Р Е Ш Е Н И
Е
№……………../……………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 9481 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск предявен от Д.К.Т.,
ЕГН **********, действащ чрез адв. П.Т., против „Е. С.” АД, ЕИК ***, действащ
чрез адв. В. М., с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 3120.96 лева, представляваща паричната стойност на коригирана ел. енергия за периода от 16.03.2017
г. до 25.06.2020 г. за обект, находящ се в ***, с абонатен № *** и клиентски № ***,
за която сума има издадена фактура № ********** от 07.07.2020 г.
Ищецът твърди в исковата молба, че е потребител на ел. енергия за
битови нужди. Сочи, че узнал за извършена от ответното дружество проверка на измервателния уред, обслужващ имот, находящ се в ***, с абонатен № *** и клиентски № ***, титуляр по
партидата на който е ищеца. При проверката на 25.06.2020 г.
било констатирано неточно измерване на електрическа енергия /поради
неправомерно вмешателство в софтуера на електромера/. Във връзка с проверката
бил съставен протокол и била извършена корекция на потребената от абоната електроенергия,
като му е начислена сумата 3120.96
лева – стойност на коригирана ел. енергия за периода от 16.03.2017 г. до
25.06.2020 г.
Поддържа, че не я
дължи и излага съображения за това, които включват оплаквания за нарушения на
процедурата на проверката и преизчислението; за липса на годно правно основание
за служебното начисление при фактурираните и претендирани от ответника размери
и периоди на задължението. Оспорва се и реалността на доставените количества
ел. енергия. Оспорва се и правомощието на ответното дружество да претендира
процесната сума пари. Поддържа се, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър – тарифа Т3 е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10
от ПИКЕЕ и с нормативите на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ.
По същество моли за
уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК
ответникът депозира писмен отговор. С него той не оспорва, че с ищеца по делото
са в облигационни правоотношения по пренос за ползване на ел.енергия до
посочения в исковата молба имот.
Оспорва обаче иска,
като в тази връзка навежда доводи, че проверката на електромера е извършена
законосъобразно, като процедура и основание, според действащите ПИКЕЕ (от
м.04.2019г.) и ЗЕ. В частност процедурата по ПИКЕЕ се твърди, да е изцяло
спазена. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването
на вземането на ответника, а именно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1
от ЗЗД, като в условията на евентуалност се излагат доводи за субсидиарното
приложение на чл. 183 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен правопораждащият
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел.
енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера,
което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и
отчита. Излага се, че натрупаната в скрития регистър ел. енергия е реално
потребена именно от ищеца, поради което се дължи заплащането и́. Сочи се,
че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността върху
нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от
средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната
мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на ответното дружество по чл. 200,
ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество
електроенергия. Отделно, ответникът излага, че с ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. е
възприет пирнципът мрежовият оператор да издава директно фактура на клиента за
коригираните количества ел. енергия, независимо дали доставчик на електроенергия
за клиента е краен снабдител, доставчик от последна инстанция или избран от
клиента доставчик на свободен пазар.
По същество моли съда да отхвърли предявения
установителен иск.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното открито
съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от адв. П.Т., чрез която
поддържа своите доводи изложени в исковата молба.
Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, представлява се от адв. В. М., чрез която поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и
отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически
положения:
Не е спорно по делото и от събраните
доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение по
силата, на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На 25.06.2020 г. служители на „Е. С.“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № *** на обект на ищеца Д.К.Т.,***, в присъствието на свидетеля Т. Т. – съпруга на
потребителя-ищец, при отсъствието на клиента. Електромерът е демонтиран,
пломбиран с № * и е изпратен
за проверка в Б. при показания 008628
квтч – нощна тарифа и 034016 квтч – дневна тарифа. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 5100742, който е подписан от
служителите в присъствието на свидетеля
с отбелязване, че потребителят е отсъствал при извършване на проверката.
Видно от Констативен протокол № 430/03.07.2020 г. – АУ – Е –
000029/29.06.2020 г. на Б. и. по м., при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, която за типа
електромер I. M. * трябва да се състои от две тарифи Т1 и
Т2. Действително потребената и преминала през електромера
енергия се разпределя и върху невизуализирания на дисплея
тарифа: Т3 – 016385.9 kWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия, като не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
На основание извършената проверка от “Е. С.” АД /старо наименование „Е.-П.
М.“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, получена от лицето Т. Д. Т.
на 08.07.2020 г., видно от приложената по делото обратна разписка, с което ответното дружество уведомява ищеца, че в резултат на констатирано неточно
измерване/неизмерване е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия по ПИКЕЕ.
От протокол № М 1210213/15.03.2017
г. се установява, че процесният електромер е монтиран в електроснабдения имот
на ищеца при следните показания: 004620 квтч – нощна тарифа и 020099 – дневна
тарифа.
От представеното становище за начисление на електрическа
енергия от 06.07.2020 г. се установява, че е начислена общо 16385 кВТч енергия за периода от 16.03.2017 г. до 25.06.2020 г. на обща стойност 3120.96
лева съобразно Фактура № **********/07.07.2020 г., която е изпратена на ищеца.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпита на свид. О.К. – служител при ответното дружество,
който е участвал при извършването на проверката. От показанията ѝ се
установява, че при рутинна проверка в гр. Д. Ч. е констатирано в присъствието
на съпругата на ищеца, че часовникът на процесния електромер не е бил точен и
имал 15 ампера, като на дневна и нощна тарифа не е трупало, а имало голяма
консумация, след което проверяващите са свалили електромера за експертиза в Б.,
доколкото не са могли да разчетат невидимия регистър.
От заключението на допуснатата по
делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като
компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се
установява, че към
датата на извършване на проверката – 25.06.2020 г., процесният електромер е бил в
срок на метрологична годност. Извършеното софтуерно
вмешателство е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра на електромера,
а именно Т1 – нощна и Т2 – дневна, като се пренасочат показанията в следствие
на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития
регистър Т3. Установява се, че електромерът е отчел цялото количество на
потребена ел. енергия в обекта. Натрупаното количество ел. енергия в регистър
1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.
Констатира се още, че натрупаната ел. енергия е възможно да се отрази в
скритите регистри след човешка намеса чрез софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като се въздейства през инфрачервения порт на електромера. Вещото
лице сочи, че препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в
скритите регистри Т3 и Т4, които не се визуализират на дисплея на електромера.
Установява се, че изчисленията в процесната фактура са аритметично точни,
получени на базата на цена ел. енергия 0.19498 лева за 1 квтч, одобрена от КЕВР
по технологични разходи с включен ДДС.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си, като добавя, че процесното
количество ел. енергия е реално доставено и потребено от
абоната и е без значение дали във видими или невидими регистри има наличие на
показания. Сочи, че не
е възможно да се установи на кои дати е извършено претарифирането, т.е.
вмешателството във софтуера на електромера, тъй като процесният не е от типа
„Смарт“ и не е включен в система за дистанционно отчитане, при която има
възможност за точност – час, минута и ден на вмешателството. Вещото лице сочи,
че технически е възможно, без да се променят показанията във видимите регистри
да се добавят цифри и дори думи в невизуализирания скрит регистър, но поддържа,
че за да се случи това е необходимо електромерът да се отвори.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума,
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия. В тежест на ответника е да установи, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е констатирано, че същият не отчита точно потребената
електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в
съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на
абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай
е безспорно, че ищецът се
явява потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките
за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период.
В правната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на
определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно
изготвените констативен протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен
начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ,
довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
Причината за установената липса на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство и се изразява във
въвеждане на още една тарифа – Т3,
като същата не е
визуализирана на дисплея, но в нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на ищеца
е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019
г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от
04.05.2019 г. /ПИКЕЕ/.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от
Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от
ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка
в обекта на потребление е извършена на 25.06.2020 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В
разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 от
ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да
начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е
необходимо да се извърши
метрологична проверка и състави
констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ,
както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани
регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тази връзка,
ответникът следва да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно
доказване, че процесното количество ел. енергия
е доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ.
По настоящото дело
такива доказателства не са ангажирани. По делото е приет
протокол за монтаж/демонтаж на процесния електромер № 1210213 от 15.03.2017 г., от който се вижда,
че СТИ е монтиран с показания 004620 квтч по Т1 - нощна и 020099 квтч по Т2 – дневна тарифа, но
липсва отбелязване на показанията по тарифа Т3. Съдът не
споделя извода на в. л., че е без значение дали процесното количесвто ел. енергия е отразено във
видимите или невидимите регистри, че след като същото е отразено в
невизуализираната тарифа е и реално доставен и потребено. Този извод, ако и да е логически оправдан не може да бъде приет за
безспорен, тъй като липсват преки
доказателства в тази насока, които
да водят до единствения възможен извод, като изключат всяка друга възможна
версия. Наред с това, в хода на изслушването му вещото лице
сочи, че е невъзможно да се установи на коя дата е извършена софтуерната
манипулация, предполага, че начисленото количество ел. енергия е възможно да
бъде доставено и потребено за фактурирания период, но технически е възможно процесното
количество ел. енергия да се натрупа и наведнъж чрез добавяне на цифри дори и
думи, без да се променят показанията във видимите регистри, т. е. не се
установява по несъмнен начин реалността на доставеното количество ел. енергия.
Следователно,
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по пътя на пълното
и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на
монтажа процесното СТИ е било с нулеви показания по всички невизуализирани регистри. Не може да се установи също така с точност и в кой времеви период е
натрупано процесното количество ел. енергия, както и това дали е натрупано
наведнъж или в периода от монтаж до фактическа проверка.
В конкретния случай съдът счита, че е невъзможно
субсидиарното приложение на общото гражданско законодателство – в частност чл.
183 и чл. 200 от ЗЗД, доколкото корекционна процедура е регламентирана
посредством специални правила, материализирани в ЗЕ и приетите въз основа на
него ПИКЕЕ, които дерогират приложенито на общите.
Предвид изложеното, съдът намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
При
този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в хода на настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 629.84 лева, от които: 129.84
лева – държавна такса и 500.00 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ характер на
разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Обективираното от ответника искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно, доколкото същата тази
страна, която е направила възражението за прекомерност, сама е оценила високо
фактическата и правна сложност на делото като е уговорила и изплатила на своя
процесуален представител адвокатско възнаграждение в двойно по-голям размер от
претендирания от ищеца /1068.00 лева с
ДДС/, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете страни в
процеса – в този смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 7153/2014 г., IV г. о., ГК. Отделно,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес
от 3120.96 лева минималният размер на адвокатския
хонорар е 448.47 лева, а в
конкретния случай минимумът е надвишен едва с 51.53
лева, която сума с оглед на действителната фактическа и правна сложност на
делото и обема на оказаната правна помощ и съдействие не е прекомерна.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в
отношенията между страните, че Д.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Е. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, сумата от 3 120.96 лева, представляваща паричната стойност на коригирана ел. енергия за периода от 16.03.2017 г. до
25.06.2020 г. за обект, находящ се в ***, с абонатен № *** и клиентски № ***,
за която сума има издадена фактура № ********** от 07.07.2020 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** * ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер от 629.84 лева, от които: 129.84 лева – държавна такса и 500.00
лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: