№ 22
гр. Айтос, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20252110200062 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. К. П., ЕГН **********, чрез адв.В.А., съд.адрес: ***, против
Наказателно постановление (НП) № 24-0237-000321/27.12.2024г., издадено от Началник група в
ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн.
чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Моли съдът да отмени атакуваното НП, което счита за
неправилно и незаконосъобразно. Намира, че в случая нарушението не било извършено в
условията на системност, оспорвайки годността на процесното техн.средство към момента на
установяване на вмененото му нарушение. Счита, че изтекли сроковете по чл. 34, ал.1 ЗАНН.
Претендира разноски.
АНО, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява
становище за неоснователност на жалбата, молейки за отхвърлянето й.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С
атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 16.01.2022 г. в 19:59 ч. в общ.Айтос
на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при
ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В
26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача, управлява л.а. „Мерцедес Ц200Д“, с рег. № А
5477 НН, с посока на движение от ***, с наказуема скорост 84 км/ч, при максимално допустима 50
км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 с №
1047F8A4010800E9, насочено в посока на измерване северозапад. Изрично в описателната част на
НП е изложено, че деянието е било извършено в условията на системност, като е отразено
наличието и на декларация по чл.188 ЗДвП, подадена от собственика на управлявания л.а. За
установеното административно нарушение е съставен АУАН, връчен на нарушителя и подписан от
1
него без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата
е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните
реквизити. В случая жалбоподателят е санкциониран с издаване на процесното НП, т.к. електронен
фиш се издава, само когато за установеното нарушение е предвидено налагане на наказание глоба
/арг. чл. 189, ал.4 ЗДвП/, докато за извършване на установеното административно нарушение, наред
с наказанието глоба, в чл. 182, ал.5 ЗДвП е предвидено и наказание лишаване от право на
управление на МПС /Р.№ 1336 от 13.07.2017 г. по н. д. № 1309/2017 г. и Р. № 499 от 17.03.2015 г. по
н. д. № 267/2015 г., двете на Административен съд – Бургас/. Разгледана по същество жалбата е
основателна поради следното. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но същите не са
издадени при спазване давностните срокове по чл.34 ЗАНН. Неспазването на указаните срокове за
иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено
процесуално нарушение, т.к. се явява абсолютна пречка за развитието на
административнонаказателно производство и води до отмяна на постановения в едно такова
производство акт. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административно-наказателно
производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Предвид разрешението, дадено с ППВС № 10/28.09.1973 г., ТР № 48
от 28.12.1981 г. по т.д.№ 48/1981 г. на ОСНК на ВС, TP № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 на
ОСНК на ВС, TP № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г. на ОСНК на ВС и ТП № 1/2015 г. на ОСС
на НК на ВКС и втора колегия на ВАС, посочените в нормата на чл. 34 ЗАНН срокове са давностни,
за които съдът има задължение служебно да следи. Давността е материално-правен институт с
процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността.
В случая нарушението е осъществено на 16.01.2022 г., като считано от тази дата е започнал
да тече едногодишния срок за съставянето на АУАН и същия е изтекъл на 16.01.2023 г. В случая
АУАН е едва на 14.11.2024г., т.е. доста след изтичане на една година от извършване на
административното нарушение. При това положение, към 14.11.2024 г. е била погасена
възможността за реализиране правомощията на наказващия орган по налагане на административно
наказание за описаното в АУАН административно нарушение. В ЗАНН няма предвидена
възможност за спиране и прекъсване на давността, поради което същата е абсолютна и с изтичане
на определените в чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН срокове, възможността да бъде реализирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя винаги се погасява. Действия, които са
предприети за установяване на водача, за изискване на документи, тяхното получаване и
евентуалното им обсъждане, не са от естество да прекъснат давностните срокове за съставянето на
АУАН. Не са налице изключенията, визирани в чл. 34 ЗАНН, предвиждащи по-дълги срокове за
образуване на административнонаказателно производство. От това следва, че АУАН е съставен
извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, обуславящо извод за отмяна на атакуваното НП /Р. № 1705 от
10.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2118/2018 г. на Административен съд – Бургас/.
Жалбоподателят има право на разноски на осн. чл.63д ЗАНН в размер от 800 лв. /заплатено
адв. възнаграждение/, което следва да се възложи в тежест на АНО.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0237-000321/27.12.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на жалбоподателя Ц. К. П., ЕГН **********,
за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн. чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Ц. К. П., ЕГН **********, сумата от 800 лв. –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3