О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….06.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №772 по описа
за 2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №18982/05.03.2020г. от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу Решение №585/10.02.2020г.
по гр.д. №6691/2019г. на РС – Варна, с което са отхвърлени
предявените срещу И.Т.Я. с ЕГН: **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл. 258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване
за установено по отношение на И.Т.Я. с ЕГН: **********,
като заемател по договор за
паричен заем № 3040536, че дължи
сумата в общ размер на 1998.71 лв, от която
главница в размер на 1641.61 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.03.2019г.; 194.07 лв., представляваща договорна лихва от
29.11.2017г. до 27.06.2018г.; 153.03 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 29.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1917/07.03.2019г., по частно гражданско дело №
3517/2019г. на ВРС, като недоказани.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, постановено при съществено
нарушение на проц.правила и материалния закон. Сочи
се като неправилен извода на съда, че не е доказан на факта на предаване на
заемната сума, въз основа на обективираното в
договора удостоверяване от страна на заемателя, че е
получил заетата сума изцяло. Твърди се, че заявителят не се позовава на
предсрочна изискуемост, тъй като задължението е падежирало
изцяло.
В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда
молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове изцяло,
като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна И.Т.Я.,
чрез проц.представител, с който се изразява становище за недопустимост
на решението поради неприлагане своевременно от първоинстанционния
съд на последиците по чл.129, ал.3 от ГПК. В евентуалност жалбата се оспорва
като неоснователна, като се изразява становище за правилност и
законосъобразност на решението. Доказателствени
искания не са направени.
Подадена е и частна жалба
вх.№31337/27.05.2020г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр.София срещу определение №4881/02.04.2020г., постановено по
гр.д.№6691/2019г., с което жалбоподателят е осъден да заплати сумата 1500 лв.,
представляващи адв.възнаграждение за проц.представителство в производството пред ВРС. Твърди се
в жалбата, че предявените искове не налагат самостоятелна защита, тъй като са
обусловени, поради което не следва да се определя отделно възнаграждение по
всеки от тях.
В депозирания отговор въззиваемата страна изразява становище за неоснователност
на жалбата, като твърди, че по предявените общо пет искови претенции се дължи
отделно възнаграждение, поради което обжалваното определение е правилно и
законосъобразно.
Подадена е и частна жалба
вх.№32775/01.06.2020г. от И.Т.Я., чрез проц.представител, срещу определение
№4881/02.04.2020г., постановено по гр.д.№6691/2019г., с което съдът е изменил
на осн. чл.248 от ГПК постановеното от него решение в
частта, в която е приел, че възнаграждението за защита на длъжника в
заповедното производство е в размер на 50 лв. на осн.
чл.6, ал.1 от Наредба №1/2004г.
В депозирания отговор въззиваемата страна изразява становище за неоснователност
на жалбата, като твърди, че за подаване на банкетно възражение на дължника се дължи възнаграждение именно в определения от
съда размер.
Съдът намира, че жалбите,
въз основа на които е образувано настоящото производство, са подадени в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, спазени са и останалите изисквания за редовност на същата
съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
Предвид допустимостта и редовността на
въззивната и частните жалби и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане
допустима и редовна въззивна жалба вх. №18982/05.03.2020г. от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу Решение
№585/10.02.2020г. по гр.д. №6691/2019г. на РС – Варна, с което са отхвърлени предявените срещу И.Т.Я. с ЕГН: **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл. 258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване
за установено по отношение на И.Т.Я. с ЕГН: **********,
като заемател по договор за
паричен заем № 3040536, че дължи
сумата в общ размер на 1998.71 лв, от която
главница в размер на 1641.61 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.03.2019г.; 194.07 лв., представляваща договорна лихва от
29.11.2017г. до 27.06.2018г.; 153.03 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 29.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1917/07.03.2019г., по частно гражданско дело №
3517/2019г. на ВРС, като недоказани.
ПРИЕМА
за разглеждане
допустима и редовна частна жалба
вх.№31337/27.05.2020г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр.София срещу определение №4881/02.04.2020г., постановено по
гр.д.№6691/2019г., с което жалбоподателят е осъден да заплати сумата 1500 лв.,
представляващи адв.възнаграждение за проц.представителство в производството пред ВРС. Твърди се
в жалбата, че предявените искове не налагат самостоятелна защита, тъй като са
обусловени, поради което не следва да се определя отделно възнаграждение по
всеки от тях.
ПРИЕМА
за разглеждане
допустима и редовна частна жалба вх.№32775/01.06.2020г. от И.Т.Я.,
чрез проц.представител, срещу определение
№4881/02.04.2020г., постановено по гр.д.№6691/2019г., с което съдът е изменил
на осн. чл.248 от ГПК постановеното от него решение в
частта, в която е приел, че възнаграждението за защита на длъжника в
заповедното производство е в размер на 50 лв. на осн.
чл.6, ал.1 от Наредба №1/2004г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з.
на 15.07.2020г. от 10.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: