РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Ямбол, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Калина Ив. С.а
при участието на секретаря М. П. К.
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252300600311 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
Образувано е по жалба на адв.И. С. от АК-***** – служебен защитник
на подсъдимия А. М. и по жалба на адв.С. Д. от АК-***** – служебен
защитник на подс.И. Т., срещу Присъда № 78/04.07.2025 г., постановена по
НОХД № 466/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол.
С присъдата, подсъдимият А. А. М. с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че в неустановен точен час за времето от около 22:30 часа на
**.**.**** г. до около 07:30 часа на **.**.**** г., от бръснарски салон,
намиращ се в гр. *****, на ул. ***** № **, като макар и непълнолетен е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
действайки в съучастие с непълнолетния И. Ф. Т., като извършител, чрез
1
повреждане на прегради, здраво направени на защита на имот - чрез
причиняване на побитости на ПВС дограма на прозорец, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1151 лева, от владението на собственика им
С. А. С. от гр. *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.54 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на наказание
Лишаване от свобода в размер на четири месеца, което на основание чл.66 ал.1
от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години.
С присъдата, подсъдимият И. Ф. Т. ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че в неустановен точен час за времето от около 22:30 часа на
**.**.**** г. до около 07:30 часа на **.**.**** г., от бръснарски салон,
намиращ се в гр. ***** на ул. ***** № **, като макар и непълнолетен е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
действайки в съучастие с непълнолетния А. А. М., като извършител, чрез
повреждане на прегради, здраво направени на защита на имот - чрез
причиняване на побитости на ПВС дограма на прозорец, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1151 лева от владението на собственика им
С. А. С. от гр. *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 и
т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.54 и
чл.58а ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за
изпитателен срок от три години.
С присъдата, съдът се е произнесъл и по отношение на вещественото
доказателство – дактилоскопни следи, като е разпоредил същите да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите А. М. и И. Т. са осъдени да заплатят направените по
делото разноски в размер на по 120.71 лв. за всеки от тях, вносими в приход на
Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Ямбол.
С депозираните жалби не се правят нови доказателствени искания. В
жалбите се твърди неправилност и явна несправедливост на постановената
присъда.
С жалбата си адв.Д. претендира изменение на присъдата чрез
2
приложение на разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК вместо тази по чл.66, ал.1 от
НК предвид това, че подс.Т. е непълнолетен към датата на извършване на
престъплението и намаляване на размера на определения изпитателен срок от
3 години на 1 година.
С жалбата на адв.С. се претендира изменение на присъдата чрез
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б“б“ от НК и определяне на
подс.М. наказание обществено порицание или пробация, предвид
обстоятелството, че подсъдимия е непълнолетен към датата на извършване на
престъплението и са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, а именно - ниската правна култура на подсъдимия, тежкото
материално положение, в което се намира, крехката му възраст, спомагането
за разкриването на обективната истина, пълните самопризнания по случая,
чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, както и
ниската стойност на вредоносния резултат от престъплението, която според
защитника е в размер на 225 лв. Алтернативно се настоява за изменение на
присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК вместо тази
по чл.66, ал.1 от НК предвид факта, че подс.М. непълнолетен към датата на
извършване на престъплението и намаляване на размера на определения
изпитателен срок от 3 години на 1 година.
Участващия по делото прокурор при ОП Ямбол пледира за
неоснователност на въззивните жалби. Посочва, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и справедлива.
В съдебно заседание въззивниците – редовно призовани не се явяват и
не посочват уважителни причини за неявяването си. По отношение на същите
производството беше проведено по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК при
наличните законови основания за това. Служебно назначените им защитници -
адвокати от АК-***** поддържат въззивните жалби и молят съда да ги уважи
по изложените в тях съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица
3
имащи право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК.
Разгледана по същество жалбата на адв.Д. – защитник на подс.Т. се преценя
като основателна, а жалбата на адв.С. – защитник на подс.М. – като частично
основателна.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства, поради което
проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Приетата за несъмнена
фактическа обстановка по делото въззивния съд намира за безспорна.
Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил
кои доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата
инстанция приема и кредитира както признанията, направени от страна на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 НПК, така и събраните в хода на
досъдебното производство писмени, гласни и веществени доказателства,
които ги подкрепят.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав както
следва: по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК - за подс.И. Т. и по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – за подс.М., т.к. в
неустановен точен час за времето от около 22:30 часа на **.**.**** г. до около
07:30 часа на **.**.**** г., от бръснарски салон, намиращ се в гр. *****, на ул.
***** № **, като макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и
значението на деянието и да ръководят постъпките си, действайки в съучастие
като извършители, чрез повреждане на прегради, здраво направени на защита
на имот - чрез причиняване на побитости на ПВС дограма на прозорец, са
отнели чужди движими вещи на обща стойност 1151 лева, от владението на
собственика им С. А. С. от гр. *****, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено в условията на
повторност от подс.Т. и не представлява маловажен случай.
Извършено е съставомерно деяние по посочените текстове от
материалния наказателен закон на Република България. Авторството на
същото се установява безспорно от признанията на подсъдимите, дадени от
4
тях по реда на чл.371, т.2 от НПК, от техните обяснения, дадени в хода на
досъдебното производство, от показанията на разпитаните по делото
свидетели С. С., Ю. И., Ф. Т. и Г. В., от писмените доказателства, приложени
по делото, както и от веществените доказателства.
От обективна страна, предмета на престъплението – предмет на
обвинителния акт, са чужди движими вещи, изчерпателно изброени в него.
Същите са годен предмет на престъпление, като са на обща стойност 1151 лв.
Както вече бе посочено, вещите предмет на престъпното деяние са
били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от всеки
един от подсъдимите. При извършване на деянието е налице и вторият
елемент от състава на престъплението кражба визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, а
именно - отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е
осъществено чрез изнасянето на вещите от подсъдимите от бръснарския
салон, собственост на пострадалия свидетел С. С. и отнасянето им от мястото
на извършване на деянието. По този начин е била прекратена от една страна
фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от
собственикът им, а от друга страна - подсъдимите са установили трайно своя
фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт, изразяващ се в
промяна на фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила
в следствие на осъществяването му, с което същото се счита за довършено.
Елемент от обективната страна на престъплението “кражба” е и
липсата на съгласие от страна на собственика на вещите, за отнемането им.
Видно както от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното
производство, така и от показанията на пострадалия свидетел С. С., такова
съгласие не е било искано, респ. давано.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд в посока, че осъщественото от двамата подсъдими
престъпление не представлява маловажен случай, че е извършено чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, както и в
условията на съучастие като съизвършители. Освен това, правилен и
обоснован е извода на ЯРС, че подсъдимият И. Т. е осъществил
престъплението в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, с
оглед осъждането му по НОХД №№ ***/****, ***/**** г., ***/**** на ЯРС по
които е определено общо наказание пробация за извършени престъпления
5
против собствеността, изтърпяно на **.**.**** г., като не е изтекъл срока по
чл. 30, ал.1 от НК.
Проверяващата инстанция се солидаризира с извода на районния съд,
че от субективна страна всеки от подсъдимите е осъществил престъплението с
пряк умисъл. Те ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от
фактическа власт върху вещите – предмет на престъплението, собственикът
им и са искали и предвиждали преминаването им в своя фактическа власт.
Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършеното, както и
общественоопасните му последици, но въпреки това са искали настъпването
им. Действали са и със съставомерното намерение противозаконно да
присвоят инкриминираните вещи. Този извод се налага предвид последващите
им действия, изразяващи се в разпореждане с отнетите вещи като със свои.
Относно наложеното на всеки един от подсъдимите наказание:
При определяне вида и размера на наказанието на всеки един от
двамата подсъдими районният съд е отчел всички налични смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че същото
следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК както следва:
лишаване от свобода в размер на 9 месеца - за подсъдимия И. Т. и лишаване
от свобода в размер на 6 месеца – за подс.А. М.. Правилно, предвид наличното
му задължение за това съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК и на
чл.373, ал.2 вр.чл.58а, ал.1 от НПК, РС е наложил /след редуциране размера на
наказанието до 3 три години лишаване от свобода и с 1/3/ наказание лишаване
от свобода в размер на 6 месеца – за подс.И. Т. и в размер на 4 месеца – за
подс.А. М..
При индивидуализиране на наказанията районният съд правилно и
обосновано е взел предвид като отегчаващи вината им обстоятелства –
високата степен на обществена опасност на извършеното, сравнително
високата стойност на отнетите вещи, а за подс.Т. - и високата степен на
обществена опасност на личността му предвид предишните му осъждания и
данните за извършени редица противообществени прояви /кражби/, за които
спрямо него са били приложени възпитателни мерки, включително и
настаняване във ВУИ, това, че е осъществил престъплението, предмет на
настоящото дело в период по-малко от месец от влизане в сила на предходна
присъда постановена по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, което формира извод, че
6
Т. се отличава като личност, проявяваща трайна престъпна упоритост и
склонна да върши престъпни прояви от един и същи вид. Взето е било
предвид и обстоятелството, че наложените до този момент на подсъдимия Т.
наказания не са оказали необходимия поправителен, възпиращ и
превъзпитателен ефект върху личността му. Относно подс.М. правилно е било
взето предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство и наличните
спрямо него данни за извършени многобройни противообществени прояви
/кражби/, за които спрямо него са били приложени възпитателни мерки,
включително и настаняване във ВУИ.
Правилно и обосновано решаващият съд е отчел като смекчаващи
вината на подсъдимите обстоятелства – оказаното от тях съдействие на
досъдебното производство за установяване на обективната истина,
направените от тях самопризнания още в хода на досъдебното производство,
младата им възраст, а за подс.М. – и чистото съдебно минало. В тази връзка,
довода на защитника на подс.М. в посока, че РС-Ямбол не е взел предвид
всички налични смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, се явява
неоснователен. Наложеното на подс.А. М. наказание лишаване от свобода е
справедливо и напълно съответства на степента на обществената опасност на
деянието и на личността му, поради което не са налице основания за неговото
изменение. Намаляването на размера на така наложените наказания на всеки
от подсъдимите би било проява на необосновано снизхождение към тях.
Правилно, по отношение на подсъдимите съдът е определил наказанието при
условията на чл.54 от НК, т.к. изброените налични смекчаващи отговорността
им обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни такива, така, че
да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко. Както беше посочено, смекчаващите вината и на
двамата подсъдими обстоятелства са били взети коректно предвид от
районния съд при определяне размера на наказанията за всеки един от тях.
Правилно РС е стигнал до извода, че наложените на подсъдимите
наказания не следва да бъдат изтърпяни от тях, предвид наличните
смекчаващи отговорността им обстоятелства, изброени изчерпателно по-горе,
това, че не са осъждани на наказание лишаване от свобода за престъпления от
общ характер, размера на наложените им с обжалваната присъда наказания,
както и това, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
7
поправянето им като непълнолетни извършители не е наложително да ги
изтърпят ефективно.
Въззивният съд споделя като основателни аргументите на
защитниците, изложени в жалбите, за това при определяне на изпитателния
срок спрямо всеки от подсъдимите да бъде приложена нормата на чл.69, ал.1
от НК вместо приложената от районният съд разпоредба на чл.66, ал.1, с оглед
безспорният факт, че подсъдимите като родени през 20** г. и 20** г. са били
непълнолетни към датата на извършване на деянието – през месец *** 2024 г.
Поради това, присъдата следва да бъде изменена като вместо разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК /приложима за пълнолетните извършители/ следва да се
приложи разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК /приложима за непълнолетните
такива/. Доколкото изпитателния срок, предвиден в чл.69, ал.1 от НК е от 1
година до 3 години, съдът прецени, че за непълнолетния извършител подс.М.
той следва да бъде намален от 3 години на 1 година, т.к. същият е неосъждан.
Относно подс.Т., съдът намери, че определеният от първия съд изпитателен
срок не следва да бъде намален, предвид неговите многобройни предходни
осъждания, свидетелстващи за трайна упорита воля и склонност към
извършване на престъпления против собствеността. Съдът в настоящия си
състав намира, че така определени и наложени на подсъдимите наказания ще
въздействат както превантивно-предупредително, така и възпитателно-
възпиращо за постигане целите на генералната и специалната превенция.
Правилно и обосновано районният съд се е произнесъл по отношение
на веществените доказателства и касателно направените разноски, като с
оглед изхода на делото подсъдимите са осъдени да ги заплатят.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.334 т.3 и т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 78/04.07.2025 г., постановена по НОХД №
466/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол като:
изменя основанието, на което е определен изпитателния срок за всеки
един от подсъдимите И. Т. и А. М., от това по чл.66, ал.1 от НК в това по
8
чл.69, ал.1 вр.чл.66, ал.1 от НК;
намалява определения на подс.А. М. изпитателен срок от 3 /три/ години
на 1 /една/ година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9