1, ЕГН **********, са били наложени: ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата
от 200 (двеста) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от
ШЕСТ МЕСЕЦА – на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, както и
ОТНЕМАНЕ на ДЕСЕТ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ – същото въз основа Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 година на МВР, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, със седалище град Габрово и адрес на
управление улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на Н. СТ. АЛ. от гр. Дряново,
улица „**********” № 1, ЕГН **********, сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5