ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№188
13.04..2020 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА,
гражданско отделение, на 13.04.2020 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен
Славов
Членове: П. Петрова
Мария
Маринова
като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 134 по описа на Апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 134/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивни жалби на страните срещу различни части
на решение № 251/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 195/2017 г. по описа на
Шуменския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД против решение № 251/22.11.2019 г., постановено по гр.д. №
195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на Ц.Х.Б. и на А.Х.А. по
5000 лева на всеки, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на
майка им Еленка Георгиева Х., в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо
на изискванията на своевременност, достатъчност и качество, проведено в периода
12.08.2012г. - 15.08.2012г. в "МБАЛ-Шумен" АД, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 03.08.2014г. до окончателното изплащане на
сумите, както и да заплати по сметка на съда 400 лв. -държавна такса върху
уважения иск. Въззивникът е настоявал, че решението на окръжия съд в
обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната
му и за отхвърляне на иска с присъждане на разноските. Навел оплаквания за
несъобразяване от окръжния съд на разпоредбана чл 20 ЗЗД при тълкуване волята
на страните и разкриване на избраната от тях по застрахователния договор
застрахователна клауза „claims-made”,
при която предявяването на претенцията на увреденото лице след изтичане на срока
на полицата го лишава от право на застрахователно обезщетение, изрично
предвидена и в чл.2 от Общите условия на договора.
С подадения чрез адв. адв. Г.Ш.
писмен отговор, въззиваемите Ц.Х.Б. и А.Х.А.– ищци по делото са оспорили
въззивната жалба и по съображения за правилността на решението на окръжния съд
в обжалваната му част, са молили за отхвърлянето й.
-По въззивна жалба на "МБАЛ-Шумен"
АД, подадена чрез адв. С.П., против решение № 251/22.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която болницаата е осъдена да заплати на Ц.Х.Б. и на А.Х.А.
по
25 000 лева на всеки, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на
майка им Еленка Георгиева Х., в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо
на изискванията за своевременност, достатъчност и качество, проведено в периода
12.08.2012г. - 15.08.2012г. в "МБАЛ-Шумен" АД, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 03.08.2014г. до окончателното изплащане на
сумите.
Въззивникът е навел оплаквания за
неправилност на решението на окръжния
съд в обжалваната му част като постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила, на материалния закон и поради необоснованост. Изложил е съображения за
липсата на елементите от фактическия състав, ангажиращ отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, предвид липсата на установеност на конкретно
физическо лице /или лица/ – служител на болницата, който с конкретни
противоправни деяния да е причинил вредоносния резултат – смъртта на
пациентката и предвид доказателствата по делото, че същата е била възрастна
жена на 75 години, пострадала при пътнотранспортното произшествие, със
съпътстващи заболявания и каквото и лечение да е било предприето, не е било
сигурно, че тя ще преодолее смъртта. Евентуално е настоявал, че дори и при
извод за наличие на лекарска грешка, то същата се дължи на несъвършенството на
медицинската наука (методите на диагностика илечението, на особеното протичане
на заболяването при дадени болни) или на обективно трудни условия, при които се
осъществява дейността на лекаря и не е основание за ангажиране на отговорност.
Евентуално - за намаляване размера на обезщетението, поради наличие на съпричиняване на вредите от
пострадалата и от извършителя на ПТП – сочено като своевременно въведено в
процеса, но неразгледано от окръжния съд възражение. Молил е за отмяна на
решението в обжалваната осъдителна част, за отхвърляне на иска и за присъждане
на сторените в двете инстанции разноски, евентуално за намаляване размера на
обезщетението. Заявил е искане за допускане на повторна съдебно-медицинска
експретиза със задачите, поставени в първата инстанция, предвид че изслушаното заключение не е дало точни
отговори, било е оспорено и съдът немотивирано е оставил искането без уважение.
Въззиваемите Ц.Х.Б. и на А.Х.А., чрез адв. С.П.,
са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и по подробни съображения
за неоснователността й са молили за оставянето й без уважение. По съображения
за липсата на условията на чл. 200 ГПК, са се противопоставили на искането за
допускане на повторна комплексна съдебномедицинска експретиза.
-По въззивна жалба на Ц.Х.Б. и А.Х.А.,
подадена чрез адв. Г.Ш., против решение № 251/22.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им срещу "МБАЛ-Шумен"
АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания от смъртта на майка им Еленка Георгиева Х., в резултат на неадекватно
лечение, неотговарящо на изискванията на своевременност, достатъчност и
качество, проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г. в
"МБАЛ-Шумен" АД, ЗА
ГОРНИЦИТЕ НАД присъдените обезщетения от
по 25 000 лева на всеки от тях до размер на сумите от по 75 000 лв. за всеки от тях (т.е. по още 50 000 лв. за
всеки).
Въззивниците са навели оплаквания за
неправилност на решението на окръжния
съд в обжалваните му части като постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила, на материалния закон и поради необоснованост, молили са за отмяната му
в обжалваните части, за уважаване на исковете срещу "МБАЛ-Шумен" АД в
тези части (за горниците над 25 000 лв. до 75 000 лв. за всеки), т.е.
допълнително за осъждане на ответника „МБАЛ- Шумен“ АД за сумите от по 50 000 лв. за всеки, ведно
със законните лихви от 03.08.2014 г. до окончателното им изплащане. Развили са съображения за неправилна оценка на
доказателствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Въззиваемият "МБАЛ-Шумен"
АД, чрез адв. С.П., е подал писмен
отговор, с който е оспорил въззивната жалба на ищите и по съображения за
неоснователността й е молил за отхвърлянето й.
Решението на окръжния съд не е
обжалвано от ищите в частта, с която са
отхвърлени исковете им срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД за горниците
над сумите от по 5 000 лв. до претендираните обезщетения от по 80 000 лв.
за всеки.
Въззивните жалби са подадени в срок
от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в
съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са (жалбоподателят А.Х.А.
е освободен от заплащане на државната такса с определение №38 от 17.01.2020 г.
на ШОС) и допустими.
По доказателственото искане на "МБАЛ-Шумен" АД за допускане на
повторна КСМЕ:
В случая, за да претендира
допускането на повторна експертиза, въззивникът се е позовал на допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение - немотивиран отказ на съда при
своевременното й оспорване по твърдения, че вещите лица са отговорили твърде
общо на два от поставените им въпроси - хипотеза на чл. 266, ал.3 ГПК.
Искането е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение, по следните съображения: В съдебно заседание на
22.10.2019 г. е било изслушано заключението на вещите лица по допусната
комплексна съдебномедицинска експертиза, като съдът е дал възможност на
страните да зададат допълнителни въпроси към експертите. След като всички
страни са заявили, че нямат повече въпроси и експретизата не е била оспорена,
съдът е приел заключението на вещите лица. След разпита на свидетелите в същото
съдебно заседание, процесуалният представител на "МБАЛ-Шумен" АД –
адв. П. е заявил, че има искане за допускане на повторна експертиза, поради
това, че вещите лица „не дават на сто
процента точни и ясни отговори“. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.3 ГПК при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи
лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. В настоящия
казус, оспорването е било направено след приемането на заключението, поради
което правото на страната да иска повторно такова е било преклудирано. Затова,
окръжният съд не е допуснал процесуално
нарушение и искането за допускане на повторна експертиза, основано на
разпоредбата на чл. 266, ал.3 от ГПК е неоснователно. Независимо от това, само
пълнота следва да бъде посочено, че оспорването не е било направено с конкретни
оплаквания, а и не са били налице условията на чл. 200 ГПК за назначаване на
повторна експертиза. Съдебната практика е трайна и непротиворечива (решение на
ВКС по чл. 290 ГПК, № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г., IV г.о.),
че разпоредбата на чл.200, ал.3, изр.1 ГПК сочи, че при оспорване заключението
на вещото лице съдът може (а не е длъжен) да назначи друго или повече вещи
лица, т.е. допускането на повторна или разширена експертиза е предоставено на
преценката на съда, като критериите за тази преценка са ясно и точно посочени в
чл. 201 ГПК – дали заключението е пълно, ясно и обосновано и дали възниква
съмнение относно неговата правилност, като чл. 201 ГПК гласи, че допълнително
заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а
повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В
случая, тези предпоставки не са били налице, тъй като заключението на вещите
лица е било пълно, ясно, обективно и обосновано, включително и допълнително
обосновано от вещите лица с изчерпателните отговори на поставените им от
страните и от съда въпроси при изслушването им в съдебното заседание пред
първата инстанция.
Страните не са заявили други искания
по доказателствата, а и не са налице предпоставки за събиране на такива
служебно от съда, нито за извършване на други процесуални действия по
подготовка на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание. Предвид предприетите мерки във връзка
с обявеното в страната извънредно
положение (с решение на НС от 13.03.20г. и постановената в тази връзка Заповед
№ РД-0229/13.03.20г. на Председателя на ВАпС),обаче насрочването на делото за
открито съдебно заседание следва да се извърши след отпадането им.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „МБАЛ Шумен“ АД
за назначаване на повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза.
ОТЛАГА насрочването на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание след
отпадане на предприетите мерки във връзка с обявеното в страната извънредно
положение на основание т. 6 от Заповед №
РД-0229/13.03.20г. на Председателя на ВАпС.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: