№ 158 от 17.07.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор
Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 102 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
„Н.П.Л.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Неманя Здравкович – управител, срещу Решение №68/05.02.2020
г., постановено по административнонаказателно дело № 1392/2019 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
30-0000375/30.07.2019 г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна
администрация” – Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция” (от 01.02.2020 г. – областен отдел в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София”) при
Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация” към Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В жалбата e наведено касационното
основаниe по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
„Н.П.Л.”
ЕООД не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото. Представя писмени бележки с вх. № 2534/16.06.2020 г.
Ответникът по касационната жалбата – областен отдел
„Автомобилна администрация” – Кюстендил в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София” при
Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация”, не
изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000375/30.07.2019 г., издадено от
началника на областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил, с което на
„Н.П.Л.” ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр)
е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00
(три хиляди) лева за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтПр,
а именно – за това, че на 10.02.2019 г., като превозвач,
притежаващ лиценз за международен автомобилен
превоз на товари, е разрешил извършване на международен превоз
на товари с моторно превозно средство (МПС) от категория
3 – влекач марка „С.”, с рег. № ****, като водачът – Б. А. (B.
A.), не притежава
карта за квалификация за превоз на товари.
Нарушението е установено при извършена комплексна проверка на дружеството. При
справка в системата на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация” е
установено, че към датата на извършване на превоза на водача не е издадена
карта за квалификация за превоз на товари.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол рег. №
30-19-17-618/03.07.2019 г. За установеното нарушение срещу дружеството е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 256503/02.07.2019 г, като същото е квалифицирано
по чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтПр. Районният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения за законосъобразност. Приел е, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е
доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено
за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на въззивния съд за липса на формални предпоставки
за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на „Н.П.Л.” ЕООД не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството.
Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Видно от доказателствата по административната преписка,
нарушението е открито при извършване на комплексна проверка, резултатите от
която са обективирани в Констативен протокол рег. № 30-19-17-618/03.07.2019 г.,
подписан на на 02.07.2019 г. от служителите, извършили проверката, и от Малинка
Петрова Авксентиева – пълномощник на законния представител на дружеството.
Процесният АУАН е съставен на датата на подписване на констативния протокол –
02.07.2019 г., поради което изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е
нарушено.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати
нарушения на чл. 42, т. 4
и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно при съставянето на процесния АУАН и
издаването на наказателното постановление. Нормата на чл. 7б,
ал. 1 от
ЗАвтП, в приложимата редакция, предвижда, че лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача
(изр. 1), като за съответствие с изискването за квалификация на водача
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача
със срок на валидност 5 години (изр. 2). Даденото
фактическо описание на нарушението и в
АУАН, и в НП е достатъчно пълно, ясно и конкретно, и позволява
индивидуализацията му като административно нарушение именно по чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтПр.
Налице е и правно единство между акта и наказателното постановление. „Н.П.Л.”
ЕООД е превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 19338/01.06.2018
г. Същото е извършило международен превоз на товари с водач Б. А.
без за последния да е издадена карта за квалификация на водача от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощено от него длъжностно
лице. Международният
превоз е осъществен на 10.02.2019 г. с МПС с рег. №******, видно
от приложения към административната преписка и
цитиран в акта и в наказателното постановление тахографски
лист за 10.02.2019 г./11.02.2019 г. Посочените данни са достатъчни
за описание на деянието с признаците от обективна страна като нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтПр,
съставомерно по текста на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр (ред., ДВ, бр. 9 от
2017 г.), тъй
като дружеството е допуснало водачът да управлява превозното средство без за последния да е издадена карта за квалификация на водача от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощено от него длъжностно
лице. Датата
на извършване на нарушението е датата на управление на моторното превозно
средство – 10.02.2019 г., а мястото на неговото
извършване е седалището на дружеството превозвач. Извършител на деянието е
дружеството превозвач. Нарушителят е индивидуализиран с посочване на неговото
наименование, ЕИК и данни за осъществяваната дейност по международен
автомобилен превоз на товари с издадения за това лиценз на Общността.
Непосочването в акта и наказателното постановление на конкретните данни,
характеризиращи превоза като международен, не води до извода, че е налице
неясно описание на нарушението. Същото не е нито необходимо, нито е налице
неяснота относно тези данни, доколкото посоченият в
процесните АУАН и НП тахографски лист за 10.02.2019 г./11.02.2019 г. съдържа
данни относно моторното превозно средство и водача му, а
дружеството ответник не оспорва извършването на международен превоз на
процесната дата от този водач с това МПС. Обвинението е ясно и безпротиворечиво
със съставомерните елементи по приложимия санкционен състав. Нарушението на превозвача е, че е
допуснал водачът да извърши превоза без да притежава карта за квалификация. Неправилно касаторът приема,
че правната квалификация на нарушението следва да бъде по чл.
2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008
г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация.
Касационната
инстанция споделя извода на районния съд относно безспорната установеност на процесното нарушение. Правилно въззивният
съд е приел, че дружеството е нарушило нормата на чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтПр, във връзка с
което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 96г, ал. 1, пр.
2 от ЗАвтПр.
Наложената имуществена санкция е в абсолютния
размер, предвиден в санкционната норма.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил,
районният съд е постановил правилно решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/05.02.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1392/2019 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.