№ 255
гр. Ямбол, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Х. Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело №
20242330102304 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от А. М. Г.
против Н. М. Г. , с която се претендира да бъде развален по съдебен ред сключеният
между страните на 10.12.2012 год. договор за аренда на земеделска земя - 3 бр. ниви,
находящи се в землището на с. И., общ. С., поради забава на арендното плащане, с
начална дата на забавата 03.09.2022 год.
Ищецът сочи, че на 10.12.2012 год. между него и ответника бил сключен договор
за аренда на земеделска земя за срок от 15 години за четири ниви, подробно описани.В
последствие със споразумение договорът бил частично прекратен по отношение на
един от недвижимите имоти, като всички останали клаузи, с които били уговорени
правата и задълженията на страните останали непроменени. Т.к. ответникът бил в
забава относно изпълнение на едно от основните си задължения по договора-
заплащане на уговорения размер на рентата в пари или в натура, като началната дата
на забавата му според уговорените срокове за плащане била 03.09.2022 год., излага се
че са налице законовите предпоставки за прекратяването му Претендира се уважаване
на претенцията, включително присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска.
Действително между страните бил сключен договор със сочените от ищеца параметри,
вкл. било налице частичното му прекратяване със соченото споразумение. Т.к.
страните били във влошени взаимоотношения и между същите се водели множество
дела , ищецът , който винаги получавал плащането си в натура отказал за стопанската
2021/2022 год. да я получи, вкл. да посочи банкова сметка за плащане. Ето защо
плащането било извършено лично на него чрез съпругата на ответника С. Г.. За
стопанската 2022/2023 год. плащането било извършено с пощенски запис лично на
ищеца. Излагат се доводи, че не е налице соченото в ИМ виновно неизпълнение на
задълженията от страна на арендатора, поради което и се иска отхвърляне на
претенцията, вкл. присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалният представител
1
на ищеца.
Ответникът , чрез упълномощен адвокат оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за аренда на земеделска земя от 10.12.2012 год.,
надлежно вписан, сключен между А. М. Г. и Н. М. Г. , по силата на който първият от
тях е отдал под аренда за срок от 15 стопански години четири имота- ниви, находящи
се в землището на с. И., при уговорен размер на рентното плащане – 50 кг. пшеница
или ечемик на декар, за година, като арендното плащане може да се извърши и в пари
по левовата равностойност към момента на жътвата.Според т.6 от договора – всяка
стопанка година започва на 01.09 и завършва на същата дата през следващата
календарна година. платим най-късно до края на всяка стопанска година.
Със споразумение за частично прекратяване на договор за аренда от 08.08.2018
год. страните са прекратили гореописания договор за аренда по отношение на имот –
нива с площ 26, 500 дка, № *******.
Представени са скици на имотите.
В срока за отговор ответникът е представил служебен бон за изпратен пощенски
паричен превод в полза на ищеца за сумата от 912, 45 лв. с основание – арендно
плащане по договор от 12.12.2012 год. за 2022/2023 год. В о.с.з. процесуалния
представител на ищеца изрично е заявил, че не оспорва получаване на сумата по
пощенския запис, но счита, че същата не е в пълния дължим размера на рентното
плащане по договора.
По искане на ответника по делото са събрани и гласни доказателства. В
показанията си св. Г., съпруга на ответника посочва, че страните са братя , но са
влошили отношенията си през 2019 год. и оттогава между тях се водят дела и спорове
за земеделски земи. Н. обработвал земи по три договора, отдадени му под аренда от
А.. Свидетелката твърди, че е платила и по трите договора, имала пълномощно да
извършва плащания. Извършила плащане по процесния договор от името на Н. за
2021/2022 год. Нямало посочена банкова сметка, парите били приготвени и
свидетелката предпочела лично да ги даде на ищеца, предвид обстоятелствата. Видяла
го в къщата в с. И., точно срещу общата им база, извикала го и му дала рентата по
този договор и по другите два договора. Твърди, че му е дала рентата и той я е взел.
Помолила го да подпише разписка, но отказал.Затова следващата година предпочела
всичко да е както трябва и изпратила рентата по пощата със запис. Не можела да
посочи кога било плащането, но било някъде октомври 2020 год., а сумата била някъде
910-920 л.в Точно не помнела парите, но земите били 81 дка по този договор. Мисли,
че цената на рентата, която плащали нея година била 30 ст/кг. Извършвали плащания
на ръка и към други арендодатели, срещу което те се подписвали на документ.
Предполага, че парите по пощенския запис от 2023 год. са взети. За тази стопанска
година изпратили покана към ищеца да дойде да си получи парите, но така и не
дошъл. Посочва и, че са ползвали имотите през стопанската 2021/2022 и 2022/2023
година и са ги обработвали. Съпругът и ги обработвал, а тя плащала рентата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 28,ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27,ал.1,т.2 от
ЗАЗ.
2
При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАЗ е
видно, че същите се намират в Глава 6 „Прекратяване на договора „ от закона, т.е.
двата текста регламентират два способа за прекратяване на договор за аренда. Единият
е извънсъдебен и е разгледан в разпоредбите на чл. 27, а другият най-общо казано
регламентира съдебната процедура за прекратяване на арендните договори. Макар
законодателят да е използвал две понятия в чл. 27 „Прекратяване” на арендния
договор, а в чл. 28 - „разваля” арендния договор, практически се касае за процедури,
по които се цели да се постигне прекратяване на договорните отношения между
страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 28,ал.1,изр. 1 от ЗАЗ , арендодателят може да
развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. Т.е.
законодателят е предвидил едно специфично основание за разваляне на договора за
аренда, съобразено с неговия предмет, а именно забавяне на годишното арендно
плащане с повече от три месеца.
Съдът намира, че предявеният иск за прекратяване на договора за аренда чрез
развалянето му по съдебен ред е основателен. За уважаването му е следвало да се
докаже, че арендаторът не е изпълнил своето задължение за плащане на арендни
вноски, при липса на спор в процеса, че ищецът е бил през релевантния период
изправна страна по договора /факт обявен за безспорен с доклада по делото, предвид
изявленията на ответника по отговора на исковата молба/. Спорен по делото е
въпросът има ли извършени арендни плащания за стопанската 2021/2022 година, при
твърдение на ищеца, че такова няма и насрещно твърдение на ответника, че плащането
е извършено лично и в брой.
Както се посочи по-горе в процесния договор за аренда страните са уговорили
размера на годишното рентно плащане в пари или натура, като не е уговорен
конкретен срок за извършването му. Ето защо и съдът приема, че приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 8,ал.5 от ЗАЗ , според която - ако не е уговорено друго,
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската
година. Отново в процесния договор – т. 6 страните са се споразумели, че в
правоотношенията им всяка стопанска година започва на 01 септември и завършва на
същата дата през следващата календарна година. Или стопанската 2021/2022 год.,
започна на 01.09.2021 год. и завършва на 01.09.2022 год. В този смисъл и плащането
следва да бъде извършено в първия работен ден след 01.09.2022 год., или 02.09.2022
год.
В тежест на ответника- арендатор е било да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е извършвал навременно дължимите плащания по договора за
аренда. Такова доказване според съда не е проведено. По отношение плащане за
стопанската 2021/2022 год., откогато се твърди да е настъпила и забавата са
ангажирани показанията на св. Г., съпруга на ответника, които следва да бъдат ценени
по реда на чл. 172 от ГПК. Посочените показания са дадени от лице, което се намира в
изключително близка родствена връзка със страната и определено се явява
3
заинтересувано от изхода на процеса, не са категорични /свидетелката с точност
посочва идентификаторите на имотите предмет на договора, но не може да си спомни
точната дата и точната сума, която твърди да е заплатила на ищеца/, вкл. са нелогични
/самата свидетелка от една страна твърди, че страните са в изключително влошени
взаимоотношение от години, водят много дела по отношение на земеделски земи, а от
друга, че знаейки посоченото обстоятелство е заплатила сума на ищеца по повод три
договора за аренда именно на земеделски земи, без какъвто и да е
разходооправдателен документ, за да не стават проблеми, при положение, че
проблемите в отношенията им вече са съществували/.
Извън горното в частта им относно твърдението за извършено плащане на ръка,
става дума за свидетелски показания за изпълнение на договорното задължение по
договора за аренда, т.е. за погасяване на установени с писмен акт парични задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 2 във връзка с чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК тези
свидетелски показания са допустими не при липса на възражения, а само при изразено
изрично съгласие на страните, каквото в случая от страна на ищеца безспорно не е
давано.
Действително в срока за отговор ответникът е представил доказателства за
заплащане на рента по договора за стопанската 2022/2023 година посредством
пощенски паричен превод. Ищецът не е оспорил получаването на това плащане, но е
оспорил същото по размер, с твърдението, че сумата е по-малка от действително
дължимата се рента за съответната година. Това плащане обаче, дори и да се приеме,
че е действително извършено и в дължимия размер не може да санира допуснатото от
ответника неизпълнение , което касае една стопанска година , като съдът приема, че
неизпълнението не е незначително, а забавата е продължителна. Интересът на
кредитора е накърнен до степен, която налага развалянето на договора/така решение
от 19.01.2020 год. по в.гр.д.№292/2020 год. на ЯОС.
За пълнота следва да бъде посочено, че дори ищецът да е приел закъсняло
плащане, посоченото обстоятелство не заличава забавата на арендатора и не води до
отпадане на основанието за разваляне на договора. Полученото плащане е дължимо.
Развалянето на договорите за продължително или периодично изпълнение, какъвто е и
договорът за аренда, има действие занапред. Затова до развалянето му всяка страна
дължи изпълнение на договорното задължение, респ. в полза на всяка страна
съществува правото да иска изпълнение на задължението от другата. Т.е. арендаторът
дължи плащане до тогава, докато влезе в сила съдебното решение за разваляне на
арендния договор, през което време същият ползва земята на арендодателя.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
28,ал.1, изр. 1 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда.
По разноските:
4
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на
650 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27,ал.1 , т. 2 от ЗАЗ, сключения на
10.12.2012 година между А. М. Г., ЕГН ********** и Н. М. Г., ЕГН **********
договор за аренда на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията при ЯРС под
вх. рег. № *******/12.12.2012 год., по отношение на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. И., общ. С. - нива с площ 7 630 кв.м., имот с
идентификатор № 32771.15.1; нива с площ 25 696 кв.м., имот с идентификатор №
32771.60.9 и нива с площ 27 497 кв.м., имот с идентификатор № 32771.230.11.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК Н. М. Г., ЕГН ********** да заплати на А.
М. Г., ЕГН ********** сумата от 650 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5