№ 230
гр. Видин, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА М. П.
при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от АНЕТА М. П. Гражданско дело №
20241300100408 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. П. Й. – не се явява, вместо него се явява адв. Б. В., с
пълномощно от по-рано.
ОТВЕТНИКЪТ Д. В. Д. – лично и с адв. В. Й. , с пълномощно от по-
рано.
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. Й. – Моля, да се даде ход на делото. Не правя възражение за
нередовното призоваване. Не съм редовно призовавА. вече няколко пъти. Не
ми се връчват книжата, поради грешно изписване на призовките. Призовката е
изпратена на доверителя ми и на мен не е съобщено за днешното съдебно
заседание.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки за даване ход на
делото, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Й. – Вещото лице д-р М. е назначен като едноличен експерт, дал
си е заключението, просто не е призован за днешното съдебно заседание. Не
съм искала отвод на вещото лице в миналото съдебно, което е дало
експертиза. Първо трябва да изслушаме вещото лице и неговото заключение,
след това ще правим възраженията.
Правя искане по чл. 175 и чл. 176 от ГПК да се даде възможност на
ответника Д. П. Й. да направи признание на факти и даде обяснение относно
механизма на причиняване на вредата. Аз съм ги изписала в писмен вид. Не е
нещо ново, това е за втори път направено. Едно от искането съм го направила
във второто съдебно заседание, но беше отхвърлено. Другите ми искания са
1
изложени подробно в аргументите от т.2 от писмената молба, която туко-що
депозирах пред Вас.
Мотивите за тези доказателствени искания са, че не е провеждано
съдебно наказателно производство по деликта, предмет и на днешното
настоящо дело. Не са давани до момента обяснения под никаква форма от Д.
Д., и в частност по ДП. Самото ДП е приключило със споразумение и с
писмено становище, прието от съда. Същото сме оспорили за причинно-
следствената връзка между Д.ието и вредата. А по делата има доказателства за
наличие от комплекс от причини, довели до хирургична интервенция на
ищеца.
Това доказателствено искане е направено с оглед на трайната и
задължителна съдебна практика по чл. 45 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случаите на
оспорване на причинно-следствена връзка между Д.ието и вредата при деликт,
по който не е проведено съдебно наказателно производство, а досъдебното
производство е приключило със Споразумение по чл. 382 от НПК. Бих могла
да ви цитирам тази съдебна практика. Имам съдебни решения, в които
изрично се казва, че в подобни случаи следва да се съберат доказателства и да
се даде възможност да се изясни механизма за причиняване на вредата.
По отношение на доклада по т.1 съм направила искане за изрично
приемане на възражението на ответника за липса на причинно-следствена
връзка между Д.ието и вредата, както и възражението за липса на клинични
данни за травматично увреждане и тотален перитонит на ищеца към датата на
оперативната интервенция. Тези възражения са направени с писмено
становище по първото съдебно заседание. Тъй като не са приети изрично, има
неяснота в предмета на доказване, след което има и забавяне за съдебно-
медицинска експертиза. За това правя искането по т.1 за конкретизиране на
предмета на доказване. Относно съдебно-медицинската експертиза, отвод не
съм искала на д-р М.. Намирам, че по ГПК няма как да искам отвод, след като
вече е депозирано заключение. Вероятно объркването се дължи, че на
30.06.2025 г. подадох две писмени молби за отвод на съдия Николова на две
различни основания. Молбите трябва да са приложени по делото. С оглед на
това и предвид на това, че не е изслушано вещото лице д-р М., моля да бъде
призовано същото и делото да продължи по реда на ГПК.
АДВ. В. – Обяснявам си всичко това, което днес беше изречено е, че се
касае за това ответникът да направи някакво самопризнание и да даде
обяснения. Това, което е обяснено тук, че не е провеждано наказателно
производство по деликта, предмет на настоящето дело. Наказателни
производства по деликт не се провеждат. Те се провеждат за обществени
опасни Д.ие, които се наричат престъпления.
Относно причинно-следствената връзка, аз съм поискал наказателно
дело и съответния съдебен акт. Това споразумение има силата на влязла в сила
присъда. Това е задължително за всички съдилища, физически лица и т.нат. в
Република България. На базата на това, което е казано или кой какво е
извършил, ние сме направили нашите искания и сме предявили съответния
иск. От тук насетне предоставям на съда относно даване на възможност на
2
ответника да прави каквито и да изявления. Според мен това е безпредметно,
тъй като причинно-следствената връзка е доказА.. Същият се е признал за
виновен, в това, че е извършил престъпление относно телесната
неприкосновеност на личността. Конкретно и именно на моя клиент. От тук
нататък в гражданското производство това нещо не стои на дневен ред и не
следва да се доказва след като е влязло в сила Споразумението. Лично аз не
считам, че трябва да се дава насока да се събират каквито и да е нови
доказателства.
РЕПЛИКА НА АДВ. Й. – Първо, по отношение на това, че по деликта
не се провеждат наказателни производства. То е ясно, че по деликта за него е
повдигнато обвинение за тежко престъпление. Естествено, че има връзка.
Това, което искам да подчертая, което е от по- същинско значение е, че
твърдението на колегата за причинно-следствена връзка е доказано със
Споразумение № 372 одобрено то съда, е некоректно и не съответства на
закона, както и на съдебната практика. Тъй като присъдата и споразумението,
което се равнява на присъда, не обхваща въпроса за вредата и причинно-
следствената връзка. Тези две неща са изрично изложени.. изключени и
многократно коментирани, включително в Тълковното решение на Върховния
съд. Така че това е абсолютно неточно и моля да съобразите нормата на чл.
300 от ГПК.
СЪДЪТ намира искането по чл. 175 и чл. 176 ГПК да се даде
възможност на ответника Д. Д. да даде обяснения относно механизма на
причиняване на вредата за основателно. Следва да се допусне исканото
доказателство, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника Д. Д. да даде обяснения
относно механизма на Д.ието.
Д. Д. - На 12.06.2021 г. в с. Покрайна ранният следобяд спирам пред
въпросното заведение, което е хранителен магазин със съпругата ми, детето
ми е на задната седалка, както и един приятел. Спрях до магазина, за да взема
някои хранителни продукти, и да напазарувам. Въпросният господин Д. беше
на тази част от търговския обект, където е барче с още няколко човека с него.
Той беше седнал на маса. Започна се с подвикване. Ние се познаваме с него от
преди това. През 2016 г. имахме подобен конфликт, тъй като човекът в селото
е известен със страшна агресия. Влизал е в конфликт през годините със
страшно много хора от селото. През 2016 г. с мой приятел спряхме на центъра,
това беше в началото на септември месец. Д. беше с негова позната, жена от
същото село. Ние вървяхме към въпросното заведение, Д. беше подпийнал,
ние ги поздравихме и двамата. Бяхме спрели, отново се чу да подвиква „Яките,
яките..“, „Какво, ще ме биете ли?“. До този момент не сме имали проблеми.
Питах го защо говори тези работи, дали някой го настройва срещу мен. Знаех
какъв е този човек дори когато е и трезвен и пиян. Преди 2016 г. назад сме
били в нормални отношения с него. Подадох му ръка за здрасти, започна да ми
3
стиска ръката агресивно, да покаже мъжество така да се нарече. Пусна ме в
едни момент. Ние влязохме вътре. Той дойде страшно агресивен. Свидетели
на конфликта, вербален такъв, на цялото това нещо бяха кметът на селото и
секретаря. От 2016 г. до въпросната 2021 г., ние постоянно правим
разминавания с колите. Той на центъра демонстративно се обръща, за да
покаже някакво отношение. Бил съм и жестоко псуван на майка. Ритна колата
ми и счупи декоративната ми лайсна. Бях псуван на майка от него и това са
думи, казани пред целия център. Ако бях злопаметен, щях да търся още на
следващия ден саморазправа, защото се засичам с него милиони пъти. Бях
подложен на постоянен, макар и дребен психически тормоз. Стигнахме до там
жена ми да трябва да се съобразява кога да пазарува, защото е имало
подсвирквания от него към нея. И той доста често идва по едно и също време.
За въпросния случай - отново атаката от него към мен беше вербална.
Детето ми беше на 4 г. Той се беше подпрял на колата и ми говореше. Думите
му бяха: „Ще те убия и тоя малък изрод“. Жена ми се разрева и ми каза да се
качвам, защото този е луд. Приятелят ми, който беше с мен му казва „Ти
нормален ли си?“. Той тръгна към мен и удари колата. И неговите въпросни
приятели, пияни свидетели, го дръпнаха. Това според мен е прекалено да бие
по колата и да вика по детето. Той го направи пред всички, посред бял ден.
Прибрахме се след час, час и нещо. Аз се върнах да напазарувам. Мислех, че
след този конфликт той си е тръгнал. Влязох в магазина и той ми скочи втори
път. Ударил съм го в областта на лицето, за да се предпазя. Не съм имал тая
възможност, както и да имам това време, смелост да го бия жестоко пред
всички.
Относно здравословното му състояние. Чиста случайност е, че на мой
приятел неговата сестра е медицинска сестра, която е участвала в лекарския
екип, който го е оперирал. Тя твърди, че е бил след операцията в нормално
състояние, както и твърди, че по-отвратителен човек не е виждала, защото се е
държал агресивно. Ако е бил толкова зле, както твърди един от неговите
свидетели по това дело Валери Циков, че трябвало да се вдига със самолет
към Турция, че бил предложил на д-р Ружев да го вдигат и т.нат., но понеже
бил много зле е било опасно да го транспортират. В същото време, два дни
след неговото излизане от болницата, бях тръгнал с баща ми и съпругата ми, и
се засичаме пред „ОЛИМЕКС“ с Д.. Същият кара сам колата. Като човек с
тежка телесна повреда да си кара сам колата ми звучи малко странно. Бил е в
болницата двА.десет дни, които двА.десет дни не е бил в кома или в нещо
друго. Бил си е в абсолютно нормално състояние. Два дни след изписването
му кара автомобил. И искам да припомня на уважаемия съд, че ние сме от
едно село. Не сме в Ню Йорк. Състоянието му е повече от добро. Видимо от
снимки през 2022 г., 2024 г., той не изглежда да има проблем. Има снимка с
хилка в спортната зала в гр. Видин и е целият в пот, играе тенис. В с.
Покрайна има тенис маса в читалището, също без да се притеснява ходи с
хилката наляво и надясно. Д. също кара колело. Аз го засичам лятото вечерно
време да кара колело, с цел спорт. И това е човек с тежка телесна повреда?
Това е безумно. Аз разбирам, че съм направил грешка да го ударя и съм
признал вина. По предложение на моя адвокат от наказателното ми дело ми
4
беше казано най – добре да направя самопризнания. Аз признавам, че съм го
ударил. Отчитам го като огромна грешка, но е късно и е ясно това, че няма
връщане назад.
АДВ. Й. – Само да уточним мястото на ударите, както един или два го
удари?
Д. - Беше в лицето. По корема не съм го удрял. Аз бях сам, той беше с
трима, четирима души и ни разтърваха. Това беше през 2021 г.
АДВ. В. – Тогава когато по съвет на вашия защитник, съдът обясни ли
ви последиците от едно такова споразумение?
Д. – По спомени да, обясни ми.
СЪДЪТ намира, че разглеждането на делото следва да се отложи за
разпит на вещото лице Д. М.. Приема молба от Д. Д..
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 28.10.2025 г. за 10:30 часа, за която
дата страните уведомени в днешното съдебно заседание.
Да се призове вещото лице Д. М..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40
часа.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
Секретар: _______________________
5